Понятия и теории на стратификацията
Изтегляне 0.99 Mb.
|
Свързани:
Цели на Financial мениджмънт
|
Стопанска академия „Д. А. Ценов“ - Свищов Доклад на тема: Понятия и теории на стратификацията Изготвил: Фак. Спец.: I курс Свищов
Социална класа Социалната класа е относително устойчива група от хора с еднакви или сходни характеристики, отнасящи се до характер на труда, равнище на доходи, имотно състояние, начин на живот, отношение към властта, ценностни ориентации и др. Социалната класа се отличава от кастата, клана и ордена. Понятието социална класа се появява в края на 18 и началото на 19 в. в индустриализиращите се европейски общества. Концепциите за класите и класовата борба се разпространяват в Европа през 19 в. (Сен Симон, О. Тиери, Ф. Гизо и др.). К. Маркс и Ф. Енгелс определят капиталистическата и работническата класа в зависимост от отношението към средствата за собственост. В трудовете на Карл Маркс понятието класа и класова борба, характеризира потискане и експлоатация. В постиндустриалните, постколониалните и посттоталитарните общества в края на 20 и началото на 21 в. се формират нови класи със специфична природа и социална динамика - средна класа, нова работническа класа, бизнескласа. Понятието класа обозначава в социологията група от хора, които се отличават с общи, предимно икономически възможности, общи ценностни ориентации, но често и чувство за принадлежност към определена прослойка и класово самосъзнание. В широкия смисъл понятието класа диференцира хората по социален статус. Синоним на класа е прослойка. Проф. Майк Савидж от Лондонската школа по икономика смята, че традиционният три-класов анализ вече е отживелица, така че е създал нов начин за разпределение на обществото на социални групи - който логично пожъна особена популярност в обсебената на тема класи Великобритания. В новата си книга "Социални класи през XXI век", Савидж анализира по-задълбочено констатациите от проучването Great British Class Survey, проведено сред 161 000 души. Седемте социални класи Елит - това е най-богатата и привилегирована група. Членовете й са посещавали частни училища и елитни университети и се наслаждават на изтънчени културни занимания като слушане на класическа музика и ходене на опера. Солидна средна класа - това е най-стадната и втората по заможност от класовите групи. Те се занимават с традиционни професии и се социализират с широка гама от хора, като участват в най-разнообразни културни занимания. Техническа средна класа - това е малка, характерна и просперираща нова класова група. Членовете й предпочитат изгряващата култура, от рода на социални медии, и се събират основно със себеподобни. Те се занимават с наука или технологии и произлизат от семейства от средната класа. Нови заможни работници - тези хора са икономически стабилни, без да са богати. Тази класова група е общителна, има много културни интереси и се намира в средата на всички групи като финансово състояние. Те е вероятно да произлизат от работнически семейства. Традиционна работническа класа - тази група е с най-висока средна възраст, и е вероятно да притежава собствен дом. Членовете й общуват предимно със себеподобни и не харесват изгряващата култура. Професиите в тази група включват шофьори на камион, чистачи и електротехници. Начинаещи работници в сферата на услугите - тези младежи имат висок социален и културен капитал - така че познават хора от всякакви социални среди, и се интересуват от широка гама културни събития - но не са финансово сигурни. Прекариат - най-бедната и ощетена социална група. Те като цяло се събират с хора като тях самите и нямат широка гама от културни интереси. Повече от 80% от тях живеят под наем. Социална мобилност Понятието мобилност произхожда етимологически от латинското „mobilis“, което означава подвижен, променлив, гъвкав. Оттук в широк смисъл социалната мобилност обхваща всички форми на движение, на преместване на индивидите и групите в социалното пространство, независимо от посоката, причините и характера им. Социална мобилност е всеки преход на индивид или група от един статус до друг. Чрез нея можем да проследим как се е променяло социалното положение на индивид или група от даден момент до друг. Тя може да бъде класифицирана по различни критерии: Хоризонтална – е тази мобилност, при която промяната се реализира в рамките на една и съща група. Тази социална мобилност е присъща за сфери като образование, здравеопазване, социално осигуряване. Например в сферата на образованието с последните промени в ППЗНП се създават възможности за кариерно развитие на учителските кадри в зависимост