Понятие и характерни особености на правото на ес



страница4/5
Дата05.10.2017
Размер0.62 Mb.
1   2   3   4   5

Нов тласък в развитието на общата политика в областта на външ. отношения и сигурността са крахът на социалистическата система в Изт. Европа и войната в Персийския залив. Важна стъпка в тази насока е провеждането през 1990г. на Междуправителствената конференция за политически съюз, която отчете дейността си пред срещата на високо равнище в Маастрихт през 1991г. На тази среща се гласува проект за договор за ЕС, който се подписва на 07.01. и влиза в сила на 01.11.93г. Съгласно Договора за ЕС Съюзът следва да отстоява идентичността си на межд. сцена посредством осъществяването на обща политика в областта на външ. работи и сигурността, включително и чрез създаване на обща отбранителна политика, която може да доведе до обща отбрана. Държ. членки трябва да придържат нац. политика към общоприетите принципи и да координират дейността си в межд. организации.

България е активен участник в диалога с ЕС в рамките на механизма за сътрудничество по въпросите за обща външна политика и политиката за сигурност на ЕС. Правителството на РБ в придружаващ молбата ни за членство меморандум потвърждава, че е готова и в състояние да участва активно в общата политика в областта на външ. отношения и сигурността. Според Комисията РБ като член на ЕС ще бъде в състояние ефективно да изпълни задълженията си в тази област.

36. Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи
Целите на политиката в областта на вътр. работи и правосъдието са да се разпространи в/у гражданите на ЕС, да осигури свободно движение без граници, да разшири сътрудничеството м/у държ. членки на ЕС по въпросите, които се отнасят до правосъдието и вътр. работи. Тази политика се въвежда в съответствие с дял 6 на Договора за ЕС. В него държ. членки определят областите, представляващи общ интерес: предоставяне на убежище, борба с/у наркоманията, митническо и полицейско сътрудничество, емиграционна политика и др. Политиката в областта на вътр. работи и правосъдието разглежда т. нар. “Шенгенско споразумение” като пилотен проект за интегриране на въпросите на правосъдието и вътр. работи в рамките на ЕС. До 1992г. сътрудничеството м/у органите за сигурност на държ. членки се осъществява на нормални срещи, които нямат базата на многостранен договор. Амстердамският договор от 1997г. въвежда Шенгенския договор в единната институционална рамка на ЕС. Прилага системата на по-тясно сътрудничество в рамките на правния ред, установен от новия договор.

Във връзка на молбата на РБ за членство в ЕС, Комисията в “План 2000” отбелязва, че РБ е предприела мерки за сближаване с изискванията на ЕС в областта на правосъдието и вътр. работи. Тя трябва да положи значителни усилия в областта на визовия режим с ЕС, с борбата с организираната престъпност, с трафика на наркотици. Комисията счита, че с оглед проблемите, които РБ в областта на правосъдието и вътр. работи, ще и бъде трудно да изпълни изискванията на действащите актове в средносрочна перспектива.

37. Европол
Съгласно подписаната през 1995г. и влязла в сила през 1998г. конвенция Европол е създаденото Евр. полицейско сътрудничество в съответствие с Договора за ЕС, с цел предотвратяването и борбата с тероризма, незаконния трафик на наркотици и други престъпления с межд. характер, включително и някои аспекти на митническо сътрудничество за организирането на полицейска система в ЕС. Европол притежава юридическа персоналност. Той разполага със следните структурни органи:

1. Управителен съвет, който включва по един представител на всяка държ. член, като приема решения с квалифицирано мнозинство от 2/3, ако не е предвидено друго;

2. Директор, назначаван с единодушие от Съвета след консултации с Упр. съвет за период от 4 год., като може да бъде преизбиран само веднъж. Той и двамата му заместници могат да бъдат освободени от длъжност от Съвета, който приема решение с квалифицирано мнозинство от 2/3;

3. Контролен съвет;

4. Финансов контрольор;

5. Финансов комитет.

Седалището на Европол е в Хага.

Според Комисията относно членството на РБ в ЕС от 1990г. у нас се наблюдава значително увеличение на организираната престъпност, включваща търговията с жени, рекета, изнудването, търговията с наркотици и др. Комисията счита, че на този етап координацията на ЦСБОП към МВР с другите органи - Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, митниците е слаба. Комисията не счита, че на територията на РБ има терористична дейност, но данните доказват, че терористите използват територията на страната като транзит, за което следва да се вземат необходимите мерки.

38. Омбудсман на ЕС
Евр. омбудсман - съдия по жалбите е създаден съгласно Маастрихтския договор. Създаването му цели преодоляване на демократичния дефицит в традиционното гражданско общество. Съгласно Договора за ЕО ЕП назначава омбудсман, до който всеки гражданин на ЕС, както и всяко ФЛ и ЮЛ, което живее или има регистрация в някоя държ. членка, има право да изпраща жалби с/у неправомерно администриране на институциите, без съдебните органи. Омбудсманът може да формулира препоръки по отношение на работата на институциите, които нямат юридически задължителна сила, предоставяни в доклади до ЕП. Когато омбудсманът установи, че е налице неправилно изпълнение на задълженията, той ги отнася до заинтересованите институции, които в срок от 3 мес. трябва да го информират за становището си. Омбудсманът задължително изготвя доклад до ЕП, който изпраща и на заинтересованата институция, а резултатът от разследването съобщава на лицето, което е подало жалбата. В края на всяка година омбудсманът е длъжен да внася в ЕП общ доклад за резултатите то предприетите разследвания.

След провеждането на избор за ЕП, новоизбраните депутати назначават омбудсманът за срок от 5 год., който по искане на ЕП може да бъде преизбиран. Той може да бъде освободен от Съда, ако не отговаря на необходимите условия или ако е извършил сериозно нарушение на задълженията си. Той е напълно независим при осъществяването на функциите си. ЕП избира през 1995г. първия омбудсман Якоб Сьодерман след 3 гласувания измежду 5 кандидати.

39. Гражданство на ЕС
Маастрихтският договор въвежда гражданство на ЕС, с което правата и задълженията надминават правото на свободно движение и пребиваване на територията на държ. членки. Напр. гражданите на ЕС придобиват правото да избират да избират и да бъдат избирани на територията на всяка държ. членка според постоянното местоживеене, в местни и европейски избори, ползват се с дипломатическата и консулската закрила на 15-те държ. членки на територията на трета държава и др. В Договора не се отменя обаче националната принадлежност на гражданите на ЕС към съответната държ. членка. На практика въпреки въведеното гражданство на ЕС държ. членки продължават посредством националните си законодателства да уреждат индивидуално въпросите, свързани с придобиването, освобождаването или загубването на съответното гражданство. Държ. членки на ЕС ще насочат усилията си към възприемане на унифицирани разпоредби на разработената в рамките на Съвета на Европа Евр. конвенция за гражданството, която е прието в Страсбург през 1997г. От анализа на разпоредбите в Конвенцията е видно, че бълг. законодателство не съдържа разпоредби относно уреждането на притежаването на двойно или повече гражданства от едно и също лице, но като цяло, с малки изключения бълг. законодателство отговаря на разпоредбите в Конвенцията.

В становището на Евр. комисия относно изпълнението от РБ на критериите за членство в ЕС е залегнала и препоръката към правителството да предприеме стъпки за решаване на специфичните проблеми на малцинствата.

40. Шенгенско споразумение
На 16.06.1985г. в селцето Шенген, в което се допират границите на Германия, Франция, Люксембург, тези 3 държави заедно с Холандия и Белгия сключват споразумение относно премахването на контрола по общите граници м/у тях. На 19.06.90г. тези държави подписват конвенция за приложение на Шенгенското споразумение, което влиза в сила през 1995г. за 7 д-ви - Португалия и Испания се присъединяват в последствие. През 1996г. към конвенцията се присъединяват и Дания, Швеция и Финландия. С Норвегия и Исландия, които не са членки на ЕС се подписват договори за сътрудничество в обхвата на разпоредбите на Шенгенското споразумение.

Създадена е Шенгенска информационна система - SIS, която позволява на държавите да използват база данни на различни категории лица - осъдени, издирвани и др., както и определена информация - за откраднати коли, фалшиви документи и др. Проверяват се всички чужденци, които пресичат външните граници на Шенгенската област. Към конвенцията е приложен списък на държавите, чиито граждани задължително трябва да получат виза.

Повишава се сътрудничеството м/у полицейските ведомства на държ. членки в районите на вътрешните граници. Те си предоставят информация за криминална превенция, оказват си сътрудничество в борбата с наркотрафика и др. Амстердамският договор предвижда включването в на Шенгенското споразумение в единната институционна рамка, като в това отношение 13 държ. членки ще прилагат системата на по-тясно сътрудничество.

41. Договорът от Маастрихт, нов етап в развитието на правото на ЕС


Договорът за ЕС е подписан окончателно на 07.02.92г. в Маастрихт от държ. глави на държ. членки. Структурата на Договора е обособена в две насоки:

  1. Трите съществуващи общности не са формално разширени или изменени;

  2. Той създава съюз м/у държ. членки, който юридически е отделен акт от общностите, но е съобразен с тях и обвързан в много области.

След създаването на ЕО това е Договорът, който урежда най-значимия етап в развитието на Евр. интеграция. В рамките на ЕС се предвижда съществен икономически напредък и увеличаването благополучието на народите на държ. членки, социалното развитие, разкриването на работни места и др. Договорът предвижда нови съвместни дейности в ЕС в областта на външните отношения и сигурността, на вътрешните работи и правосъдието. Той предвижда процедура и срокове за създаването на икон. и валутен съюз, чиято цел е създаването на единна валута – ЕКЮ. Тя трябва да бъде контролирана от единна центр. банка в качеството на независима институция, свободна от политически контрол. Политиките на ЕС съгласно Договора следва да се разширят в следните области: транспорт, интересите на потребителите, изследване и технологии, промишленост, околна среда и др. В областта на външните отношения и сигурността Съюзът ще осъществява обща, съгласувана политика. Друга обща политика, предвидена в Договора е в областта на вътр. Работи, правосъдието и емиграцията с цел да бъде засилена защитата на гражданските права и правата на човека като цяло.

42. Договор за ЕС


За първи път в Комитетът на Фушет през 1961г. се дискутира въпроса за създаване на ЕС. През 1969г. на Хагската среща, а след това и на срещата проведена през 1972г., тази идея се разглежда отново, но без ясна представа за структурата му, функциите и т.н.

Едва на проведената през 1974г. Парижка среща този проблем се разглежда сериозно. Поръчва се на белгийския министър-председател Тиндеман да подготви поддоклад относно създаването на ЕС. В края на 1975г. докладът е представен. Той става предмет на оживени дискусии, които завършват без конкретен резултат. През 1984г. ЕП приема проект на Договор за създаване на ЕС с перспектива да се доближи до федералния модел. Приетият през 1986г. ЕЕА постига прогрес в няколко области. Първоначално този договор е приет с голяма доза подозрение и е разглеждан като заплаха за общия пазар. В преамбюла на акта ясно е декларирано желанието за трансформиране на отношенията на държ. членки в съюз. По нататъшно влияние в/у развитието на този процес оказват инициативите на френското и германското правителства, както и на президента на Комисията Жак Делор. Окончателният и пълен текст на Договора за ЕС се разработва и приема на откритата на 15.12.90г. междуправителствена конференция в Рим, която завършва на 11.12.91г. в Маастрихт. Договорът е подписан окончателно на 07.02.1992г. в Маастрихт от държ. глави на държ. членки.

43. Нововъведения съгласно Амстердамския договор от 02.10.97г.
На 17.06.97г. главите на държ. членки на ЕС приемат нов договор за Европа. Той е известен като Амстердамски договор и на практика доразвива първичното право на ЕС. Договорът е подписан на 02.10.97г., след което започват публичните обсъждания на разпоредбите му във всяка държ. членка преди официалното обвързване с него. Той е в сила от 01.05.99г. Разпоредбите на Договора допълват правото на ЕС. В структурно отношение Амст. договор урежда 4 главни цели:


  1. Заетостта и гражданските права да станат същността на Съюза;

  2. Да се премахнат последните препятствия, които са останали пред осъществяването на свободите на движение и усилване на сигурността;

  3. Да се реформират институциите;

  4. Да се увеличи участието на Европа при уреждането на световните проблеми.

В Договора са приети мерки, които да защитават интересите на потребителя, защита на здравето, социалната сигурност, както и гарантирането правото на информация. Договорът предвижда включването на Шенгенското споразумение в единната институционална рамка. Шенгенските държави ще прилагат системата на по-тясно сътрудничество и ще продължат тяхното сътрудничество в рамките на правния ред, установен от разпоредбите на Договора. Само в част от дейностите на това сътрудничество ще участват Великобритания и Ирландия, а за Дания са предвидени специални договорености. Амст. договор предвижда и нови отговорности в областта на правосъдието и вътрешните работи. Приети са също така и изменения и допълнения относно дейността на институциите.

44. Международна правосубектност на ЕС


Межд. правосубектонст се проявява в самостоятелно участие на субекта на межд. отношения и способността му да приема межд. права и задължения посредством сключването на межд. договори или произтичащо то международноправните обичайни норми. Межд. правосубектност могат да притежават само субектите на междудържавните отношения. Способността на субектите на межд. право да създават межд. правни норми не е еднаква. Тя зависи от това към коя категория от общоприетите субекти на правото се отнася субектът – към първичните – държавите и др. или към вторичните – международните и междуправителствени организации. ЕС притежава частично качествата и на първата и на втората категория. При осъществяване на межд. си правосубектност ЕС осъществява межд. си правоспособност да придобива права и да поема задължения чрез сключването на межд. договори. В това отношение обаче съществуват редица проблеми, като например проблемът с отговорността при неизпълнение на поетите договорни задължения с трети д-ви. Не се поставя под съмнение способността на ЕС да поема отговорност за носене на последствията на своите действия както за договорни задължения, така и за недоговорната отговорност, но не е съвсем ясно дали тази отговорност изключва изцяло отговорността на държ. членки. Правото на субектите на межд. право да сключват договори е свързано със задължението за носене на отговорност за последствията от техните действия. ЕС разполага със съответните финансови средства за изпълнение на задълженията си и за възстановяване на щети, причинени на трети страни.

След влизането в сила на Маастрихтския договор е налице и още един елемент на межд. правосубектност на ЕС – самостоятелна външна политика. В межд. аспект няма съмнения относно межд. правосубктност на ЕС. Тя по своя обем значително надвишава обема, притежаван от межд. организации и до голяма степен е приравнена до правосубктността на д-вите. Основното качество, което характеризира д-вата като субект на межд. право е държ. суверенитет. В този аспект следва да се изясни частичното прехвърляне на държ. суверените от държ. членки в/у институциите на ЕС. С понятието държ. суверенитет е свързано понятието суверенни права, които включват пълна законодателна, изпълнителна и съдебна власт на д-вата на своята територия, а в областта на межд. отношения – самостоятелно упражняване на своите суверенни права. В областта на межд. отношения суверенитетът на д-вата не може да бъде ограничаван по никакъв начин, освен в случаите на явно изразено доброволно съгласие на д-вата. В този смисъл е и практиката на ЕС, съгласно която държ. членки с подписването на Учр. договори се съгласяват доброволно да прехвърлят държ. си суверенитет в/у институциите на ЕС. Със сключването на договорите за учредяване или присъединяване към ЕС суверенитетът на държ. членки вече е частично прехвърлен в определени области. В бъдеше, когато ЕС реши да провежда обща политика в други области, за да предприеме законодателни действия, не се нуждае от допълнителни правомощия за ограничаване на суверенитета на държ. членки. Може да се приеме изводът, че договорната правосубектност на ЕС е практически неограничена, когато е необходимо да се постигнат конституционни цели.

45. Проблеми, свързани с разширяването на ЕС
ЕС е непрекъснато развиващ се процес, който е свързан с постоянното разширяване до пълното включване на всички Евр. д-ви. Успешното развитие на ЕС зависи преди всичко от процеса на разширяване, като в зависимост от степента на готовност и отговарящи на изискванията кандидати се приемат за нови членове. Договорната основа за разширяването е залегнала в разпоредбите на Договора за ЕС и Договора за ЕО. Всяка Евр. д-ва може да кандидатства да стане член на Съюза. Първоначално д-вата, която желае да се присъедини към ЕС подава молба до Съвета, представляваща едностранна декларация. Съветът се консултира с Комисията, която разглежда като цяло възможностите и проблемите, свързани с кандидатстващата д-ва, след което изпраща до Съвета мнението си. След получаване на мнението Съветът с обикновено мнозинство взема решение за откриване на преговори. Преговорите се водят от президента на Съвета, от името на държ. членки с помощта на Комисията. ЕП се информира за хода на преговорите. Той одобрява присъединяването на нови членове, като се произнася с абсолютно мнозинство. След получаване на одобрението на ЕП, Съветът с единодушие взема решение за приемането на съответната д-ва за нов член. Държ. членки сключват споразумение за присъединяване за присъединяване с д-вата подала молбата, което трябва да бъде ратифицирано от всички д-ви, за да влезе в сила. Процедурата за присъединяване приключва след депозирането на последния акт за ратификация. Договорът за присъединяване влиза в сила съгл. межд. договорно право. Кандидатстващата д-ва става член, което значи, че става страна по всички договори, съставляващи първичното право на ЕС. Тя поема всички права на държ. членки на ЕС.

Процесът на разширяване досега е бил свързан с преодоляването на голям брой проблеми, препятствия и усложнения. Първите стъпки за разширяване са направени през 1961г. и през 1967г., когато Великобритания, Ирландия, Дания и Норвегия подават молби за членство. В двата случая Франция налага вето на Великобритания. Другите страни оттеглят кандидатурите си. Нови постъпки са направени през 1969г., в следствие на които започват преговори, а през 1972г. се стига до подписване на договори за приемане в ЕС. Молбата на Гърция за приемането и за член е внесена за разглеждане през 1974г. и през 1981г. тя става 10-тата страна член на Общността. Португалия и Испания подават молби през 1975г. Преговорите с тях започват и минават през множество усложнения, но в крайна сметка през 1985г. е постигнато споразумение. Турция подписва споразумение за асоцииране през 1963г., но подава официално молба за членство през 1987г.. Комисията отказва да и даде членство. Преговорите с Австрия, Финландия, Швеция и Норвегия започват 1993г. и приключват успешно през 1994г.

От новите членове, които ще се присъединяват към ЕС, се изисква да приемат условията по договорите, както и цялото вторично законодателство – директиви, наредби и решения, приети съгл. действащите договори. В тази връзка преговорите за членство ще бъдат преди всичко за продължителността и характера на преходните периоди, по времето на които страната кандидатстваща за член на ЕС ще трябва да измени съществуващото законодателство, за да отговаря на изискванията на Съюза.

През 1991г. се сключват споразумения за асоцииране с Чехословакия, Полша и Унгария, а по-късно и с РБ, Албания, Румъния, Словения, Литва, Латвия и Естония. На 15.02.00г. в Брюксел официално бяха открити преговорите с 5 д-ви, вкл. и РБ.

46. Фактори, оказващи влияние в/у развитието на правната с-ма на ЕС
Бъдещото развитие на ЕС е най-тясно свързано с бъдещото задълбочаване на Евр. интеграция и създаването на единна Европа. Факторите, които оказват влияние в/у развитието са:


  1. Стабилизирането на ЕС и излизането на държ. членки от рецесията;

  2. Стабилизирането на д-вите от Изт. Европа и Русия;

  3. Постепенно доближаване до изискуемите условия за членство в ЕС на държ. кандидати.

Първият въпрос, чието решаване е определящо за постепенното стабилизиране на ЕС, излизането от рецесията на държ. членки и особено на Германия. Геополитическият баланс в Европа се промени основно след обединението на Германия, което нанесе шок на западноевр. икономика. Стабилизирането на немската икономика ще допринесе до голяма степен за превръщането на континента в едно по-широка, по-обединена и по-сигурна Европа.

Втора необходима стъпка е стабилизирането на д-вите от Изт. Европа и Русия. Почти всички от тях обявиха намерението си да изградят пазарна икономика. Трудностите на прехода обаче се оказаха по-големи от очакваното. Като цяло има спад в производството. Само страните, които се намират в близост до държ. членки на ЕС успяха да привлекат инвестиции.

Третият фактор, който играе роля за разширяването на ЕС са условията, на които трябва да отговарят държ. кандидатки. Те трябва да отговарят на следните условия: да са Евр. д-ви, да имат изградена пазарна икономика, да бъдат демократични – да са гарантирани основните права и свободи на човека, законодателството им трябва да е хармонизирано със законодателството на ЕС.

47. Правна основа на сътрудничеството на ЕС с РБ


Евр. общности и РБ установяват официални отношения на 09.08.1988г., когато Комисията на Евр. общности изпраща нота – отговор на изпратената 3 мес. по-рано бълг. нота, която съдържа предложение за установяване на официални отношения. Понастоящем отношенията м/у РБ и ЕС се регулират от подписаното през 1993г. Евр. споразумение за асоцииране, влязло в сила през 1995г. Органите, които са ангажирани с изпълнението на споразумението са:

  1. Съвет за асоцииране, който заседава на министерско равнище и извършва преглед на изпълнението на споразумението;

  2. Комитет за асоцииране, който заседава на равнище висши държ. служители и се занимава с въпроси на конкретното изпълнение на споразумението;

  3. Подкомитети, които подпомагат работата на Комисията при осъществяване на споразумението в специфични области;

  4. Съвместен парламентарен комитет, който се състои от членове на ЕП и НС на РБ.

Характерните особености на Евр. споразумение за асоцииране са:

  1. РБ и ЕС създават нова рамка на отношенията си, основаваща се на “общите ценности, които споделят”;

  2. Със споразумението се установява асоциация м/у РБ и ЕО;

  3. Една от целите на споразумението е да осигури подходяща рамка за развитие на редовен полит. диалог, което да позволи развитието на тесни полит. отношения;

  4. То предвижда постепенно м/у РБ и ЕС да се установи зона на свободна търговия.

Периодът на асоцииране от 10 год. се разделя на два подпериода от по 5 год. След изтичането на първите 5 год. се прави преглед на изпълнението и се взема решение за преминаването към втората фаза. Главна цел на споразумението е да подготви РБ, бълг. производители, всеки гражданин за условията на висококонкуретния вътрешен пазар на общността. Споразумението създава и институциите, които правят асоциирането ефективно – Съветът за асоцииране и съвместният парламентарен комитет. Съветът заседава веднъж годишно в Брюксел на ниво министри на външните работи и членове на Евр. комисия. Комитетът заседава веднъж годишно, като София и Брюксел се редуват в домакинството.

48. Подготовка за членство на РБ в ЕС



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница