Посланието на папа бенедикт XVI във връзка със xxviii-ми световен ден на младежта 2013 «Идете и научете всички народи!»

 

Скъпи млади хора,

Аз отправям към всеки от вас моите пожелания изпълнени с радост и обич. Уверен съм, че мнозина сред вас са се завърнали от срещата за световния Ден на Младежта в Мадрид 2011 още повече « вкоренени и изградени в Христос, утвърдени във вярата » (виж Кол 2, 7). В различни епархии ние чествахме тази година радостта, че сме християни, вдъхновени от темата: «Радвайте се винаги в името на Господа! » (Фил. 4, 4). А сега ние се подготвяме за следващия Световен Ден на Младежта, който ще бъде отпразнуван в Рио де Жанейро в Бразилия през 2013 година.

Бих искал преди всичко да ви отправя отново моята покана за участие в това значимо събитие. Известната статуя на Изкупителя Христос, която се издига над красивия град Рио де Жанейро ще бъде красноречив символ за това: тези отворени обятия са знак за приема, който Христос Изкупителя ще запази за всички, които ще дойдат при Него, а Неговото Сърце представлява необятната Любов, която Той има за всеки един от вас. Оставете се Той да ви привлече към Себе Си! Изживейте този опит на срещата с Христос с много други млади хора, които ще се съберат в Рио де Жанейро за следващата Международна среща! Оставете се да бъдете обичани от Него и вие ще станете свидетели, от които светът има нужда.

Аз ви насърчавам да се подготвите за Световния Ден в Рио де Жанейро, като размишлявате от сега по темата за срещата: «Идете и научете всички народи» (виж Мт 28, 19). Касае се за голямо мисионерско насърчение, което Христос остави на цялата Църква и което след 2000 години не е загубило нищо от своята актуалност.

Този мисионерски призив отеква със сила във вашите сърца. Годината за подготовка за предстоящата Световна среща в Рио де Жанейро съвпада с Годината на вярата, в началото на която Синодът на Епископите посвети своите трудове на «новата евангелизация за разпространение на вярата ». Ето защо аз съм щастлив, че вие също скъпи млади хора, ще бъдете присъединени към този мисионерски устрем на цялата Църква: за да правите така, че да се разбере, че Христос е най-ценния дар, който вие можете да направите на останалите.

Историята ни показва колко млади хора са допринесли чрез безвъзмездното даряване на самите себе си за идването на Царството Божие и за развитието на този свят чрез известяване на Евангелието. С огромен ентусиазъм те носеха Благата Вест за Божията Любов проявена в Христос, с много по-обикновени средства и улеснения, отколкото тези, с които ние разполагаме днес. Аз мисля например за Блажения Хосе от Анкиета, млад йезуитски монах, Испанец от XVI-^ти век, заминал на мисия в Бразилия, когато е нямал дори 20 години, а става един от великите Апостоли на Новия свят. Но аз си мисля също така за тези от вас, които щедро се посвещават лично на мисията на Църквата: аз имах такова очарователно свидетелство по време на Световния Ден в Мадрид, и по-специално по време на срещата с доброволците.

Днес толкова млади хора дълбоко се съмняват в добротата и търсят начин да как да напреднат в живота си. В общи линии изправени пред съвременните трудности в света –мнозина млади хора си задават въпроса: а ние какво можем да направим? Светлината на вярата осветява този мрак и ни кара да разберем, че цялото съществуване има неоценима стойност, понеже е плод на Божията Любов. Бог обича и този, който се е отдалечил от Него и дори Го е забравил. С търпение Той го очаква. Още повече Той ни даде Неговия Единороден Син, който умря и възкръсна, за да ни освободи окончателно от злото. А Христос изпрати Неговите ученици да носят на всички народи по земята- тази Блага Вест за спасение и за един нов живот.

