Политическа икономия Производствени отношения общественият характер на производството
Изтегляне 63.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Системата на производствените отношения
- Главният момент в съдържанието на тази система безспорно са отношенията, възникващи между хората при съединяването им със средствата за производство.
- СЪЩНОСТ И ФОРМА НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
| Политическа икономия - Производствени отношения
2.ПРОИЗВОДСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ Общественият характер на производството Хората не живеят изолирано, а на групи, в общества. В този смисъл производството, най-общо казано, всякога има обществен характер. Оттук и формата, в която се проявяват производителните сили като отношение на човека към природата. Тази именно форма са производствените отношения. На определено стъпало от развитието на обществото е възникнало общественото разделение на труда. То отразява съответно равнище на производителните сили и се изразява в специализирането на групи от хора или на отделни лица в даден вид производство. При разглеждане дейността на обособения производител от което и да е производство се вижда, че неговата трудова дейност би била невъзможна, ако не е свързана с дейността на другите производители. Възникналата на тази основа много по-ярко изразена необходимост от обмен на дейност и между обособените производители, осъществявани чрез произвежданите от тях предмети, дава силен тласък в задълбочаването на обществения характер на производството, а следователно и в развитието на производителните сили. Маркс подчертава, че хората “произвеждат само като действат съвсем по определен начин и взаимно разменят своята дейност”. Системата на производствените отношения Производствените отношения не са ограничени само непосредствено в процеса на производството. Те са система, която обхваща движението на продукти на труда от производството до потреблението. Освен самото производство сферите, през които преминава готовият продукт, са разпределението, размяната и потреблението. Това са 4-те фази на общественото възпроизводство, т.е. на производството в цялост. Производствените отношения чрез проявлението си в тези 4 фази, които са органически свързана съвкупност, представляват единна система. Главният момент в съдържанието на тази система безспорно са отношенията, възникващи между хората при съединяването им със средствата за производство. От него се определяя характерът на производствените отношения във всички останали сфери на общественото производство. Производствените отношения, взети в сферата на разпределението, са свързани непосредственно с обществената организация на труда. За да е възможно общественото производство, преди всичко е необходимо средствата на труда да бъдат разпределени по видове дейности съобразно с потребностите на обществото от съответни материални блага. Самата работна сила като елемент от производителните сили също е обект на такова разпределение. В “”Към критика на политическата икономия” Маркс посочва, че “преди разпределението да е разпределение на продуктите, то е: 1. разпределение на оръдията на производството и 2.- а това е друго определение на същото отношение – разпределение на членовете на обществото между различните видове производство”. Към сферите на разпределението спадат и отношенията, възникващи при разпределението на продуктите на труда, предназначени за лично потребление. В следващата сфера – размяната, отношенията между хората са свързани вече непосредствено с обмена на трудова дейност между тях. Такава сфера на отношения е неизбежна, щом организацията на труда се опира на общественото разделение на труда. Но отношенията при размяната са преплетени с отношенията, свързани с разпределението. Разпределението на средствата за производство в същото време е и взаимен обмен на трудова дейност между различните производители. Обмен на трудова дейност се извършва и при разпределението на предметите за лично потребление. Поради това тези 2 сфери – разпределението, и размяната, се преливат една в друга. По-точно те на практика не се разграничават една от друга. В последната сфера на общественото производство – потреблението, отношенията между хората по повод преминаващите в тяхно лично разпореждане предмети за отребление пак са производствени. В тази сфера се осъществява потребяването на материалните блага, за да се възстановява трудоспособността на човека, да се поддържа функционирането на семейната единица, чрез която се осигурява обновяването на необходимостта за развитието на производството работна сила. Тези 4 сфери на отношенията са в строго единство преди всичко, защото двата крайни момента – производството и потреблението, взаимно се преполагат. Естественото предназначение на всяко производство е да се осигуряват материални блага за удовлетворяване потребностите на хората. Производството и потреблението взаимно се влияят, но решаващата роля принадлежи на производството, макар че без потребление не би имало и производство. Маркс подчертава, че “производството произвежда не само предмет за субекта, но и субект за предмета. Следователно производството произвежда потреблението”. Това положение има извънредно важно методологическо значение за правилното, материалистическото развитие на производствените отношения и на обществените явления, свързани с тях. Отношенията в останалите 2 сфери – разпределението и размяната, са в пряка зависимост от производството и потреблението, доколкото изпълняват функциите на свързващи звена. Но и в случая решаващо е въздействието а производството. Сферите на разпределението и размяната на свой ред оказват влияние както върху производството, така и върху потреблението. Те играят ролята на обратна връзка и следователно съдействат твърде много за развитието и на производството, и на потреблението. Изобщо, както във всяко друго “органическо цяло” (Маркс), елементите на общественото производство се намират във взаимодействие, поради което именно и производствените отношения представляват стройна система. Решаващото място в нея на отношенията непосредствено в производството се определя не само от положението, че нищо не може да бъде обект на размяна, разпределение или потребление, ако не е произведено. Те са решаващи и защото като обществена форма обуславят проявлението на производителните сили в качеството им на отношение на човека към природата. Що се отнася до производствените отношения в останалите стопански сфери, те, макар да не са с решаващо значение, се явяват условие, без което развитието на производителните сили също би било невъзможно. Въз основа именно на така показаната съвкупност на производствените отношения в единна система на общественото призводство, Енгелс определя политическата икономия “като наука в широк смисъл за условията и формите на производството и размяната в разните човешки общества и за съответните им начини на разпределение на продуктите”. СЪЩНОСТ И ФОРМА НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ Производството на материалните блага, разгледано по-отблизо, не е нищо друго освен присвояване, превръщане в една или друга форма на собственост на съответните предмети на природата. Оттук следва, че отношенията, в които хората влизат помежду си в производството, всъщност са отношения на собственост, отношения на присвояване. Собствеността върху продуктите на труда не е вън от производството. Тя е неговата същност. “Всяко производство – подчертава Маркс – е присвояване на природата от страна на индивида в рамките на и посредством определена обществена форма. В този смисъл е тавтология да се казва, че собствеността (Присвояването) е условие на производството. И така производствените отношения по своята същност са отношения на собственост, изразяват присвояването на материалните блага, което се осъществява в процеса на тяхното производство. Разбира се, трябва да се има пред вид главно отношението на собственост по повод на средствата на труда, тъй като чрез тях се въздейства върху природната среда, извършва се производственият процес. Щом производствените отношения са отношения на собственост, то те се явяват като проявление на икономическите интереси на производителите. Енгелс посочва, че “икономическите отношения на едно общество се изразяват преди всичко като интереси”. Следователно политическата икономия има за свой предмет отношенията на собствеността, на присвояване (произвеждане) на материални блага, т.е. отношенията, които говорят за интересите на производителите. Оттук следва, че отношенията между хората, имащи също място в производствто, но без да представляват техните интереси, не са производствени, икономически, а само технически или организационни отношения. Отношенията на собственост или самите производствени отношения могат да имат различни форми. Дали човекът в процеса на присвояването на материалните блага (процеса на производството) ще се отнася към тях като към свои или като към чужди, зависи от формата на собственост върху средствата за производство. Ако присвояването на материалните блага е обществено, върху основата на създаващата се по този начин обществена собственост върху средствата за производство се оформят и съответните типове производствени отношения – първобитнообщинни и комунистически. Когато присвояването е частно, тогава имаме отношения на неравенство – създават се условия за експлоатация на едни хора от други. От формата на частната собственост се определя типът на класовоексплоататорските отношения, каквито са робовладелските, феодалните и капиталистическите. Производствените отношения, взети в тяхната същност като отношения на собственост, намират най-силен израз в разпределението на средствата за производство. От отношенията на собственост върху средствата за производство се определя обликът на цялата система на производствени отношения. Формата на собственост преди всичко обуславя начина на свързване на работната сила със средствата за производство. От формата на собственост върху средствата за производство се определя положението на отделните индивиди, на отделните групи, както и перспективата на общественото развитие. Отношенията на собственост като същност на производствените отношения на практика винаги се представят в определена правна форма. Но те не трябва да се смесват помежду си. Едно е собствеността, взета като волево отношение независимо дали правото е обичайно, или произтича от съответната система на правни актове, и съвсем друго е обективно съществуващото производствено отношение, отражение на което е правото. “Политическата икономия обхваща съвкупността на тези отношения на собственост не в техния юридически израз като волеви отношения, а в тяхната реална форма, като производствени отношения. Каталог: 2015 2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ 2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Примерна тема за IV клас за „преглед на знанията по математика“ 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега Изтегляне 63.25 Kb. Сподели с приятели:
|