Поне два нови музея ще бъдат открити през 2011 г. Голямото преселение

Голямото преселение

Дискусия ще реши името на комплекса в квадрат 500 до Паметника на Левски

Проектът "Българският Лувър", който обхваща бившата сграда на МЕИ до Паметника на Левски, НГЧИ и още няколко сгради е в основата на плана за преустройството на София.

МАРИАНА ПЪРВАНОВА

26.02.2011

Венцеслав Юскеселиев и Борис Войнарович

Победителят в конкурса за преустройството на квадрат 500 арх. Янко Апостолов със своя проект.

В навечерието сме на голямото прекрояване на картата на София, което цели  градът да захвърли овехтелите "дрехи" на прехода и да придобие спретнат вид на европейски град. Обновяването на столицата няма да стане с булдозери и фадроми, а с концептуално разместване на добре познати галерии и музеи, които ще намерят нов адрес и дом.

Стартът на голямото преселение започва през април 2011 г. Тогава министърът на културата Вежди Рашидов ще пререже лентите на поне два нови музея - за съвременно изкуство и на произведения, създадени по време на социализма. От тази година стартира и същинската работа по "Съвременен музеен център в кв. 500, м. Центъра, по плана на град София", въпреки че неговата подготовка започна далеч преди това. Проектът, добил популярност с името Българския Лувър,  разполага с 26 хил. кв. м чиста експозиционна площ. Общата стойност на реконструкцията на сградите, включени в т.нар. квадрат 500 до Паметника на Левски (между улиците "Оборище", бул. "В. Левски", ул. "Московска" и пл. "Св. Ал. Невски") е на приблизителна стойност 25 млн. лв. Парите ще бъдат привеждани на етапи. Министерство на културата

вече е осигурило 8 млн. лева европейско финансиране  

по оперативната програма "Регионално развитие", съобщи министърът на културата Вежди Рашидов. Българският Лувър ще попълни колекциите си от фондовете на Националната галерия за чуждестранно изкуство и Националната художествена галерия, които в момента са пръснати по депа из цялата страна. Там може да  бъде настанен и НИМ (виж каретата). Окончателното име на Българския Лувър ще бъде избрано след дискусия, добави още г-н Рашидов.

Проектът "Българският Лувър" е само част от мащабен и доста амбициозен проект, който цели превръщането на центъра на София в цялостен музеен комплекс. В него влизат още Националната художествена галерия, Руската църква, черквата "Св. София", бившата Минерална баня, Археологическият музей, Ларгото и градинките и парковите площи между тях. В откритите пространства ще бъдат изложени паметници на културата, ще бъде оформен и малък Музей на виното. За първи път направихме цялостна

концепция за водещи столични музеи

посочва министър Рашидов. Документът беше одобрен от Министерския съвет миналата година.  Проект с подобен размах не сме имали никога и ако той бъде осъществен според първоначалния си замисъл, София най-сетне ще добие цялостен, завършен вид на европейски град с богато културно наследство.  "Впечатлен съм от реалния старт на амбициозния ви проект, който ще превърне големите изложбени пространства не само в кръстопът на култури, но и в живо място за срещи. Съвременните музеи не могат да продължават да бъдат просто култово място, където експонатите потъват в прах, а да са мобилни." Такава оценка даде пред Вежди Рашидов световноизвестният френски архитект Жан Нувел  по време на посещението си миналата година у нас.

 През април ще е

откриването на първия етап

от изграждането на Музей за съвременно изкуство до хотел "Хилтън", в началото на Южния парк. Той се изгражда със средства от финансовия механизъм на европейското икономическо пространство с участието на Норвегия, която дава основната част от парите, Исландия и Лихтенщайн. Стойността на първия етап от реконструкцията и преустройството на сградата е 1 млн. 800 хил. лева.

 Експозицията за модерно изкуство ще бъде настанена в реставрираната сграда на Софийския арсенал, строена през миналия век. Закритата изложбена площ на комплекса е над 3000 кв. м.  Музеят за съвременно изкуство ще бъде разположен на 3 нива, във всяко едно от които са тематичните експозиции. В музея ще бъдат представени най-новите течения в модерното изкуство. След завършване на първия етап около музея  със съдействието на Столична община ще бъде разгърнат комплекс за съвременна музейна скулптура на открито върху площ от близо 5 декара. Вече доста е

напреднал ремонтът на сградата срещу КАТ

(район "Изгрев", на ул. "Лъчезар Станчев" №7), в която през април ще отвори врати и музеят на произведения, създадени по време на социализма, каза още министър Вежди Рашидов. Сградата разполага с достатъчно площ, за да бъдат изложени шедьоври на българското изкуство от тоталитарното време. Там  ще бъде преместен Националният институт за недвижимо културно наследство, който сега се намира на   бул."Дондуков", ще бъде настанен Регионалният център на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, ансамбъл "Филип Кутев". Ще има място и за дейности по консервацията и реставрацията, както и за депа на второстепенните разпоредители на ведомството, които сега плащат наеми в чужди складове. Комплексът разполага с бункер, в който на плазма ще бъдат показвани кадри от вече разрушения мавзолей  на Георги Димитров в центъра на София, архитектурата на соца и изкуството от онова време. Сградата до КАТ има и двор от 10 дка, подходящ за паркова среда. В него ще бъдат разположени под открито небе монументални скулптури с художествена стойност от тази епоха.

Обсъжда се идея да бъде създадено научно-приложно звено  за музейното дело към Министерството на културата, за да се подкрепи изследователската дейност в тази област.  На него ще бъде възложено издаването на книги и каталози,  които ще се продават в музеите и галериите.

.

Местят НИМ в центъра на София

След 11 години НИМ излиза от резиденцията в Бояна и отива в Българския Лувър.

Марин Кръстев и Емил Иванов

Най-сетне съкровищата на България, като Панагюрското, ще отидат на полагащото им се място в сърцето на София.

Мариана Цветкова
Националният исторически музей може да отиде в сградата на Българския Лувър в центъра на София.  Концепцията вече е в ход и в момента експерти изготвят всички необходими разчети, съобщи министърът на културата Вежди Рашидов. Кога ще стане това, зависи и от цялостната реконструкция на Българския Лувър.   Преместването на НИМ в центъра на София е стара мечта на историците, още от времето, когато той бе изваден извън очертанията на града. Оттогава на няколко пъти се пускаха слухове за нов адрес на музея, най-новите от които бяха новопостроената сграда на Военното министерство на бул. "Скобелев" и ЦУМ, но тези идеи отпаднаха по различни причини.

Основният препъникамък бе размерът на експозиционната площ, необходима на НИМ, за да може да извади на показ съкровищницата на своите фондове и да ги подреди в достатъчно зали. В момента в бившата резиденция на Тодор Живков в Бояна музеят разполага с над 4000 кв. м, но в тази цифра влизат стълбищата и площадките. Независимо от отдалечеността на НИМ и неудобния транспорт, годишно през музея минават около 100 хил. посетители, което дава достатъчно основание за самочувствие. Силният интерес към историческото ни минало ще бъде само от полза на идеята за Българския Лувър, защото това ще привлече нов поток от посетители в комплекса.  

Това е другият важен коз, който вади НИМ, когато се аргументира, че в новата сграда трябва да му бъде предоставена значително по-голяма експозиционна площ. Според предварителни разчети на музея са необходими поне 5-6 хил. кв. м. Именно около тази цифра в момента работят специалистите, увери министърът на културата Вежди Рашидов. Най-вероятно експозицията на историческия музей ще бъде разположена на първите два етажа, което е и практиката на световните музеи и галерии от калибъра на Лувъра и Британския музей. "Така спираловидно, в хронологичен ред всеки посетител може да се запознае с историята, ценностите и изкуството на нашата страна от древността до наши дни", обясни министър Вежди Рашидов.

.

Националната галерия става дворец

Сградата на НХГ отново става дворец.

Крум Стоев

Вътрешният интериор на двореца ще възвърне предишния си блясък.

София може да  има свой Версай подобно на Париж, след като досегашната сграда на Националната художествена галерия възвърне първоначалния си вид - на дворец, каза специално за "Монитор" министърът на културата Вежди Рашидов. Тя ще стане образец на царската архитектура и история отпреди 1944 г. За тази цел ще бъдат върнати по местата им царският трон, всички мебели, атрибути и предмети, принадлежали на нашите царе - ордени, порцеланови и кристални сервизи, килими, часовници, картини, които се съхраняват в депата на различни музеи. За ремонт на НХГ са отпуснати 4,5 млн. лв. по европейски програми. Според проекта на Министерство на културата на първия етаж ще се правят концерти на камерна музика.

Сградата на НХГ преди Освобождението е била конак, значително разширен и преустроен в дворец по време на управлението на цар Фердинанд. Тук са живели четирима български монарси - Александър I Батенберг, Фердинанд, Борис III и Симеон II. През 1954 г. дворецът е превърнат в галерия. Създаването на Национална галерия в дворец също е един компромис, направен във времето. В началото експозицията е разполагала с около 5 хил. произведения. Днес те са над 30 хиляди, но повечето от тях не са изложени заради недостатъчната експозиционна площ.

.

Вежди Рашидов, министър на културата: Наследството ни е достойно за Лувъра

Екатерина Титова

Министърът на културата Вежди Рашидов

Мариана Цветкова

- Г-н Рашидов, миналата година приоритет на Министерство на културата бе театралната реформа. А тази година се очертава началото на реализацията на Концепцията  за водещи столични  музеи и галерии. Какво налага това?

- Това е необходимост, защото  "алкохолният  туризъм" не е перспективен за страната ни. Напоследък често говорим, че София, подобно на Истанбул, ще кандидатства да стане европейска културна столица.  Културният туризъм е бизнес, който носи приход на държавата. Ще дам примери. Само през Колизеума минават годишно над 6 млн. души. А през Лувъра - над 8 млн. посетители, които плащат по 20 евро билета. Давате си сметка какъв голям доход носят тези обекти на държавата, когато тя има ясна концепция за културен туризъм.

Какво предлага една голяма френска фирма на японски туристи в пакет за шест дни културен туризъм? Първият ден включва разходка по бул. "Шан-з-Елизе" и свободна програма. Вторият ден - разглеждане на Лувъра, гарата Д'Орсе, превърната в музей на импресионизма. На третия ден се посещават Домът на инвалидите, Айфеловата кула и Операта. Четвъртият отива за тур из Париж. На петия се посещават дворците извън Париж като Версай и Фонтенебло. На шестия им се дава време да пазаруват в магазините на "Галери Лафайет", на седмия си заминават. Покрай посещението си в Париж туристът плаща за хотел, за храна, купува си билети, т.е. навсякъде влага пари. Когато говорим за културен туризъм, парите, които влизат в държавата, започват още от кацането на самолета - от първата минерална вода, която ще си купи туристът, първото билетче или пари за такси. Досега никой в България не си е направил труда да направи концепция за развитие на културния туризъм. За пръв път Министерството на културата изгради цялостна концепция за водещи столични музеи и за бъдещето на културния туризъм.

- На какъв етап е проектът за Българския Лувър?

- Преди броени дни започнахме работа по архитектурно-инженерните дейности. Малко се забавихме, защото един от участниците в конкурса за идейния проект за Българския Лувър оспорва резултата. Изчакахме решението на съда и на базата на работните проекти ще бъде обявена тръжната процедура за изпълнител, както е по закон. Ще я направим прозрачна, както мина и  международният конкурс за  проекта.

- Навремето Националният исторически музей бе настанен в Съдебната палата,  но тя е строена за Съдебна палата. По време на управлението на Иван Костов музеят бе изпратен в "Бояна". Сегашната сграда е предназначена за резиденция, тя е проектирана от арх. Александър Баров и е мислена, проектирана и предназначена за резиденция, а не за музей.  Това е място за посрещане на официални гости. Компилацията между съвременни дърворезби, модерни керамики, текстил и стенопис с историята, която трябва да   разчиташ, не е музей. Това е компромис. Вече с работни групи и експертни екипи работим активно по реализирането на концепцията за водещи столични музеи. И ще бъдем щастливи, когато най-накрая един от най-хубавите музеи на България - НИМ, намери своя дом завинаги.