Понятието „окончателен данък“, ползвано в глава шеста на ЗДДФЛ (чл. 37 и чл. 38), не е равносилно на понятието „авансов данък“, ползвано в глава осма на ЗДДФЛ (чл. 42- 45 от ЗДДФЛ).
При облагане с окочателен данък размерът на данъчното задължение е окончателно и не подлежи на преизчисляване в годишната данъчна декларация(с изключение на частния случай по чл. 37а, предвиден за чуждестранни лица от ЕС и ЕИП), което е възможно по отношение на авансовото облагане.
Окончателното облагане не предполага ползване на данъчни облекчения и нормативно признати разходи. С изключение на случаите на продажба на активи от чуждестранни лица, данъкът е върху брутната сума на начисления/изплатения доход.
Данъкът се определя в окончателен размер в момента на:
начисляване на дохода от платеца, когато то е предпририятие или самооосигуряващо се лице по смисъла на КСО или
придобиването му по смисъла на чл. 11 от ЗДДФЛ от самото лице, ако липсва кой да удържи данъка върху дохода.
Изплатеният доход, обложен с окончателен данък, се декларира в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ от платеца на дохода, ако това е предприятие или самоосигуряващо се лице (чл. 73 ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ).
Лицето – получател на дохода като правило няма ангажимент за деклариране на дохода в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ). По изключение ангажимент за информативно деклариране в Приложение № 8 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е налице само за придобитите през годината от източник в чужбинадоходи от:
дивиденти,
ликвидационни дялове и
доходи по чл. 38, ал. 5, т. 21, ал. 82 и ал. 133.
Липсва изискване, при изплащане на доход, подлежащ на облагане с окончетелен данък, от предприятието или самоосигуряващо се лице- платец на дохода, той да се оформя с формуляр "Сметка за изплатени суми" или друг специален документ за целите на ЗДДФЛ (чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ). Доходът може да се документира с всякакъв документ, отговарящ на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството.
Окончателният данък се декларира в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в сроковете за внасяне на данъка (чл. 56 от ЗДДФЛ).
Данъкът се декларира и внася като правило всяко тримесечие (включително и четвъртото) до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването/ придобиването на дохода (чл. 65, ал. 1 – 8 и 10 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Изключение от това правило е налице само за лихвите по банкови сметки в местни банки В този случай търговската банка декларира и внася данъка ежемесечно, до края на месеца следващ месеца на придобиването на дохода (чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ).
1 облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане от местни физически лица при замяната на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина.
2 облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки "Живот".
3 брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки.