Политическите партии през 2007 Г. Васил Гарнизов



Дата26.09.2018
Размер40 Kb.
#82694
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ПРЕЗ 2007 Г.

Васил Гарнизов

Първата година от членството ни в ЕС се очертава по-скоро еволюционна, отколкото революционна. През май за пръв път ще избираме евродепутати, но през есента за пореден път ще избираме местни органи на властта. Годината ще е първа за политическия живот на ГЕРБ, но вероятно последна за реформаторските партии на прехода такива, каквито ги знаехме досега. А за управляващото мнозинство това ще е просто една поредна година на трудни, но не и невъзможни баланси.

Засега нищо не заплашва формулата за подялба на властта 8-5-3 и парламентарното мнозинство, което й осигурява политическия гръб. БСП е недостатъчно силна, НДСВ е прекалено слабо, а ДПС – твърде добре устроено, за да търсят промяна в управлението. Все пак кризата в Либия, разследването на Вальо Топлото и други корупционни скандали, перипетиите на здравната реформа, повишаването на цените, фалитите на неподготвените предприятия и недоверието в институциите ще оказват перманентен натиск за смяна на отделни министри. Трудно е да се прогнозира дали това ще се случи, тъй като не натиска отвън, а равновесието вътре е водещо при вземането на решения в съвета на коалицията.

Но това, което е добро за управляващото мнозинство, не е непременно дългосрочно добро за социалистите и «Коалиция за България». Вътрешно-партийната и вътрешно-коалиционната критика ще се засилват. Камов, Анастасов, Паскалев, както и заформящото се крило на млади леви ще пледират за една по-лява управленска политика и един по-умерен клиентелизъм, които трудно могат да се случи във формата на сегашната тристранна коалиция. Вътрешният дебат вероятно ще се отрази само частично при подреждането на листите за евродепутати, но ще се развихри в навечерието на местните избори при подбора на кандидати за общински съветници и кметове. Институционалния инстинкт на социалистите вероятно ще им подскаже, че е по-добре да интегрират чрез местната власт по-левите си активисти, отколкото да ги изолират напълно от властта. Прелюбопитен ще е конфликта между левите в София, където засега организацията се владее от подложения на систематичната критика Овчаров.

Стабилността на коалицията като че ли е най-противопоказна на един от партньорите в нея – НДСВ. Участието на жълтите във властта и неучастието им на президентските избори почти напълно стопи електоралната им подкрепа. През 2007 им предстои конгрес, на който да се определят и решат дългосрочно партийната си идентификация. Ако не го направят и продължат да съществуват като поддържаща формация на лидера си, ще претърпят тежка загуба както на европейските, така и на местните избори, отсдтъпвайки гласоподавадели в посока на Бойко Борисов и БСП. Пътят от там до разпада на парламентарната им група е кратък и може да бъде изминат още преди да е изтекла напълно годината.

От стабилността на управляващото мнозинство най-много ще спечели партия «Атака», защого ще се затвърди стабилно представата, че у нас има привилегировани и свръхпредставени във властта малцинства, която най-вероятно няма да бъде адресирана с правителствени и коалиционни промени. А пезидентските избори показаха ясно, че засега никой политически субект не може да надвика Волен Сидеров на анти-ДПС, анти-циганска и анти-елита тема. Благоприятна роля за нарастване влиянието на Сидеров могат да изиграят и изборите за евро-депутати, тъй като при очакваната ниска избирателна активност и висока степен на мобилизация на електората на «Атака», избирателната му тежест силно ще нарастне.

От влиянието на «Атака» най-много ще губи новата формация на Бойко Борисов. Засега според социологическите проучвания ГЕРБ събира значителна подкрепа, но едва в хода на годината ще стане по-ясно доколко електорално ефективна е връзката между ГЕРБ и Борисов. Ако предстояха парламентарни избори, новата формация би могла наистина да се превърне във втора политическа сила. Но преди изборите за национален парламент кметът ще трябва да се пребори с евро-апатията. Дали ще успее да прелее своята харизма на своята евро-листа е повече от съмнително. По същия начин, на местните избори в София ще успее да се представи сравнително добре, но дали ще успее да удари едно рамо на своите кандидати за кметове и общински съветници в провинцията – никой не може да го предскаже. Трудността идва от това, че през 2007 Борисов ще трябва да послужи като харизматична патерица за прохождането на ГЕРБ, за да може по-късно ГЕРБ да му послужи за организационна патерица в похода му към изпълнителната власт. В това отношение «Атака» му е трудно преодолим опонент, тъй като вече се е утвърждавала като през избори за представителни органи на властта така и през мажоритарни избори.

Така че успеха на Борисов минава през открит сблъсък със Сидеров, който не е лесен за предприемане и не е с гарантиран успех. Междувременно кмета трябва да си пази и гърба, защото е основна заплаха за НДСВ, притеснява БСП и дразни ДПС с периодични критични изказвания. Тряубва да внимава и със СДС, откъдето черпи както кадри, така и спонсори и избиратели.

Самото СДС ще запази позиции на минимални нива. Предприетите в края на годината животоспасяващи ходове едва ли ще имат силен положителен ефект. Изваждането на преден план на 60 млади високообразовани специалисти е добър ход, но послението им не е добре центрирано – след като България е влязла в Европа, отделния българин да влезе там. Проблемът произтича от това, че отново се в публичното пространство се експонират образовани навън елити и отново целта остава външна. А проблемът на България е между елитът и другите вътре в българското общество и този проблем по-скоро предполага загрижен отколкото нахакан консерватизъм.



ДСБ е с най-неясно бъдеще. Не просто защото най-новите социологически проучвания му отделят незначително електорално влияние. А защото Костов продължава да действа и да критикува правителството като ключовия реформатор на страната. Но наследниците на реформаторското мнозинство са във властта, а тоталните противници на изобщо проведените реформи се възприемат като основна опозиция на целия преход. А пространството между управляващият еволюционния реформизъм и цялостното му опозиционно отричане се свива все повече и повече, особено след смекчаването на тона от страна на Сидеров по време на президентските избори.

От друга страна, самите избори не са успели да поотслабят и изчерпят влиянието на по-радикалната реторика. Проучване на Alpha Research от края на ноември 2006 г., сравнено с данните от изследване на Институт «Отворено общество» от навечерието на президентските избори, показва известно нарастване на поляризацията в страната. С приближаване на датата 1 януари 2007 г. едновременно се увеличава делът на тези, които определят на положението в страната като поносимо, търпимо и нормално, както и на тези, които го определят като нетърпимо и подкрепят искания за радикална политическа промяна. Което ще е основният дългосрочен източник на политическа нестабилност в условията на иначе стабилна средно-срочна управленска коалиция.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница