Понятие за вещно право. Вещното право като част от обективното гражданско право и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на вещното право



страница1/6
Дата19.10.2018
Размер0.91 Mb.
  1   2   3   4   5   6




  1. Понятие за вещно право. Вещното право като част от обективното гражданско право и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на вещното право

Терминът ВЕЩНО ПРАВО може да се употребява с различни значения - като съвкупност от правни норми, уреждащи вещни правоотношения, притежаването и упражняването на права върху вещ. Като субективно право, като възможност за действие (власт) на едно лице върху вещ. Като наука изследваща вещно-правни норми. Като учебна дисциплина.

Предмет - субективните вещни права имат слените особености – вещното право е вид субективно гражданско право. То е притезателно (притезателно право - вид субективно право, което дава власт на неговия носител да изисква от останалите субекти извършването или неизвършването на нещо), имуществено, прехвърлимо, абсолютно и безсрочно право.

Обект на вещното право са вещи – материални предмети, реално съществуващи и обособени. Съдържанието на вещното право се състои във възможността на носителя да упражнява въздействие върху вещта. Въздействието носителя извършва сам по своя воля. Връзката между носителя на вещното право и вещта е лицевата страна на вещното право. Тя е главното в правоотношенията. На всяко субективно право противостои правно задължение, като необходима част от правоотношението. При вещното право правното задължение се състои в бездействие, в пасивно поведение на всички други лица. Трябва да се въздържат от въздействие върху същата вещ. Вещното право има абсолютен характер – означава, че вещното право следва вещта, където и да се намира тя, дори когато премине в ръцете на друг собственик. Собственикът си остава такъв дори и да не владее вещта. Вещните права дават право на предпочитание. Те могат да се противопоставят на всички лица придобили по-късно облигационни или вещни права върху същата вещ (първият по време е по–силен по право). Вещните права са ограничени на брой и са установени от закона. Субектите не мога да учредяват свободно други вещни права. Носителят на вещно право задоволява своя интерес чрез въздействие върху вещта като я владее, ползва и разпорежда с нея. Може да не ги извърши, да се откаже от правото си. Вещните отношение са отношение между равнопоставени субекти.

Вещно право е призната или установена и гарантирана от закона възможност на едно лице да упражнява власт върху определена вещ за задоволяване на неговия интерес и да иска от всички други лица да си въздържат от въздействие върху същата вещ. Като обективно право вещното право е съвкупност от правни норми.



Разграничаване от другите права.

Вещно право и облигационно право. Целта на вещното право е да осигури задоволяване на интереса на своя носител чрез непосредствено въздействие върху вещите. То е абсолютно право. При облигационното право кредиторът не упражнява власт и въздействие върху определена вещ. Неговият интерес може да бъде задоволен само от точно определено лице – длъжника. Няма вещ в центъра на облигационното право. Носителят на вещното право може ежедневно да удовлетворява своя интерес като въздейства върху вещта, а при облигационното право, длъжника щом изпълни задължението си се удовлетворява интереса на кредитора. Вещните права са ограничени по вид и съдържание, а облигационните са различни и съдържанието им се определя свободно от страните.

Вещно право и трудово право - трудовото право има за предмет предоставяне на работна сила, при което страните не са напълно равнопоставени. Работникът е под дисциплинарната власт на работодателя. При вещното право има равнопоставеност.

Източници на вещното право – 1. Законови - Конституцията от 1991 год. нормите, които признават и гарантират частната собственост, правните условия за стопанска дейност, ограничаване на принудителното отчуждаване, използване на общинската и държавна собственост. Освен Конституцията, Закон за собствеността (ЗС); ЗУТ, СК, ЗЖСК, ЗСПЗЗ.

2. Подзаконови – правилници за прилагане на горните закони.



Видове вещни права –

- Пълни вещни права – правото на собственост – дава най-пълна власт върху определена вещ. Всички други лица трябва да въздържат от въздействие спрямо вещта.

- Ограничени вещни права – право на ползване, право на строеж, на надстрояване, сервитути.



  1. Понятие за вещи (имоти)



Понятие и характеристика на вещите – вещта е материален предмет, който има самостоятелно материално съществуване. Всяка вещ се характеризира с два признака: телесност – всяка вещ има материален субстрат, възприема се, докосва се и съществува независимо от нашето съзнание. Енергията също е вещ. Самостоятелност – всеки материален предмет трябва да е физически и правно обоснован, отделен от друг предмет. При движимите вещи правната самостоятелност следва от физическата им обособеност. При недвижимите имоти, обособяването е в резултат на изкуствени граници. Поради липса на обособеност някои вещи не могат да бъдат обект на вещното право – въздух, вода. Ако са поставени в съд се обособяват.

Човекът не е вещ, но частите от тялото са вещи. Вещи са всички други същества – животни, риби и птици. Не са вещи – съвкупността от вещи /стадо/. Само законът може да третира съвкупността като единен обект.



Видове вещи:

Според начина на закрепване към земята

1. Недвижими – прикрепени трайно към земята или към постройка – земя, растения, сгради.

1.1. Недвижими по природа - земята и земната повърхност, трайни насаждения.

1.2.Недвижими вещи по предназначения - това са вещи, които по своето естество са движими.

Недвижимите вещи се наричат още имоти - жилищни (жилище, жилищно строителен парцел или право на строеж, надстрояване и пристрояване); вилни имоти (за здравни и курортни нужди) извън населени места; гаражи; ателиета; магазини.



Движими вещи – всички други, които не са недвижими. Могат да се местят от едно място на друго движени от собствена или друга сила.

Според формата на сделките

За сделки, с които се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху недвижими имоти, закона изисква спазване на писмена форма, като условие за действителност – нотариален акт (титули за собственост). За други сделки се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите. За движимите вещи сделките по тях са неформални, но за някои също се изисква писмена форма и нотариална заверка – продажба на автомобил.



С оглед придобиване на давност

При някои давността е 10-годишна, при други се придобиват права с 5 годишна давност (при недвижимите вещи). При движимите това е недопустимо.


Според защита на владението

Владението на недвижим имот се защитава срещу всяко нарушение, а на движима вещ само при нарушение по насилствен или скрит начин.


С оглед реалните обезпечения на кредитора

Ипотека се учредява върху недвижим имот, а върху движими вещи – залог.


Според потребността на вещите

Потребими и непотребими. Право на ползване може да се учреди само върху непотребми вещи, тъй като след прекратяването ползвателят трябва да върне вещта.
Според делимостта на вещите

Неделими вещи са два вида

  • по природа (животно)

  • неделими по закон (земеделски земи)


Според определеността

Индивидуално определени и родово определени.


Според съотношението им

Главни и принадлежности.


Плодове – това е доходът, който се получава от една вещ, без да се засяга съществено нейната цялост.
Видове плодове :

Естествени – отделят се от друга вещ периодически без да се засяга нейната цялост. Те могат да бъдат органически (в резултат на биологични процеси) и неорганически (в резултат на намесата на човек).

Граждански плодове – това е доходът, който едно лице получава от определена вещ по силата на правотношения между него и друго лице (наем, лихви). Те не са вещи.

Парите са особена категория вещи, те са родово определени, разглеждат се от облигационното право, но като предмети могат да бъдат обект и на правото на собственост.


3. Недвижими имоти в границите и извън границите на населеното място
Недвижимите вещи се наричат имоти. Същите могат да се намират в населеното място и извън него. Тези в населените места са жилищни имоти – жилище, жилищно-строителен парцел или права за строеж, надстрояване или пристрояване. Устройството на жилището се състои от помещения, които са функционално обединени в самостоятелен обект предназначен за задоволяване на жилищни нужди. Жилищно-строителният парцел е регулиран парцел или нерегулирано дворно място.

Вилни имоти – намират се извън строителните граници на населеното място. Определят се с градоустройствени планове. Вилният имот може да бъде вилен парцел или право на строеж, самостоятелна вилна сграда или части от нея. Тези имоти задоволяват здравни и курортни нужди.

Гаражи – самостоятелно обособени обекти за паркиране на автомобили. Могат да се изграждат както в жилищни, така и във вилни сгради. Могат да са свързани или не със сградата. Гаражът не е част от сградата, дори да е свързан с нея, а се смята за обособен имот.

Ателиета – обособени обекти в жилищна сграда. По проект не са жилища и служат за задоволяване на творчески нужди. Имат самостоятелен санитарен възел, кът за почивка, склад и кухня.

Магазин - самостоятелно обособено или свързано със сградата помещение, предназначено за търговски занаятчийски или други нужди.

Съобразно местонахождението си, недвижимите имоти могат да се разделят на имоти в границите на населените места и такива извън границите на населените места – вилни имоти, земеделски земи. Недвижимите имоти според субектите на правото на собственост се делят на държавни, общински, на юридически и физически лица.

Собствеността и ползването на земите се уреждат със специален закон – Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ) и правилника за прилагането му (ППЗСПЗЗ). Земята е необходимо условие за съществуването на човека. Земеделските земи са предназначени за земеделско стопанство. Земята не е само място, върху което се строи. Могат да се разглеждат като обект на право на собственост и като обект на право на ползване.

Обекти на правото на собственост върху земеделски земи. Обект е земята, която е обособена вещ, естествено дадена от природата. Тя е средство за производство. Ограничена е и не може да се увеличава. По природа е особена недвижима вещ, не може да бъде премествана. Тя е и неделима вещ. Мислено се разделя на отделни части – имоти, които се третират като самостоятелни обекти на вещното право. Земята е незаместима вещ. Тя е непотребима вещ.



С оглед носителя правото на собственост земите могат да са:

Земи, които са изключителна държавна собственост;

Собственост на общините;

Земи от държавният поземлен фонд;

От държавен горски фонд;

Частна собственост на граждани;

Собственост на юридически лица.

С оглед на стопанското им предназначение земите се делят на земеделски земи; земи включени в горския фонд; предназначени за строителство (в населените места).




  1. Владение и държане.

Собственикът владее, ползва и се разпорежда с вещта. Законът му признава и гарантира това право. Има случаи, когато лице, което няма вещно право фактически упражнява такова право (лице, което е намерило чужда, загубена вещ). Тези лица фактически имат вещта, те я държат ползват, могат да се разпореждат се нея като я продадат, подарят, изоставят. Те фактически упражняват едно вещно право, което не притежават. Истинският собственик има такова право, но реално не го упражнява. Едно е правното, а друго фактическото положение на вещта. Лицето, което фактическо упражнява съдържанието на едно вещно право наричаме владелец. Владението е фактическо отношение между хората по повод на вещите. Това е упражняването на фактическа власт върху вещ. Владелецът упражнява пълна власт и изключва възможността други да въздействат върху същата вещ. При пълното владение владелеца си служи с вещта, прибира плодовете и може да се разпорежда с нея. Ако упражнява ограничено вещно право и властта ще е ограничена. Това е обективният признак.

Субективният признак е намерението на владелеца да държи вещта като своя. Владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че държи вещта за другиго. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно.

Разграничаване на владението и държането. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, което лицето не държи като своя. Общото между владението и държането е, че и при двете се упражнява фактическа власт върху вещ. Разликата е в намерението. Държателят няма намерение да свои вещта. Той държи вещта за другиго, за владелеца или собственика.

Предмет на владението – движими и недвижими вещи, независимо чия собственост са. Вещните права също могат да бъдат предмет на владение.

Начини за осъществяване на владението

- Владение чрез другиго – фактическата власт се упражнява чрез друго лице. Владелецът има намерение да държи вещта чрез това лице, което се явява държател;

- Съвладение – фактическата власт се упражнява от няколко владелеца. То не е уредено от закона, но се среща в практиката (при наследяване, наследниците използват общо имот).

Видове владения:

Пълно владение – владелецът упражнява такива въздействия върху вещта, каквито може да извършва и собственика – владее, ползва и се разпорежда с веща.

Ограничено владение – осъществява действия, съответстващи на едно ограничено вещно право (право на строеж, на ползване, на сервитут).

Добросъвестно владение – когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или предписаната от закона форма е била опорочена.



Недобросъвестно владение – което не е добросъвестно (без грижа да добър стопанин).

Способи за придобиване на владението:

Чрез едностранни действия

Със съгласие на досегашния владелец

Чрез превръщане на досегашния владелец в държател



Способи за изгубване на владението:

За да е налице владение трябва кумулативно да съществуват двата признака: упражняване на фактическа власт върху вещта и намерение да се държи като своя. С отпадането на един от тях владението се загубва. Не е необходимо постоянно въздействие върху вещта, за да се продължи владението. Изгубване на владението чрез превръщане на държането във владение. Това може да стане със съгласието на предишния владелец. Например собственикът на вещта я продава на наемателя.





  1. Добросъвестно владение. Понятие. Правно значение на добросъвестното владение.

Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала до възникване на правното основание.

Правно основание – има се предвид всеки акт, чрез който може да се прехвърли право на собственост или да се учреди друго вещно право. Правни основания за добросъвестно владение могат да бъдат:

Гражданско-правна сделка – всяка сделка, с която се прехвърля собственост или се учредява вещно право (двустранни сделки – договор за продажба, замяна, дарение). Не е правно основание предварителния договор, той не прехвърля вещни права. Едностранните сделки също могат да се смятат за правно основание, доколкото с тях се прехвърлят вещни права – завета, но наследяването по закон или по завещание не е правно основание, тъй като наследникът е правоприемник на наследодателя и той продължава владението.

Съдебно решение, постановено по конститутивни искове, с които се упражняват постетативни, преобразуващи права. При съдебно решение за обявяване за сключен предварителен договор (чл. 19, ал. 3 ЗЗД). Не са правни основания решенията по петиторни (иск за защита на правото на собственост или вещно право. Съдът ще даде защита, ако се докаже правото и нарушението. При петиторен иск основанието е винаги вещно право. От него могат да се ползват както носителят на правото на собственост, така и носителите на ограничените вещни права. Петиторни са ревандикационният иск, негаторните искове, както и този за определяне на граница) или установителни искове, тъй като те не прехвърлят вещни права.

Административен акт – такива са актовете за отчуждаване на имоти, тъй като отстъпения като обезщетение имот се придобива по силата на самата заповед, въз основа на административния акт.

Правното основание трябва да съществува реално, обективно, а не мнимо. Няма правно основание, ако владелецът само си мисли, че е купил имота, че има съдебно решение, или че му е издадена заповед за обезщетение с недвижим имот при отчуждаване. Правното основание трябва да е действително. Нищожното правно основание е равносилно на липса на правно основание.

Отпадането на правното основание превръща владелеца в недобросъвестен, той не става собственик на плодовете, които е получил до унищожаването, няма право на задържане до заплащането на подобренията и разноските. Владелецът няма право на владение и добросъвестния владелец не е собственик.

Като недостатъци на добросъвестното владение (които не го отхвърлят) са:

Праводателя не е собственик и щом не е собственик и владелецът не е собственик. За да е добросъвестен, владелецът трябва да не знае, че праводателът му не е собственик. Незнанието трябва да се дължи на грешка в факта. Може да има грешка и в правото – не знае, че праводателят трябва да е придобил имота с нотариален акт и смята, че обикновената писмена форма е достатъчна. Грешката във факта не вреди, но грешката в правото да. Според други няма значение на какво се дължи незнанието – на грешка във факта или грешка в правото.

Опорочеността на предписаната от закона форма за правно основание.

Правни последици на добросъвестното владение.

Добросъвестният владелец придобива добивите, т.е. става собственик на плодовете, които дава овладяната от него чужда вещ до предявяване на иск за връщането й. Той придобива право на собственост върху недвижимия имот, който владее с 5-годишна давност. Добросъвестното и възмездно придобиване на владение върху чужда движима вещ прави владелеца собственик. Добросъвестният владелец има право на по-голяма сума между подобренията и увеличената стойност на вещта в следствие на подобренията. До заплащане на подобренията има право на задържане.



  1. Защита на владението и държането.



Необходимост от защита на владениетоВладението е фактическо отношение между хората по повод на вещи. Щом законът го урежда, той му дава и правна защита. Няма значение дали властта върху веща е установена правомерно или не. Законът брани статуквото на вещите. Целта е да се избегне саморазправата.

Видове владелческа защита

1. Искове за защита на владението – основният вид защита на владението са владелческите искове – посесорни (владелчески иск). Става дума за защита само на владението като факт. При тези искове съдът се интересува само от фактите има ли владение, нарушено ли е то и кой е владелецът. За защита на нарушени права на собственост законът дава други средства – петиторни искове (иск за защита на правото на собственост или вещно право. Съдът ще даде защита, ако се докаже правото и нарушението. При петиторен иск основанието е винаги вещно право. От него могат да се ползват както носителят на правото на собственост, така и носителите на ограничените вещни права. Петиторни са ревандикационният иск, негаторните искове, както и този за определяне на граница).Това са искът за собственост чл. 108 от ЗС, негаторният иск по чл. 109 от СЗ, искът за определяне на граници. При тези искове чрез съдебно установяване на едно вещно право се търси възстановяване на владението и прекратяване на неговото нарушение. С петиторните искове се защитават вещни права, а не фактически отношения. Посесорните искове не трябва да се смесват с установителните искове. С последните по съдебен ред се установявява съществуването на определено вещно право. Щом владението е факт, а не право, то предявеня установителен иск за владение ще бъде недопустим.

Българското право урежда два иска за защита на владението:



Иск за защита на нарушено владение по чл. 75 ЗС съгласно него владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот (или сервитут) продължило повече, непрекъснато от 6 месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в 6-месечен срок.

Предмет на защита – с този иск се защитава владението само на недвижим имот или на владение на вещно право върху такъв имот или на сервитут. Не може да се брани владение върху недвижима вещ. Държателя не може да се предяви иск за защита на нарушено владение.

Срок на владение – владението трябва да е продължило непрекъснато повече от 6 месеца. То се брои от момента на нарушението назад.

Нарушение - искът може да се предяви само при нарушено владение.



Ответник по иска – всяко лице, което нарушава владението.

Предмет на иска – прекратяване на нарушението или възстановяване на владението, ако е било отнето. Ако в отнетия имот е извършена промяна (постройка), то искът е насочен към връщане на имота в състояние, в което се е намирал преди нарушението.

Срок за предявяване на иска – 6 месеца и започва да тече от деня на нарушението. Срокът е преклузивен, т.е. с изтичането му се прекратява правото на иск.

Иска за защита на отнето владениеВладелецът или държателят на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6-месечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта да предяви иск по преходния член.

Предмет на иска – може да се защитава, както владението, така и държането. Може да се предявява от владелец и от държател. Чл. 76 от ЗС говори за движим или недвижими вещи. Преобладава мнение, че в предмета на тоз иск се включват и вещни права.

Нарушение на владението – то е квалифициран случай, трябва да е извършено насилствено или по скрит начин. Използва се термина отнемане в смисъла на нарушение. Няма значение дали владелецът е лишен напълно от фактическа власт или тя е частично ограничена. Например не може да се берат плодовете.

Страни по иска - ищец – владелецът или държателят; ответник – лицето, което е отнело веща. Искът е недопустим срещу трето лице, придобило вещта от нарушителя.

Предмет на иска – цели се при установяване на нарушението връщане на отнетото владение. Заедно с възстановяването на владението може да се иска обезщетение за вреди.

Срок за предявяване на иска – 6-месечен. Приема се, че срокът започва да тече от момента на нарушенето.


7. Понятие за собственост и право на собственост.



Определение и съдържание – призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има непосредствена власт (господство, поведение) по отношение задоволяване на интересите си и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие спрямо нея, доколкото закона или правата на третите лица не допускат това. Правени са много опити за даване на определение и в крайна сметка може да се каже, че правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, ползва и се разпорежда фактически и юридически с определена вещ и да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействие по отношение на нея.

Съдържание на правото на собственост. Правото на собственост дава възможност на собственика да извършва различни въздействие спрямо своята вещ. Владението, ползването и разпореждането са елементи от съдържанието на правото на собственика. От него зависи кога, как и дали ще ги упражнява. Той може да е лишен от някои или дори от всички правомощия и въпреки това си остава собственик.


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница