Политически плурализъм. Правно положение и функции на политическите партии
Изтегляне 19.64 Kb.
|
|
КУРСОВА РАБОТА на тема
Плурализмът е идеологическо учение, което се появява като алтернатива на монистичната и релативистичната концепции за ценностно обосновано поведение, което се е формирало към средата на ХХ век. Плурализмът акцентира върху равностойността на различни ценности и оттук върху свободата на всеки сам да определя своите цели, идеали, пътища и средства за тяхното постигане. Най-висшето проявление е свързано с възможността да се създават политически партии. В политически план плурализмът оправдава многопартийната система. Политически плурализъм е основен конституционен принцип на политическия живот. Прието е, че многопартийната система е основен индикатор за демократизма на обществото. Политическият плурализъм дава възможност за легално съществуване на различни политически формирования, за свободно пропагандиране на идеи и възгледи, ако те не призовават към насилие, не ограничават правата и свободите на гражданите и не са насочени срещу националните интереси. Политическият плурализъм като множество на възгледи относно начина на организиране на публичната власт е способ за решаване на конфликти. Политическият плурализъм се институционализира чрез политическите партии. Те не са ограничени с някои изключения, посочени в конституцията. Всяка политическа формация съобразно своето реално влияние в обществото си поставя за крайна цел завоюването на властта и включване в нейните структури, за да участва в осъществяването й. Съществуват многопартийни системи с две основни партии, едната управляваща а другата опозиция и периодично се с менят. В епохата на Ранния конституционализъм се отрича правото на съществуване на политическите партии. През XIXв. на политическите партии се гледа с лошо око, защото могат да обезсмислят идеята за свободния мандат, като поставят депутатите в зависимост от групови интереси. На практика обаче политическите партии съществуват под формата на различни движения, изразяващи многообразието от нагласи и тенденции в общественото мнение. В края на XIXв. настъпва обрат – появява се масовата демокрация. Въвеждането на всеобщото избирателно право поражда необходимостта огромната маса от нови гласоподаватели да бъде организирана, така че да се канализират обществените настроения. Появяват се масовите политически партии, организирани в национален мащаб. Те изпълняват двупосочна фунцкия – от една страна дават израз на различните нагласи и очаквания, които се формират в недрата на гражданското общество, с цел да оказват въздействие върху националната политика; а от друга – на допълнителна подкрепа за провеждане на политиката на държавата. Това, което отличава политическите партии от всички останали граждански сдружения, е обстоятелството че те възникват като организации, които изпълняват ролята на инструменти в борбата за овладяване и упражняване на публичната власт. Смисълът на съществуването на партиите е да участват в борбата за власт. Освен това те се характеризират с привързаността си към специфична идеология – система от идеи, ценности, принципи относно справедливата организация на обществото и държавата. Те се различават по своята идейна ориентация. Партиите се появяват в края на XVIII век и се утвърждават като важен фактор в политическия живот през 19 век. с установяване на всеобщото избирателно право. Според Макс Вебер партиите са продукт на демокрацията и на всеобщото право на гражданите да избират и да бъдат избирани. Политическите партии създават свои организационни структури - централни и местни органи и организации. Според отношението на политическите партии към властта едни от тях са управляващи, а други опозиционни. Дейността на политическите партии се свежда до три основни функции: мобилизира електората с оглед спечелване на институционално влияние – спечелване на изборите; дава основа за осъществяване на управлението на държавата (като управляваща партия); дава чувството за алтернативност в управлението, посочвайки недостатъците на управляващата партия и посочвайки пътищата за преодоляването им (партия в опозиция). Минималният брой граждани, които могат да образуват политическа партия е 500 души. Трябва да се проведе учредително събрание, да се приеме устав и да се избере ръководство на партията. Регистрацията се извършва от Софийски градски съд след писмена молба. Контрол за конституционност на политическите партии осъществява Конституционния съд. Според чл 11, ал. 4 КРБ не могат да се образуват ПП на етническа, расова, верска основа, както и такива, които си поставят за цел насилственото вземане на държавната власт. Етносите и различните вероизповедания се свързват с частния живот на хората. Верските проблеми се извеждат извън политическия живот и се разглеждат като частен въпрос. ПП се създават върху идейна и ценностна основа, т.е. политически програми могат и трябва да създават визии за общественото благо на националните общности. В съвременната наука за партиите са обособени четири етапа в еволюцията на партиите. Първият етап се характеризира с оформяне на определен тип предпартийни образования – своеобразни фракции и нетрайни политически групирания – в рамките на парламентите, които нямат постоянна структура, оформени цели, платформа и връзки с избирателите (XVIII век). Вторият етап се свързва със стремежа на групите в парламента да установят контакт и да формират определена организационна връзка с избирателите по места. Този етап е продължителен (в рамките на XIX век), в него съществена роля имат социалните разслоения, формирането на осъзнати политически интереси и претенции на различни обществени групи и прослойки; Трети етап – характеризира се с възникване на партии извън парламентите, които се стремят да придобият политическо представителство и властови позиции в управлението (от началото на XX век). Основното при тези партии е масовото партийно членство, изграждане на трайна, широкообхватна и йерархична партийна организация, допълнена с постоянно функциониращ, платен партиен апарат. Налице е идейно профилиране на партиите, изготвяне на задълбочени програми и платформи, партийна преса и развита пропагандна дейност. Четвърти етап – в неговите рамки партиите окончателно се легитимират и институционализират като компонент в политическия процес на съвременните демокрации (след Втората световна война). Чрез конституционни и законови норми е регламентирана обществено-политическата и управленска дейност на политическите партии – образуване, прекратяване, финансиране, участие в избори, парламентарна дейност, формиране на правителство и т.н. Тази правна уредба има разнообразен обхват и предписания, конкретното съдържание на които е в зависимост от политическите традиции, националните фактори и особености на отделните държави. Правното институционализиране на политическите партии е реализирано с началото на демократичните промени – в Конституцията от 1991 г. и Закона за политическите партии. Според действащата конституция политическият живот се основава върху принципа на политическия плурализъм, нито една партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна (чл. 11, ал. 1 и ал. 2). Без да дава точна дефиниция за политическа партия, конституционният законодател предпоставя обща разпоредба с оглед тяхното предназначение: „партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“ (чл. 11, ал. 3). С това се подчертава особеното място на политическите партии в конституционното пространство. Политическите партии са важен фактор за утвърждаване на гражданското общество, за оптимално функциониране на правовата държава. Използвана литература: 1. https://www.uni-sofia.bg 2. https://www.bg-pravo.com 4.Конституция на Република България; Изтегляне 19.64 Kb. Сподели с приятели:
|