Поглед към женската идентичност и градско облекло през 60-те г на ХХ в
Изтегляне 36.5 Kb.
|
|
Поглед към женската идентичност и градско облекло през 60-те г. на ХХ в. СЛАЙД 1 Началото на облеклото се търси още в първите години след появяването на човека. Използвал е животински кожи, за да покрива тялото си от студа. Облеклото не е само веществено доказателство за материална култура и развитие на човечеството. Преди всичко показва духовния му растеж, все по- обогатяващите му се интереси, контактите, между отделните хора и народи, политическите, религиозните и др. влияния. В естетически план за модата се признавало, че тя се ражда, функционира и умира под въздействието на редица причини и фактори- икономически, социално- психологически, естетически, нравствени и пр. Естетическата страна на модата е важен момент в предназначението и само като естетически феномен е едностранчиво. СЛАЙД 2 Съветският изкуствовед Б. Поршев пише: ,,Модата принадлежи към много обикновените явления от сферата на настроението“. Тези, който се придържат от тази или онази мода, не съставляват чисто статистическа общност, защото се приспособяват към нея не независимо един от друг по някакви самостоятелни причини, а при непосредствен контакт. Те се заразяват един от друг. При всички случаи модата е твърде обикновено, но не така лесно достъпно явление. Обикновено като мода се оценяват чисто външните белези на вещите и хората. Мнозина се отнасят към нея с известна доза скептицизъм, защото я смятат за нещо твърде просто, повърхностно и краткотрайно. Но за нашето общество тя е част от общото естетическо и художествено възпитание. Свързана е с периодичните (годишни или сезонни) целенасочени промени в облеклото, обувките, прическите и пр., с вкусовете, разбиранията и предпочитанията на хората, съдава разнообразие, утвърждава по- хубави и по- удобни предмети в бита. Тя е част от духовно- идеологическия живот на обществото и упражнява определено влияние върху съзнателността и поведението на хората. Нека се мени, но нека модата да бъде наш слуга, а не ние роби на модата и модните увлечения. СЛАЙД 3 Социалистическото общество използва масовия характер на модата за изграждане на високо естетично, нравствено и всестранно възпитание на личността. Съвременната мода е образец за нас, при който потребителят трябва да създаде собствен стил в облеклото. Това означава умение да се съчетават форми, цветове, самостоятелно да се комбинират отделните части на облеклото, да се търси логиката на художествените форми. Безусловното приемане на новото, само защото е ново, води до подражание, а не до изява на индивидуалност. Вещите и дрехите са модни, защото се носят модно. Същността на модата се изучава от идеологическо, естетическо, социологическо гледище, акцентира се върху нейната роля в нашето развиващо се социалистическо общество. При всички обстоятелства се има предвид взаимоотношението ,,мода-човек“.Както във всички области на живота, така и при модата нейното развитие и потребление е свързано преди всичко с нуждите на широките народни маси, а не на малък кръг избраници. Модата е естествен спътник в нашия живот. Нейние целесъобразни промени, продиктувани от прогреса на науката и техниката и развивани от обогатената и постоянно обогатяваща се душевност на нашия съвременник, могат да се слеят и да навлязат в бита и всекидневието ни естествено и нормално. Трябва да се възприемат онези промени в модата, които са съвременни, красиви, практични, които освежават и повдигат самочувствието ни. Модата е един от факторите за издигане на естетическия критерий. Тя е по- скоро, път, по който трябва да вървим. Трябва да се има предвид, че модата предлага, а потребителят осъществява. СЛАЙД 4 За българина през вековете красотата е била закон. И винаги външните и форми той е съчетавал с дълбоки нравствени качества, съзирал е и високо е ценял връзката между духовното си развитие и поведението си, между своята емоционалност, култура и красота. Учудват не само великолепните цветови съчетания, не само изобразените цветя, птици, животни, взети от реалния свят, но умението функционално те да се използват в дрехи и покъщнина. Българката точно е знаела кога, при какви условия трябва да облече празничната си премяна, кога да украси главата си, кога да носи накитите си. Съвременната представа за красота се противопоставя на традициите. Едната носи възможностите и перспективите на новото, а другата е остаряла и непригодна. Срявняват се две различни по стойност и характер ценности, които всъщност би трябвало да се допълват и вазимно обогатяват. СЛАЙД 5 Непреходната стойност и жизненост на облеклото на българина през вековете се състои в това, че то винаги се е покривало с идеала му за красота на човека, особено на жената. То е създадено за хармонично развита личност, с черти на здраве, сила, борчески дух и богат интелект. Не е ли това идеалът и на съвременното развито социалистическо общество? Националното ни облекло е и ще бъде еталон на усет за висока естетическа мярка. Защото в него съществуват простотата в кройката с високохудожествените форми, ярката живописна пластичност с неповторимата красота на багрите, с динамичната изразителност на пропорциите. Ако се взрем по- подробно в менящите се всеки сезон модни тенденции, ще видим, че съвременните творци на модата не само не се отказват, а напротив, черпят с пълни шепи от онова, което колективният дух на народа е създал в областта на облеклото. Безспорно съвременния начина на живот изисква облеклото ни е да е съобразено с това, което вършим. Степента и силата на влияние на модата върху личността и в обществения живот обаче не бива да се преувеличават. Конкретните социологически изследвания показват, че модата е едно твърде обикновено явление. Не бива да се преувеличава ролята и, нито нейната сила в икономиката и идеологията, а да се приеме като феномен, който обхваща широк кръг от населението и по характер отговаря на нуждите на масовия потребител. Изпъква един въпрос: умее ли младият човек да пресее и през своето естетическо сито предлаганите стоки и в тях да намери най- естетичните, най- красивите и най- подходящите? Всеки човек може да е носител или на високи естетически критерии, или на безвкусица. Голямата част от младите хора у нас сами творят материални ценности. От тях зависи до голяма степен качеството, съвременното звучене, модността на вещите, които по- късно се предлагат на пазара. Затова към всеки труженик в България във всички области на живота ннашето съвремие отправя призива: и като производител, и като потребител да се ръководи от девиза на обществото- да се развива по законите на хармонията и красотата! Изтегляне 36.5 Kb. Сподели с приятели:
|