Помагало за обучители

Фиг. 2

Особено опасни са язовирите и водоемите във вътрешност­та на страната, които по правило са с непрозрачна вода, нивото им е непостоянно и често се използват за изхвърляне на различни ненужни предмети от бита.

Единственият начин да се предпазим от такива инциденти е избягването на къпане и скокове на места с непознато дъно.

Помощта при такива инциденти е твърде трудна, тъй като обикновено пострадалият с с тежки черепно-мозъчни, гръбначни и други травми.

ПЛУВАНЕ И КЪПАНЕ СЛЕД ОБИЛНО ХРАНЕНЕ

След хранене стомахът е разширен. Храносмилателните органи се снабдяват по-обилно с кръв за сметка на мозъка и крайниците. Недостатъчното кръвоснабдяване на мозъка, съчетано с интензивните движения, охлаждането и налягането на водата върху стомаха може да предизвикат прилошаване, повръщане и дори припадък. При повръщане попадането на стомашно съдържание в дихателните пътища води до задушаване и удавяне /фиг. З/.

Фиг. З

За да се избегнат подобни инциденти, не трябва да се влиза във водата 1,5-2 ч. след хранене.

Изключително опасен навик е дъвченето на дъвка при плуване. Попадането й при вдишване в дихателните пътища може да причини задушаване и смърт.

АЛКОХОЛ И НАРКОТИЧНИ СРЕДСТВА

Много водни инциденти се дължат на употребата на алкохол, а напоследък и на различни наркотични средства. И в двата случая хората губят реална представа за опасностите и надценяват собствените си сили и възможности. Ненапразnо народът казва, че "на пияния морето му e до колене".

Освен това, съдоразширяващото действие на алкохола спомага за бързото преохлаждане на организма.

Плуването и къпането след употреба на алкохол или наркотични средства винаги води до трагични последици.

СТУДЕНА ВОДА
Рязката промяна на температурата при попадането на човек в студена вода може да предизвика шок с рефлекторно спиране на дишането. В някои случаи се стига до загуба на съзнание и настъпване на внезапна смърт. Това се получава и при рязко потапяне със силно загрято и изпотено тяло, дори във вода, която не е толкова студена. Трябва да се знае, че във водоеми без вертикална циркулация на водата горният слой, следствие на слънчевото греене се затопля, но в дълбочина водата остава студена. При скокове или гмуркане в такива водоеми също може да се изпадне в гореописаните състояния.

Водата поема четири пъти повече топлина от въздуха и я провежда двадесет и пет пъти по-бързо. Затова в нея настъпва по- бързо охлаждане на тялото, водещо до бързо изтощаване и отпадане, мускулни крампи и др.

За да се избегнат посочените опасности, влизането във водата трябва да става постепенно, като предварително намокрим лицето, крайниците и сърдечната област. Престоят не може да бъде строго
определен за всички. Първоначалните студени тръпки след първото потапяне се сменят у повечето хора с приятно усещане в новата среда. Появата на втори тръпки и неудоволствие, които за
едни идват след минути, а при други след час и повече, е сигнал за излизане от водата.
При нашите климатични условия по-дълъг престой се препоръчва само във вода с температура над 20 градуса. От 1 6 до 20 градуса престоят трябва да бъде кратък, а при по-студена вода могат да
влизат само много добре закалени хора.

УМОРА И ИЗТОЩЕНИЕ

Необходимо е всеки да познава добре своите собствени възможности. В началото на сезона човек обикновено счита, че плувните му възможности са на нивото от края на миналия сезон. Трябва да се знае, че това не е така. За хора, които не се занимават целогодишно с плуване, това ниво се постига едва след няколко занимания с постепенно увеличаващи се дистанции и интен­зивност.

Инцидентът настъпва след продължително плуване без почивка и особено ако водата е студена. Ако не последва своевременно излизане от водата, настъпва умора, възниква опасност от получаване на мускулни крампи, преохлаждане на организма, а при крайно изтощение - удавяне.

За младите хора е присъщо желанието за изява. Често на плажа се организират различни надпревари и лекомислено се сключват облози, които създават предпоставки за инциденти.

Състезателният елемент в такива случаи и повишената емоционалност намаляват способността за вярна преценка на собствените възможности. Забравя се, че след достигането на определената цел предстои обратно плуване до брега.

При плуване далеч от брега трябва да се плува в група, което дава възможност за оказване на взаимопомощ при нужда. В такива случаи е задължително групата да се придружава от спасителна лодка. Това се налага от вероятността в даден момент повече от един човек да се нуждае от помощ.

МУСКУЛНИ КРАМПИ

Мускулните крампи /схващания/ представляват неволево болезнено съкращаване /гърч/ на отделен мускул или мускулна група. Получават се след рязко усилие или при преумора, особено ако са съчетани с преохлаждане. Мускулът е свит, твърд и болезнен, като най-често се засягат мускулите на стъпалото, подбедрицата и бедрото, по-рядко на ръцете и още по-рядко на

врата и корема.

Опасността идва от внезапната и силна болка и невъзмож­ността на мускула да изпълнява функциите си докато трае гърчът. Силната болка и обсздвижването на крайника често водят до паника и давене.

Предпазването от такива инциденти изисква добра разгрявка на всички мускулни групи преди плуване и избягване на преумора и преохлаждане. До известна степен смяната на стила на плуване отдалечава момента на настъпване на мускулните крампи.

Ако въпреки това се получи гърч, човек трябва да запази самообладание. При поемане на въздух човешкото тяло има положителна плаваемосг, която позволява задържане на повърхността на водата без плувни движения. С една или две ръце крайникът се сгъва или разгъва с цел неколкократно разтягане на мускула до неговото отпускане. След това мускулът се размачква /фиг. 5/.

Фиг. 5 Отстраняване на мускулен ,гърч на задната страна

на подбедрицата
Убождането с остри предмети не помага, а допълнително дразни мускула и още повече задълбочава гърча.

Обикновено след прекаран крамп мускулът остава болезнен и съществува опасност от повторно схващане. Затова се препоръчва излизане от водата с леки плувни движения и смяна на плувния стил.

ТЕЧЕНИЯ И ВОДОВЪРТЕЖИ

Теченията представляват движение на водата. Образуват се освен от естественото движение на водата в реките, от вятъра, вълнението, формата на брега и релефа на дъното. Силно течение се образува и при изтичане на вода от преливниците на язовирите.

Посоката им може да бъде различна - от брега, косо или успоредно на него и да се мени според температурата на водата и посоката на вятъра. За разлика от реките, в морето и някои големи вътрешни водоеми теченията не винаги се виждат от брега.

Когато скоростта на течението е по-голяма от скоростта на плувеца, той може да бъде отнесен далече от брега. Опитите да се плува срещу течението са обречени на неуспех и водят до бързо настъпване на умора и паника. Попаднал в такава ситуация, човек трябва да плува косо по посока на течението до излизане от него и след това към брега.

Водовъртежите представляват кръгово фуниеобразно движение на водата към дъното. Причиняват се най-често от завихряне на водата след среща на препятствие в течащи води или при вятър и вълнение, както и при мястото на водовземане в язовирите.

Попадането във водовъртеж е изключително опасно, тъй като засмуква къпещите се в дълбочина. Препоръчва се избягване на къпането и плуването на места, където е вероятно образуването на водовъртежи и в близост до язовирните стени.

Излизането от водовъртеж става по естествения път на водата - към дъното, след което встрани и към повръхността. Това обаче е възможно само при много добри умения за гмуркане и плуване под вода.

ВЪЛНЕНИЕ И ПРИБОЙ
Тази опасност е характерна най-вече за морето. Големите вълни в движението си към брега достигат плитко дъно, което задържа долната част на вълната, горната я изпреварва, пречупва

се и се разбива. Така се ооразува прибоят. При силно вълнение прибоят има голяма ударна сила, която може да повали човек, да го удари в дъното, да го влачи и да му причини контузии. Това в някои случаи води до удавяне.

След достигането до брега водните маси се връщат обратно и предизвикват мощен воден поток, устремен към морето. Този поток сякаш измъква дъното под краката на къпещите се и прави излизането на брега трудно /фиг. 6/.

Фиг. 6

При вълнение от 2-3 бала спасителите служби но плажовете поставят жълт флаг, който предупреждава къпещите се за описаните опасности и забранява използването на надуваеми предмети.

При по-силно вълнение /височина на вълната над 1,25 м./ се поставя червен флаг, който забранява плуването и къпането.

При влизане в морето спасителите преодоляват прибойнага вълна, гмуркайки се под нея, а излизат, използвайки гребена на вълната.

НАДУВАЕМИ ПРЕДМЕТИ

Използването на надуваеми дюшеци, пояси, топки и др. създават у хората измамно чувство за сигурност и отслабват естествения им инстинкт за самосъхранение. Тези предмети са много леки, имат малко сцепление с водата и лесно се преобръщат. Опасността идва от вероятността поради внезапен порив на вятъра, вълна, причинена от преминаващ наблизо плавателен съд или непредпазливо движение, човек да загуби контакт с измамния източник на сигурност и да започне да се дави.

Ползването на надуваеми предмети се препоръчва само до дълбочина, от която всеки може да излезе сам.

Използването им е забранено при вълнение и вятър с посока откъм брега.

ЛАБИРИНТНА КРИЗА

Изразява се във внезапна силна болка в ушите, виене на свят, гадене и загуба на ориентация. Кризата трае около 1-2 минути. Засяга главно гмуркачите и се дължи на пробив на тьпанчето в ухото на дълбочина повече от 3 метра. Тогава човек може да се насочи към дъното вместо към повърхността и да се удави. Получава се при неизравняване на налягането от двете страни на тъпанчевата мембрана.

Подобна вестибуларна криза е възможно да настъпи и без пробив на тъпанчето при внезапно нахлуване на студена вода в ушните канали /примерно при главоскок/.

Предпазването става чрез изравняване на налягането. При нормална проходимост на Евстахиевите тръби това лесно става чрез преглъщане. При липса на ефект носът се притиска с пръсти и леко се надува. За да може това да стане, при гмуркане се използват маски със специален маншет за носа. Освен това преди гмуркане ушните канали се напълват с вода от по-топлия повърхностен пласт.

Ако въпреки взетите мерки се появят признаци на лабиринтна криза, трябва да се плува по посока на светлината или по пътя на изпуснатите мехурчета въздух.
ТИНЕСТО ДЪНО
Среща се в застоялите води на язовири, езера, изравнители, напоителни канали и други водоеми. Освен че е неприятно за ходене, излизането от такива места понякога е много трудно, а главоскокът може да завърши фатално.

Къпане и плуване в такива водоеми не се препоръчва.

ВОДОРАСЛИ

Освен в морето се срещат и в сладките води на вътрешните водоеми. Те създават неприятни усещания при допир до тялото, но могат да бъдат и опасни при заплитане в тях. Попаднал на такова място, човек може да го преодолее с леки плувни движения по гръб /фиг. 10/.

Фиг. 10

НАПОИТЕЛНИ КАНАЛИ

Всяка година в напоителните канали жертви на водата стават много хора. Трябва да се знае, че те са дълбоки, бързотечащи и излизането от тях е изключително трудно поради това, че бреговете им са много стръмни и в подводната си част - хлъзгави.

Къпането и плуването в напоителните канали е забранено.

ОПАСНИ ИГРИ

Блъскането и хвърлянето на хора във водата, боричкалото с

потапяне ма другия под водата и други подобни "весели игри" понякога могат да имат съвсем невесел край. Плуването под местата за скокове може да доведе до сериозни травми и удавяне. Дори безобидната "гоненица" около плувните басейни често води до подхлъзване и контузии /фиг. 11/.

Фиг. 11

Подаването на лъжливи сигнали за помощ отклоняват вниманието на спасителите и понякога хора, които действително се нуждаят от помощ, не могат да бъдат забелязани.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ ПРИ ВОДНИ ИНЦИДЕНТИ

Всяка година българските водни спасители спасяват над 2 500 човешки живота. В морето жертвите са 25 %, като само 1-2 % на охраняеми плажове. Това са предимно инциденти, възникнали поради болестни състояния, къпане при червен флаг, след или преди работното време на спасителната служба и др.

В нашата страна около 75 % от удавянията стават предимно във вътрешните водоеми, които в голямата си част за съжаление не се охраняват. Почти винаги по време на инцидент на такива места има и други хора, които обаче поради незнание и неумение не могат да помогнат. В други случаи, в желанието си да помогнат, случайни "спасители" стават жертва на водата.

Успехът на спасителната акция, а в много случаи и животът на тези, които се опитват да помогнат, зависи от тяхната съобразителност, решителни действия и познаването на някои основни правила:

При спасяване решителни за оцеляването са първите минути след инцидента, когато давещият се е още на повърхността.

Осигуряване на личната сигурност на спасяващия. Това е важно не само за него, но и за успеха на предприетото спасяване.

Да се избягва пряк контакт с давещия се, освен в случаите на подаване на ръка или крак от брега.

ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ ОТ НЕУМЕЕЩИ ДА ПЛУВАТ

Когато давещият се е близо до брега, паднал от лодка, пристан, кей, в канал, басейн и др., помощта може да бъде оказана

от брега.

Спасяващият ляга на гърди, косо на брега. Подава едната си ръка към давещия се, като с другата се държи за стабилна опора

/фиг. 16/

При невъзможност давещият се да бъде достигнат с ръка, могат да бъдат използвани подръчни средства, които да се подадат към него. Например: пръчка, кърпа, дреха и др. /фиг. 17/.





Ако наоколо няма подходящи подръчни средства, но на мястото има вертикална стьлбичка, колона или друга стабилна опора, спасяващият може да влезе във водата, да се хване с ръка за опората и да подаде на давещия се крак. По този начин се удължава разстоянието, на което може да се помогне, без опасност от завличане във водата /фиг. 18/.
При плитък бряг, най-често при инциденти в дънни ями или прагове, помощ може да бъде оказана като спасяващият навлезе на дълбочина "до гърди" и оттам подаде пръчка, дреха или друг предмет. Ако на брега по време на инцидента се намират повече хора, се прави верига /живо въже/ за избягване опасността от увличане на спасяващия в дълбокото място /фиг. 19/.

При наличие на плаващи предмети - надуваеми дюшеци и пояси, дъски и др. те могат да бъдат хвърлени или изтласкани към давещия се.

Ако инцидентът е на по-голямо разстояние от брега и

Фиг.20

не може да бъде оказана помощ по описаните вече начини, може да се хвърли въже. На единия край на въжето е добре да се завърже спасителен кръг, топка, празна туба за гориво или друг плаващ предмет с подходящо тегло. Другият край на въжето се държи от спасяващия. Спасителният предмет трябва да се хвърли по възможност зад мястото на инцидента, за да може при изтеглянето му с въжето към брега той да попадне в обсега на ръцете на давещия се /фиг. 20/.

В случаите, когато спасяващият е в лодка, към давещия се може да се подаде гребло /фиг. 21/.



Фиг. 21

Изтеглянето на пострадалия в лодката трябва да стане през кърмата /задната част/, за да се избегне преобръщането й.

Ако всички начини да се помогне не дадат резултат, остава последното и най-опасно средство - спасяване с плуване.

Такава спасителна акция може да бъде осъществена само от специално подготвени спасители.

Само в краен случай добър плувец може да се доближи до давещия се, като използва плаващ предмет, който да подаде на пострадалия, за да избегне възможното опасно захващане.

ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ДАВЕНЕ И УДАВЯНЕ

Спасяването на човек, който се дави, не приключва с неговото изваждане от водата.

Ако пострадалият е в пълно съзнание, диша свободно,
разговаря и се движи, трябва да се остави да полежи завит с
одеяло или сухи дрехи и да бъде успокоен.

Най-добре е да бъде прегледан от лекар, за да се предотвратят по-късни усложнения вследствие на макар и малките количества вода, попаднали в белите дробове.

Не винаги нещата протичат така благоприятно. Водата, която попада в дихателните пътища при давене, може да доведе до задушаване и до смърт от удавяне. Статистиката показва, че в голямата част от случаите на удавяне наблизо не се е намирало медицинско лице. Случайният спасител е този, в чиито ръце попада все още тлеещата искрица живот на удавения. Въпросът е на живот и смърт и трябва да се действа незабавно. За няколко минути удавеният изминава пътя между живота и смъртта. Ако всеки познава мерките за съживяване и се намеси навреме, удавникът може да бъде върнат към живот.
Трите важни стъпки за това са:

1. Да се освободи дихателният път.

2. Да се възстанови дишането.

3. Да се възстанови кръвообръщението.

ПРЕПОРЪКИ ОТ ВОДНОСПАСИТЕЛНА СЛУЖБА КЪМ БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ

За да бъдат Вашите емоции край водата само приятни, Водноспасителната служба към Българския Червен кръст Ви препоръчва:

Преди да тръгнете на почивка край морето или вътрешните водоеми на страната консултирайте се с Вашия личен лекар.

Къпете се и плувайте само в охранявани от Водноспасителната служба плажове.

Спазвайте Водноспасителната сигнализация и указанията на спасителите .

Научете децата си да плуват. Най-добрата профилактика срещу удавянията е умението да се плува.

Каталог: prnoykov -> files -> 2017