от квалификацията им, трудовия стаж и приноса им за общността. Социалните измерения на тези промени са още неясни, но тяхната цел е да активизират личностната самооценка на педаагозите за мястото и ролята им в образователната система и възможностите им за пълноценна реализация. Вертикална - мобилност е тази, при която е налице възходящо или нискостоящо преместване в йерархията на социалната структура от една социална група в друга. При вертикалната социална мобилност промяната може да стане факт, ако има промени в материалният статус или в чисто професионален план. Ако една мобилност се реализира в рамките на едно поколение, тя е вътрешногенерационна. За междугенерационна мобилност се говори когато се осъществяват мобилностни процеси между поколенията на изследваните лица и техните родители, прародители или деца. За количествена оценка на социалната мобилност се използват два показателя: Скорост - броят на социалните слоеве, които индивидът преминава при неговото издигане или пропадане за определен период от време. Най-висока скорост на соц мобилност се наблюдава в периодите на големи обществени промени, при смяната на старият стил с новият. Интензитет - броят на индивидите сменили социалното си положение за определен период. Ако този брой е изразен в цели числа - абсолютен интензитет, ако е в % - относителен. Според субекта на движението различаваме: Индивидуална - движението по вертикала или хоризонтала се осъществява от отделния индивид, независимо от другите; Групова - движението се извършва колективно; тя е налице когато се изменя обществената значимост на цяла класа, прослойка, каста, категория от населението. Индивидуалната и групова мобилност по определен начин са свързани с приписваните и достигнатите статуси. На индивидуалната мобилност съответстват достигнатите, а на груповата - приписваните статуси. За да разберем как се реализира процеса на социална мобилност е необходимо да изледваме как човек преодолява бариерите между групите, издигайки се към върха. Стремежът за достигане на по-високо общо положение може да бъде открит у всеки човек, поради потребността да постигне успех и да избегне неуспех. В стремежа си да постигне тази цел, индивидът принадлежащ на към група с по-ниско обществено положение - трябва да преодолее бариерите стоящи между неговата група и групата, към която се стреми. Социална фрагментация и социално изключване Социалното изключване е процес, при който определени индивиди са изтласкани на ръба на обществото и са възпрепятствани от пълноценно участие по силата на тяхната бедност, поради липсата на основни компетентности, на възможности за учене през целия живот, или в резултат от дискриминация. Това ги поставя на трудно преодолима дистанция от заетостта, доходите и образованието, както и от социалните и обществените мрежи и дейности. Изключените индивиди и групи имат ограничен достъп до власт и до органите, вземащи решения, поради което мнозинството от тях често чувстват себе си безвластни и неспособни да контролират решенията, които влияят върху техния ежедневен живот и биографичната им перспектива. Борбата срещу бедността и социалното изключване следва да търси широка обществена подкрепа. Необходима е поделена отговорност между държавните институции, работодатели и неправителствен сектор. По този начин социалната политика действително се превръща в продуктивен фактор. Формирането на обществена нагласа и убеждения, че поддържането на социално сближаване е в интерес на всеки, предпоставя признаване правото на хората, засегнати от бедността и в положение на социално изключване, да живеят с достойнство и да участват в обществения живот. Конституционното признаване на това право обаче далеч не е достатъчно и неговата защита принадлежи най-вече на политиците и политическите институции, които трябва да решават проблемите по тяхната естествена логика и път, с произтичащите от това отговорности. В този контекст трябва да се отчита, че съвременното българско общество е изправено пред редица предизвикателства. Без да се спирам специално на демографската криза, считана за фундаментално предизвикателство в преобладаващата част от европейските страни, ще изброя по-важните: Икономически растеж, който не води до съществено намаляване на бедността; Ниски трудови възнаграждения като дял от брутния вътрешен продукт; Фискална политика, подчинена на принципа за „презастраховане на приходите”; Рязко покачване на издръжката на живота (и особено на някои нейни компоненти, напр. храна и енергия), която не се компенсира с ръста на доходите; Влошени качествени и количествени параметри на наличните трудови ресурси; Растящо разделяне на пазара на труда на два основни сегмента: един, в който се изисква висока квалификация и се предлагат високи възнаграждения, и друг от нископлатени дейности и нетипична заетост, които предпоставят настояща и бъдеща бедност; Висока заболеваемост и негативна оценка на здравния статус на населението; Съчетание на разнороден и устойчив профил на бедността; Регионални диспропорции в качеството на живот; Неефикасно използване на публичните ресурси - ниска адекватност и ефективност на социалните трансфери. Класически и модерни теории на стратификацията Класически концепции за социална стратификация Карл Маркс Може би най-коментираната от всички концепции за социалното неравенство е тази на Карл Маркс. В разработването на концепцията на Маркс за класите и класовата борба дейно участие взема и неговият съратник Фридрих Енгелс. В теоретичен план това е единствената концепция, която не се задоволява само с обяснение на причините и структурата на социалните неравенства, а прави и прогнози за бъдещо развитие на стратификационните процеси. Тезата на Маркс за възможността да бъде изградено безкласово общество, се превърна в теоретична база на безспорно най-мащабния социален експеримент в човешката история - построяването на комунизма, който в рамките на няколко поколения фатално предопредели жизнените съдби на стотици милиони хора по света. Анализът на стратификационната система на обществото при марксизма започва с критика на съществуващите теории за произхода на класите. Социалното разслояване тук се интерпретира като процес, в чиято основа стоят икономически първопричини. Класово деление в първобитното общество не е съществувало. Класовото разслоение става възможно едва тогава, когато производителните сили достигнат такова ниво на развитие, което увеличава производителността на труда. Това от своя страна води до производство на излишък от продукти, който може да бъде присвоен от други. Според Маркс в основата на социалните неравенства стои един от компонентите на производствените отношения (най-важният), а именно формата на собственост. Именно тя ги разделя на такива, които притежават средства за производство и такива, които не притежават. По този начин формата на собственост определя и основните икономически субекти и основните обществени класи. Положението на господстващата в обществото класа се определя от това, че стоят е собственик на средствата за производство, а положението на експлоатираната класа е детерминирано от факта, че тя е лишена от средства за производство. Класата, която владее средствата за производство е субект на управленски и организаторски функции в производствения процес, а класата която е лишена от такива, упражнява само изпълнителски труд. От отношението към средствата за производство се определя и размерът и начините на разпределение на съвместно произведения продукт. Това според Маркс е прекият фактор, създаващ социалните неравенства, защото господстващата класа използва позициите си и присвоява по-голямата част от съвместно създадения продукт за сметка на експлоатираната класа. Чрез икономическото си положение (статус) господстващата класа си осигурява и политическо и идеологическо господство, които пък от своя страна гарантират стабилност и запазване на създаденото вече статукво. По този начин според Маркс, всеки начин на производство в класовите общества формира по две основни класи. Те заемат полярно противоположни позиции в системата на производство, което детерминира фундаментални различия и в техните класови интереси. От тук се извежда и антагонистичния характер на противоречията между тях и неизбежността на класовата борба. Според Маркс унищожаването на частната собственост ще ликвидира и причините за социалните неравенства. Затова бъдещото комунистическо общество ще бъде безкласово. Макс Вебер От особено важно значение за правилното тълкуване на стратификационната концепция на Макс Вебер са три понятия: класа, статус и партия. На тях съответстват и трите основни типа власт в обществото: икономическа, социална и политическа. Според Вебер класовите деления произтичат не само от отношението към собствеността на основните икономически субекти в обществото (както е при Маркс), а и от други икономически различия, които нямат пряка връзка със средствата за производство. Съвкупността от тях формира един по-общ критерий за разграничаване на класите, който Вебер нарича „пазарно положение“. To има три основни компонента: собственост, икономическа власт и пазарни позиции. Под пазарни позиции Вебер разбира най-вече степента на образование, квалификация и умения на различните хора, които в най-голяма степен определят професионалната им реализация, а от тук и съответните им трудови възнаграждения и доходи. Понятието „статус“(социална чест, престиж) при Вебер най-често се тълкува като оценъчно измерение на социалната стратификация. „Докато класите са обективно дадени, статусът зависи от субективните преценки на хората за социалните различия. Класите произлизат от икономическите фактори, свързани със собствеността и доходите; статусът се определя от различния стил на живот, който следват групите“ (Гидънс 2004:262) Различните социални групи в обществото получават различна социална оценка. Именно тази оценка определя и разпределението на престижа в обществото. Като следствие на това разпределение се образуват различните статусни групи. За него социалният ред е начинът на разпределение на социалния престиж (чест) между различните социални групи в едно общество. Разпределянето и преразпределянето на властта в обществото, трябва да се разглежда като пряк резултат от процеса на формиране на различни статусни групи. Тези групи обаче не могат пряко да управляват обществото. Това може да стане само чрез политическите партии, разбирани като социални групи обединени от общият стремеж за придобиване или запазване на властта. Политическата власт при Вебер се разбира като предоставена възможноет на група от хора да реализират волята си, въпреки съпротивата на другите, т.е. това трето измерение на социалната стратификация предоставя възможност на различни социални групи, чрез политическите партии да налагат на обществото своите собствени интереси. Модерни концепции за социална стратификация Функционална концепция За първи път тя е изложена цялостно от Кингслн Дейвис и Уилбърт Мур в съвместната им статия „Принципи на стратификацията“. Според тях стратификацията е функционален и неизбежен социален процес, защото във всяко общество е налице определена йерархизация на позициите и ролите, т.е. те получават различна социална оценка в резултат от общестеното разделение на труда. Основен критерий за тази оценка са доминиращите в обществото ценности. Самото общество разпределя неравномерно възнагражденията в съответствие с таланта и способностите на различните хора и функционалната важност на позициите, които заемат. Това неравномерно разпределение се тълкува като функционална необходимост за обществото, защото различните позиции и роли изискват различна подготовка и способности. По този начин социалната стратификация осигурява възможност най- важните и значими социални позиции да се заемат от най-способните и качествени хора. Съвсем закономерно най-високите възнаграждения са характерни именно за заемащите тези позиции, а най-ниско са възнаградени позициите от долните етажи на социалната йерархия. По този начин различната социална оценка на позициите и ролите, и логично следващото от този факт неравномерно разпределение на възнагражденията, задвижва механизмите на конкуренция и мотивация. Чрез тях обществото осигурява за най-важните социални позиции най - кадърните хора. В този смисъл, социалиата стратификация благоприятства оптималното функциониране на обществото и едновременно с това гарантира социалната справедливост. 7 Конфликтна концепция Според тази концепция обществото трябва да се разбира като съвкупност от социални групи, които са в състояние на перманентен конфликт помежду си. Тук структурата на обществото и обществените процеси се обясняват през призмата на противопоставянето на отделни индивиди и групи. В основата на този антагонизъм стои борбата за достъп и разпределение на дефицитни ресурси (собственост, власт и др.). В резултат от това социално противостоене никога не се постига паритет на антагонистичните сили. Напротив, резултатът от тази борба води до доминация на едни обществени групи над други. Най-често тази доминация започва от икономическата сфера (овладяване на достъпа и контрола над ограничените ресурси). Този факт от своя страна се превръща в причина за доминация и в политическата сфера. По този начин икономически доминиращите групи получават достъп до държавния апарат за насилие и социален контрол. В този дух, представителите на конфликтната концепция интерпретират и основния проблем на социологията проблемът за социалния ред. За тях социалният ред е продукт на насилие и принуда от страна на доминиращите социални групи над останалите. За да парират съпротивата на подтиснатите (които са мнозинство в обществото) и да запазят статуквото, доминиращите социални групи използват не само възможностите и потенциалът на държавния апарат за принуда. Социалният контрол върху поведението на подчинените групи се реализира и в по-меки форми. Като такива могат да се тълкуват осъществяването на силен и целенасочен контрол върху достъпа до качествено образование, умишлено поставяне на трудно преодолими препятствия пред възможностите за възходяща социална мобилност, насаждане на двулична ценностна система в обществото, манипулиране на процесите на социализация и др. По правило, властващите предприемат и действия, целящи да попречат на мнозинството да се самоорганизира и да предяви претенции към властта. Сравнителни системи на стратификация При системата на социалната стратификация е обичайно да се разбират всички методи, които поддържат неравномерното разпределение в дадено общество. В социологията съществуват четири основни исторически вида системи за стратификация: робство, касти, класове и класове. Първите три характеризират затворените общества, в които социалните трансфери от един слой на друг са изцяло забранени или значително ограничени. Четвъртият тип принадлежи към отворено общество, където преходите от долния към по-горните слоеве са съвсем реални. Робството е форма на икономическо, социално и правно поробване на хората. Това е единствената форма на социални отношения в историята, в която едно лице е собственост на друго лице, лишено от всички права и свободи. Кастилната система е стратификационна система, която поема пожизнено фиксиране на човек за определен слой по етнически религиозен или икономически признак. Чрез членството си в тази система човек носи отговорност единствено за раждането. Класически пример за кастовата система е Индия, където има подробно регулиране за всяка каста. И такав съответствие с каноните на тази система, принадлежаща към определена каста е наследена и поради това възможността за прехвърляне от една каста на друга е забранена. Класовата система е система за стратификация, която предполага правно фиксиране на дадено лице за определен слой. Правата и задълженията на всеки слой бяха определени със закон и осветени от религията. Членството в имота е главно наследено, но по изключение то може да бъде придобито за пари или предоставено. Класовата организация на европейското феодално общество беше разделена на две висши класове (благородство и духовенство) и непривилегировано трето имение (търговци, занаятчии, селяни). Бариерите между имотите бяха доста строги, така че социалната мобилност не се осъществи толкова много, колкото и в класа, включително в много редици, слоеве, професии. Класовата система е отворена система за стратификация, при която, за разлика от предишните системи от затворен тип, членството в класовете се определя основно от място в системата на социалното производство, собствеността върху имуществото, наличието на способности, образованието и получените доходи. Стратификация в глобалния свят Социалната стратификация в глобалното общество се обогатява с нов измерител - мобилността, освен тези измерители от модерната епоха - образование, доход, престиж на професията, власт. Трите класически социални слоеве - елит, средна класа и нисша класа придобиват нова конфигурация. Националният елит, който обхваща частните предприемачи, държавните служители и структурите на гражданското общество в глобалната епоха се превръща в част от глобалния елит. Мобилността, като социален показател, представлява възможността на социалния актьор да се предвижва свободно и безпрепятствено в глобалното социално пространство. Затова свободата да се предвижваш, освободеността от териториалната обусловеност, се превръща в главен стратифициращ фактор (Бауман, З. с.29-30). Мобилността в глобалната епоха е тясно свързана с “експанзията на инструменталния активизъм” (Генов, Н. с. 28-30). Експресивността на цели и средства се стеснява, разширява се инструменталността в моделите на мислене и поведение. Рационализацията на поведението се превръща в доминиращ фактор. В глобалната епоха, вкусът и правилата на социалната игра, т.е. основните характеристики на глобалната култура, се създават от глобалния елит. Новата средна класа е източника на рекрутиране на новия елит. Основната социална ценност в глобалната култура е успехът. Този успех се постига при условията на съобразяване с приетите в различните социални групи норми и правила на поведение. Глобалната епоха поставя изискването за един нов дискурс както на олимпийската идея, така и на Олимпийското движение. Като начало, възстановяването на древните Олимпийски игри има за цел да възстанови нарушеното от средновековното християнство равновесие между тялото и духа. В този процес, модерният спорт, в неговия английски вариант, се използва като инструмент не само за развитие на физическото тяло, но и за възпитание на младежта от целия свят в дух на взаимно разбирателство и приятелство с цел изграждане на една по-удовлетворяваща и социално справедлива световна конфигурация. Действително, съвременният Олимпизъм, появил се в края на модерната епоха, представлява и първата мащабна проява на глобализма. Останалите глобални организации се появяват по-късно и то най-вече след Втората световна война. Основните ценности и норми на Олимпизма са ценности и норми на глобализма. Олимпийската култура може да бъде приета като основа на културата в глобалната епоха. Олимпийското движение като конфигурация може да се разгледа като модел на социалните организации в глобалната епоха. Откакто съществуват човешки общества, те винаги са били разслоени - на социална и биологична/расова основа. Българското постоталитарно общество изживя исторически катаклизъм, като премина от състояние на идеологически прокламирано равенство към дълбоко разделение на материална основа. При предходния („социалистически”) модел обществената ирония се състоеше в това, че в реалния живот едни групи бяха „по-равни от другите!” (По Джордж Оруел). Соцпатологията беше заменена с друга, квази- капиталистическа. Формално изравнената общност на българите беше заместена от постмодерна социално- поляризирана конструкция. Разделителната линия се вижда и с невъоръжено око: между приказно богати и крайно бедни, свръхосигурени и социално зависими, властимащи и лишени от власт. Така стигнахме до онова патологично състояние, характерно за глобализацията, при което всяка нация неизбежно се разполовява на два неравни блока: „плутономия” и „прекариат” (според определението, дадено от проф. Ноам Чомски, в неговата книга „Окупирай”). Първите (1%) живеят в суперлукс; вторите, без т.нар. селариат (обслужващите властта и корпорациите) са обречени на несигурност и мизерия. Тук обаче свършва социалното разделение и започва биологичното. Лишените от сигурна работа и достойно заплащане, от елементарни медицински грижи и добро образование за децата, от социални грижи за увредените лице, от заработени пенсии, от равни шансове за професионална кариера и пр., вече не гледат на себе си, на себеподобните и на „другите” като на социални/човешки същества. Инстинктът за вътрешновидово оцеляване измества нормите и навиците за социално общуване и взаимно подпомагане. В обществото се настанява и разпорежда не добрият, а злият дух на капитализма: животинският нагон. Когато дълбоките неравенства в обществото възникват и се възпроизвеждат по еволюционен път и на социално-икономическа основа – класова, професионална, статусова и пр, недоволните се държат в подчинение чрез властова принуда, култивираща страх. Но в България е различно. В нея се изгради (по-точно: имплантира) зомби-капитализъм в съкратени исторически срокове; сдоби се с управляващ „елит”, тотално обсебен от вярата, че общественият и икономическият живот се поддържат по правилото на социалната джунгла: „силните оцеляват и преуспяват, слабите загиват”! Годините на принуда и страх обаче изтекоха. Настъпи времето за употреба на други инстументи за социално регулиране: озлобление и омраза. Именно те са двигателите на всички видове социални агресии, които заливат днешната българска земя. Източнитици http://znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=90C6D53B46C03F3972363BF91EE80626?encID=1&article=964617793 ; Написано септември 2005г., Прочетено 04.01.2018г. http://www.aliceswonderland.eu/Alice-social_class-bg.html ; Прочетено 04.01.2018г. https://goodlife.bg/article/510-Sedemte-sotsialni-klasi-na-XXI-vek-kade-v-tyakh-ste-vie- ; Написано юли 2017, Прочетено 04.01.2018г. http://www.referati.org/socialna-mobilnost/20274/ref ; Прочетено 04.01.2018г. http://psihologiq.dokumentite.com/art/formi-na-socialnata-mobilnost/83081 ; Прочетено 04.01.2018г. http://www.bg-ikonomika.com/2014/10/12_23.html ; Прочетено 04.01.2018г. http://starmop.blog.bg/technology/2016/01/26/klasicheski-koncepcii-za-socialnata-stratifikaciia.1425242 ; Написано януари 2016г., Прочетено 04.01.2018г. http://adsprotect.ru/college/sociologiya/sistema-socialnoy-stratifikacii.html ; Прочетено 04.01.2018г. https://fakti.bg/mnenia/87409-stratifikacia-sled-promanata-ot-sociologia-kam-socialna-patologia ; Написано февруари 2014г., Прочетено 04.01.2018г. Цонев, Ст.2002.ОЛИМПИЗЪМ И ГЛОБАЛИЗЪМ. в: Спорт&Наука, 46 (4): 89 – 94. ; Прочетено 04.01.2018г. Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|