В нейната мисия за евангелизация Църквата разчита също и на вас. Скъпи млади хора, вие сте първите мисионери сред вашите връстници. В края на Екуменичния Втори Ватикански Събор, чиято 50-годишнина честваме през тази година, Божият слуга – Павел VІ се бе обърнал към младите хора по света с едно послание, което започваше така: « Именно към вас младежи и девойки от целия свят, Съборът иска да отправи своето последно послание. Тъй като именно вие ще поемете факлата от ръцете на по-големите от вас и ще живеете в света по време на най-величествените преобразования на неговата история. Именно вие ще съберете най-доброто от примера и от учението на вашите родители и учители, идете и формирайте утрешното общество: вие ще се спасите или ще погинете заедно с него.” И той приключи с този призив: «изградете с ентусиазъм един по-добър свят от този на вашите предшественици!» (Послание на Папа Павел VI към Младежта, 8 секември1965).

Скъпи приятели, тази покана все още е доста актуална! Ние преминаваме през един много специфичен период на човешката история. Техническият прогрес ни поднася възможности за взаимодействие както между хората, така и между народите. Но глобализацията на промените, която наблюдаваме няма да бъде успешна и няма да допринесе за израстването на човечността в хората, освен ако тя не бъде основана върху материализма, а се изгради върху любовта –единствената реалност, която е способна да изпълни човешкото сърце и да обедини народите. Бог е Любов. Човекът, който забрави Бог няма надежда и става неспособен да обича себеподобните си. Ето защо е наложително да се свидетелства за съществуването на Бог, за да може всеки да живее от това. Той тръгва от спасението на човечеството, за да достигне до спасението на всеки един от нас. Този, който разбира тази необходимост може само да възкликне заедно със Свети Павел: « И горко ми, ако не благовестя! » (1 Кор. 9, 16).

2. Станете Мои ученици

Този мисионерски призив ви е отправен и по друга причина: вие се нуждаете от него, за да извървите вашия личен път на вярата. Блаженият Йоан Павел ІІ пишеше: «Вярата расте, когато се раздава» (Енциклика Redemptoris Missio, 2). Именно като известявате Евангелието вие ще се вкорените дълбоко в Христос и ще станете зрели християни. Мисионерското ангажиране е основното измерение на вярата: не може да бъдеш истински вярващ без да евангелизираш. А известяването на Евангелието не е нищо друго освен последица от радостта, че сме срещнали Христос и че в Него сме открили скала, върху която да изградим нашия живот. Като се обвързвате да служите на останалите и да им известявате Евангелието, вашият живот толкова често разпокъсван между разнообразни дейности, ще намери своето единство в Господ. Вие сами ще се изградите, ще израснете и ще станете по-богати в човечността.

Но какво означава да бъдем мисионери? Да сме мисионери само по себе си предполага да бъдем ученици на Христос, да слушаме непрекъснато призива да го следваме и призива да го гледаме, Него: «Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце.» (Мт 11, 29). Ученик е този, който слуша словото на Исус (виж Лк 10, 39), както и признава Добрия Господар, който ни обикна толкова, че ни отдаде живота Си. Всъщност се отнася за всеки от вас да оставите всеки ден да се формира според Словото Божие: То ще направи от вас приятели на Исус, способни да привлекат и останалите в това приятелство с Него.

Аз ви съветвам да възпоменавате даровете получени от Бог, за да ги предадете на свой ред. Научете се да препрочитате своята лична история, осъзнавайки великолепното наследство получено от миналите поколения: толкова вярващи ни предаваха вярата с храбростта си, изправяйки се понякога пред сурови изпитания и неразбиране от околните. Нека винаги да помним, че ние сме част от една огромна верига от мъже и жени, които ни предадоха истината за вярата и които разчитат на нас, та да я получат и останалите. Да бъдем мисионери предполага, че познаваме това получено наследство, което представлява вярата на Църквата: вие трябва да познавате това, в което вярвате, за да можете да го известявате. Както ви написах и във въведението на YouCat, катехизмът за младите, който аз ви предадох по време на Световната среща в Мадрид «вие трябва да познавате вашата вяра с такава прецизност, с каквато специалистът по информатика познава операционната система на компютъра; трябва да я познавате като музикант, който познава своята партия; да вие трябва да бъдете много по-дълбоко вкоренени във вярата, отколкото поколението на вашите родители, за да можете да устоите със сила и решителност пред предизвикателствата и изкушенията на това време. » (Бенедикт XVI, Въведение към YouCat)

Исус изпрати Неговите ученици в мисия, с тази заповед: «Идете по цял свят. проповядвайте Евангелието на цялото творение. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен.» (Мк 16, 15-16). Да евангелизираш, това означава да носиш на другите Благата Вест за спасението, както и че тази Блага Вест е една личност: Исус Христос. Когато Го срещна, когато открия до каква степен съм обикнат от Бог и как съм спасен чрез Него, тогава в мен се поражда не само желание но и необходимост да направя така че и другите да Го познават. В началото на Евангелието на свети Йоан, ние виждаме как Андрей среща Господ и бърза да заведе брат си Симон при Исус (виж Йн 1, 40-42). Евангелизацията винаги тръгва от срещата с Господ Исус Христос. Който се приближи до Него и почерпи опит от Неговата Любов, поисква веднага да сподели красотата на тази среща и радостта - породена от това приятелство. Колкото повече познаваме Христос, толкова повече желаем да Го известяваме. Колкото повече говорим с Него, толкова повече желаем да говорим за Него. Колкото повече сме завладяни от Христос, толкова повече желаем да отведем и останалите при Него!

Чрез Кръщението, което ни ражда за нов живот Светият Дух живее в нас и обгръща нашия дух и нашите сърца. Именно той ни дава да познаем Бог и ни води все по-далеч в приятелството с Христос. И пак Духът ни подтиква да вършим добро, да служим на другите, да се отдаваме. С конфирмацията ние сме подкрепени чрез даровете на Духа, за да свидетелстваме Евангелието по един още по-зрял начин. Духът на Любовта е впрочем душата на самата мисия: Той ни подтиква да излезем от самите нас, за да «тръгнем » и да евангелизираме. Скъпи млади хора, оставете се на силата на Божията Любов; оставете тази Любов да победи тенденцията ви да се приютявате в себе си, всеки с неговите собствени проблеми и собствени привички. Имайте смелостта да «тръгнете », да излезете от самите вас, за да « отидете » на среща с останалите и да ги поведете към среща с Бог.

4. Към всички народи

Исус изпрати Неговите ученици, за да свидетелстват за Неговото спасително присъствие на всички народи, понеже Бог в изобилието на Своята Любов към всички хора, иска всички да бъдат спасени и никой да не бъде погубен. Чрез Неговата саможертва от любов върху Кръста, Исус отвори пътя, та всеки човек, мъж или жена, да може да познае Бог и да влезе в общение на любов с Него. И Той образува общност на учениците Си, за да разнасят Благата Вест на Спасението чак до края на света, за да достигне до всеки мъж и жена от всеки народ и във всички времена. Да направим наше това желание на Бог!

Скъпи приятели, отворете очи и се огледайте около вас: толкова млади хора са изгубили смисъла за своето съществуване. Идете! Христос също има нужда от вас. Оставете се да ви води Неговата любов; станете инструменти на тази необятна любов, та да може тя да достигне до всички хора и най-вече до тези, които са «отдалечени ». Някои са далеч в географския смисъл на тази дума, други са далеч поради това, че тяхната култура не оставя място за Бог, трети са далеч, защото все още не са приели Евангелието лично. Има и такива, които са далеч, понеже дори и да са получили вярата, те живеят така все едно, че Бог не съществува. Към всички да отворим нашите сърца; да потърсим начин да влезем в диалог с тях, като подходим простичко и с взаимно уважение. Един такъв диалог, ако е изпълнен с истинско приятелство, непременно ще даде плодове. Тези «народи», при които ние сме изпратени представляват не само всички страни по света, но също така и местата, където ние живеем: нашите семейства, нашите квартали, нашите работни места или местата, където се учим, приятелските ни кръгове или местата, където се забавляваме. Радостното известяване на Евангелието визира всички тези пространства, които обитаваме без никакви ограничения.

Бих искал да подчертая две области, в които се изисква специално вашия мисионерски ангажимент. Първото поле за апостолат е светът на социалните комуникации и по-специално светът в интернет. Драги млади хора, както вече имах повод да ви го кажа, «ангажирайте се да въведете - в културата на новото комуникационно и информативно пространство – стойностите, върху които се крепи вашия живот!(…) Това е за вас млади хора, които се озовавате спонтанно в синхрон с новите средства за комуникация, да изпълнявате специално задачата на Евангелизацията върху този «дигитален континент».» (Бенедикт XVI, Посланието за XLIII^ия Световен Ден за социалните комуникации, 24 май 2009). Използвайте впрочем това средство за комуникация мъдро като внимавате и избягвате съответните капани в Интернет, и най-вече риска от зависимост, както и опасността от смесване на реалния и виртуалния свят, не подменяйте реалните срещи и откритите диалози на хората с контактите в интернет пространството.

Втората област е тази на пътуванията. Днес все повече млади хора имат повод да пътуват, било заради учението си, било поради работа или просто за удоволствие. Аз си мисля също за всички миграционни движения, където милиони хора се преместват и сменят райони или страни, поради икономически или социални причини. Тези феномени могат също да се окажат пророчески поводи за разпространението на Евангелието. Скъпи млади хора, не се страхувайте да свидетелствате вашата вяра също и в този контекст. Споделяйте радостта от срещата с Христос: това е един чудесен подарък, който вие бихте могли да направите на тези, които ви посрещнат и приемат.

5. Правете ученици!

Аз съм убеден, че вие сте срещнали поне веднъж затруднения в живота си да накарате вашите приятели да почерпят от опита на вярата. Вие без съмнение сте констатирали до каква степен мнозина млади хора, и по-специално в определени етапи от живота си изпитват желание да познаят Христос и да живеят според ценностите на Евангелието, но се чувстват не на място и неспособни затова. Какво да правят?

Преди всичко ние трябва да бъдем близо до тях и чрез нашето свидетелство съвсем простичко Господ ще успее да докосне техните сърца. Известяването на Евангелието не се свежда само до говорене за Бог, но обхваща целия живот и се предава чрез жестове на обич. Това е Любовта на Христос излята в нашите сърца, която ни прави да станем апостоли. Нашата любов трябва да прилича на Неговата. Като Добрият Самарянин ние трябва винаги да бъдем внимателни към хората, които срещаме да умеем да ги изслушваме, да ги разбираме и да им помагаме. Само така ние ще можем да водим тези, които търсят истината и смисъла на техния живот към дома на Отца, който е Църквата, където те ще открият надежда и спасение. (виж Лк 10, 29-37).

Скъпи приятели, не забравяйте, че първият жест на обич към ближния се състои в това да споделите с него извора на нашата надежда: този който не дава Бог, дава прекалено малко! Исус нарежда на Неговите апостоли да « направят ученици от всички народи », и продължава: « И тъй идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал» (Мт 28, 19-20). Средствата, с които ни разполагаме, за да «направим ученици» са впрочем Кръщението и Катехезата. Това означава, че ние трябва да водим тези, които сме покръстили към среща с Живия Христос и по-специално в Неговото слово и в Неговите Тайнства: така те ще могат да повярват в Него, да опознаят Бог и да живеят от Неговата благодат. Бих искал всеки да си зададе следните въпроси: осмелих ли се вече да предложа Кръщение на младежи, които все още не са го получили? Поканих ли вече хора да извървят едно пътуване за да открият християнската вяра? Скъпи приятели, не се притеснявайте да предложите на вашите приятели среща с Христос. Призовавайте Светия Дух: Той ще ви отведе все по-дълбоко в познанието и в любовта на Христос и ще ви направи изобретателни в разпространението на Евангелието.

Изправени пред мисията за евангелизация, вие ще бъдете понякога изкушавани да кажете като пророк Йеремия: «Ах, Боже Господи, виж, аз не умея да говоря: аз съм прекалено млад!» Но и на вас също Господ винаги ще отговаря: « Не казвай ‘аз съм млад’! Но иди при всички онези, при които ще те изпратя.» (виж Йер 1, 6-7). Всеки път, когато се почувствате неадекватно и не на висотата на мисията да известявате и да свидетелствате вярата, бъдете без страх. В действителност евангелизацията не е по начало наша инициатива и тя не зависи от нас и от нашите способности, но тя е един отговор изпълнен с доверие и покорство пред призива на Бог. Следователно тя се основава преди всичко върху неговата сила, а не върху нашата. Самят Свети Павел черпи опит от: «Това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бог, а не наша. » (2 Кор 4, 7)

Ето защо Аз ви насърчавам да се вкорените в молитвата и в Тайнствата. Истинската евангелизация се ражда винаги от молитвата и се носи чрез молитвата. Трябва първо да говорим с Бог, за да можем да говорим за Бог. В молитвата ние представяме на Господ хората, при които Той ни е изпратил. Ние Го умоляваме да докосне техните сърца. И молим Свети Дух да направи от нас инструменти за Неговото спасение на тези хора. Ние молим Христос да ни даде Негови думи в устата, и да направи от нас свидетели на Неговата любов. И още повече да поверяваме на Господ цялата мисия на Църквата, според изричната Заповед на Исус: « Молете Господаря на жътвата да прати работници за Неговата жътва. » (Мт 9, 38). Научете се да намирате в Евхаристията, изворът на вашия живот във вярата и на вашето християнско свидетелство, участвайки редовно в Неделната Литургия и когато ви е възможно в Литургиите отслужени през седмицата! Прибягвайте често до Тайнството Помирение: това точно е мястото на срещата с милосърдието на Бог, който ни посреща, опрощава и обновява нашите сърца в милосърдната любов. И не се колебайте да приемете Тайнството Миропомазание, ако още не сте го получили, подгответе се грижливо и ангажирано! Заедно с Евхаристията, това е тайнството свише за мисията, което ни дава силата и любовта на Светия Дух, за да изповядваме без страх нашата вяра. Аз ви насърчавам също така да практикувате обожаването на Светото Причастие: като се вглъбите в слушането и диалога с Исус в настоящия момент в Светото Тайнство, за да стане то отправна точка за един нов мисионерски устрем.

Ако вие следвате тези указания, Христос ще ви даде да бъдете изцяло верни на Неговото Слово и да свидетелствате за Него с храброст и искреност. Понякога вие ще бъдете призвани да дадете доказателство за постоянство, по-специално, когато Словото Божие внушава затваряне и противопоставяне. В някои райони по света младите християни страдат, че не могат изобщо да свидетелстват открито тяхната вяра пред Христос, поради липса на религиозни свободи. И някои дори вече платиха с живота си цената на своята принадлежност към Църквата. Аз ви насърчавам да останете твърди във вярата си, уверени че Христос е до вас във всяко изпитание. Той ви повтаря: «Блажени сте вие, когато ви похулят и преследват и злостно кажат против вас всякакви лъжи, заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на Небесата! » (Мт 5, 11-12)

Скъпи младежи, за да останете твърди в изповядването на вашата християнска вяра, там, където сте пратени вие имате нужда от Църквата. Няма свидетел на Евангелието, който да бъде съвсем сам. Исус изпрати учениците Си в мисия заедно. Неговият призив «Направете ученици» е в множествено число. Ние свидетелстваме винаги, като членове на християнската общност. А нашата мисия е плодотворна чрез общението, което ние живеем в Църквата: а именно заради любовта, която ние имаме едни към други, ни познават, че сме ученици на Исус (виж Йн 13, 35). Аз възхвалявам Бог за безценното Му дело за евангелизацията на нашите християнски общности, на нашите енории и на нашите църковни движения. Плодовете на тази мисия принадлежат на цялата Църква: «един сее, а друг жъне » казваше Исус (Йн 4, 38).

В тази връзка не ми остава друго освен да благодаря за големия дар на мисионерите, които поднасят целия си живот за известяване на Евангелието по четирите краища на света. И благославям също така свещениците, хората с посветен живот, които се отдават безрезервно, за да може Исус Христос да бъде известяван и обичан. И бих искал тук да насърча младите хора, които се чувстват призовани от Бог да се обвържат с тези призвания с ентусиазъм: «По-блажено е да се дава, отколкото да се взиема! » (Деян 20, 35) На тези, които оставиха всичко, за да Го следват Исус обеща стократно и живот вечен! (виж Мт 19, 29)

Аз благодаря също така за всички миряни, които им е по сърце да изживяват деня си като мисия, там, където те се намират в техните семейства, или на работното си място, за да може Христос да бъде обичан и служен, а Божието Царство да израства. Мисля преди всичко за тези, които работят в областта на образованието, здравеопазването, предприемачеството, политиката и икономиката, както и в толкова други области на апостолата за миряни. Христос има нужда от вашия ангажимент и вашето свидетелство. Нека нищо – нито затрудненията, нито неразбирателството- да не ви накарат да се откажете да известявате Евангелието на Христос в местата, където сте: всеки от вас е ценен в огромната мозайка на евангелизацията!

В заключение, скъпи млади хора, аз бих искал да ви насърча да чуете дълбоко в себе си призива на Христос да известявате Неговото Евангелие. Както го посочва голямата статуя на Рио, Неговото Сърце гори с любов към всички хора, без ограничения, и Неговите отворени обятия искат да прегърнат и присъединят всички хора. Станете сърце и ръце на Исус! Идете и свидетелствайте Неговата Любов, бъдете новите мисионери изпълнени с любов и гостоприемство! Следвайте примера на великите мисионери на Църквата като Свети Франциск Ксавие и много други.

В края на Световния Ден на Младежта в Мадрид аз имах удоволствието да благословя няколко младежи от различни континенти, които потеглиха в мисия. Те представляваха мнозина млади хора, които като пророк Исая, казват на Господ: « Ето ме, изпрати ме!» (Ис 6, 8). Църквата ви има доверие и ви благодари сърдечно за радостта и динамиката, които вие й носите. Развивайти всички ваши таланти безрезервно в служба за известяване на Евангелието. Ние знаем, че Светият Дух се дава в изобилие на тези, които приемат със смирено сърце да бъдат на разположение за известяване на Евангелието. И вие не се бойте: Исус, Спасителят на света е с нас, през всички дни чак до свършека на света. (виж Мт 28, 20).

Този призив, който аз отправям към всички млади хора по целия свят, приема специално изражение за вас млади хора от Латинска Америка. В действителност по време на V^тата Генерална Конференция на Епископата в Латинска Америка, която се проведе в Апаресида през 2007 година, Епископите обявиха « континентална мисия». А младите хора, които представляват мнозинство от населението на този континент, представляват и значим и ценен потенциал за Църквата и за обществото. И така станете вие първите мисионери! И тъй като Световния Ден на Младежта се провежда в Латинска Америка, аз насърчавам младите хора от този континент: предайте на вашите млади приятели от цял свят ентусиазма на вашата вяра.!

Нека Дева Мария, Звездата на Новата Евангелизация, призовавана и под името Девата от Апаресида и Девата от Гвадалупе, да придружава всеки от вас в мисията на свидетел за Божията Любов!

От все сърце давам на всеки от вас моя Апостолически Благослов.

 

BENEDICTUS PP XVI