Поехме необходимата ни доза самочувствие

Членовете на регионалния клуб на СИБ, ул.”Гренадерска” 34Б, осъществиха планираното за месеца мероприятие – посещение на гр. Копривщица и обмяна на опит в гр. Сопот.

В хладната утрин на 13.09 тръгнахме на път с автобус на ЕТ”Росен Моков”, с водач Иван Замфиров. Първата глътка самочувствие приехме още на първата спирка – Беклемето. В луксозното заведение, където малко плахо пристъпихме, ни посрещнаха с ведра усмивка и без капка досада от факта, че сме доста голяма група трудноподвижни хора. Освен от горящата камина, се стоплихме и от отношението на персонала, от който помогнаха на всеки да прекара няколко приятни минути. След като тръгнахме отново, в унисон с настроението ни се появи и есенното слънце.

В ранния следобед пристигнахме в неотразимата Копривщица. Силният вятър с който ни посрещна този град – бисер в короната от подбалкански градчета, не ни попречи да се докоснем до личностите на легендарните създатели на историята ни от XIX век. Копривщенци, като едни истински родолюбци, грижливо поддържат къщите – музеи на творците на Априлското въстание, описани по неповторим начин от Захари Стоянов. Поклонихме се и пред майката на Димчо Дебелянов, която с неизчерпаемо търпение чака сина си.

На следващия ден се събудихме в едно обляно от слънце утро. Видяхме един типичен есенен пазар на селскостопанска продукция – предлагащ есенно изобилие, резултат от неуморния труд на производителите – багри и разнообразие от сортове, които могат да се видят само в България.

След като си купихме балканджииски ябълки, тръгнахме за гр. Сопот. Посрещнаха ни колегите от местния клуб за хора с увреждания. Срещата се състоя в клуба на пенсионерите, защото той позволяваше да се съберат повече хора. Сред домакините ни бяха и председателя на организираните пенсионери, председателя на БЧК. Бяхме приветствани с „Добре дошли!” от името на кмета на община Сопот, от завеждащия „Здравеопазване и социални дейности”. След като приключихме поздравленията от двете страни, започнаха и разговорите по същество. От това, което ни разказаха нашите домакини разбрахме, че извършват съвместни дейности с всички общински структури – най-вече БЧК и Общинска администрация. Това ни даде и обяснение за присъствието на трите чаровни тийнейджърки – оказа се, че са доброволки от младежкия БЧК. След като приключихме срещата в клуба, домакините ни предложиха да ни запознаят с историческите забележителности на града на Вазов. Посетихме къщата на народните занаяти, църквата, седнахме на чиновете в Радиното училище и дори емоционалната Славка Ромеова се превъплъти в образа на Марийка и разиграхме етюда от изпита на ученичките на Рада Госпожина. Разгледахме и музея на патриарха на българската литература, докоснахме се до атмосферата в която е живял и творил авторът на „Под игото”. Навсякъде където минавахме, хората се отнасяха с нас като хора със специфични потребности, със стремеж да стигне навсякъде и да видим всичко, но без да демонстрират съжаление и фалшиво съчувствие от което често ни боли.

В следобедните часове се разделихме с любезните ни домакини и поехме към гр. Казанлък. Посетихме женския метох в центъра на града. Поехме и към гробницата на тракийския цар Севт III. Ако в Копривщица и Сопот се докоснахме до историята ни от XIX век, то тук докоснахме древността – времето преди Христа.

Последната ни спирка по пътя ни беше храм - паметника в с. Шипка. Това, което ни впечатли и ни даде индикатор че е мислено за хората със специфични нужди бе, че е направена алея и най-вече е указано със знаци къде може да се придвижват инвалиди на колички. Видяхме, че е реализирана достъпна околна среда.

Искрените усмивки, добронамереността и това, че навсякъде ни приемаха като хора, които са тръгнали, за да се радват на прелестите на България, това беше така необходимата ни доза самочувствие. За това, че не трябва да оставяме в изолация, че и за нас има място под слънцето.

Николинка Димитрова,организатор при клуб на СИ Гренадерска

В края на месец октомври 2007 година приключи проект / Изграждане на асансьор / на БАЛИЗ гр. Плевен, чрез който се Осигурява достъпна архитектурна среда за децата и младежите със затруднения в придвижването и тези на инвалидни колички в Дневен център чрез монтиране на асансьор. Дневният център е предназначен за деца и младежи с трайни физически и интелектуални затруднения, вследствие различни заболявания. Помещава се в сграда на два етажа, част от бивша детска градина. До първия етаж има рампа за инвалидни колички и всички помещения са достъпни, но до втория етаж се стига само по стълбища. Това налага изграждането на техническо съоръжение за преодоляване на стълбищата между първия и втория етаж и превръщане на помещенията на втория етаж в места достъпни за всички клиенти на Дневния център.

Проектът е насочен в сферата на социалното подпомагане – предоставяне на социални услуги в общността. Реализирането му доведе до ново качество на услугата Дневен център за деца и младежи с физически и интелектуални затруднения.Ползватели на социалните услуги, предлагани в дневния център гр. Плевен са деца и младежи с трайни физически и интелектуални затруднения, произтичащи от различни заболявания - Детска церебрална парализа, синдром на Даун, синдром Корнелия де Ланге, незрящи, различни степени на интелектуална изостаналост, легастения, моторна дислалия, прогресивна мускулна дистрофия, хидроцефалия, микроцефалия, хромозомна аберация, и др., живеещи на територията на Община Плевен и техните семейства. Капацитетът му в момента е за 24 деца за целодневни грижи и 40 на почасови услуги. Тенденцията е за увеличаване броя на обслужваните деца. Продължителността на проекта е 6 месеца, от месец май до октомври

. Партньори по проекта са”

Фонд Социално подпомагане

Община Плевен

Рубин АД Плевен, представител на Делта Ком Холдинг Груп гр. София

Бригада “Димитров”

Основните Цели на проекта са Дневният център да се превърне в място, което отговаря на съвременните стандарти за социални услуги на хората с увреждания.Очакваните резултати от проекта са Монтираното техническо съоръжение, да осигури възможността децата и младежите на инвалидни колички свободно да се придвижват до всички помещения в Дневния център, и по този начин ще могат да бъдат разделяни по възрастов признак, а не както досега на можещи да се качат по стълбите и не можещи. Също така ще съществува по-добро качество на обслужване и занимания за децата и младежите със затруднения,По – добри условия на труд за специалистите в Дневен център.

Паметник на Скобелев

Паметник на генерал М. Д. Скобелев бе открит в Плевен в деня, когато се навършиха 130 години от третия щурм за Плевен – 11 септември, Същия ден бе тържествено отбелязан и един век от създаването на Военноисторическите музеи в града. Композицията е дарение от Русия по инициатива на Руския обществен комитет за увековечаване паметта на ген. Скобелев с председател Анатолий Полтавченко – пълномощен представител на президента Владимир Путин за Централен федерален окръг на Русия.

Събитието уважиха Председателят на Народното събрание на Р България Георги Пирински, Посланикът на Руската федерация у нас Негово превъзходителство Анатолий Потапов, делегация от Централен административен окръг на град Москва, водена от неговия префект Сергей Байдаков, делегация от Ростов на Дон, начело с Кмета Михаил Чернишов, делегация от град Владимир, водена от Кмета Александър Рибаков.

Паметникът е дело на скулптора Владимир Суровцев и архитекта Виктор Пасенко. Постаментът е изпълнен от плевенската фирма “Стройпродукт” ЕООД. Композицията е висока около 8.5 метра.Определеното от Община Плевен, място е в началото на едноименния булевард, водещ в едноименния парк.Паметникът на ген. Скобелев, осветен от Негови преосвещенства Пловдивския митрополит Николай, Плевенския митрополит Игнатий и Ловешкия митрополит Гавраил, ще се превърне в третия символ на Плевен редом с Параклиса мавзолей “Св. Георги Победоносец” и Панорама “Плевенска епопея”, единодушни бяха всички, присъствали на паметното събитие.

