Поймандрес”



Дата15.01.2018
Размер138.74 Kb.
#47191
Поймандрес
на Хермес Трисмегист1

1. Когато преди време започнах да мисля за съществуващите неща и разумът ми се понесе твърде високо, а телесните ми сетива бяха потиснати, както се случва на онези, които заспиват след обилно наяждане или поради умора на тялото, стори ми се, че някой, който беше огромен и с необхватни размери2, вика името ми и казва: Какво искаш да чуеш и видиш, и като приемеш в ума си, да научиш и узнаеш?3

2. А аз казвам: Ти кой си? - Аз съм, казва, Поймандрес, Върховният Ум : зная какво искаш и съм с теб навсякъде.

3. А аз казвам: Искам да изуча съществуващите неща и да приема в ума си тяхната природа, и да позная Бога. Как, казах, искам да чуя! А той ми казва: Имай в ума си каквото искаш да разбереш, и аз ще те науча.

4. Като каза това, промени външния си вид4 и веднага всичко пред мен изведнъж се разтвори, и виждам неограничена гледка: всичко само светлина, ведра и весела - и се влюбих във видяното. И след малко от една страна се спусна мрак, застрашителен и тъмен, извит на спирала, и ми заприлича на змия. И после видях мрака да се превръща във влажна природа, неизказано разбунена, и изпускаше пушек като от огън, и издаваше неописуем вой: и после от нея се изтръгна неразчленен вик, приличен на гласа на огъня.

5. А от светлината... свещен логос навлезе в природата и чист огън изскочи от влажната природа нависоко. Беше лек, остър и действен, и лекият въздух последва духа, като се издигна от земята и водата до огъня, и изглеждаше че виси от него. А земята и водата останаха смесени, така, че земята не се виждаше от водата:5 и се движеха поради носещия се отгоре им духовен логос,6 и звукът достигаше до слуха.

6. А Поймандрес ми каза: Проумя ли, каза, какво иска да покаже тази гледка? Ще узная, рекох. Онази светлина, каза, съм аз Умът, твоят Бог, който е преди влажната природа, появила се от мрака: а светлият логос от Ума е син на Бога. И какво? казах. Така знай: това, което вижда и чува в теб, е логосът на Господ, а Умът е Бог Баща. Те не са разделени помежду си; защото животът е тяхно обединение. Благодаря, казах. А ти имай светлината в ума си и я опознавай .

7. И като каза това, ме загледа дълго, така че затреперах пред вида му: и като кимна, аз видях в ума ми светлината в безбройни сили, и тя се превърна в безкраен свят7, и огънят се обгръщаше от огромна сила, задържан на едно място. Тези неща различавах в ума си, виждайки ги поради словото на Поймандрес.

8. И както бях напълно смаян, пак ми казва: Видя ли в ума си изначалната идея, която предхожда безкрайното начало? Това ми каза Поймандрес. А елементите на природата, рекох, откъде и изникнаха? И той ми отвърна: От волята на Бога, която, както прие логоса и като видя красивия свят му подражаваше, и се преобрази в космос заедно със своите елементи и със своите рожби, душите.

9. Умът-Бог андрогин, живот и светлина, роди със слово друг Ум8 създател, бог на огъня и духа, и той създаде седем диойкети, които обгръщат в кръгове сетивния свят, и тяхното управление се нарича съдба.

10. И веднага логосът на Бога изскочи от ниските елементи към чистото творение на природата и се съедини със създателя Ум (защото беше единосъщностен), а ниските елементи на природата останаха неразумни, така че да бъдат само материя.

11. А заедно с логоса създателят Ум, който обгръща кръговете и ги носи със свистене, завъртя своите творения, и ги остави да се въртят от неопределено начало до безграничен край. Защото движението им започва там, където свършва: а тяхното обикаляне изведе, както пожела Умът, от ниските елементи безсловесни животни (защото те не задържаха логоса), въздухът изведе летящите, а водата - плуващите. Разделиха се помежду си земята и водата, както пожела Умът и земята изведе от себе си четирикраките животни и влечуги, дивите и кротки зверове.

12. А Умът, Баща на всички, роди Човек, равен на него, в когото се влюби като в собствено дете, защото беше прекрасен, с образа на Бащата. И наистина Богът се влюби в собствената си форма, и предаде на Човека всичките си творения.

13. И Човекът, като забеляза творението на създателя в огъня, пожела и той да създава, и му беше позволено от Бащата. И като се озова в кълбото на създаването, където щеше да има пълна власт, видя създанията на своя брат, а те се влюбиха в него и всеки му предаваше власт от своя ред. И като проумя тяхната същност и стана причастен на природата им, пожела да разкъса преградата на кръговете и да разбере властта на онзи, който е поставен над огъня .

14. И той, който имаше цялата власт отвъд света на смъртните и неразумните животни, се наведе отвъд хармонията, като разкъса обвивката и показа на ниската природа красивата форма на Бога - а тя, като го видя с неизтощимата му красота, с цялата мощ на диойкетите и с формата на Бога се усмихна от любов, защото беше видяла изображението на прекрасната форма на Човека във водата и сянката му на земята. А той, като видя подобната му форма в нея, отразена във водата, я обикна и пожела да живее там. И с мисълта възникна действие, и той насели неразумната форма, а природата, като пое любимия си, го обгърна и се смесиха, защото бяха влюбени.

15. И затова единствен сред всички същества по земята човекът е двоен. Смъртен е заради тялото, безсмъртен - заради същностния Човек. Защото, макар безсмъртен и имащ власт над всички, той понася всичко смъртно, подчинен на съдбата. И макар да е над хармонията, той стана роб, обладан от нея и андрогинен от андрогинен баща, и безсънен от безсънния... е подчинен.

16. И след това... мой Ум... защото и аз обичам словото. А Поймандрес отговори: Това е скритата тайна до този ден. Защото природата, смесена с Човека, изнесе най-чудно чудо: той имаше естеството на хармонията на седемте, които ти казах, че са от огън и дух и природата не се забави, но веднага роди седем души, съответни на седемте диойкети, андрогинни и над надземни. И след това, Џоймандре? Обладан съм от силно желание, и копнея да чуя: не си отивай. А Поймандрес каза: Мълчи, защото не съм ти разяснил първото слово. Ето мълча, казах аз.

17. Раждането на тези седем стана по този начин: земята беше женска, водата - оплодителна, а узряването дойде от огъня. Природата взе духа от етера и изнесе телата, подобни на вида на Човека. Човекът от живот и светлина стана душа и ум, от живота - душа, от светлината - ум, и всички неща в сетивния свят останаха така до края на периода и началото на родовете.

18. И така, чуй словото, което копнееш да чуеш. Когато периодът се изпълни, свързването на всички неща се разпадна съгласно замисъла на Бога. Всички андрогинни животни заедно с човека се разпаднаха и мъжките се отделиха на своята страна, и женските също. И веднага Богът произнесе със свещено слово: "Плодете се и се размножавайте9 всички твари и създания, и нека който има ум, да разпознае себе си като безсмъртен, и че причина за смъртта е любовта и всички неща".10

19. И като каза това, промисълът направи смесванията чрез съдбата и хармонията, и установи ражданията, и всички се умножиха по рода си, и който разпозна себе си отиде при най-висшето Добро, а онзи, който обикна тялото, излязло от заблудата на любовта, остана да се скита в мрака, изстрадвайки сетивно злините на смъртта.

20. Какво толкова грешат, казах аз, незнаещите, та да се лишат от безсмъртието? Изглеждаш, че не си се замислил за нещата, които чу. Не ти ли казах да внимаваш с ума си? Внимавам и помня, и съм благодарен. Ако си внимавал, кажи ми защо заслужават смъртта тези, които са в смъртта? Защото тялото ни е предхождано от отблъскващия мрак, от който е влажната природа, от която се устрои тялото в сетивния свят, откъдето се захранва смъртта.

21. Правилно си внимавал. А според какво "който е мислил себе си, върви към себе си", както е словото на Бога? А аз казвам: Защото от светлина и живот е устроен Бащата на всички неща, от когото е роден Човека. Добре казваш: светлина и живот е Богът и Бащата, от когото се роди Човекът. И ако узнаеш, че си от живот и светлина, и че си излязъл от тях, отново ще отидеш при живота. Това каза Поймандрес. Но, мой Ум, кажи ми още, как ще вървя аз към живот? Защото Бог казва "нека който има ум, да разпознае себе си."

22. Нямат ли всички хора ум? Мълчи, каза.. Аз, Умът, съпътствам благочестивите и добрите, и чистите, и милостивите, и съм при тези, които зачитат Бога, и моето присъствие става помощ, и веднага разбират всичко, и с любов привличат благосклонността на Бога, и благодарят, като благославят, и го възпяват чинно и с обич, и преди да предадат тялото на неговата смърт, се отричат от сетивата, защото знаят техните въздействия. И по-скоро самият аз, Умът няма да оставя да се извършат връхлитащите ги въздействия на тялото.Като страж ще заключа входа на лошите и грозните въздействия, и ще отсека спомените за тях .

23. А от безумните и лошите, и порочните, и завистливите, и алчните, и убийците и безбожните съм далеч, и ги оставям на отмъстителния демон, който изпраща срещу такъв човек остротата на огъня... ранява го... сетивно и още повече го въоръжава за беззаконие, за да получи по-голямо наказание. И този човек не губи стремежа си за все повече желания, и без умора се сражава със сенки, и... всичко това.... го измъчва, и увеличава огъня му все повече.

24. Ти ме научи на всичко, както исках, Ум, но кажи ми още за изкачването на душата.. На това Џоймандрес отвърна: Първо, в разпадането на материалното тяло предаваш самото тяло на промяна, и видът, който си имал, става невидим, и характера ти, вече обездвижен, го предаваш на демона. И сетивата на тялото се завръщат към изворите си, като стават техни части и се присъединяват към енергиите. А гневът и желанието отиват в безсловесната природа.

25. И така, човекът се устремява нагоре през хармонията и на първата зона предава енергията на нарастването и намаляването, на втората - изобретяването на злините, обездвиженото коварство, на третата - обездвижената измама на желанието, на четвъртата - водаческото високомерие, лишено от удовлетворение, на петата - безбожната дързост и безочливата грубост, на шестата - злите помисли на богатството, обездвижени, на седмата - подлата лъжа.

26. И тогава, оголен от въздействията на харм онията, се озовава в Огдоадната природа, и е със собствената си сила, и възпява Бащата заедно със съществата. Тези около него се радват на присъствието му и като става еднакъв с тях, дочува и някакви неизвестни Сили да възпяват Бога над Огдоадната природа със сладък глас. И тогава в един ред се издигат към Бащата, и се предават на Силите, и самите те стават Сили и стават в Бога. Това е добрият край на тези, които имат знание - да се обожествят. И така, какво чакаш? Няма ли, след като си получил всичко, да станеш водач на достойните, та Богът да спаси човешкия род чрез теб?

27. И като ми каза тези неща, Поймандрес се смеси със Силите. А аз, като благодарих и благослових Бащата на всичко, получил сила от него, научен за природата на цялото и в идял най-великата гледка, започнах да проповядвам на хората красотата на благочестието и знанието: Народи, хора, родени от земята, вие, отдали се на пиянство и сън, на незнание за Бога, събудете се, освестете се, вие, омаяни от неразумен сън.11

28. И те, като чуха, всички заедно дойдоха при мен. А аз казвам: Защо вие, хора на земята, които можете да добиете безсмъртие, сте се предали на смъртта? Разкайте се, вие, които съпътствате заблудата и придружавате незнанието: освободете се от мрачната светлина, причастете се в знанието и напуснете гибелта.

29. И едни заговориха несмислено и се отдръпнаха, а други замолиха да ги науча и се хвърлиха в краката ми. А аз, като ги вдигнах на крака, станах водач на рода, като ги учех със слова, как и по какъв начин ще се спасят и засях в тях думи на мъдростта, и се нахраниха с амброзийна вода. И като стана късно, и блясъкът на слънцето започна да потъва, им казах да благодарят на Бога и като завършиха благодарността, всеки отиде да почива в своята постеля.

30. А аз си записах благодеянието на Поймандрес и като се изпълних с това, което исках, бях щастлив. Защото сънят на тялото стана будност и замъгляването на очите - истинско зрение, и мълчанието ми - бременно с доброто, и произнесеното слово роди много блага. Това ми се случи, когато приех знание от Ума ми, а това е Џоймандрес, Върховният Логос. И дойдох, боговдъхновен от истината. Затова давам от цялата си душа и сила благослов на Бащата Бог.

31. Свят е Богът и Баща на всички

Свят е Богът, чийто замисъл се изпълнява от самите сили

Свят е Богът, който иска да бъде познат и се познава от неговите последователи

Свят си Ти, който си устроил нещата с Логос

Свят си Ти, комуто цялата природа стана образ

Свят си Ти, когото природата не е създала

Свят си Ти, по-мощен от всяка сила

Свят си Ти, по-голям от всяко превъзходство

Свят си Ти, който надхвърляш похвалите

Приеми разумни чисти жертви от душата и сърцето, които жадуват теб, неизказуеми, неизречими, призовани в мълчание.

32. На мен, който се моля, дай ми знак и сила да не сгреша в знанието за нашата същност и с тази благодат аз ще осветя онези от рода, които са в незнание, мои братя, твои синове. Затова вярвам и свидетелствам; вървя към живот и светлина. Благословен си, Отче. Човекът ти иска да освещава с теб, защото ти си му предал всяка власт.





 Превод от старогръцки и бележки: Николай Гочев. Поместваме текста тук във връзка с избираемия магистърски курс “Неоплатонизъм и християнство”. Електронна публикация: 25.03.2005 г..

1 Като че ли няма възражения срещу датирането на СН І в края на първи или началото на втори в. сл. Хр. (Копенхавър в Hermetica. Cambridge, 1992 г. приема датировката на Дод в The Bible and the Greeks, 201-209).

2 В Papyri Graecae Magicae, IV, 696 се среща нещо подобно: “ще видиш... да слиза бог с необхватни размери” (Фестюжиер).

3 Непосредствената среща с бог, от която се очаква разкритие на важни знания е общо място в религиозно-магическата литература на късния елинизъм. В “За качествата на билките” (De virtutibus herbarum), трактат от I в. сл. Хр., приписван на някой си Тесалос, лекар от Александрия, се разказва следната история. Тесалос се интересувал от астрологическа медицина, но макар да следвал добросъвестно наставленията от наръчника на именития Нехепсо, търпял неуспехи в медицинската си практика. Отчаян, решил да посети някой храм и да измоли среща с бог, който да разкрие причината за неуспехите му. Така попаднал в Тива. Там се срещнал със стар жрец, който му обещал желаното видение. Те не се хранили три дни и накрая жрецът въвел Тесалос в специална стая, и го попитал дали иска да контактува с душата на мъртъв човек, или направо с бог. Тесалос пожелал да разговаря със самия Асклепий: и ето какво се случило. “Бях седнал, и тялото и душата ми изнемогваха при невероятната гледка - защото човешкото око не може да издържи чертите на неговата външност, нито красотата на облеклото му. И като протегна дясната си ръка, Асклепий заговори: "Благословени Тесалос, ти си удостоен от бог и когато времето премине, и твоите дела станат известни, хората ще те почитат като бог. Попитай ме каквото искаш и аз с готовност ще ти отговоря". Но Тесалос, толкова се смутил, че вместо да запита за нещо наистина важно, започнал да задава въпроси, свързани с пряката му работа като лекар." (Цит. по Fowden, G. The Egyptian Hermes. Princeton, 1986. с. 163. Този текст е публикуван в CCAG VIII,3, с.134. Вж. и превода на Венцислав Стойков на http://www.masters-classics.dir.bg/).

4 Както при Ерм: “И още докато говореше, външният му вид се промени (ºlloièqh ¹ „dša aØtoà) и го познах, че е онзи, на който се предадох, и веднага се смутих, и ме обхвана страх...” (vis. V,4).

5 В перипатетическата и стоическата космология елементите са подредени в същия ред. Най-високият пласт се заема от огъня, който е най-лек, следват въздухът, водата и земята.

6 Както библейското “и духът божи се носеше над водите”. Употребеният глагол е ™pifšromai - същият, както в Септуагинтата (Скот).

7 Това е мислимият свят, платоническият nohtÕj kÒsmoj, който включва не само идеите, но и обожествените души на гностиците. Скот привежда един пасаж на Филон: “Бог, който е един, има неизказуеми сили около себе си...чрез тези сили се образува безтелесният и мислим свят, първообраз (¢rcštupon) на видимия, съставен от невидими идеи, както този от видими тела” (De confusione linguarum, 34, 171). Също Докетите на Иполит: ...и се устрои без недостиг цялата мислима природа, и всички онези мислими и вечни неща бяха само светлина, нито безформена, нито неподвижна... но имаща в себе си безкрайни идеи на разнообразните там живи същества, и проблесна отгоре към долния хаос. А той, осветен и оформен от онези горе разнообразни идеи, се образува (букв. “втвърди се”), и прие всичките идеи отгоре (8.9).

8 Теологията на Първия и Втория Ум е известна на автора на “Халдейски оракули”(края на II в. сл. Хр.): “всичко извърши Бащата, и предаде творението на втория, когото наричате първи, цял човешки роде...”(Kroll, с. 14). Изглежда, че тя е била разработена най-добре в текстовете на неоплатоника Нумений (ок. 150-200 сл. Хр.). Ето някои фрагменти, запазени у Евсевий: “Първият бог, който е в себе си, е прост и поради това, че пребивава единствено в себе си, не е делим; а вторият бог е един, но се носи заедно с природата, която е диада, и я обединява, но се разкъсва от нея, която има страстен нрав и тече непрестанно ...и първият бог е незает от всичките дела (не участва в никакви дела) и царува, а създаващият (dhmiourgikÕj) бог управлява, движейки се по небето... Първият бог стои на място, а пък вторият се движи. И първият е свързан с мислимите, а вторият със сетивните. Не се учудвай, ако казвам това: и по-чудно ще чуеш. Вместо принадлежащото на втория движение, казвам, че стоенето, принадлежащо на първия, е вродено движение, от което редът на света и вечната устойчивост и спасението му се излива върху всички неща... А ако същността и идеята е мислимо, ясно е, че нея я предхожда и причинява първият Ум, и той единствен се оказва Доброто. И ако богът създател е начало на ставането, Доброто е начало на същността. И създателят съответствува на Него, защото му е подражател, а на същността съответства ставането, защото е образ и подражание. И ако създателят на ставането е добър, тогава създателят на същността ще е самото Добро (aÙtoagaqÕn), защото е съприроден със същността... и ако вторият е добър не от себе си, а от първия, как е възможно онзи, от причастността с когото този е добър, да не е Доброто?...(Praeparatio evangelica, 11.18. 1-24 и 11.22.1-10 (Скот).


9 Изразът е близо до библейския от Битие, 1:22, 1:28 и 8:15, но не съпада с него. Конструкцията, използвана от херметиста (AÙx£nesqe ™n aÙx»sei kaˆ plhqÚnesqe ™n pl»qei) предава буквално еврейската figura ethymologica, за разлика от версията на Седемдесетте (AÙx£nesqe kaˆ plhqÚnesqe). Може би херметистът е познавал друга гръцка версия на Мойсеевия текст, или самия оригинал.

10 Казаното е много близо до обръщението на бога към душите в “Тимей”, 41е-42b: “...им съобщил законите на предопределението... Когато душите бъдат внедрени по необходимост в телата и всяко тяло получава или загубва по нещо, най-напред ще бъде необходимо да се появи от буйните състояния у всички една и съща естествена способност за усещане, на второ място любов, примесена с удоволствие и страдание, и освен това страх и гняв и всички други чувства, свързани с тях или противоположни. Ако хората владеят тези чувства, ще живеят справедливо, а ако са владени от тях - несправедливо. И този, който е живял определеното му време добре, ще се върне отново да обитава своята звезда, и ще води щастлив и обичаен за него живот, а който не успее това, ще получи при второто си рождение природа на жена. И ако не престане и тогава в злото, съответно с начина, по който се показва лош, според сходството с рода на порока му, той ще се превръща винаги в такава животинскa порода, и няма да престане да се превръща в своите страдания, докато...”(пр. Г. Михайлов). За да стане ясно до каква степен херметистите са били склонни да заемат идеи и изрази от Платон и специално от “Тимей”, трябва да приведем и един пасаж от “Зеницата на света”: “Защото монархът се появи, и като седна на трона на истината, заговори на молещите го: "Ерос ще господства над вас, души, и Необходимостта, защото те след мен са господари и уредници на всичко. Вие, души, които зачитате моето неостаряващо господство, знайте, че докато сте безгрешни, ще обитавате небесните селения. Но ако ви докосне укор, и вие ще бъдете осъдени, и ще се заселите в смъртни недра на предопределена област. И ако греховете ви са били незначителни, като изоставите гибелната връзка на плътта, отново без скръб ще прегърнете вашето небе. Но ако извършите някакви по-значителни прегрешения, няма да се оттеглите с подобаващия край от телесните същества, и няма да обитавате небето, нито дори телата на хора, но ще живеете, блуждаейки из телата на неразумни животни” (S.H. XXIII,38).

11 Един вариант на това обръщение е текстът на СН VІІ. Скот забелязва, че единствено тези два трактата от всички известни Hermetica представят херметиста като проповедник, който се обръща към всички хора (и дори подозира, че са писани от едно и също лице). Обикновено Хермес говори пред съвсем малко ученици и ги съветва да запазят чутото в тайна. При това нито в СН І нито в СН VІІ се споменава името на Хермес. Дали това не значи, че първоначално “Поймандрес” и някои зависещи от него трактати са били ползувани от секта, различна от херметическите общества?

Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница