Поймандрес”

1. Когато преди време започнах да мисля за съществуващите неща и разумът ми се понесе твърде високо, а телесните ми сетива бяха потиснати, както се случва на онези, които заспиват след обилно наяждане или поради умора на тялото, стори ми се, че някой, който беше огромен и с необхватни размери², вика името ми и казва: Какво искаш да чуеш и видиш, и като приемеш в ума си, да научиш и узнаеш?³

2. А аз казвам: Ти кой си? - Аз съм, казва, Поймандрес, Върховният Ум : зная какво искаш и съм с теб навсякъде.

3. А аз казвам: Искам да изуча съществуващите неща и да приема в ума си тяхната природа, и да позная Бога. Как, казах, искам да чуя! А той ми казва: Имай в ума си каквото искаш да разбереш, и аз ще те науча.

4. Като каза това, промени външния си вид⁴ и веднага всичко пред мен изведнъж се разтвори, и виждам неограничена гледка: всичко само светлина, ведра и весела - и се влюбих във видяното. И след малко от една страна се спусна мрак, застрашителен и тъмен, извит на спирала, и ми заприлича на змия. И после видях мрака да се превръща във влажна природа, неизказано разбунена, и изпускаше пушек като от огън, и издаваше неописуем вой: и после от нея се изтръгна неразчленен вик, приличен на гласа на огъня.

5. А от светлината... свещен логос навлезе в природата и чист огън изскочи от влажната природа нависоко. Беше лек, остър и действен, и лекият въздух последва духа, като се издигна от земята и водата до огъня, и изглеждаше че виси от него. А земята и водата останаха смесени, така, че земята не се виждаше от водата:⁵ и се движеха поради носещия се отгоре им духовен логос,⁶ и звукът достигаше до слуха.

6. А Поймандрес ми каза: Проумя ли, каза, какво иска да покаже тази гледка? Ще узная, рекох. Онази светлина, каза, съм аз Умът, твоят Бог, който е преди влажната природа, появила се от мрака: а светлият логос от Ума е син на Бога. И какво? казах. Така знай: това, което вижда и чува в теб, е логосът на Господ, а Умът е Бог Баща. Те не са разделени помежду си; защото животът е тяхно обединение. Благодаря, казах. А ти имай светлината в ума си и я опознавай .

7. И като каза това, ме загледа дълго, така че затреперах пред вида му: и като кимна, аз видях в ума ми светлината в безбройни сили, и тя се превърна в безкраен свят⁷, и огънят се обгръщаше от огромна сила, задържан на едно място. Тези неща различавах в ума си, виждайки ги поради словото на Поймандрес.

8. И както бях напълно смаян, пак ми казва: Видя ли в ума си изначалната идея, която предхожда безкрайното начало? Това ми каза Поймандрес. А елементите на природата, рекох, откъде и изникнаха? И той ми отвърна: От волята на Бога, която, както прие логоса и като видя красивия свят му подражаваше, и се преобрази в космос заедно със своите елементи и със своите рожби, душите.

9. Умът-Бог андрогин, живот и светлина, роди със слово друг Ум⁸ създател, бог на огъня и духа, и той създаде седем диойкети, които обгръщат в кръгове сетивния свят, и тяхното управление се нарича съдба.

10. И веднага логосът на Бога изскочи от ниските елементи към чистото творение на природата и се съедини със създателя Ум (защото беше единосъщностен), а ниските елементи на природата останаха неразумни, така че да бъдат само материя.

11. А заедно с логоса създателят Ум, който обгръща кръговете и ги носи със свистене, завъртя своите творения, и ги остави да се въртят от неопределено начало до безграничен край. Защото движението им започва там, където свършва: а тяхното обикаляне изведе, както пожела Умът, от ниските елементи безсловесни животни (защото те не задържаха логоса), въздухът изведе летящите, а водата - плуващите. Разделиха се помежду си земята и водата, както пожела Умът и земята изведе от себе си четирикраките животни и влечуги, дивите и кротки зверове.

12. А Умът, Баща на всички, роди Човек, равен на него, в когото се влюби като в собствено дете, защото беше прекрасен, с образа на Бащата. И наистина Богът се влюби в собствената си форма, и предаде на Човека всичките си творения.

13. И Човекът, като забеляза творението на създателя в огъня, пожела и той да създава, и му беше позволено от Бащата. И като се озова в кълбото на създаването, където щеше да има пълна власт, видя създанията на своя брат, а те се влюбиха в него и всеки му предаваше власт от своя ред. И като проумя тяхната същност и стана причастен на природата им, пожела да разкъса преградата на кръговете и да разбере властта на онзи, който е поставен над огъня .

14. И той, който имаше цялата власт отвъд света на смъртните и неразумните животни, се наведе отвъд хармонията, като разкъса обвивката и показа на ниската природа красивата форма на Бога - а тя, като го видя с неизтощимата му красота, с цялата мощ на диойкетите и с формата на Бога се усмихна от любов, защото беше видяла изображението на прекрасната форма на Човека във водата и сянката му на земята. А той, като видя подобната му форма в нея, отразена във водата, я обикна и пожела да живее там. И с мисълта възникна действие, и той насели неразумната форма, а природата, като пое любимия си, го обгърна и се смесиха, защото бяха влюбени.

15. И затова единствен сред всички същества по земята човекът е двоен. Смъртен е заради тялото, безсмъртен - заради същностния Човек. Защото, макар безсмъртен и имащ власт над всички, той понася всичко смъртно, подчинен на съдбата. И макар да е над хармонията, той стана роб, обладан от нея и андрогинен от андрогинен баща, и безсънен от безсънния... е подчинен.

16. И след това... мой Ум... защото и аз обичам словото. А Поймандрес отговори: Това е скритата тайна до този ден. Защото природата, смесена с Човека, изнесе най-чудно чудо: той имаше естеството на хармонията на седемте, които ти казах, че са от огън и дух и природата не се забави, но веднага роди седем души, съответни на седемте диойкети, андрогинни и над надземни. И след това, Џоймандре? Обладан съм от силно желание, и копнея да чуя: не си отивай. А Поймандрес каза: Мълчи, защото не съм ти разяснил първото слово. Ето мълча, казах аз.

17. Раждането на тези седем стана по този начин: земята беше женска, водата - оплодителна, а узряването дойде от огъня. Природата взе духа от етера и изнесе телата, подобни на вида на Човека. Човекът от живот и светлина стана душа и ум, от живота - душа, от светлината - ум, и всички неща в сетивния свят останаха така до края на периода и началото на родовете.

18. И така, чуй словото, което копнееш да чуеш. Когато периодът се изпълни, свързването на всички неща се разпадна съгласно замисъла на Бога. Всички андрогинни животни заедно с човека се разпаднаха и мъжките се отделиха на своята страна, и женските също. И веднага Богът произнесе със свещено слово: "Плодете се и се размножавайте⁹ всички твари и създания, и нека който има ум, да разпознае себе си като безсмъртен, и че причина за смъртта е любовта и всички неща".¹⁰

19. И като каза това, промисълът направи смесванията чрез съдбата и хармонията, и установи ражданията, и всички се умножиха по рода си, и който разпозна себе си отиде при най-висшето Добро, а онзи, който обикна тялото, излязло от заблудата на любовта, остана да се скита в мрака, изстрадвайки сетивно злините на смъртта.

20. Какво толкова грешат, казах аз, незнаещите, та да се лишат от безсмъртието? Изглеждаш, че не си се замислил за нещата, които чу. Не ти ли казах да внимаваш с ума си? Внимавам и помня, и съм благодарен. Ако си внимавал, кажи ми защо заслужават смъртта тези, които са в смъртта? Защото тялото ни е предхождано от отблъскващия мрак, от който е влажната природа, от която се устрои тялото в сетивния свят, откъдето се захранва смъртта.

21. Правилно си внимавал. А според какво "който е мислил себе си, върви към себе си", както е словото на Бога? А аз казвам: Защото от светлина и живот е устроен Бащата на всички неща, от когото е роден Човека. Добре казваш: светлина и живот е Богът и Бащата, от когото се роди Човекът. И ако узнаеш, че си от живот и светлина, и че си излязъл от тях, отново ще отидеш при живота. Това каза Поймандрес. Но, мой Ум, кажи ми още, как ще вървя аз към живот? Защото Бог казва "нека който има ум, да разпознае себе си."

22. Нямат ли всички хора ум? Мълчи, каза.. Аз, Умът, съпътствам благочестивите и добрите, и чистите, и милостивите, и съм при тези, които зачитат Бога, и моето присъствие става помощ, и веднага разбират всичко, и с любов привличат благосклонността на Бога, и благодарят, като благославят, и го възпяват чинно и с обич, и преди да предадат тялото на неговата смърт, се отричат от сетивата, защото знаят техните въздействия. И по-скоро самият аз, Умът няма да оставя да се извършат връхлитащите ги въздействия на тялото.Като страж ще заключа входа на лошите и грозните въздействия, и ще отсека спомените за тях .

23. А от безумните и лошите, и порочните, и завистливите, и алчните, и убийците и безбожните съм далеч, и ги оставям на отмъстителния демон, който изпраща срещу такъв човек остротата на огъня... ранява го... сетивно и още повече го въоръжава за беззаконие, за да получи по-голямо наказание. И този човек не губи стремежа си за все повече желания, и без умора се сражава със сенки, и... всичко това.... го измъчва, и увеличава огъня му все повече.

24. Ти ме научи на всичко, както исках, Ум, но кажи ми още за изкачването на душата.. На това Џоймандрес отвърна: Първо, в разпадането на материалното тяло предаваш самото тяло на промяна, и видът, който си имал, става невидим, и характера ти, вече обездвижен, го предаваш на демона. И сетивата на тялото се завръщат към изворите си, като стават техни части и се присъединяват към енергиите. А гневът и желанието отиват в безсловесната природа.

25. И така, човекът се устремява нагоре през хармонията и на първата зона предава енергията на нарастването и намаляването, на втората - изобретяването на злините, обездвиженото коварство, на третата - обездвижената измама на желанието, на четвъртата - водаческото високомерие, лишено от удовлетворение, на петата - безбожната дързост и безочливата грубост, на шестата - злите помисли на богатството, обездвижени, на седмата - подлата лъжа.

26. И тогава, оголен от въздействията на харм онията, се озовава в Огдоадната природа, и е със собствената си сила, и възпява Бащата заедно със съществата. Тези около него се радват на присъствието му и като става еднакъв с тях, дочува и някакви неизвестни Сили да възпяват Бога над Огдоадната природа със сладък глас. И тогава в един ред се издигат към Бащата, и се предават на Силите, и самите те стават Сили и стават в Бога. Това е добрият край на тези, които имат знание - да се обожествят. И така, какво чакаш? Няма ли, след като си получил всичко, да станеш водач на достойните, та Богът да спаси човешкия род чрез теб?

27. И като ми каза тези неща, Поймандрес се смеси със Силите. А аз, като благодарих и благослових Бащата на всичко, получил сила от него, научен за природата на цялото и в идял най-великата гледка, започнах да проповядвам на хората красотата на благочестието и знанието: Народи, хора, родени от земята, вие, отдали се на пиянство и сън, на незнание за Бога, събудете се, освестете се, вие, омаяни от неразумен сън.¹¹

28. И те, като чуха, всички заедно дойдоха при мен. А аз казвам: Защо вие, хора на земята, които можете да добиете безсмъртие, сте се предали на смъртта? Разкайте се, вие, които съпътствате заблудата и придружавате незнанието: освободете се от мрачната светлина, причастете се в знанието и напуснете гибелта.

29. И едни заговориха несмислено и се отдръпнаха, а други замолиха да ги науча и се хвърлиха в краката ми. А аз, като ги вдигнах на крака, станах водач на рода, като ги учех със слова, как и по какъв начин ще се спасят и засях в тях думи на мъдростта, и се нахраниха с амброзийна вода. И като стана късно, и блясъкът на слънцето започна да потъва, им казах да благодарят на Бога и като завършиха благодарността, всеки отиде да почива в своята постеля.

30. А аз си записах благодеянието на Поймандрес и като се изпълних с това, което исках, бях щастлив. Защото сънят на тялото стана будност и замъгляването на очите - истинско зрение, и мълчанието ми - бременно с доброто, и произнесеното слово роди много блага. Това ми се случи, когато приех знание от Ума ми, а това е Џоймандрес, Върховният Логос. И дойдох, боговдъхновен от истината. Затова давам от цялата си душа и сила благослов на Бащата Бог.

31. Свят е Богът и Баща на всички

Свят е Богът, чийто замисъл се изпълнява от самите сили

Свят е Богът, който иска да бъде познат и се познава от неговите последователи

Свят си Ти, който си устроил нещата с Логос

Свят си Ти, комуто цялата природа стана образ

Свят си Ти, когото природата не е създала

Свят си Ти, по-мощен от всяка сила

Свят си Ти, по-голям от всяко превъзходство

Свят си Ти, който надхвърляш похвалите

Приеми разумни чисти жертви от душата и сърцето, които жадуват теб, неизказуеми, неизречими, призовани в мълчание.

32. На мен, който се моля, дай ми знак и сила да не сгреша в знанието за нашата същност и с тази благодат аз ще осветя онези от рода, които са в незнание, мои братя, твои синове. Затова вярвам и свидетелствам; вървя към живот и светлина. Благословен си, Отче. Човекът ти иска да освещава с теб, защото ти си му предал всяка власт.