Понятието „бранд, в изследванията по маркетинг и в литературата се определя като най-близкия до съзнанието на потребителя образ на марката на даден продукт или услуга.

Разгледаните дотук научни теории водят до убеждението, че “бранда” се ражда във въображението. Той е картина в нашите мисли и представи за дадения обект. Съгласна съм с мнението на руските автори Перция и Мамлеева, според които връзката между съществуващия „бранд“ и нашето познание са асоциациите. Това е информацията, която се съхранява в нашата памет. (Перция § Мамлеева, 2007, с.28) Това твърдение прави паралел между “имиджа” и “бранда”. И двете понятия могат да бъдат разгледани като мисловна конструкция в нашето съзнание. Тази картина се създава не само на база на нашите възприятия, но и впечетления и емоции, залегнали в паметта ни. И „имиджа“ и „бранда“ имат асоциативен характер. Като се позовава на тезата на Джеф Коен (Jeff Cohn, President and CEO Cohn Marketing Group), Серезлиев отчита няколко отличими белега на бранда. Неговата интегрираност, като резултат от много действия; колективната отговорност на всички от организацията, която го представлява и въздействието му върху публиките. (Серезлиев, 2010, с.3-4)

Сред показателите, по които можем да следим за изграждането на доверие, са: брой на лоялните клиенти; брой журналисти, откликващи на призивите за отразяване на проведени кампании; достоверност на подаваната информация, по важни за обществото, в случая дела; брой и дял на срещи с медии и потребители. Бургаският Окръжен и Районен съд осъществяват периодични публикации в регионални и национални медии, като отразяване на важни обществени дела; инициативи и събития, които се организират в тези институции. Периодично се обновяват страниците на сайтовете на двата съда, с публикуване на справки по дела; график на съдебни заседатели; промени в организацията на обслужване за граждани. Периодични са прессъобщенията към медиите, относно постановени присъди по наказателни дела с обществен интерес. В изследвания период се организират и кръгли маси с журналисти на тема: „Информацията е отговорност“. В Окръжен и Районен съд – Бургас се инсталира специализирана програма, която преобразува в естествен говор всеки компютърен текст. С помощта на този софтуер може да се прослушват текстови файлове на протоколи от заседания; разпореждания; определения и съдебни решения. Софтуерът е инсталиран на специализиран компютър за ползване от граждани в Информационния център на съдебната палата. Всички тези стъпки целят изграждане на имидж и доверие в обществото. Достъпност на правната система до хората. Тези организационни въведения в работата на двата съда, илюстрират едно от постиженията на бранда – „смислени взаимоотношения“. Приемане на съдебната власт като достъпна, независима, прозрачна и предвидима. Окръжен и Районен съд – Бургас изграждат свой имидж, базиран на технологичните обновления в работата на съда, в полза на обществото. „Имиджът“ – това е специфичен образ на възприемания предмет. (Цит. по Петров, 2005, с.111) Според Петров, имиджът предполага наличието на собствени визуални представи, които са целенасочено формирани. При имиджа съзнателно се въздейства върху перцептивната дейност на инидивида. (Петров, 2005, с.112) С примерите от съдебната практика на двете институции, се вижда техния стремеж за близост с хората; осигуряване на бърза информираност за целевите публики. В настоящата разработка се изследва как с действия, дела, наложени мерки, Окръжният и Районният съд на Бургас въздействат на общественото мнение. Какъв имидж изграждат пред обществото. Присъствието на такъв в публичното пространство може да обърне не само граждански позиции, но и да докаже изграждането на бранд идентичност. „Имиджът“ кореспондира по-скоро с „бранда“, който включва в себе си повече елементи на образ, отколкото на „мнение и оценка“, макар именно мнението и оценката да стоят зад този образ. (Павлова, 2015) „Имиджът“ е константа в изграждането на „бранда“.



Графика 1: Константи на бранда

Всички тези компоненти са стъпките от процеса на изграждане на бранд идентичността на Окръжен и Районен съд – Бургас.

Според изследователят на имиджа, Петров, в структурата му се включват рационални, но и емоционални елементи. Това, според учения, предполага различна нагласа при неговия „прочит“ при „консумация“ от разноликата публика. (Петров, 2005, с.163) От разрешението на един съдебен процес, трудно се постига доволство на различните страни по делото, но съда търси най-правдивото и основано на факти решение. Това логически обяснява, колко противоречиви могат да бъдат мненията за съдебната институция, нейната обективност и правдивост.

През 2014 г. Бургаският окръжен съд осъжда Валери Симеонов за обидни изрази и квалификации към българите, по повод случая с парламентарните избори през 2013 г., когато Валери Симеонов нарича избирателите на Сидеров и „Атака“ „лумпени, прости и тъпи хора, малоумници“. От „Атака“ поздравяват тричленния състав на съда за „професионализма и смелостта им, въпреки натиска, който упражнява Симеонов върху институции и органи на реда в Бургас, чрез телевизията, която притежава“. Този случай доказва неподкупност на тази съдебна институци; прилагане на законите, въпреки пряката опасност от медиен натиск, от страна на медията, която управлява Симеонов. Проявява се една от характеристиките на „бранда“, неговия характер (brand character). Характерът на бранда се отнася до неговите действия (brand actions), които показват позицията на марката, нейната ценност. (Байков, 2006, с. 234) С показаните примери, по-горе, се наблюдава как Окръжният съд на Бургас проявява безпристрастност и компетентност. Притежава силата да устои на един медиен натиск и осъществява една от своите правови цели, да не се поддава на влияния. Според изследователят на бранда, Аакер, това са характеристики, които в семантичен план притежава един бранд. (Цит по: Байков, 2006, с. 233)

Районният съд в Бургас налага присъда от 5 години лишаване от свобода на жена, представяща се за „маг“, през 2014 г. 20 години лишаване от свобода получава Любомир Симеонов, за убийството на бургаския банкер, Павлинка Стефанова, произнесена присъда на Бургаския окръжен съд през 2014 г. Окръжен съд – Бургас осъжда на доживотен затвор Атанаска Георгиева, умишлено умъртвила малолетната и в безпомощно състояние 8 годишната Александра от Поморие, като убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин. Това са тежки дела, с голяма отговорност за съдиите и наказателна присъда за извършителите. Взетите от съда решения са приети като справедливи от обществото. Тези дела успяват да създадат доверие в хората, в безпристрастта и компетентността на съда. Показаните кейс стъдиси отново ни връщат към имиджа. Вече изграденият имидж има отношение към идентификацията и съотнасянето на субекта към вече определени качества, съответстващи на създадения имидж. Той способства за формиране на устойчиво отношение към дадения обект и служи за субективен избор, свързан с поведението на избиращите да предпочитат близките до тях. Веднъж формиран (макар и подлежащ на промяна и обогатяване), имиджът работи за бързото припознаване на субекта и реакциите към него. Във всички от изброените случаи, бургаските медии реагират с положителна оценка за наложените наказания, при отразяването на съдебните решения. Обществото е настроено съдът да решава неговите спорове. С налаганите наказания на престъпни и опасни личности, Бургаският Окръжен и Районен съд изграждат още мостове към доверието на хората.

Граничният полицай Костадин Стоянов, който уби 11-месечно бебе на тротоара в с. Крушевец, остава в ареста, след решение на Бургаския окръжен съд, през 2014 г. Наказание 12 години лишаване от свобода налага Окръжният съд на убиец на бездомник, през 2015 г. Бургаският окръжен съд признава за виновен трафикант на 47 кг. Метамфетамин и екстази. Той получава 10 години затвор през 2015 г. Районният съд налага мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на разследван за телефонна измама, през 2015 г. Окръжният съд налага наказание 13 години и 4 месеца лишаване от свобода, за убийство на възрастен мъж. Присъда от 30 години лишаване от свобода получава обвинен за кърваво нападение с нож над своя приятелка, наложена от Окръжния съд. Всички тези случаи в практиката на Бургаският Окръжен и Районен съд, показват сила и решителност; правови компетенции. Наложените мерки за неотклонение на престъпници; рецидивисти; на опасни и застрашаващи живота на хората обвиняеми, са правдиви и израз на воля и истинност. Отново се прави паралел с бранд характера и неговото проявление. Може да се говори за спечелване на доверието с респондентите, хората, които се стремят към отстояване на правото и неговото приложение. Обществеността се чувства защитена и сигурна. Видимо от примерите е, че съдебните институции прилагат законите; изразяват ангажираност с правовата отговорност. Всеки един „бранд“ трябва да спечели доверието на избирателите си. И ако приемаме „бранда” като отличителна черта; качества и стил, Окръжният и Районният съд на Бургас с взетите решения го открояват. Според Зийман, основната цел на „бранда” е да разграничи продукта на пазара; да накара потребителите да го разпознаят като по-добър, различен и специален. (Зийман, 2005, с.80) Като се придържаме към тази теза, проследяваме, успяват ли двата съда да се докажат като правово отстояващи съдбата на гражданите; професионално залагащи на съдебната компетентност. Това усещане за качество на съда е още един от компонентите в изграждането на „бранда“. Доверие, сигурност и подкрепа са елементи в бранд позиционирането.

Според маркетинговият експерт, Марти Нойемаер, „брандът“ е точно това, което потребителят мисли и чувства за него. Обществото очаква от един съд справедливост, която се постига с прилагане на законите. През 2015 г. в Окръжен съд – Бургас са постъпили 4320 дела. Постъплението е увеличено с около 100 дела, в сравнение с 2014 г. Съотношението на постъпилите през годината , спрямо свършените дела е 1:1, което е показател, даващ основание за положителен атестат на работата на съдиите. През 2014 – 2015 г., са регистрирани по-малък брой обжалвани съдебни актове, спрямо предходни години. Може да се говори за една от функциите на „бранда“, а именно припознаването. Неговото асоциативно проявление в съзнанието ни, ще се прояви тогава, когато той е налице. Припознаването се получава тогава, когато са налице тези фактори в човешкото съзнание, на базата на които се създава един бранд – доверие, сигурност и подкрепа.

През 2015 г. най-значителен е делът на делата в Бургаския Окръжен съд, образувани за престъпления по глава „Общоопасни престъпления“ от Наказателния кодекс. Цифрите през последните години утвърждават тенденция към съществен процент на разкриваемост по посочената група престъпления. Също показател за успешно приключване на разследванията, са броят на постъпилите дела.

В изследвания период, двата съда участват в Програма за финансиране на регионални обучения за съдилищата и прокуратурите в страната. Провеждат се редица семинарни обучения за магистратите от Окръжен съд и Районните съдилища. Правят се индивидуални обучения по отношение работата със софтуерните продукти, граматика, правопис; семинари за справяне със стреса. Комуникационната стратегия на съдебната власт за периода 2014 – 2020 г. се базира на надграждане над добрите комуникационни политики и практики, прилагани от органите на съдебната власт в България. Стратегията предвижда мерки за подобряване на вътрешните комуникационни процеси, чрез разработване на медийни обучения, вътрешен бюлетин, отразяване на обществено значими дела и провеждане на специални събития. Това е следваната политика на Окръжен и Районен съд – Бургас, в периода 2014 – 2015 г.

Ако говорим за бранд институция, в лицето на двата съда, ще проследим притежават ли те елементите от следващия модел в графиката.



Графика 3: Модел на бранд идентичност

Окръжен и Районен съд – Бургас прилагат иновативни електронни услуги. Изпращат съобщения и призовки по електронен път; създават електронна папка на делата. Организират електронна кореспонденция със служебните защитници и синдици. Разработен е УЕБ-портал за всички съдилища в района. Посочените примери говорят за актуалност и диференция в работата на съдебните институции. Може да се каже, че актуалната специализация на двата съда, има съществено значение при формирането на техния „бранд“. Друг елемент от изграждането на „бранда“ е осведомеността към специализираните публики. Реципиентите да са запознати и да получават сведения за дейността на съдебните институции. В Бургаският Окръжен и Районен съд всички актове се публикуват на страниците на съдилищата. Актуализира се информация за специални събития и новини, свързани с дейността на съда. Налице е достъпност, изразена във възможността да се осъществява контакт между съдебната власт и обществеността. Връзката с реципиентите е изразена в постоянния прием на студенти и ученици в съдебните зали, изнасяне на лекции и организиране на симулирани процеси. Бургаският Окръжен и Районен съд участват в образователната програма „Отворени съдилища и прокуратури“. Съдии преподават на ученици от бургаски училища в часове по „Етика и право“. През месец май, 2014 г. се провежда Форум „Наркотици, превенция и наказателна репресия“, с участието на ученици. Идеята е да се обсъди проблема и да се допринесе за ограничаване на употребата на наркотични вещества в Бургаския съдебен район. Налице е една от ценностите на бранд идентичността – закрилата. По повод Денят на детето, в същата година се организира среща с деца от Детска педагогическа стая, със съдии от двата съда. Целта е да се поправят и превъзпитат младите хора към спазване на законите и добрите нрави. Наблюдава се позициониране на ценности на двете съдебни институции, спрямо ценностите на обществото и неговите очаквания от съдебната власт. Изброените дейности следват принципите от Комуникационната стратегия на съдебната власт, за прозрачност, отчетност и откритост към гражданите, като основа на работата за повишаване на доверието към институциите. Като ценност в работата на двата съда може да се приеме и прилагания напълно принцип за случайно разпределение на делата. От месец януари, 2010 г., се използва програма за случайното разпределение на делата на ВСС “Law Choise”, която се актуализира периодично.

В оповестен доклад до медиите, за дейността на Окръжен съд – Бургас и Районните съдилища през 2015 г., председателят на Окръжния съд, Боряна Димитрова казва:“Остава въпросът обаче, дали подобни инициативи са достатъчни за справяне с имиджовата криза, в която се намират съдилищата. Обществото продължава да не разбира сложността на съдийската работа, а ние продължаваме да не успяваме да обясним адекватно,какво точно се случва в съдебните зали и защо съдът не може и не трябва да се поддава на влиянието на общественото мнение, провокирано, дали от липсата на добро законодателно решение за справедливост, или от чувство за мъст. Все още работим усилено по въпросите за уеднаквяване на съдебната практика и предвидимост в правораздаването, макар и в сложна законодателна среда, което е от изключителна важност за доверието към институцията.“

Според публикувано през месец януари 2015 г. изследване „Флаш Евробарометър 406“ на Европейската комисия „Механизма за сътрудничество и оценка за България и Румъния – втора вълна“, проведено през месец октомври 2014 г. и във връзка с дискусията за новото начало на съдебната реформа в страната, 42% от българите очакват подобрение на съдебната власт.