Понятие за гражданско право

Гражданското право като отрасъл от действащото обективно право представлява съвкупност от правни норми с определено съдържание, които действат върху определена територия.

Действащото обективно право се определя още като действащото върху определена територия законодателство.
1.2. Публично и частно право

Действащото обективно право се дели на публично и частно.

Критерият за разграничението на обективното право на публично и частно е дали в правоотношението, регламентирано от съответната правна норма, като страна участва субект, който е носител на властнически правомощия, т.е. като носител на държавна власт. Носител на властнически правомощия е субектът, който участва в правоотношението, като осъществява една от трите функции на единната държавна власт, чийто носител е. Трите функции на единната държавна власт са законодателната, изпълнителната и съдебната.

Нормите на публичното право се отнасят до правоотношения, в които едната страна участва като носител на държавна власт и между страните е налице отношение на власт и подчинение.

Нормите на частното право уреждат правоотношения, при които и двете страни не упражняват властнически правомощия. Поради това че субектите на частното право не участват в правоотношенията като носители на държавна власт, те се определят като равнопоставени помежду си.

Гражданското право е отрасъл на частното право.

Освен гражданското право другите отрасли на частното право са търговското право, трудовото право, международното частно право.
1.3. Съдържание на нормите на гражданското право

Гражданското право е съвкупност от правни норми, които:

• 
  определят гражданскоправните субекти по вид и уреждат тяхното правно положение; субектите на гражданското право са физическите лица, юридическите лица, държавата, когато участва в правоотношенията, без да бъде носител на власт;
  

• 
  регламентират правните отношения между тях.
  

Общите норми на гражданското право могат да се прилагат субсидиарно към правоотношенията от другите отрасли на частното право, ако едновременно са налице следните условия:

• 
  ако липсват правни норми от съответния отрасъл, които да уреждат тези правоотношения;
  
• 
  ако спецификата на правоотношенията не изключва приложението на общите норми.
  

Определението за гражданското право се основава на изяснените по-горе негови особености и то гласи:

Гражданското право е отрасъл на обективното частно право и представлява съвкупност от правни норми, които уреждат правното положение на гражданскоправните субекти и правоотношенията между тях, като се изключат нормите на другите отрасли на частното право.

2. Система на гражданското право

2.1. Понятие за система на гражданското право

Системата на гражданското право обхваща критериите и начина за подреждане на гражданскоправните норми. Следователно, системата на гражданското право представя вътрешната структура на гражданското право като отрасъл на обективното право.

Системата може да бъде нормативно закрепена.
2.2. Видове системи на гражданското право

2.2.1. Институционна система

Институционната система възниква първа по време и е нормативно закрепена във Френския граждански кодекс от 1804 г. Гражданскоправните норми се подреждат по начина, установен за първи път в Институциите на Гай.

Структурата на институционната система е съставена от следните части:

• 
  
  
  
  Изтегляне 40 Kb.
  
  Сподели с приятели: