Полковник от резерва Владимир Пампоров е един от най-големите ни Асове в бойната авиация. Завършва внвву „Г. Бенковски” през 1971 г

Първите изтребители МиГ-23 пристигнаха у нас през 1978 г. Само 18-ти авиополк у нас беше въоръжен с този самолет. Полкът имаше три ескадрили, чиито самолети бяха в Доброславци и Габровница, които с течение на времето преминаха на  новия самолет. На въоръжение у нас бяха три модификации на МиГ-23: МЛА, МФ и МЛД. Това бе най-добрият изтребител, който сме имали.Той превъзхождаше по качества сегашния МиГ-29, с който охраняваме въздушното си пространство. За съжаление обаче бе снет от въоръжение. Всичките  бяха нарязани за скраб. Само два бяха продадени. Да оставим настрана, че това бе техника за стотици милиони. По-важното е, че ВВС, армията и държавата като цяло загубиха невъзвратимо уникални бойни способности. 16 години летях на МиГ-23.

Той е нещо по-различно от съществуващото дотогава, което имахме във ВВС. МиГ-23 е чист прехващач. Той е уникален изтребител. На Запад много се страхуваха от него. Просто се плашеха, че соцлагерът има самолет с такива бойни способности /бивши военни разузнавачи казаха пред репортер на вестника, че в НАТО е имало план в случай на война с Варшавския договор предварително да бъдат убити пилотите на МиГ-23 - б.а./. Там   го наричаха на английски „fox”, което означава лисица. Защото изтребителят притежава възможност за режим на работа „на топлопеленгатор“. Тоест, той може да приближи противниковата цел без да включва бордната радиостанция „на обзор“, а само по топлинното излъчване на целта да я открие. С този изтребител аз доближавам  противника без да ме види и на такова разстояние, че да не може да ми избяга. Тогава се извършва прехват по радиолокационната станция/РЛС/ и при сигнал за готовност на ракетите следва пуск. Всичко трае не повече от 3 сек. Ето от това се страхуваха на Запад пилотите: че този самолет може

Ескадрилата в Габровница бе въоръжена с най-новата модификация на изтребителя. МиГ-23 е с изменяема геометрия на крилата. С прибрани крила във въздуха  плътно до тялото има 72 градуса стреловидност и е като снаряд. Тогава прави разгон и прихваща цел на големи скорости и височини.

За маневрен въздушен бой, сложен и висш пилотаж крилата имат стреловидност  45 градуса. За облекчаване на излитането  и кацането пък този показател е 16 гадуса или т.н право крило. Тогава самолетът е най-икономичен. Когато  изпълня бойната задача, спокойно мога да се прибера на „право крило“ с една шепа гориво, образно казано, в базата. Летателният таван на МиГ-23 е 18 000м, обаче неговата РЛС  може да вижда с още 8 км. нагоре. МиГ-23 е всеракурсен изтребител, казано  на професионален език. Това означава, че може да прихваща цел отвсякъде - отпред, отзад, отгоре, отдолу и отстрани. И то при всякакви метереологични условия, денем и нощем. Докато МиГ-21 не може да прави това. С него ако срещнеш цел не може да се биеш с нея и да я атакуваш фронтално. Трябва да я заобиколиш и да излезеш зад нея.

МиГ-23 е способен  от 90 км. да открие и наблюдава цел, да я захване на 60 км и от около 30 км разстояние да я удари и свали. Това, което бе във възможностите на Миг-23, го могат сега най-съвременните изтребители. За съжаление бойните ни самолети МиГ-21 и Миг-29, с които сега охранаваме въздушните ни граници, нямат неговите параметри.

През 90-те години, когато започнаха горемите съкращения в армията и във ВВС се събра Военният съвет, за да каже кои изтребители да останат на въоръжение. Така поради политическа недалновидност и неправилна оценка на обстоятелствата в условията на  криза и ограничени ресурси се прецени, че МиГ-23 трябва да си отиде, а да остане МиГ-21 като по-малък и икономичен. Което беше фатална грешка на принципа кон за кокошка. Авиацията ни се лиши от страхотни способности на доказал се изтребител. Направо ми се скъса сърцето, когато разбрах за това решение. А за да стане още по-разбираемо за обикновения читател за какво става дума, ще дам следния пример. С МиГ-23 прихващам противник на около 100 км от  границата. Аз си стоя в нашето въздушно пространство и го дебна. Щом ни доближи, достигне границата и я премине, веднага мога да го сваля. Ако съм с МиГ-21, трябва да го изчакам да навлезе навътре, за да го заобиколя и мина зад него. И след това да го атакувам. Мисля си че решението да се лишим от този уникален изтребител бе повече продиктувано от неопитност. Командният състав дотогава никога не бе извършвал ликвидация. Само бе подготвял личен състав и техника, бе поддържал бойна готовност. И изведнъж се изправи пред уравнение с много неизвестни. Така от незнание или лекомисленост се допусна грешка с фатални последици.

Искам да обясня и още нещо. МиГ-23 може да развива голяма скорост на малка височина - 1400 км/ч, под 1000 м полет. При такава височина във всеки друг изтребител така ще те разтресе, че ще ти изпападат пломбите. Когато през 80-те години на миналия век кубинският контингент войски се изтегли  от Ангола, правителството на африканската държава вкара чужденци, наемници, за да летят на   МиГ-23.  Един белгийски пилот, летял на Ф-16, се качва на анголски МиГ-23 и като слиза след полета, сравнява кабината на руския изтребител с БТР- в смисъл груба, без излишен лукс. Но за сметка на това е удивен от поведението на изтребителя

на малка височина и при голяма скорост.

Думите  му са, че  в тази ситуация самолетът е „ като пирон в масло“. Толкова спокойно и плавно се е движел.

Трябва да кажа, че нашите МиГ-23 можеха да носят и ядрено оръжие. Но след 10 ноември, след като се разбра, че ще влизаме в НАТО, руснаците пристигнаха, отрязоха кабелите и демонтираха системата на всеки изтребител за атомното оръжие

По време на въздушните нападения на НАТО срещу Югославия през 1999 г. летището в Доброславци носеше бойно дежурство с изтребителите. Тогава работеха и всички раздиолокационни постове и дивизионите на корпуса за противовъздушна отбрана /ПВО/. Следеше се цялата въздушна обстановка. Веднъж ме изненада, че по заповед отгоре се сне бойното дежурство на изтребителите. Тогава нищо не се спазваше.  Самолетите на пакта  влизаха без разрешение във въздушното ни пространство. Минаваха дори над ж.к. „Люлин”. Имаше американски пилоти, които не знаеха къде се намират. Откриваха огън по наши радиолокационни постове и дивизиони. Толкова се бяха объркали в ситуацията. В паника стреляха отдалече. Такъв бе случаят с падналата ракета в Горна Баня. С нея обстрелваха наш радиолокационен пост в района. Бяхо го взели  за сръбски, но за щастие тя не улучи. Ето защо, за да не избият наши хора от радиотехнически и занетно-ракетните войски постъпи заповед, да се изключат всички станции. В противен случай можеше да загине български военен. В същото време  на командния пункт постъпваха паникьосани съвети, ако може тази изобразена информация на планшетите да добие друг вид. Тоест да се вижда, че западните бойни самолети не нарушават  българското въздушно пространство. Което беше пълна лъжа. Няма как да изтриеш нещо, което се записва на три автоматични планшета, освен това отделно обстановката се нанася на други от около 50 планшетистки. Реално нападаха Югославия от наша територия. Това е истината. А генералите се чудеха как да докладват на премиера Иван Костов, че се нарушава българското въздушно пространство.

Веднъж по време на мое дежурство в Централния команден пункт /ЦКП/ в Бояна, от щаба на ВВС ми се обади колега, за да ми предаде заповед от американски съветник с чин  „майор”. За пръв път в живота си се вбесих толкова яростно. Отговорих му с репликата: „ Майор не може да заповядва на Полковник.“ И второ – не изпълнявам заповед на чужд офицер, пък бил той и американец. Ако иска нещо - над мен стоят Командира на корпуса и Командващият ВВС. Така не може. В Българската армия има Устави и йерархия. До демократичните промени у нас имаше руски съветници във войската - включително и във ВВС. Но мен руснак никога не ме е командвал. Руснаците присъстваха на наши учения, идваха в частите по време на полети, влизаха в дежурните домове, разговаряха с летците, но никога не са ни заповядвали. Бил съм свидетел. Нито един от тях не си е позволявал такива волности. 

(в. Преса, печатно издание, брой от 321 от 25 ноември 2012)

Bottom of Form