Поезията свързва хората – моето любимо стихотворение Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия. Попадне ли ми нещо, глътвам го
Изтегляне 35.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Лица и мрак периодично ни разделят. Сега съм езеро. Една жена над мен претърсва пределите ми за това, което е.
- В замяна получавам сълзи, разтревожени ръце. Трябвам й. Тя идва и си тръгва. Лицето й замества всяка сутрин мрака.
| Поезията свързва хората – моето любимо стихотворение
"Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия. Попадне ли ми нещо, глътвам го каквото е - не ме помътва ни омраза, ни любов. Не съм жестока. Достоверна съм - око на малък бог, четириъгълно. Вторачила съм се в отсрещната стена. На точици е, розова. Така отдавна гледам, че вече е частица от сърцето ми. Но тя потрепва. Лица и мрак периодично ни разделят. Сега съм езеро. Една жена над мен претърсва пределите ми за това, което е. За миг след туй извръща поглед към някой от лъжците - свещите или луната. Гърба й виждам и го отразявам точно. В замяна получавам сълзи, разтревожени ръце. Трябвам й. Тя идва и си тръгва. Лицето й замества всяка сутрин мрака. Удавила е в мен момиче и сега от мен една старица се издига ден след ден към нея - като ужасна риба." "Огледало", Силвия Плат Спомням си точно кога прочетох любимото си стихотворение за пръв път. Бе през лятото на 2011 година, една от онези горещи летни вечери, когато имаш чувството, че слънцето продължава да тлее безмилостно, макар и да е вечер. Часът бе 2:30 след полунощ и може би заради жегата, която сякаш се просмукваше дори и в тежкия, влажен въздух, или поради факта, че винаги, когато смятам да си лягам, намирам причина да не го направя, все още стоях будна пред екрана на компютъра (точно толкова банално, колкото и звучи). И в един момент, измежду всички сайтове, които бях отворила, вниманието ми бе привлечено от тези няколко реда, написани от Силвия Плат или по-точно това беше стихотворението „Огледало“, което мисля, че винаги ще остане в съзнанието ми. Не само налудничавата й гениалност, но и цялата личност на Силвия Плат ме изумляват. Тя е имала за цел да постигне съвършенството в творчеството си и го е достигнала. И това съвършенството, към което се е стремяла толкова силно, някак донася в поетическия й свят една феноменална естетическа красота, която успява да ме привлече по странен начин. В стихотворението „Огледало“ лирическият герой се сравнява с предмет. Огледалото отразява всичко наоколо, т.е. то не е просто бездушно парче стъкло. Точно като човек огледалото е способно да чувства и съди, да е тъжно и дори отчаяно. Изглежда емоциите на поетесата са толкова силни, че те почти я заливат – до степен, в която тя е едно с неодушевения предмет, за който пише. Именно поради тази причина това стихотворение остави следа в мен, защото между редовете сякаш откривам част от себе си. И както пише в дневниците си Плат: "Имам добра душа, която обича небето, хълмовете, мислите, вкусните ястия, ярките цветове." и по-нататък: "Господ се просмуква във всичко. Практикувай: бъди стол, четка за зъби, буркан за кафе отвътре навън; узнай, като го почувстваш." Ние сме част от всичко, заобикалящо ни. А за да познаем себе си, то първо трябва да познаем света около нас, да започнем да се вглеждаме по-надълбоко. И аз мечтая да се науча именно на това, искам да се науча да бъда тази четка за зъби. Звучи просто и в същото време невъзможно, не мислите ли? Вероятно сега е моментът, в който трябва да разкажа за „вълнуващото“ си ежедневие, да впечатля читателя с интелекта си, да изброя всички неща, с които се отличавам от останалите, които ме правят уникална. Истината е, че съм напълно обикновена, дори скучна бих казала. Дните ми преминават тривиално може би и защото живея в малък град, наречен Шумен, където рядко се случва нещо кой знае колко вълнуващо. Накратко: ставам в 6:10 часа, след петте часа (понякога и седем), прекарани в училище, които преминават в терзания за поредното контролно или в негодувание към поредния учител, даващ поредните тонове домашно, се прибирам вкъщи и отново започвам да уча или поне да се опитвам да уча. И по-късно, след няколко часа, прекарани пред компютъра или телевизора, отново се озовавам в леглото, опитваща се да намеря смисъла на живота. Нарочно пропуснах да разкажа за излизанията с приятели и събиранията по нощните заведения, в които всъщност не ти е позволено да си на тази възраст, защото смятам, че никой възрастен не би искал да научи точно тези подробности от живота на един средностатистически тийнейджър.И както казах в началото, напълно обикновена съм. Имаше период, в който се опитвах да го променя, да се отличавам от останалите. Например опитвах се да правя снимки, но и те бяха толкова тривиални. Всъщност всяко момиче преминава през фазата да бъде фотограф. Нали знаете, да правиш тъпи снимки на краката си. Опитах се да бъда и поетеса, но мразех всяка една рима, която пишех. Затова се отказах и от това. А сега просто се опитвам да бъда себе си и да следвам мечтите си, защото най-голямата ми мечта е да бъда щастлива, а това няма как да стане, ако се старая да бъда като някого, когото не съм. Обикновена съм, но това съм аз и понякога си мисля, че то ме прави по-различна от всички останали. Какво очаквам от живота ли? Да бъда честна, не искам да очаквам. Искам да оставя живота да ме изненада. Смятам, че хората, които не знаят какво искат да правят с живота си, са смелите. Лесно е да си начертаеш път и да го следваш стриктно, независимо дали те прави щастлив или не. Определено много по-трудно е да преследваш щастие, което може никога да не го бъде, но чието преследване ти е дало много повече от всеки друг предварително начертан 10-годишен план. Всъщност, като се замислите, всичко е малко безсмислено. Говоря за училището, работата, планове за бъдещето... Никой не знае какво ще се случи. Може да загинем днес или след 50 години. Може да бъдем блъснати от автобус на път към магазина или да издъхнем в съня си. Кой знае? Това, което е от значение за мен, е настоящето, тук и сега. Искам да изживея всяка една минута сякаш е последната ми, искам да правя това, което аз смятам за редно, а не околните. Искам първо да говоря и тогава да мисля. Искам един ден, когато се обърна назад, да знам, че съм живяла, а не просто съществувала, и да не съжалявам за нищо. Защото както казват: „Живеем сами, умираме сами. Всичко друго е просто илюзия“. А истината е в изкуството. Защото животът е едно изкуство. Виктория Христова Василковска-16год. Ученически литературен клуб „Сладкодумци” при Обединен детски комплекс-Шумен 9700, гр. Шумен, ул. „Панайот Волов”№6, п.к. 141, рък: Павлинка Марева, старши учител в ОДК Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 35.5 Kb. Сподели с приятели:
|