Поп фрагменти на свободата владимир Сабоурин

Владимир Сабоурин

При първото чуване в супермаркета не можех да повярвам на ушите си – та това беше поп! Невъзможността да се хванеш за нещо в звуковата фактура, което да не е угодливо и радостно, уморено, гладко подчинено на голата последователност на едно след друго на абстрактното безумие на протичането на времето. Оставаха десетина минути до затварянето на магазина и трескаво търсех нещо по диска, за което да се хвана, да оправдая неизбежното съботно пазаруване. Как можеше това да е третият албум на Морчийба и това да е едничкото основание да го купя. По-късно, уплашен от категоричността на нехаресването си и факта, че купих, разбира се, диска, проверих оценките в електронната търговия, където открих възмутени изказвания, направо предупреждения на фенове, бесни, че са поръчали албума без да го прослушат, потвърждаващи първото впечатление и глупостта ми – бях купил Fragments Of Freedom (00), въпреки че имах възможност да го прослушам на място.

Мисля, че първоначалната съпротива беше очевидна и недвусмислена – бях разочарован, усещах празнотата, която оставя след себе си невъзможността да следваш някого, в когото си вярвал, обичал, представял си си живота с него. Тази любов беше свързана с утрините на най-голяма яснота и затова си мислех, че ще бъде вечна, дълготрайна: ведрите гладни гларуси над безкрайното бунище, накамарявано от булдозерите до небесата, тропически сини, облъхнати от бриза и сгорещените миазми. Ако мерим с този аршин, зададен от The Sea, интрото на втория албум на Морчийба Big Calm (98), само World Looking In напомня за желаното, но бидейки интрото на новия албум може би ще ни накара постепенно да почнем да ревизираме еднозначността на поп обрата. Поне в композиционно отношение, което е, разбира се, относително слабо чуваемо, има удържане на позиции дори от първия, безспорно най-труден и краен албум Who Can You Trust? (96), чиято тъмна и провлачена фактура присъства в титулното аутро Fragments Of Freedom. Какво са избягвали и от какво са се страхували Морчийба, за да заковат така в традицията си началото и края на албума? В лекотата на звука със сигурност са избягали от трип-хопа, който беше първоначално линка, водещ към тях, след като се мине през Масив Атак и Портисхед, преди Трики. Загадъчна и преливаща в изобилието си в Big Calm, тази лекота сякаш изплува на повърхността на Fragments Of Freedom, за да зазвучи като поп, без заобикалки. Но откъде идва тогава композиционното презастраховане? Или може би това е последната предпазна мрежа, подлежаща на отстраняване, щом лекотата стане пълна? Голямото предимство на съвършенството в тази посока, на което се радват Мадона и Ю Ту и което граничи непосредствено с лекотата на духа и тялото, е, че от известна степен нагоре просто не се пада. На етапа на Fragments Of Freedom въпросът е дали Морчийба са в състояние да достигнат котите на афирмативност на Beautiful Day и Music или просто губят почва под краката си. Междувременно докато няма яснота по този въпрос, т.е. докато пословичното Rome Wasn’t Built In A Day не е номер едно в класациите на MTV, The Sea си остава ненадминатото парче, а Who Can You Trust? ненадминатият албум. Fragments Of Freedom е добро начало на слушането на Морчийба, чиято енигматична среда е Big Calm и ултимативен край – Who Can You Trust?