Поробената воля

ВЪВЕДЕНИЕ - ПРЕДИСТОРИЯ НА КНИГАТА И НА СПОРА МЕЖДУ ЛУТЕР И ЕРАЗЪМ

Мартин Лутер написва За робството на волята в отговор на учението на Дезидерий Еразъм, роден в Ротердам между 1466 и 1469 г. В продължение на седем години Еразъм е бил августински монах; впоследствие отпътува за Англия. Там се запознава с хора, които го подбуждат да задълбочи познанията си по гръцки език. По-късно Еразъм издава Новия Завет в гръцкия му оригинал (1516 г.). Той отхвърля произволните методи за тълкуване на Писанието и множеството предразсъдъци на църковните учители, и въстава срещу безделието и порока, които царят в манастирите. Въпреки това Еразъм не вярва в благовестието. Той е хуманист, който вярва, че хората могат да спечелят своето спасение вместо да уповават единствено на Христовата смърт и възкресение. С основание Еразъм предпочита простото обяснение на християнската вяра вместо подвеждащия педантизъм на учените богослови. Той избягва противоречията и дълго време не заема открита позиция по въпроса за "свободната воля", а когато най-накрая изразява становището си, това е предизвикателство, което Мартин Лутер не може да подмине.

Мартин Лутер е роден в Саксония и е около 14 години по-млад от Еразъм. Още като монах, Лутер е дълбоко засегнат от благовестието на Божията благодат. Тогава той научава, че всяко убеждение и преживяване трябва да бъдат изпитани чрез авторитета на Писанието. Той знае, че спасението е по "благодат чрез вяра и не от сами нас -- това е дар от Бога, не чрез дела, за да се не похвали никой" (Ефесяни 2:8, 9). Личното му преживяване потвърждава това убеждение.

Лутер е учен, богослов и духовен водач. Хората усещат, че той е преживял това, което проповядва. Лутер не е бездеен теоретик. Той чувства напора на вечността всеки път когато проповядва, затова понякога прави неща, които не се харесват на мнозина и дори го излагат на опасност. Той е готов да защитава Божията истина срещу целия свят.

В началото като че ли Еразъм е на страната на Лутер, защото и двамата отхвърлят много от заблудите и изопаченията в Римокатолическата църква по онова време. Лутер обаче се противопоставя изцяло на нейното учение за спасение чрез дела, като настоява, че "праведният чрез вяра ще живее" (Римляни 1:17). Еразъм, като член на Римокатолическата църква и учен, отстъпва пред натиска на църквата и подкрепя учението за "свободната воля". Той издава книгата За свободата на волята през 1524 г., като отхвърля молбата на Лутер да не я публикува. Еразъм пише до Хенри VIII: "Заровете са хвърлени. Книжката за "свободната воля" излезе на бял свят." Книгата се харесва на папата и римския император и е похвалена от Хенри VIII.

Тогава Лутер заявява, че Еразъм е враг на евангелската вяра. Бог използва горещия спор между тези двама мъже за успеха на Своето царство. Това довежда до великото изложение на евангелското учение в книгата на Лутер За робството на волята, която обогатява Христовата църква и днес.

Предлагаме едно обобщение на този велик труд. Запазили сме Лутеровия стил, но не сме следвали неговия ред. Започваме оттам, където Лутер спира, като най-напред обобщаваме неговото учение за робството на волята. След това продължаваме с другите раздели, в които Лутер представя, а след това опровергава аргументите на Еразъм.

Лутеровият стил ни накара да добавяме пояснения всеки път, когато той употребява израза "свободната воля". Например: свободната воля, която ти предполагаш, че съществува. Ние решихме да запазим Лутеровото значение като поставим фразата в кавички -- "свободната воля". Във 2, 3 и 4 глава сме запазили прякото обръщение на Лутер към Еразъм, като сме се придържали доколкото е възможно по-близко до оригинала.

Не сме включили всичките аргументи, които Лутер използва, защото това излишно ще разшири съкратеното ни издание.

1. Какво ни учи Писанието
1) Всеобщата вина на човечеството доказва, че "свободната воля" е измислица.

2) Всемирната власт на греха доказва, че "свободната воля" не съществува.

3) "Свободната воля" не може да спечели Божието благоволение чрез спазване на нравствения и обрядния закон.

4) Целта на Закона е да води хората до Христос като дава знание за греха.

5) Учението за спасението чрез вяра в Христос доказва, че няма "свободна воля".

6) Няма място за каквато и да е заслуга или награда.

7) "Свободната воля" е без значение, защото делата нямат нищо общо с оправданието на човека пред Бога.

8) Много други аргументи.

9) Апостол Павел категорично отрича "свободната воля".

10) Състоянието на човека без Духа показва, че "свободната воля" е неспособна да извърши нещо духовно.

11) Онези, които стигат до познание на Христос, никога не са мислили за Него, нито са Го търсили или са се подготвяли за Него.

12) Спасението на грешния свят е чрез Христовата благодат, само чрез вяра.

13) Случката с Никодим в Йоан 3 гл. опровергава "свободната воля".

14) "Свободната воля" е безсмислена, защото спасението е единствено чрез Христос.

15) Човек сам не може да повярва в благовестието, нито да се спаси със собствени усилия.

16) Всеобщото неверие доказва, че няма "свободна воля".

17) Силата на "плътта" у истинските вярващи опровергава наличието на "свободната воля".

18) Знанието, че спасението не зависи от "свободната воля" е много утешително.

19) Божията слава не може да бъде опетнена.
Писанията са като армии, опълчени срещу идеята, че човек има "свободна воля" да избере и получи спасение. За мен обаче ще бъде достатъчно да включа двама пълководци в битката -- апостол Павел и апостол Йоан с част от тяхната сила.
1) Всеобщата вина на човечеството доказва, че "свободната воля" е измислица.

В Римляни 1:18 Павел учи, че всички хора без изключение заслужават да бъдат наказани от Бога. "Божият гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на истината чрез неправда." Ако всички хора имат "свободна воля" и въпреки това всички без изключение попадат под Божия гняв, от това следва, че "свободната воля" ги води само в една посока -- "нечестие и неправда". Къде е силата на "свободната воля", която им помага да вършат добро? Ако "свободната воля" съществува, то изглежда тя е неспособна да помогне на хората да се спасят, понеже ги оставя под Божия гняв.

Някои хора ме обвиняват, че не следвам напълно Павел. Те заявяват, че Павловите думи "против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на истината чрез неправда" не означават, че всеки без изключение е виновен в Божиите очи. Те твърдят, че стихът допуска възможността някои хора все пак да не "препятстват на истината чрез неправдата си". Словесната конструкция, която Павел използва, не оставя никакво съмнение, че той има предвид неправдата на всички хора.

Нещо повече -- забележете какво пише Павел непосредствено преди това. В ст. 16 той заявява, че благовестието е "Божия сила за спасение на всеки, който вярва". Това означава, че без Божията сила в благовестието, никой няма силата от само себе си да се обърне към Бога. Павел продължава като казва, че това се отнася както за юдеите, така и за гърците. Юдеите са познавали законите на Бога до най-малката подробност, но това не ги е спасило от Божия гняв. Гърците се радвали на големи интелектуални постижения, но те не са ги приближили до Бога. Имало е юдеи и гърци, които усърдно са се опитвали да станат праведни пред Бога, но независимо от способностите им и тяхната "свободна воля", те са се провалили напълно. Павел ги осъжда без колебание.

Забележете, че в ст. 17 Павел казва, че "правдата от Бога се открива". Бог открива своята правда на хората. Но Бог не е глупав. Ако хората не се нуждаеха от Божията помощ, той нямаше да си губи времето да им я дава. Всеки път когато някой повярва в благата вест, това е защото Бог се е приближил до него и е победил невежеството му като му е открил истината. Без това никой никога не може да се спаси. В цялата човешка история никой не е познал от само себе си Божия гняв, така както е открит в Писанието. На никой никога не е хрумвало да получи мир с Бога чрез живота и делото на единствения Спасител, Богочовекът Исус Христос. Юдеите на практика отхвърлят Христос независимо от всички призиви на своите пророци. Изглежда добродетелите, които някои юдеи и езичници имат, ги възпират да търсят Бога според Неговия път, защото са решили да вършат нещата по свой собствен начин. Колкото повече "свободната воля" се проявява, толкова по-лошо става.

Няма трета група от хора по средата между вярващите и невярващите, които да са способни да спасят сами себе си. Юдеите и езичниците съставляват цялото човечество и те всички са под Божия гняв. Никой не е способен да се обърне към Бога. Той пръв трябва да се открие. Ако беше възможно чрез "свободната воля" да се открие истината, със сигурност поне някой юдеин щеше да успее. Дори превъзходната мъдрост на езичниците и най-упоритите усилия на най-ревностните юдеи (Римляни 1:21; 2:23, 28, 29) не са ги приближили до вярата в Христос. Те са осъдени грешници наред с всички останали. Ако всички хора имат "свободна воля" и всички са виновни и осъдени, тогава тази предполагаема "свободна воля" е безсилна да ги доведе до вяра в Христос, а от това следва, че тяхната воля не е свободна.

Нека оставим Павел да обясни своето учение. В Римляни 3:9 той казва: "Тогава що следва? Имаме ли ние (юдеите) някакво предимство над езичниците? Никак, защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях."

Не само че всички без изключение са виновни в Божиите очи, но те са и роби на греха, поради което са осъдени. Осъждението обхваща юдеите, които мислели, че не са роби на греха, защото имат Божия закон. Нито юдеите, нито езичниците са могли да се освободят от това робство, защото е очевидно, че в човека няма сила, която да му помогне да върши добро.

Всеобщото робство на греха включва и онези, които изглежда са най-добрите и най-почтените. Независимо колко добродетелен е човек и колко се старае да бъде такъв, това няма нищо общо с познаването на Бога. Най-възвишеното в човека е неговото мислене и воля, но трябва да признаем, че тази най-почтена част е развратена. Павел казва в Римляни 3:10-12: "Както е писано: "Няма праведен ни един, няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха. Няма кой да прави добро, няма ни един." Значението на тези думи е съвършено ясно. Ние познаваме Бог с мисълта и волята си. Никой по природа не познава Бога. Следователно трябва да заключим, че човешката воля е развратена и човек е напълно неспособен от само себе си да познае Бога или да му бъде угоден.

Вероятно някои смелчаци ще кажат, че ние сме способни да направим повече отколкото в действителност вършим. Тук разглеждаме какво правим, а не какво може или не може да извършим. Писанието, цитирано от Павел в Римляни 3:10-12 не ни позволява да направим такова разграничение. Бог осъжда както неспособността на хората да вършат добро, така и техните развратени дела. Ако хората можеха и в най-малка степен да се приближат към Бога, нямаше да има нужда Той да ги спаси. Той щеше да ги остави сами да се спасят. Това никой не може дори да се опита да стори.

В Римляни 3:19 Павел заявява, че всяка уста трябва да млъкне и никой не може да оспори Божият съд, защото в никого няма нищо, което Бог да похвали -- няма дори воля, която е свободна да се обърне към Него. Ако някой каже: "Аз съм способен сам да се обърна към Бога", това означава, че в него може да има нещо, което Бог трябва да похвали, а не да осъди. Това са надути приказки, които противоречат на Писанието.

Бог е казал всички да замълчат. Не само отделни групи са виновни пред Бога. Не само фарисеите, но и всички юдеи са осъдени. В противен случай останалите юдеи ще имат някаква сила в себе си да спазват закона и да избегнат осъждането. Дори най-добрите хора са осъдени за своето нечестие. Те са духовно мъртви също както онези, които изобщо не се стремят да спазват закона. Всички хора са нечестиви и виновни, и заслужават наказание от Бога. Този факт е толкова ясен, че никой не може да произнесе и дума срещу него!
3) "Свободната воля" не може да спечели Божието благоволение чрез спазване на нравствения и обредния закон.

Уверен съм, че в Римляни 3:20,21 -- "Никой не може да се оправдае пред Бога чрез дела, изисквани от закона" -- Павел има предвид както нравствения закон (Десетте заповеди), така и обредния. Широко е разпространена идеята, че Павел говори за обредния закон -- принасянето на жертвите и храмовото служение. Необяснимо е защо хората са нарекли Йероним, човекът въвел тази идея, светец! Аз бих го нарекъл по друг начин! Йероним казва, че смъртта на Христос прекратява всяка възможност за оправдание чрез спазване на обредния закон, но оставя напълно открита възможността да бъдеш оправдан чрез спазване на нравствения закон със собствени сили без Божията помощ.

Моят отговор е, че ако Павел е имал предвид само обрядния закон, разсъжденията му са безсмислени. Той твърди, че всички хора са нечестиви и се нуждаят от Божията благодат -- любовта, мъдростта и силата на Бога, чрез които Той ни спасява. Следствието на идеите на Йероним е, че Божията благодат ни избавя от задължението да спазваме обрядния закон, но не и нравствения. Ние не можем да спазваме нравствения закон, отделени от благодатта. Хората от страх може да спазват обредите, но никой не може да ги накара да опазят нравствения закон. Павел е убеден, че усилията ни да спазваме нравствения или обрядния закон не могат да ни оправдаят в Божиите очи. Яденето, пиенето и други подобни неща сами по себе си нито ни оправдават, нито ни осъждат.

Аз ще отида по-нататък и ще заявя, че Павел има предвид целия закон, а не някоя определена част от него, която все още обвързва хората. Ако законът, заради Христовата смърт, вече не обвързва хората, то всичко, което Павел трябваше да направи, беше да изяви това и нищо повече. В Галатяни 3:10 Павел пише: "Всички, които се облягат на дела, изискани от закона, са под клетва, защото е писано: "Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона." В този текст Павел цитира самия Мойсей: законът обвързва всички хора и непокорството спрямо него поставя всички под Божието проклятие.

Нито хората, които се стремят да спазват закона, нито онези, които не желаят да го спазват, са оправдани пред Бога, защото всички са духовно мъртви. Павловото учение гласи, че в света има две групи хора -- духовни и плътски (виж Римляни 3:21 и 28). Това съответства на учението на Исус Христос в Йоан 3:6: "Роденото от плътта е плът; роденото от Духа е Дух." За хората, които нямат Святия Дух, законът е безполезен. Независимо колко много се стараят да спазват закона, те няма да бъдат оправдани по някакъв друг начин, само чрез сърдечна вяра.

И така, ако съществува "свободна воля", тя би трябвало да е най-достойното нещо у човека, тъй като без Святия Дух "свободната воля" помага на човека да опази целия закон! Но Павел казва, че онези, които уповават на "делата на закона", не са оправдани. Това значи, че "свободната воля" с цялата си сила е неспособна да направи човека праведен пред Бога. В Римляни 3:20 Павел казва, че целта на закона е да ни покаже какво е грях. "Чрез закона става само познаването на греха." Онези, които уповават на "делата на закона", не разбират какво всъщност е грехът. Законът не беше даден да показва на хората какво могат да направят, а за да поправи техните представи кое е право и кое е грешно в Божиите очи. "Свободната воля" е сляпа, защото се нуждае от просветлението на закона. Тя също така е и безсилна, защото не може да оправдае никого пред Бога.

В защита на "свободната воля" мнозина твърдят, че законът нямаше да бъде даден ако не бяхме способни да го спазваме. Еразъм! Ти постоянно казваш: "Ако не можем да направим нищо, каква е целта на всичките правила, поучения, предупреждения и обещания?" Отговорът е, че законът не е даден, за да ни покаже какво трябва да направим, нито за да ни помогне да вършим това, което е правилно. Павел казва в Римляни 3:20: "Чрез закона става само познаването на греха." Целта на закона е да ни покаже какво е грехът и накъде ни води -- към смъртта, адът и Божия гняв. Законът може само да изяви това, но не и да ни освободи. Освобождението идва единствено чрез Исус Христос, открит за нас в благовестието. Нито разсъжденията, нито "свободната воля" могат да доведат хората при Христа, защото разсъжденията и "свободната воля" сами се нуждаят светлината на закона да изяви собственото им падение. Павел задава същия въпрос в Галатяни 3:19: "Тогава защо се даде закона?" Отговорът на Павел на собствения му въпрос е противоположен на твоя и на Йеронимовия. Ти казваш, че законът е даден, за да докаже съществуването на "свободната воля". Йероним казва, че той е даден за да възпира греха. Павел не казва нищо подобно. Това, което той заявява е, че хората се нуждаят от благодат, за да се борят със злото, което законът изявява. Не е възможно лечение преди да се постави диагнозата на болестта. Законът е необходим, за да накара хората да видят своето гибелно състояние, за да пожелаят избавлението, което се намира единствено в Христос. Павловите думи в Римляни 3:20 може да изглеждат твърде прости, но са достатъчно силни да отхвърлят съществуването на "свободната воля". Павел казва в Римляни 7:7: "Не бих познал че пожеланието е грях ако законът не беше казал: "Не пожелавай." Това означава, че "свободната воля" дори не знае какво е грях! Как "свободната воля" ще познае кое е добро? И ако тя не знае кое е добро, как ще може да се стреми към него?

В Римляни 3:21-25 Павел уверено заявява: "А сега независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелстват закона и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички и на всички, които вярват, защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивление чрез кръвта Му посредством вяра." Тези думи са поразяващ удар срещу "свободната воля". Павел разграничава правдата, която Бог дава, от правдата, която е чрез спазването на закона. "Свободната воля" би съществувала, ако човек може да се спаси чрез спазване на закона. Павел ясно показва, че ние сме спасени без да уповаваме по какъвто и да е начин на делата на закона. Независимо от това, че си мислим, че въображаемата "свободна воля" е способна да върши добри дела или да ни направи добри, Павел пак ще каже, че праведността, която Бог дава, е нещо напълно различно. Невъзможно е "свободната воля" да издържи на атаката на тези стихове.

Цитираните стихове отхвърлят напълно "свободната воля". В тях Павел ясно разграничава вярващите и невярващите (Римляни 3:22). Никой не може да отрече, че въображаемата сила на "свободната воля" е нещо твърде различно от вярата в Исус Христос. Без вяра в Христос никой не може да угоди на Бога. Ако нещо е неприемливо за Бога, то е грях. То не може да бъде неутрално. Следователно ако съществува "свободна воля", тя е нещо зло, защото отхвърля вярата и не отдава слава на Бога.

Римляни 3:23 е друг съкрушаващ удар. Павел не казва: "всички съгрешиха, с изключение на онези, които вършат добри дела чрез тяхната собствена "свободна воля". Няма изключения. Ако беше възможно да бъдем приети от Бога чрез "свободната воля", Павел е лъжец. Той трябваше да допусне изключения. Вместо това той заявява ясно, че поради греха, никой не може истински да прослави и угоди на Бога. Всеки, който иска да угоди на Бога, трябва да е убеден, че Бог е доволен от него, а нашият опит ни учи, че нищо в нас не е приемливо за Бога. Попитайте тези, които защитават "свободната воля", да кажат дали има нещо в тях, което да е угодно на Бога. Те трябва да признаят, че няма. Павел ясно казва, че няма.

Дори онези, които вярват в "свободната воля", трябва да се съгласят с мен, че не могат да прославят Бога със свои собствени сили. Въпреки "свободната си воля" те се съмняват дали наистина са угодни на Бога. С това аз доказвам чрез тяхната собствена съвест, че "свободната воля" не е угодна на Бога. Въпреки силата и усилията на "свободната воля", тя води до греха на неверието. Ние виждаме, че учението за спасението чрез вяра е напълно противоположно на идеята за "свободната воля".
6) Няма място за каквато и да е заслуга или награда.

Онези, които вярват в "свободната воля" казват, че ако тя не съществува, тогава няма заслуги или награди.

Какво ще кажат поддръжниците на "свободната воля" за думата даром в Римляни 3:24? Павел казва, че вярващите "се оправдават даром чрез Неговата благодат". Как разбират те "чрез Неговата благодат"? Ако спасението е даром дадено по благодат, то не може да се спечели или заслужи. Въпреки това Еразъм твърди, че човек трябва да направи нещо, за да спечели своето спасение, иначе няма да заслужава да бъде спасен. Той мисли, че причината, поради която Бог оправдава един човек, а друг -- не, е защото единият е използвал своята "свободна воля" и се е старал да бъде праведен, а другият -- не. Така Бог би се повлиявал от човешката праведност, а Библията казва, че това не е истина (Деяния 10:34). Еразъм и други като него казват, че хората могат да направят съвсем малко със своята "свободна воля", за да получат спасение. Те твърдят, че "свободната воля" има само малка заслуга -- тя не заслужава много. Те си мислят, че чрез "свободната си воля" хората могат да достигнат до Бога и ако не се опитат да Го намерят, те са си виновни, ако не получат Неговата благодат.

Дали "свободната воля" има голяма или малка заслуга, резултатът е същият. Тя сама спечелва Божията благодат. Павел обаче отхвърля всяка заслуга, като казва, че сме оправдани "даром". Онези, които казват, че "свободната воля" има само малка заслуга, са толкова лоши, колкото и онези, които мислят, че заслугата й е голяма. Всички те учат, че "свободната воля" е способна да угоди на Бога. Между тях няма никаква разлика.

На практика поддръжниците на "свободната воля" илюстрират поговорката "да избягаш от тигана за пържене и да влезеш в огъня". Като казват, че "свободната воля" има само малка заслуга, те правят позицията си още по-лоша. Онези, които вярват в голямата заслуга (така наречените "пелагиани")1 оценяват високо Божията благодат, тъй като са необходими огромни заслуги, за да получиш спасението. Еразъм подценява благодатта. Тя може да бъде достигната с малки усилия. Павел опровергава напълно и двете идеи само с една дума -- "даром" (Римл. 3:24). В Римляни 11:6 той заявява, че Бог ни приема само по благодат: "Но ако е по благодат, не е вече от дела; иначе благодатта не е вече благодат." Павловото учение е напълно ясно. Пред Бога няма човешки заслуги, нито големи, нито малки. Никой не заслужава да бъде спасен. Никой не може да изработи спасението си. Павел отхвърля всички дела на "свободната воля" и постановява единствено благодатта. Ние нямаме дори и частица заслуга за нашето спасение. То е изцяло поради Божията благодат.

__________

Сега ще разгледам Павловите аргументи в Римляни 4:2, 3: "Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва Писанието: "Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда." Павел не отрича, че Авраам е праведен човек. Мисълта му е, че тази праведност не му спечели спасението. Никой не отрича, че злите дела са неприемливи за Бога. Дори и добрите дела не ни правят угодни на Бога. Те заслужават Неговия гняв, не благоволението Му. В Римляни 4:4,5 Павел противопоставя "човека, който върши дела" на "човека, който не върши дела". Праведността и приемането от Бога, не се дава на "онзи, който върши дела", а на "човека, който не върши дела", но уповава на Бога. Среден път няма.

Трябва да спомена още някои аргументи срещу "свободната воля". Ще ги разгледам набързо, но всеки един от тях може сам по себе си напълно да опровергае идеята за "свободната воля".

Например източникът на благодатта, чрез която сме спасени, е Божията предвечна роля. Това отхвърля предположението, че Бог е милостив към нас поради нещо, което ние можем да направим.

Друг аргумент е основан на факта, че Бог обещава спасение по благодат (на Авраам) преди да даде закона. Павел е убеден (Римляни 4:13-15; Галатяни 3:15-21), че ако сме спасени чрез спазване на закона чрез "свободната воля", това би означавало, че обещанието за спасение по благодат е отменено. Вярата не би имала стойност.

Павел ни казва, че законът може само да изяви греха, но не и да го отмахне. Понеже "свободната воля" може да действа само въз основа на спазване на закона, тогава тя не може да постигне праведност, приемлива за Бога.

Всички сме под Божието осъждение, поради Адамовото греховно непослушание. Всички падаме под осъждение още с раждането си дори и онези, които имат "свободна воля" -- ако изобщо съществуват такива хора! Накъде може да ни води "свободната воля" освен към грях и осъждение?

Мога да премълча тези аргументи и само да направя кратък коментар на Павловите писания. Искам да покажа колко глупави са моите опоненти, които не могат да разберат толкова прости неща. Оставям ги да помислят сами върху казаното.
9) Павел категорично отрича "свободната воля".

Удивително е, че толкова ясните мисли на Павел могат да бъдат разбрани неправилно. Той казва: "Всички се отклониха, няма праведен ни един, няма кой да върши добро, няма ни един." Аз съм изумен, когато някои хора казват: "Някои не са се отклонили, не са неправедни, не са зли, не са грешници; има нещо в човека, което се стреми към доброто." Павел не прави тези изявления в няколко кратки пасажи. Той постоянно се връща към тях чрез алегории, антитези, сравнения и ясни изречения. Ясното значение на неговите думи, всичките му писания и разсъждения се обобщават в следното: вън от вярата в Христос няма нищо друго освен грях и осъждение. Моите опоненти са оборени дори ако откажат да го признаят. Аз не мога да ги накарам да се отрекат от възгледите си. Аз ги оставям на действието на Святия Дух.

В Римляни 8:5 Павел разделя човечеството на две -- хората на "плътта" (греховна природа) и хората на "Духа" (виж също Йоан 3:6). Това означава, че онези, които нямат Духа, са в плът и имат греховна природа. Павел казва, че "ако някой няма Христовия дух, той не е Негов" (Римляни 8:9). Очевидно това означава, че хората без Духа принадлежат на Сатана. "Свободната воля" няма да им помогне! Павел казва, че "онези, които са плътски, не могат да угодят на Бога" (Римляни 8:8). Той казва, че "копнежът на плътта е враждебен на Бога. Той не се покорява на Божия закон, нито пък може." (Римляни 8:7) Невъзможно е за такива хора, с каквито и да е собствени усилия да угодят на Бога.

Един човек на име Ориген мисли, че всеки човек има "душа", която е способна да се обърне към "плътта" или към "Духа". Това са негови фантазии. Той е мечтател! Той изобщо не може да докаже твърденията си. Никак не може да го докаже. Няма средно положение. Всичко, което е без Духа, е от плътта, а дори най-добрите дела на плътта са враждебни на Бога. Христос казва същото в Матей 7:18: "лошото дърво не може да дава добър плод". Това се потвърждава и в други две изявления на Павел -- "праведният чрез вяра ще живее" (Римляни 1:17) и "всичко, което не става с вяра, е грях" (Римляни 14:23). Онези, които са без вяра, не са оправдани, а които не са оправдани, са грешници, в които въображаемата им "свободна воля" може да върши единствено зло. "Свободната воля" не е нищо друго освен робство на греха, смъртта и Сатана. Такава "свобода" изобщо не е свобода.
11) Онези, които стигат до познание на Христос, никога не са мислили за Него, нито са Го търсили или са се подготвяли за Него.

В Римляни 10:20 Павел цитира Исая 65:1: "Достъп дадох на ония, които не питаха за Мене. Близо бях при ония, които не Ме търсеха. "Ето Ме! Ето Ме!" -- рекох на народ, който не призоваваше името Ми." Павел знаеше от собствен опит, че не бе търсил Божията благодат, но я получи въпреки безумната си ярост срещу нея. Той казва в Римляни 9:30,31, че юдеите, които са правели неистови усилия да спазват закона, не са били спасени, а езичниците, които са напълно нечестиви, са получили Божията милост. Това ясно показва, че всички усилия на човешката "свободна воля" са неспособни да ни спасят. Ревността на юдеите не ги е довела до никъде, докато нечестивите езичници са получили спасението. Благодатта е дадена даром на незаслужилите и недостойните, а не се получава чрез каквито и да е усилия, дори и тези на най-добрите и праведни хора.

Сега нека да се обърнем към Йоан, който категорично пише срещу "свободната воля". В Йоан 1:5 той казва: "И светлината свети в тъмнината, но тъмнината я не схвана" и в 1:10,11: "Той бе в света; и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. У Своите си дойде, но своите му Го не приеха." Под "свят" Йоан има предвид целия човешки род. Тъй като "свободната воля" би трябвало да е най-възвишеното нещо в човека, тя трябва да се включи във всичко, което Йоан казва за "света". Изводът от тези два текста, е че "свободната воля" не познава светлината на истината и мрази Христос и светиите. Много други пасажи, като Йоан 7:7; 8:23; 14:7; 15:19; I Йоан 2:16; 5:19, заявяват, че "светът" (и това включва особено "свободната воля") е под властта на Сатана.

"Светът" включва всичко, което не е отделено за Бога чрез Духа. Ако има някой в света, който чрез "свободната воля" е познал истината и не е намразил Христос, Йоан щеше да напише нещо друго. Но това не е така. Изводът, който следва е "свободната воля" е толкова виновна, колкото и "светът". В Йоан 1:12,13 апостолът продължава: "А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч на ония, които вярват в Неговото име, които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога." "Не от кръв" означава, че е безполезно да уповаваш на националността или семейството си. "Нито от плътска похот" означава, че е глупаво да уповаваш на "делата на закона". Нито "от мъжка похот" означава, че никое човешко усилие не може да те направи приемлив за Бога.

Ако "свободната воля" е все пак полезна, тогава Йоан не би трябвало да отхвърли "плътската похот", защото той би паднал под осъждението в Исая 5:20: "Горко на ония, които наричат доброто зло." Без съмнение, чрез естественото раждане няма спасение, защото в Римляни 9:8 Павел пише: "Не чадата, родени по плът са Божии чада, но чадата, родени по обещанието, се считат за потомство."

След това Йоан казва в 1:16: "Ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат." Ние получаваме духовни благословения единствено чрез дадената ни благодат, а не поради нашите собствени усилия. Две противоположни неща не могат едновременно да бъдат верни -- или благодатта е толкова евтина, че всеки по всяко време може да я спечели, или благодатта е толкова скъпоценна, че можем да я получим само заради заслугата на един Човек -- Исус Христос.

Искам моите опоненти да разберат, че когато уповават на "свободната воля", те отхвърлят Христос. Ако можем да получим благодат чрез "свободната воля", ние не се нуждаем от Христос. Ако имаме Христос, ние не се нуждаем от "свободната воля". Поддръжниците на "свободната воля" доказват своето отричане от Христос чрез действията си, защото някои от тях се надяват на помощта на Дева Мария и "светиите", а не уповават на Христос като единственият Посредник между Бога и човека. Те всички отхвърлят службата на Христос -- Посредникът и милостивият Спасител, а считат своите заслуги за по-ценни от тези на Христос.

Вижте добродетелите на Никодим (Йоан 3:1,2). Той изповядва, че Христос казва истината, дошъл е от Бога и свидетелства за чудесата извършени от Него. Той търси Христос, за да научи повече от Него. И когато чува за новото раждане (Йоан 3:3-8), дали признава, че точно това е търсил досега? Не! Той е уплашен и първоначално го отхвърля като нещо невъзможно (Йоан 3:9). Дори най-великите философи трябва да признаят, че не са знаели нищо за Христос, нито биха могли да открият пътя на спасението преди Христовото идване. Когато разберат това, те признават, че тяхната "свободна воля" е невежа и безсилна! Със сигурност онези, които вярват в "свободната воля" са празнословци, които не искат да млъкнат и да отдадат слава на Бога.

В Йоан 14:6 Христос ясно казва, че е "Пътят, Истината и Животът" и спасение има само в Него. От тук следва, че всичко извън Христос е само тъмнина, лъжа и смърт. Защо беше нужно Христос да идва, ако хората от само себе си знаят пътя към Бога, разбират Божията истина и имат Божия живот?

Моите опоненти твърдят, че престъпниците имат "свободна воля", но злоупотребяват с нея. Ако това е така, значи има нещо добро и в най-лошите хора. Тогава би било несправедливо Бог да ги осъди. Йоан казва, че онези, които не вярват в Исус Христос, са вече осъдени (Йоан 3:18). Ако хората притежават това добро нещо "свободна воля", тогава Йоан трябваше да каже, че те са осъдени само поради злото, а не заради това добро нещо в тях. Писанията казват: "Който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него." Това обхваща целия човек, защото ако не беше така, то в човека би имало нещо, което го предпазва от осъждение и той би могъл да продължи да греши без страх, уверен, че не може да бъде осъден.

В Йоан 3:27 четем, че "човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от Небето". Това се отнася особено за способността на човека да върши Божията воля. Само онова, което идва отгоре, може да помогне на човека да върши Божията воля. "Свободната воля" не идва отгоре, а от това следва, че тя е безполезна.

В 3:31 Йоан казва: "Оня, който идва от горе, е от всички по-горен; който е от земята, земен е и земно говори." "Свободната воля" със сигурност не идва от горе. Тя е "от земята" и това е безспорно. Това означава, че "свободната воля" няма нищо общо с небесните неща. Тя е свързана единствено със земното. Христос казва в Йоан 8:23: "Вие сте от тия, които са долу; Аз Съм от ония, които са горе. Вие сте от тоя свят, а Аз не Съм от тоя свят." Ако това изявление означава, че техните тела са от света, то е ненужно, тъй като те знаеха това. Христос имаше предвид, че те нямаха никаква духовна сила, защото тя можеше да дойде само от Бога.
15) Човек сам не може да повярва в благовестието, нито да се спаси със собствени усилия.

В Йоан 6:44 Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, освен ако не го привлече Отец." Тук няма абсолютно никакво място за "свободната воля". Господ продължава, като обяснява привличането от Отец: "Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене." (ст. 45) Човешката воля, оставена на себе си, е неспособна да ни приближи до Христос, за да бъдем спасени. Дори знанието за благовестието е напразно, ако сам Отец не говори на сърцата ни и не ни привлече при Христос. Еразъм иска да омаловажи ясното значение на този текст като сравнява хората с овце, които се приближават до овчаря, когато той протяга гегата си към тях. Той е уверен, че в човека има нещо, което откликва на благовестието. Това няма да ни помогне, защото дори Бог да открие Своя дар -- Единородния Си Син -- на нечестивите, те няма да откликнат, докато Той не започне да работи в тях. На практика без действието на Отца в хората, те са по-склонни да преследват, отколкото да последват Неговия Син. Само когато Отецът покаже колко чудесен е Неговият Син на онези, на които е дал вяра, те ще се приближат при Него. Това са "овцете", които познават гласа на Пастира!

В Йоан 16:8 Исус казва, че Святият Дух ще "обвини света за грях", а в ст. 9 обяснява, че грехът е "защото не вярват в Мен". Грехът на неверието не се проявява във външни неща; той се осъществява в ума и волята на човека. Всички хора без изключение са невежи по отношение на своята вина и не разбират кой е Христос. Само Святият Дух може да им открие грехът на неверието. Всичко в човека, включително и "свободната воля", е осъдено от Бога и човек може да става все по-виновен, без да разбере това, докато Бог не му го открие. Цялото Писание издига Христос като единствения път за спасение. Всеки, който е без Христос, е под властта на Сатана, греха, смъртта и Божия гняв. Единствено Христос може да избави хората от царството на тъмнината. Ние не се спасяваме чрез собствени сили, а само поради Божията благодат.

Непонятно защо Еразъм отхвърля аргументите ми от Римляни 7 гл. и Галатяни 5 гл. Тези две глави ни показват, че дори в истинските вярващи силата на "плътта" е такава, че те не могат да вършат това, което знаят, че е правилно да вършат. Човешката природа е толкова покварена, че хората, които имат Божия Дух в себе си, не само не правят това, което е правилно, но даже се борят срещу доброто. Как тогава е възможно онези, които не са новородени, да имат сила да вършат добро? Както казва Павел в Римляни 8:7: "Копнежът на плътта е враждебен на Бога." Бих искал да видя човека, който може да обори тази истина!

Аз признавам, че не бих искал да разполагам със "свободната воля", дори да ми беше дадена! Ако спасението ми зависи от мен, аз щях да бъда безпомощен пред всички опасности, трудности и демони, с които ще трябва да се боря. Дори и да няма врагове, с които да се боря, аз никога няма да бъда сигурен в успеха. Никога няма да съм уверен, че съм угодил на Бога или че още нещо не се изисква от мен. Знам това от многогодишните си безполезни усилия и скърби. Спасението ми е в Божиите ръце, не в моите. Той ще бъде верен на Своето обещание да ме спаси, не заради това, което аз правя, но поради Своята велика милост. Бог не лъже и няма да остави моя враг, дявола, да ме грабне от Неговите ръце. Чрез "свободната воля" нито един човек не може да се спаси, но чрез дадената ни благодат мнозина ще бъдат спасени. Не само това, но аз с радост зная, че като християнин угаждам на Бога, не поради това, което правя, а поради Неговата благодат. Ако аз Му служа недостатъчно или дори лошо, Той милостиво ми прощава и ме прави по-добър. Това е славата на всички християни.

Може би се притеснявате, че е трудно да защитите Божията слава, ако няма "свободна воля". Може да си кажете: "В края на краищата, той осъжда онези, които не могат да оставят греха и които са обречени да останат в това състояние, защото Бог не ги е избрал за спасение." Павел казва: "По естество сме били чеда на гнева както и другите." (Ефес. 2:3), но вие трябва да погледнете на това по друг начин. Трябва да се поклоним и да прославим Бога, Който е милостив към всички, които Той оправдава и спасява, въпреки че те са напълно недостойни. Ние знаем, че Бог е превъзвишен. Той е справедлив и мъдър. Неговата справедливост не е човешка. Тя надвишава нашето човешко разбиране и ние не можем да я проумеем напълно, затова Павел възкликва в Римляни 11:33: "О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!"Ако вярваме, че Божията личност, сила, мъдрост и знание са далеч над нашите, ние трябва да приемем, че Неговата справедливост е по-велика и по-добра от нашата. Той ни е обещал, че когато изяви напълно славата Си, ние ще видим ясно това, което сега трябва да вярваме: Той е справедлив, винаги е бил и ще бъде.

Ето и друг пример. Ако разсъждаваме по човешки за начина, по който Бог управлява света, ще стигнем до извода или че няма Бог, или че Той е несправедлив. Нечестивият преуспява, а добрият страда (виж Йов 12:6 и Псалм 73:12), а това изглежда несправедливо. Така много хора отричат съществуването на Бога и казват, че всичко е плод на случайността. Отговорът на този въпрос е, че има живот след смъртта и всичко, което не е осъдено и наказано сега, ще бъде осъдено и наказано тогава. Сегашното ни съществуване не е нищо повече от подготовка или по-скоро начало на бъдещия живот. Този проблем е дискутиран през всички векове, но никога не е бил разрешен освен чрез вяра в благовестието, изявено в Писанието. Три истини осветляват проблема: очевидната истина, истината за благодатта и истината за славата. Според очевидната истина Бог изглежда несправедлив, защото добрият страда, а нечестивият преуспява. Истината за благодатта ни помага, но не ни обяснява как Бог може да осъди някой, който със собствени сили не може да върши нищо друго освен грехове, за който да бъде виновен. Единствено истината за славата ще ни обясни това в идващия ден, когато Бог ще разкрие Своята съвършена справедливост, макар че сега Божието осъждение е неразбираемо за хората. Благочестивият човек вярва, че Бог предузнава и предопределя всичко и нищо не става без Неговата воля. Никой човек или ангел, или друго някое създание няма "свободна воля". Сатана, князът на този свят, държи всички хора в плен, докато те не бъдат освободени чрез силата на Святия Дух.