Мобилните телефони се превърнаха в предмети, без които никой съвременен човек не може

Те са нож с две остриета - улесняват живота ни, но и създават здравословни проблеми.Влиянието на излъчваната при мобилната връзка електромагнитна енергия върху функциите на човешкия организъм засега не е напълно изяснено.Според някои специалисти

мобилките предизвикват злокачествени нарушения на паметта, мозъчни тумори, преждевременна деменция, алцхаймерова болест, обща отпадналост, разконцентрираност и др.До този момент обаче няма данни за проведено сериозно научно проучване, обхващащо хиляди лица, разкрило механизмите, чрез които електромагнитната енергия създава споменатите (а вероятно и други) проблеми. Съществуват отделни експериментални наблюдения върху опитни животни, доказващи, че тя генерира промяна в структурата на мембраната на мозъчните клетки - повишава се проницаемостта й и настъпват биохимични патологични реакции в мозъчната тъкан.Предполага се, че това е възможен механизъм за развитие на мозъчни увреждания вследствие на използването на мобилните телефони. Установено е обаче, че продължителната употреба на хенди води до лесна умора, амнезия, безсъние, повишена раздразнителност, гадене, липса на апетит, лошо настроение, мигрена, временно влошаване на слуха и невропсихологични нарушения. Знае се, че нервната система, зрението и слухът са най-уязвими от високочестотното излъчване на мобилната мрежа.Въпреки че засега не е доказано, че мобилните телефони предизвикват тежки заболявания, все пак при ползването им трябва да се спазват известни норми. Те се свеждат до следното.

Мобилният телефон да се съхранява колкото се може по-далеч от тялото, а ако това е невъзможно, да се държи на по-голямо разстояние от главата и сърдечната област. Имайте предвид, че в изключено състояние апаратът също е източник на лъчение, макар и в по-малка степен. При разговор го приближавайте плътно до ухото само когато връзката вече е осъществена. Добре е по мобилките да не се изнасят доклади и да се приказва само при добро качество на връзката. При по-продължителен разговор редувайте двете уши.Влиянието на мобилните телефони е фатално за някои хора и безвредно за други, твърдят английски, японски и канадски специалисти. Всичко зависи от честотата на мозъчните токове. На науката отдавна е известно, че клетките в човешкия организъм общуват помежду си чрез биотокове генерирани в мозъка. Нарушението на процеса, при който възникват електричните и магнитните полета в човешкия организъм, навярно предизвиква някои заболявания, включително рак.Руски и френски лекари и психолози констатираха, че ефектът, който радиовълните, емитирани от хендита, оказват върху организма, зависи от гените на конкретния човек, от характеристиките на биотоковете, произвеждани от мозъчните му клетки. С други думи, мобилките вредят на някои хора повече, а на други - по-малко.Външната радиация (включително електромагнитната на мобилните телефони)предизвиква електромагнитен резонанс и в някои случаи променя определени параметри на биотоковете, генерирани в мозъка. Здравословните проблеми възникват, когато честотата на външната радиация е много близка или съвпада напълно с тази на мозъчното електрично поле. Тогава се наблюдава нарушение в биохимичния баланс на мозъчните клетки и най-вече в секрецията на мелатонина - хормон, синтезиран през нощта.Радиовълните могат да увредят и съня. Доказано е, че са враг на имунната бариера, която пречи на токсичните вещества да навлязат в мозъка.Радиацията на мобилните телефони стимулира развитието на злокачествените клетки съобщиха италиански, германски и датски учени. Те установиха, че раковите клетки започват да се делят по-бързо след 48-часово непрекъснато излагане на ефекта от радиовълните на мобилни телефони. Все още не знаем как това лъчение влияе на здравите човешки клетки, казват изследователите. По всяка вероятност електромагнитната радиация на минителефоните подтиква злокачествените клетки да се делят по-бързо.

Вяра

Слънчева есен

Утрото светло се ражда над хоризонта,

И Слънцето кротко земята затопля,

То, Изморено от летните дни горещи,

От напрегнатия труд човешки .

2.

Ех, ти Слънце от тази Вселена,

Под лъчите ти горещи, се раждат:

На щедрата есен благата,

на есенните цветя аромата,

На отлитащите птички ТЪГАТА,

щастието на човека.

3.

Когато на път през ливади повехне тревата,

Тогава Пролетта известява ,че идва тя чудновата.

Птички пак ще извият гнездата,

И рожбите им ще запеят сладкогласно в гората.

4.

Тогава нов живот се ражда,

Тез времена годишни,

Редуват се едно след груго.

5.

И ето, аз пак казвам със радост,

Есвн топла, слънчева есен,

Очакваме те тъй, отново пак до следващата есен.

Дилка Тодорова, ССБ Плевен

Инж. Румен Петков, н.с. инж. Гергана Спиридонова

Гена Дочева Николинка Димитрова

Владимир Петков