Политика в развитието на комуникационно-информационната система на българската армия в



Дата02.06.2018
Размер110.16 Kb.
ПОЛИТИКА В РАЗВИТИЕТО НА

КОМУНИКАЦИОННО-ИНФОРМАЦИОННАТА

СИСТЕМА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В

СВЕТЛИНАТА НА ПЛАН 2015
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Бързото развитие на технологиите в областта на комуникациите и информатиката в последните години оказва влияние, както в живота и трудовата дейност на хората, така и във военното дело. Информацията се превърна в една от най-скъпо струващите стоки, а за нас военните във вид бойна поддръжка. В съвременните бойни действия все повече нараства ролята на комуникационно-информационните системи (КИС) като жизнено важен елемент от системата за командуване и управление.

Според възприетите във военната доктрина на Република България основни принципни постановки за изграждане на боеспособни и ефективни Въоръжени сили, модернизацията и развитието на системите за командване, управление, комуникации, компютри и разузнаване (С4I) е един от основните приоритети. Тези системи трябва да отговарят на високите изисквания за водене на бойни действия в съвременни условия, да осигуряват информационното превъзходство над противника и оперативната и техническа съвместимост със съюзните армии на страните членки на НАТО. Изграждането и внедряването на нови КИС е залегнало като приоритет в Плана за модернизация на Въоръжените сили на Република България до 2015 г.

Развитието на КИС в Българската армия (БА) е повлияно от множество фактори, както вътрешни, така и външни. На тяхна база трябва ще се опитам да Ви информирам по следните въпроси:



  • Каква е политиката на действие за органите по КИС в тези условия?

  • Какви системи са необходими на БА, за да отговорят те на променените условия, заплахи, мисии и задачи и какви стратегии за тяхното придобиване трябва да се следват?

  • Каква е връзката на военната КИС с мрежата на държавната администрация, БТК и други далекосъобщителни оператори.

Това са въпроси, които вълнуват не само професионалните военни, но и цялата българска общественост.

Най-важните външни фактори, касаещи пряко развитието на КИС в БА са:



  • Членството на Република България в НАТО и произтичащите от това задължения на държавата към колективната система за сигурност. Това са задължения за осигуряване на готовност на сили и средства, отговарящи на определени оперативно-технически критерии за екипираност, съвместимост и подготвеност. За тях съвременната КИС е първи приоритет.

  • Липсата на пряка военна заплаха за националната сигурност. Този фактор в комбинация с първия са основните аргументи за редукцията на армията и развитието на въоръжените сили в посока към пълната й професионализация. Приоритетни са експедиционните операции извън България, което е предизвикателство към КИС.

  • Увеличена опасност от т.нар. “асиметрични атаки” – акции на световния тероризъм, увеличаването на наркотрафика и контрабандата на стоки с възможно военно предназначение и др. Това изисква сили, които са изключително добре подготвени и екипирани за действие при всякакви условия и във всяка точка на света. Важно е управлението на войските в реален мащаб на времето.

  • Развитието на комуникационните и информационни технологии. Влиянието на този фактор е многопосочно. Изразява се, от една страна, в необходимостта от повишаване на общото технологично ниво на КИС в БА, но от друга означава и развитие на методите и средствата за въоръжена борба както за нас, така и за евентуалните противници пред които можем да се изправим. Това поставя необходимост не само от преоборудване на армията с нови системи, но и от създаване на нови парадигми за водене на операциите и промяна в разбиранията за измеренията на понятия като “театър на военните действия”, “зона за отговорност”, “информационно превъзходство” и “информационна война”.

В Българската армия се проведе изследване на съществуващите КИС, използвани във Въоръжените сили и се разработи „Концепция за системите C4I в БА”. Общата рамка е предназначена да създаде съгласувано виждане в органите за управление на КИС за развитието на C4I системите в БА на основата на анализ на текущото състояние, дефиниране на необходимите оперативни възможности и очертаване на стратегии за достигане на набелязаните цели.

Като критерии за анализ и оценка са използвани изискванията и стандартите на НАТО, указанията и използваната методология на Конференцията на националните директори по въоръженията в НАТО.

В нея са развити предназначението, целите и методите на изследването, както и основни принципи за изграждане на системите.

Извършен е анализ и е направена оценка на съществуващите стационарни и полеви КИС и на тяхна основа са разработени изводи и предложения за модернизация на КИС на БА и тяхното развитие.


В концепцията еднозначно са дефинирани основните характеристики на които трябва да отговаря КИС на Българската армия:

  1. Техническа съвместимост с НСС и НАМДА.

  2. В определени точки и на определени нива, да осигурява оперативна и техническа съвместимост със стационарната интегрирана комуникационна система на НАТО (NGCS).

  3. В определени точки и на определени нива с полеви комуникационни системи осигуряващи управлението на съюзнически сили на територията на Република България.

Тези характеристики на системата позволяват реализацията на следните задачи и услуги:

Задачи на КИС на БА:

В мирно време – в ежедневната дейност на БА и МО:

- Осигурява обмена на информация между структурите на МО, ГЩ, Главните щабове на Видовете въоръжени сили и щабовете на войските;



    • Осигурява предаването на сигналите и командите за привеждането на въоръжените сили и страната в по–високи състояние и степени на готовност;

    • Осигурява обмена на информация в интерес на изпълнителната власт в процеса на административното управление на страната;

- Осигурява пълна/многостепенна защита на обменяната информация;

    • Осигурява управлението на логистичната система на Въоръжените сили.

При кризи от невоенен характер:

- Осигурява оповестяването и управлението на формирования от БА участващи в ликвидиране на последствия при бедствия, крупни промишлени аварии и катастрофи;


    • Осигурява обмена на информацията при изпълнение на мисиите извън територията на страната.

При кризи от военен характер:

    • Осигурява устойчив обмен на информация при стратегическото, оперативното и тактическото развръщане на Въоръжените сили на Република България;

    • Осигурява обмена на информация между взаимодействащите войски, видовете въоръжени сили, силите за териториална отбрана и коалиционни формирования;

    • Осигурява предаване на директивите, заповедите, разпорежданията, командите, донесенията и сигналите при подготовката на операциите;

- Осигуряване на воюващите по всяко време, на всяко място с точна и навременна картина на бойното пространство;

- Осигурява ефективно управление на доставената всеобхватна информация;

- Осигурява пълна/многостепенна защита на обменяната информация;


    • Осигурява обмена на информация в интерес на всички видове разузнаване и навигация;

    • Осигурява оповестяването на войските за наличие на ядрено, химическо и бактериологическо заразяване и използването на други средства за масово поразяване;

    • Осигурява на обмена на информация в интерес на изпълнителната власт в процеса на административното управление на страната и на териториалната отбрана.


Услуги

На абонатите във включените възли се предоставят за ползване следните общо достъпни услуги на мрежата:



  • гласови комуникации

  • електронна поща;

  • web базирани информационни рубрики;

  • трансфер на файлове

  • видео-телеконференция/VTC/

Връзки/ интерфейси с други системи и ниво на съвместимост

За реализиране на необходимите функции, задачи и услуги в концепцията е направено архитектурното описание на КИС на Българската армия. Архитектурните изгледи на системата са, както следва:



Оперативната архитектура включва описание на визията, задачите, дейностите, оперативните елементи и необходими за изпълнението или поддръжката на военна операция. Съдържа графични описания на оперативните елементи, назначените задачи и дейности.

Предстои да бъдат дефинирани типовете информация, която се обменя, честотата на обмен, кои задачи и дейности ще се поддържат от информационния обмен и вида на информационния обмен в степен на детайлност, достатъчна да осигури зададени изисквания за съвместимост.



Системната архитектура включва графики на системи и връзки осигуряващи или поддържащи бойни функции. Даден е поглед как множеството системи се свързват и взаимодействат. Описано е вътрешното устройство и действие на конкретните системи в рамките на архитектурата.

Предстои да се определят физическите връзки в мрежите и бойните платформи.



В Техническата архитектура са дадени минимално множество от правила и стандарти, определящи подреждането, взаимодействието и взаимозависимостта на системни части или елементи, чието предназначение е да осигури удовлетворяването на зададените изисквания от съответната система.

Предстои да се детайлизират и допълнят стандартните профили препоръчани от Техническата архитектура на НАТО (NATO C3 Technical Architecture (NC3TA).

Основните функции на КИС се базират на сбора от данни, тяхната обработка и систематизиране до качествено ново ниво – информация, преноса на тази информация до съответните нива на управление, представянето и в подходящ формализован вид за съответния командир, нейната оценка вземане на решение и предаването му по нивата на управление. Основен двигател на информацията в тази система се явяват военните КИС. В последните години се засилва тенденцията тези системи да се изграждат основно с комерсиално оборудване и софтуер (т.н. COTS).

Особена важност придобива въпросът за съвместимостта на КИС, като за БА той има две страни:



Първо: възможност отделните КИС да функционират безпроблемно в рамките на Министерството на отбраната и Българската армия, като се интегрират в общата система за управление, т.е. създаването на система от системи.

Второ: съвместимост с КИС на НАТО.

Ние отделяме особено внимание на основния елемент на оперативната съвместимост на КИС - техническата съвместимост, която касае обмена и обработката на информация посредством глас, телеграф, електронна поща, факс, графика, видеоконференции и т.н. Шестте нива на тази съвместимост са дефинирани в стандартите на НАТО като в бъдещите проекти ще бъдат отчитани препоръките дадени в:



  • „Политика по съвместимостта на С3 системите в НАТО”;

  • “Директивата по съвместимостта на С3 системите”;

  • “Архитектурна рамка на С3 системите на НАТО”.

За осигуряване на комуникации на съюзнически формирования на територията на страната, както и на български формирования участвуващи в коалиционни сили КИС следва да осигурява следните типове интерфейси :

А)Точки за съвместимост(IOP-Interoperability Points) между ПКС от тип TACOMS. - Те трябва да притежават всички необходими функции за съвместимост, които да позволяват обмена на трафичните потоци, при което се осигурява всички услуги и класове QoS отнасящи се както за канално ориентиран, така и за не-канално ориентиран трафик.

Преминаващият през тях информационен трафик трябва да бъде идентифициран и управляван по динамичен способ, особено в случаите на намаляване капацитета на мрежата в резултат на премествания на отделни елементи, повреди, преднамерени смущения и др.



Б) Точки за достъп на абонатни терминали(UTAP-User Terminal Access Points) за включване на АРМ(WS-Work Stations) на абонатите и операторите от АСУ на ПКС.

- Основни интерфейси в точките за достъп на абонатни терминали(UTAP) са: ISDN BRI(граждански и военен) и ETHERNET(оптични и усукани двойки).


В) Точки за достъп към външни мрежи(ENAP-External Network Access Points), които не са тип TACOMS.

- Основни интерфейси в точките за достъп към външни мрежи (ENAP) са: АТМ(SDH-базирани)/MPLS-RFC 3032; ISDN PRI(Q931 и STANAG 4578); ETHERNET-IEEE 802.3(оптични и усукани двойки); EUROCOM цифров трънк (STANAG 4206); X25/X.75 и аналогови 2-проводни.
В концепцията е развито ресурсното осигуряване, приоритетите и етапите на развитие на КИС в БА.

Обособени са три етапа за изграждане на С4I на БА, обхващащи периода 2005-2015 г:



  • I период до края на 2007 г.;

  • II период от 2008 г. до края на 2010 г. и

  • III период от 2011 г. до края на 2015 г.

При разработването на работни проекти за КИС на видовете Въоръжени сили ще се използват системните проекти за КИС на СВ, ВВС и ВМС.

Основния извод, който е направен в концепцията е, че към настоящия момент в БА се изграждат КИС като относително самостоятелни системи, опитвайки се да заместят част от аналоговите преносни системи или да се решават отделни “наболели” проблеми по автоматизация на управлението. В тази връзка една от целите на „Концепция за системите C4I в БА” е да създаде обща архитектурна рамка и определи основните приоритети, отчитайки най-неотложните нужди на войските.



Границата за приложение на архитектурата обхваща структури и способности на Въоръжените сили, които да могат да бъдат ефективно управлявани като се изгради КИС на БА на три нива – стратегическо, оперативно и тактическо.

Телекомуникационната система на Българската армия се изгражда като единна автоматизирана териториално разнесена мрежа от комуникационни точки, свързани чрез цифровите преносни средства и от синхронната (SDH) и плезиохронната (PDH) йерархия, ATM+IP комутационни и мултиплексни устройства. Тя се състои от преносни системи, базирани на радиорелейни, оптични и медни кабелни линии в SDH транспортна равнина, опорни АТМ комуникационни мрежи, подсистема за синхронизация, система за защита на информацията, цифрова мрежа с интеграция на услугите ISDN, автоматизирана система за връзка с подвижни обекти TETRA и автоматизирана система за управление. В последствие опорната комуникационна мрежа ще мигрира към IP/MPLS такава.

Полевите комуникационни средства за подразделенията от Българската армия включват цифрови комутационни устройства, радиорелейни станции, цифрови радиостанции, полеви оптични и медни кабелни трасета, терминали за спътникова свръзка, абонатни устройства, базирани на полеви компютри и др. Въведена е в експлоатация ПИКИС на една мбр.

Информационните системи се разработват така, че да бъдат базирани на корпоративния модел на данните на НАТО и да използват стандартни протоколи за обмен на съобщения. Внедрява се приложно програмно осигуряване за създаване и ползване на обща оперативно-тактическа картина на бойното пространство. Логически системата се изгражда като Active Directory по географски признак, базирана на един главен домейн и поддомейни. Проектира се изграждането на центрове за резервирано съхранение и обработка на информацията (Disaster Recovery Centers) и на резервиран център за управление и наблюдение.

Предвижда се изграждащите се IP мрежи за пренос на глас, данни и видео да способстват за преминаване към мрежово ориентирани военни действия. Те да позволяват обмена на данни с използване на различни технологии и свързването на сензори, GPS приемници, радари, термовизионни и видеокамери, средства за нощно виждане, средства за тактическо разузнаване, средства и системи за поразяване.

Внедрени са средства за сигурност насочени към надеждното и конфиденциално съхранение и обмен на глас, данни и видео.

За решаване на задачите на КИС на БА в ежедневната дейност, при кризи от невоенен и военен характер е необходима техническа съвместимост с НАМДА, СПДО на БТК и други обществени далекосъобщителни оператори. това ще осигури максимална свързаност на военните и граждански мрежи както оптични така и по радио релейни линии и ще осигури предоставянето на фиксирани и мобилни услуги необходими за управлението на Българската армия и държавните структури от всички нива.

Създава се система за интензивно обучение на експлоатиращия и обслужващ личен състав по въпросите на КИС.

В заключение ще спомена, че в изпълнението на тази широкомащабни проекти ще разчитаме на сътрудничеството с водещите агенции на НАТО, както и с водещи наши и чуждестранни фирми от IT бранша.

Органите за комуникационно и информационно осигуряване в Българската армия имат 126-годишна история, в която нееднократно са се изправяли пред предизвикателства от всякакъв вид, в мирно и военно време. Убеден съм, че ще се справят и с предизвикателствата на 21-ви век.



Благодаря Ви за вниманието!



/



Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница