Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(1) В света на образованието разбирането на истин­ската природа на човека ще доведе до коренна промяна на използваните методи за образование. Ще се набляга върху обучението на хората относно истината за Егото¹ на собственото му поле, за природата на лунни­те тела и методите за настройване на нисшите тела, така че Егото да може да се свързва директно с физи­ческия мозък и по този начин да контролира по-нисшата природа и да постигне целите си. Хората ще бъдат обу­чавани на начини посредством концентрация и медита­ция, по които ще могат да придобият знание за себе си, да развият интуицията си и по този начин да черпят от ресурсите на Егото. Тогава те ще бъдат обучавани да мислят и да поемат контрола над менталното тяло и по този начин да развият скритите си способности. (3—814)

(2) Следователно истинското образование е наука­та за свързване на интегралните части на човека, а също и за свързването му с неговата непосредствена околна среда и впоследствие с по-голямата цялост, в която той трябва да изиграе своята роля. Всеки аспект, считан като по-нисш, може да се разглежда като про­ява на намиращия се над него. С това аз изразих една основна истина, която включва в себе си не само целта, но посочва и проблема, стоящ пред всички, интересуващи се от образованието. Проблемът се със­тои в това да се оцени правилно мястото на съсредото­чаване на човешкото внимание и да се отбележи къде преди всичко е насочено съзнанието. След това хората трябва да се обучат по такъв начин, че да стане въз­можно пренасочването на фокуса към по-висш носи­тел. Тази идея можем да изразим също и по друг начин, като кажем, че носителят, който изглежда от първостепенна важност, може и трябва да заеме вто­ростепенна роля, тъй като той става просто инструмент на онова, което е по-висше от него. (12-6)

(3) Цялото образование трябва да е насочено към следната цел: да откликва на Мислещия, на душата. Когато това стане реалност, човек навлиза в своето царство. Горестоящото и намиращото се под него ста­ват едно. Обективният и субективният свят се съчетават. Душата и нейният механизъм функционират като едно цяло. (12-12)

(4) Обитателите на Атлантида не са имали образо­вателна система. Управляващите и жреците усещали интуитивно, а масите изпълнявали. (12-40)

(5) Самият свят е един голям врящ казан, от кой­то се появява Едното човечество. Това изисква драс­тична промяна на методите, чрез които представяме историята и географията. Науката винаги са била все­обща. Великото изкуство и литература винаги са при­надлежали на света. Върху тези факти трябва да се изгради образованието, с което ще бъдат обучавани децата по света - върху нашите прилики, творческите ни постижения, духовния ни идеализъм и допирните ни точки. Ако това не се осъществи, никога няма да се излекуват раните на нациите и никога няма да бъдат премахнати бариерите, съществуващи от векове. (12-46)

(6) Две важни идеи трябва да се преподават на децата във всяка страна. Те са: стойността на индиви­да и истината за Единното човечество. (12-47)

(7) За да се цивилизова детето, първото усилие на образованието ще бъде да се обучат и правилно да се насочат неговите инстинкти.

Второто задължение на възпитателите е да се дос­тигне истинската му култура, посредством правилно обучение на неговия интелект.

Третото ще е да се пробуди и да се развие интуи­цията.

Когато тези три неща се развият и функционират, ще имате пред себе си цивилизовано, културно, духов­но пробудено човешко същество. Човекът тогава ще бъде инстинктивно точен, интелектуално стабилен и интуитивно осъзнат. Неговата душа, неговият ум и мозъкът му ще функционират както трябва и в пра­вилно отношение един към друг, като по този начин ще има координация и вярна настройка. (12-50)

(8) Една от непосредствените цели на образованието трябва да бъде премахването на духа на конкуренция и замяната му със съзнанието за съдействие. (12-74)

(9) Към какво... трябва да бъдат насочени усили­ята на родителите и възпитателите?

Първо и преди всичко останало трябва да се по­ложат усилия, за да се осигури атмосфера, в която определени качества да могат да процъфтят и да изля­зат наяве.

1. Атмосфера на любов, в която страхът се пре­махва и детето разбира, че няма причина за плахост, срамежливост й нерешителност. Другите се отнасят любезно към него и се очаква и то също да бъде вежливо в замяна... Любовта винаги поражда най-доб­рото в детето и в човека.

2. Атмосфера на търпение, в която детето по един естествен и нормален начин може да се превърне в търсач на светлината на познанието; в която то е уверено, че на запитванията му винаги ще се откликне своевременно и ще последва внимателен отговор на всичките му въпроси и в която никога няма да има чувство за бързане и припряност... Това нетърпение от страна на онези, от които те така трогателно са зависими, посява в тях семената на раздразнителност­та и тази раздразнителност съсипва повече животи, отколкото могат да бъдат преброени.

3. Атмосфера на подредена дейност, в която детето може да се научи на основните принципи на отговорността. Децата, които се въплъщават в това време и които могат да извлекат полза от новия тип образование, са непременно на самия праг на съзнава­нето на душата. Един от първите показатели на тази връзка с душата е бързо развиващото се чувство за отговорност. Това трябва внимателно да се помни, тъй като поемането на дребни задължения и споделянето на отговорностите (които винаги се отнасят до някаква форма на отношение в група) е влиятелен фактор при определянето на характера и бъдещата професия на детето.

4. Атмосфера на разбиране, в която детето винаги е уверено, че причините н мотивите за неговите дейст­вия ще бъдат оценени и че онези, които са по-възраст­ни от него, винаги ще разбират естеството на мотиви­ращите го импулси, макар че може те да не одобряват винаги неговите действия или направеното от него...

По-възрастното поколение е това, което възпита­ва в детето едно ранно и съвсем ненужно чувство на вина, на грях и на провинение. Толкова много се наб­ляга на дреболии, които всъщност не са погрешни, но дразнят родителя или учителя, че истинското чувство за лоша постъпка (която е разбирането на неуспеха да се съхранят правилните отношения в групата) се заду­шава и не се оценява истински. Многото малки и дребни грехове, натрапени на децата чрез постоянното пов­таряне на „не" или посредством думата „лошо" и осно­ваващи се до голяма степен на неуспеха от страна на родителите да разберат и да се занимават с детето, не са от съществено значение. Ако тези аспекти от живо­та на детето се третират правилно, тогава наистина погрешните неща - нарушението на правата на другите... нараняването или навреждането на другите, за да се извлече някаква лична печалба, ще се очертаят във вярната перспектива и в точния момент. (12-75/8)

(10) В бъдеще образованието ще използва много по-широко психологията, отколкото досега. (12-84)

(11) По тази причина трябва да се разработи една по-добра образователна система, която ще представи възможностите на човешкия живот по такъв начин, че ще унищожи бариерите, ще премахне предразсъдъците и ще обучи развиващото се дете по такъв начин, че да му позволи, когато порасне, да живее в хармония и в добра воля с другите хора. Това може да бъде постигнато, ако се разгърнат търпението и разбирането и ако възпитателите осъзнаят, че „там, където няма виждане, хората загиват". (12-87)

(1) Посветените получават инструкции пряко от Учителите или от някои от великите деви или ангелите. Това обучение обикновено се предава през нощта на малки групи или индивидуално (ако случаят дава осно­вание за това) в личния кабинет на Учителя. Горното се отнася за посветени, които са въплътени или се намират на вътрешните полета. Ако са на каузалните нива, те получават инструкции по всяко време, което е сметнато за уместно, пряко от Учителя към Егото на каузалните нива.

Последователите се обучават на групи през нощта в Ашрама (аудиторията) на Учителя, ако са въплътени. Освен тези редовни събирания, за да бъде обучен не­посредствено от Учителя, последователят може да бъ­де повикан (по някаква определена причина) в кабинета на Учителя за лична среща. Това става, когато Учите­лят желае да види последователя, за да го похвали, да го предупреди или за да реши дали е целесъобразно посвещение. Основната част от обучението на последо­вателя се оставя в ръцете на някой посветен или на някой по-напреднал последовател, който наблюдава по-младия си събрат и е отговорен пред Учителя за него­вия напредък, докладвайки редовно за това. До голяма степен кармата е арбитър в това взаимоотношение. (1-69)

(2) Всички учители, които се заемат с ученици за обучение и които желаят да ги използват за служене на света, прилагат метода, при който се съобщава някой факт (често пъти завоалиран от думи и скрит от симво­ли) и след това ученикът се оставя да следва собстве­ните си умозаключения. По този начин се развива раз­граничаването, а то е основното средство, с което Ду­хът постига освобождение от оковите на материята и различава между илюзията и скритото от нея. (3-173)

(3) Учителите, намиращи се на вътрешните полета, имат тежка задача поради бавността на умствените процеси на учениците във физически тела... Аспи­риращите за тази трудна работа трябва да наблюдават себе си с безкрайно внимание и да поддържат вътреш­ното спокойствие и мир и гъвкавостта на ума си, които ще им позволят да бъдат от някаква полза за опазването и насочването на човечеството. (4-65)

(4) Липсата на спокойствие във всекидневния жи­вот не позволява на учителите на егоичните нива да достигнат до вас. По тази причина трябва да се стреми­те да оставате в покой при протичането на живота -работете, полагайте усилия, старайте се, стремете се и задържайте вътрешния мир. Редовно се оттегляйте към вътрешна работа и по този начин култивирайте връзка с по-висшите полета. Учителите търсят съвър­шена непоклатимост на вътрешното равновесие в онези, които Те се стремят да използват. (4-66)

(5) Групата Учители, с които могат да се свържат на ментално поле обикновените аспиранти и условните последователи, са хора с подобни страсти, но с по-дълъг опит по пътеката и по-разумен контрол върху Себе си. Те не работят с аспирантите, защото лично ги харесват, а защото необходимостта е голяма и Те тър­сят онези, които могат да обучат. Господстващото в ума отношение, което те търсят, е способността за усвояване, за регистриране и за въздържане от задава­не на въпроси, докато не се научи повече. Тогава аспи­рантът се насърчава да пита за всичко. (4-182)

(6) Когато един урок е научен по този начин, се подготвя следващият и когато ученикът е научил опре­делена поредица от уроци, той завършва това обучение и преминава посвещение. Цялата група, на която той преподава, има полза от неговата крачка напред, защо­то всеки последовател носи онези, които обучава, заед­но със себе си по един любопитен неопределим начин. Ползата за единицата въздейства върху цялото. Учи­телят носи Своите ученици нагоре заедно със Себе си по подобен начин. (4-352)

(7) В светлината на собствената ви интуиция и просветлен ум (развит и придобил полезност посредством медитацията) приемете онзи аспект на учението, който ви съответства и ви помага, и го интерпретирай­те в светлината на собствените ви нужди и развитие.

Дните на контакт с личността, на внимание за личността и на лични послания свършиха и това е така от доста време, с изключение на долината на илю­зиите на астрално поле. Това е трудно за приемане, но никой истински последовател няма да го разбере погрешно. От преживения опит и усилия той знае, че това е така. Групата на Учителите, Йерархията като цяло, е от значение, а също и нейното взаимодействие с човечеството. (14-112/3)

(8) Много ще се провъзгласят за езотерични школи, а няма да предават нищо от наистина езотерич­но естество. Те ще привличат към себе си лековерните и неразумните. Днес съществуват много, които функ­ционират по този начин. Други може да се въздържат от всякакво външно изтъкване на езотерично и окулт­но обучение, а ще дават необходимата подготовка...

Науката за Медитацията и съзнателното изграж­дане на антахкарана ще бъдат първите два етапа в езотеричната учебна програма. Истинското обучение на медитация и строежът на моста от светлина, свързващ Триадата и личността, са най-напредничавото обучение, което се предава някъде днес.

Човечеството обаче е готово за извънредно бързо развитие и тази готовност ще се прояви все повече в следвоенния период. Последователите по света трябва да се подготвят за това. Два фактора ще предизвикат това: първият е огромният стимул, който дадоха на човешкото съзнание войната, нейните изисквания и последствията й, а вторият е прииждането на много напреднали души от 1925 г. насам. Тези души ще бъдат готови да предадат необходимото обучение и инструкции, когато времето за това е подходящо, защото са го донесли тук с тях при въплъщението си и нормално и естествено знаят какво се старае да проумее и да разбе­ре съвременният езотеричен ученик. (18-121/2)

(9) Цялото езотерично обучение трябва да бъде приложено на практика. Това е вярно в еднаква степен и за Христос, и за най-скромния аспирант. (8-99)

(10) Истинският учител трябва да бъде правдив и искрен с всички търсещи. Неговото време (доколкото и той е подвластен на същото уравнение за времето на физическото поле) е прекалено скъпо, за да го губи със светска изисканост или с въздържане от критична бележка там, където има добра причина за това. Той трябва да разчита напълно на искреността на онези, на които преподава. Въпреки това критиката и изтъкване­то на недостатъци и грешки не винаги се оказва полезно. Те могат да засилят отговорността, да предиз­викат антагонизъм или неверие или да причинят депре­сия - три от най-нежелателните резултати на използва­нето на критиката...

Онези, които са на лъча на обучението, ще се научат да преподават, преподавайки. Няма по-сигурен метод, при условие че е придружен от дълбока любов - лична, но същевременно безпристрастна - насочена към обучаваните. Повече от всичко останало изисквам от вас внедряването на груповия дух, защото това е първото проявление на истинската любов. (12-13)

(11) Информацията относно Йерархията трябва да се дава в следния дух:

1. Трябва да се наблегне на еволюцията на чове­чеството, като се обръща специално внимание на ней­ната цел - съвършенството. Това не е идеализираното съвършенство на замечтания мистик, а контрол над инструмента, въплътения човек, от страна на надзираващата душа. Все повече трябва да се преподава уст­ройството на човека.

2. Трябва да се преподава отношението на инди­видуалната душа към всички души и заедно с това разбирането, че дългоочакваното Божие царство е просто появата във всекидневния живот на земята на хора, контролирани от душата, намиращи се на всички етапи на този контрол.

3. От признаването на това взаимоотношение мо­же да се стигне до извода за съществуването на духов­ната Йерархия и да се подчертае естествеността на нейното съществуване. Ще се очертае истината, че Царството винаги е присъствало, но не е било познато поради относително малкия брой хора досега, които отразяват необходимото качество.

4. Когато това разбиране стане общоприето, тази идея (вече постоянно присъстваща в човешкото съзна­ние навсякъде) и здравият разум също ще свидетелст­ват за истината за присъствието на Онези, Които са постигнали целта. Тяхната проява на божествеността ще се смята за нещо нормално, представляващо една всемирна цел и гаранция за бъдещите постижения на човечеството. После могат да бъдат посочени степени­те на божествената изява - нивото на условния последовател, след това нивото на последователите, на Онези, Които са достигнали съвършенство и накрая до и включително самия Христос.

5. Така постепенно идеята или представата за при­съствието на Учителите в тяло ще бъде внедрена и неизменно приета, ще бъде разгърнато ново отношение към Христос, което ще обхваща всичко най-добро, дадено ни от миналото, и освен това ще обедини хора­та в един по-разумен и приемлив подход към целия проблем.

6. Ще настъпи времето, когато ще бъде приета истината за присъствието в тяло на земята на Христос като Ръководител на Йерархията и Управляващ Царството Божие. Хората ще осъзнаят също и истина­та на настоящото революционно изявление, че Той ни­кога не е напускал земята.

7. Все повече ще се подчертава разгръщащият се План и хората ще го приемат посредством изучаването на еволюцията на човешкото семейство, чрез внима­телно разглеждане на историческите процеси и сравни­телен анализ на древните и съвременните цивилизации и култури. Ще бъде отбелязана и проследена век след век нишката на проявяващата се цел, нишката, която не само интегрира историята, за да се получи един цялостен разказ за разкриването на божествените ка­чества посредством човечеството, а съчетава с нея и в нея всички световни философии, централната тема на творческото изкуство, символизма на архитектурата и заключенията на науката. (13-588/9)

(12) Човечеството никога в действителност не се е показало достойно за ученията, които са му давани. Духовното влияние, независимо дали е изразено от Христос, от Кришна или от Буда (и предавано на масите от техните последователи), все още не е изявено, както е било очаквано. Хората не живеят съобразно с онова, което вече знаят. Те не успяват да осъществят на практика информацията, с която раз­полагат. Те дават на късо съединение светлината. Не се подлагат на дисциплина. Ръководят ги алчни жела­ния и незаконосъобразни амбиции, а не вътрешното познание.(6-48)

98. ОГРАНИЧЕНОСТТА НА ДУМИТЕ

(1) В следващия век, когато човешките дарби ще са по-добре развити и когато ще има по-вярно разбира­не на груповата активност, ще бъде възможно да се предаде повече информация, но времето за това още не е настъпило. Това, което ми остава, е да се мъча да намеря онези немощни думи, които ще изразят някак мисълта. Изразявайки я, те я ограничават и аз съм виновен за това, че причинявам появата на нови затворници, които в края на краищата трябва да се освободят. Всички книги са затвори на идеите и едва когато речта и писаното слово се заменят от телепатич­ната връзка и интуитивното взаимодействие, Планът и начинът за неговото постигане ще бъдат схванати по по-ясен начин. Сега говоря символично; манипулирам с думите, за да създам по-ясно впечатление; констру­ирам мисъл-форма, която, когато е достатъчно дина­мична, може да повлияе на мозъка на приемащия пос­редник като вас. Но правейки това, добре зная колко много трябва да се остави неизказано и колко рядко е възможно да се направи повече от посочването на една космология, макроскопична или микроскопична, която ще бъде достатъчна, за да предаде само една временна картина на божествената реалност, (4-523)

(2) Но как е възможно цялото да бъде обхванато от частта? Как може целият план да се долови от една душа, която засега вижда само една малка частица от структурата? Неизменно имайте това предвид, когато изучавате тези Инструкции и когато размишлявате върху тях, и помнете, че в светлината на бъдещите знания на човечеството, всичко, което се съобщава тук, е като една от читанките в основното училище в сравнение с учебниците, използвани от професор в колеж. То ще послужи обаче да пренесе аспиранта от Залата на Учението в Залата на Мъдростта, ако той използва дадената информация. (4-524)

(3) Научете се да бъдете телепатични и интуитивни. Тогава тези форми на думите и тези идеи, изразени чрез форми, няма да са необходими. Тогава можете да срещнете лице с лице неподправената исти­на и да живеете и работите в областта на идеите, а не в света на формите. (4-524)

(4) Помислете как може (определено изявление) да е пълната истина, когато вземем предвид ограниче­ността на способностите ви да разбирате? За мен е невъзможно да ви предам истината, защото липсва съответната терминология и подходящата основа от ваша страна. Това усложнява моята задача. (17-33)

(5) Бих искал, като четете моите думи, да се от­теглите в себе си и/да се постараете да мислите, чувст­вате и възприемате на най-високото си ниво на съзнание. Усилието да сторите това ще даде добър резултат и ще ви донесе щедро възнаграждение. Вие няма да схванете пълния смисъл на тези думи, но чувството ви на осъзнаване ще започне да реагира на влиянието на Триадата. Не зная как да изкажа това по друг начин, след като съм ограничен от необходимост­та от език. Може да не забележите нищо съзнателно, тъй като мозъкът на обикновения последовател все още не е чувствителен за вибрациите на монадата. Дори и последователят да е способен на някакъв отклик, ще липсват нужните думи, с които да изкаже усетената идея или да изрази представата. По тази причина е невъзможно да се поставят божествените идеи в тяхната идеална форма, след това да се сведат в света на значението и оттам в света на символите. Следователно това, което казвам, ще бъде от по-голя­мо значение към края на този век, когато хората ще са се възстановили от хаоса и ужаса на войната и когато системно ще бъдат предоставяни новите и по-висши духовни влияния. Пиша, братя мои, за бъдещето. (18-287)

Ограничителният обръч е онази ограждаща бариера, която действа като разделител или преграда между една система и онова, което е външно за тази система... Ограничителният обръч действа като пречка за онова, което е с малки достижения в еволюцията, но не представлява бариера за по-напредналите. (3-110/1)

(1) Пътят на познанието е пътят на окултиста и на мъдреца, а пътят на любовта - на мистика и на светеца. Подходът на ума или подходът на сърцето не зависят от лъча, тъй като и двата пътя трябва да се познават; мистикът трябва да стане окултист; белият окултист е бил свят мистик. Истинското познание е разумна любов, защото е съчетание на интелекта и на предаността. Единството се усеща в сърцето; разумно­то му приложение в живота трябва да се осъществи чрез знанието. (4-120)

(2) Миналото е било свидетел на голямо приложе­ние на пътя на сърцето... а в това въплъщение от първостепенно значение е разгръщането на ума. (4-121)

(3) Мистикът не е непременно окултист, но окултистът обхваща мистика. Мистицизмът е просто една крачка по пътя на окултизма.

Намирайки Божието царство в себе си и изуча­вайки законите на собственото си същество, мистикът овладява законите, управляващи вселената, от която той е част. Окултистът разпознава Божието царство в природата или в системата и смята себе си за малка част от това по-голямо цяло и следователно за под­властен на същите закони.

... За да бъде по-просто за всеобщо схващане: след посвещението мистикът се превръща в окултист, тъй като е започнал да изучава окултните закони. Той трябва да работи с материята, с нейното направляване и използване, и трябва да овладее и да контролира всички по-нисши форми на проява и да научи правилата, въз основа на които работят изграждащите деви. Преди посвещението пътеката на мистика може да се изрази чрез термина Пътека на Изпитанията. Преди окултистът да може да направлява разумно ма­терията в слънчевата система, той трябва да е овладял законите, управляващи микрокосмоса, и въпреки че той поначало е на окултната пътека, той все пак ще трябва да намери Бога в собственото си същество, преди да може безопасно да поеме по пътеката на окултните закони.

Мистикът се стреми да работи от емоционалното към интуитивното и оттам към Монадата, или Духа. Окултистът работи от физическото към менталното и оттам към атма, или Духа. Единият работи по линията на любовта, а другият - по линията на волята. Мистикът не ще успее да постигне целта на своето съществуване - любовта, проявена чрез действия - ако не координира всичко чрез употребата на разумната воля. Следователно той трябва да стане окултист.

По подобен начин и окултистът няма да успее и ще се превърне само в себичен изразител на сила, ра­ботещ посредством разума, ако не открие цел за тази воля и това знание посредством вдъхващата живот любов, която ще му даде достатъчна мотивировка за всичко, което той предприема. (2-147/9)

(4) (Мистикът) се съсредоточава върху абстрак­ции, повече върху характерните качества, отколкото върху външността, и в по-голяма степен върху живота, отколкото върху конкретното. Той се стреми, той гори, хармонизира, обича и работи посредством предаността. Той медитира, като се опитва изцяло да отстрани конкретния ум и се стреми да скочи от полето на емоциите на полето на интуицията.

Той притежава недостатъците на своя тип -замечтан, утопист, непрактичен, емоционален и лишен от онова качество на ума, което наричаме разгранича­ване. Той е интуитивен, склонен към мъченичество и саможертва. (2-150)

(5) В процеса на откриването на Себето мистикът отстранява ума или се старае да се издигне над него. Окултистът чрез своя разумен интерес към формите, които прикриват Себето, и посредством употребата на принципа на ума, на двете му нива, достига същата точка. Той разпознава обвивките, които прикриват. Задълбочава се върху изучаването на законите, управ­ляващи проявената слънчева система. Съсредоточава се върху обективното и в началните години може поня­кога да пренебрегне значението на субективното.

Достига в края на краищата до живота в центъра, като отстранява чрез съзнателно знание и контрол обвивка след обвивка. Той медитира върху форма, докато я изгуби от погледа си и творецът на формата изпълни всичко. (2-151)

(6) Основните принципи на окултния живот са би­ли (и с право) принципите на знанието, на умствения подход към проблема за божественото, разпознаването на божествената иманентност и на истината, че „както е Той, така сме и ние". Няма обаче усещане за двойственост. Целта е постигането на такава утвърдена и оценена тъждественост, че човек се превръща в оно­ва, което той е - Бог, и в края на краищата един проявен Бог. Това не е същото като мистичното единение.

И все пак цялата тема е мистична и естествено субективна. Трябва да настъпи моментът, когато мис­тикът ще оцени и ще последва пътя на ума, а не само пътя на сърцето. Той ще се научи да съзнава, че ще трябва да загуби чувството си за съществуването на Любимия заради знанието, че той и любимият са едно и че видението трябва и ще изчезне, когато той се издиг­не над него (обърнете внимание на тази фраза) при най-великите процеси на отъждествяване посредством посвещение.

Окултистът от своя страна трябва да се научи да включва мистичното преживяване в напълно разбира­щото съзнание като резюмиращо упражнение, преди да може да се издигне над него и да премине към синтез и инклузивност, за които мистичният подход е просто началото. Мистикът не осъзнава това.

Мистикът е прекалено склонен да чувства, че окултистът надценява пътя на знанието, и повтаря лекомислено, че умът е убиец на истината и че разумът не може да му даде нищо. Окултистът е също така готов да отрече пътя на мистика и да счита мистичния метод за „живеещ далеч зад него". Но и двамата тряб­ва да се научат да вървят по пътеката на мъдростта. Мистикът трябва и неизбежно ще стане окултист, неза­висимо дали харесва това. В края на краищата той не може да го избегне, а и окултистът няма да е истин­ски, докато не възстанови мистичното преживяване и не го изтълкува с езика на синтеза. Забележете струк­турата на думите, които съм използвал в последния абзац, защото тя ще послужи да се изясни темата. По тази причина използвам думите „мистик" и „мистичен" в този раздел на трактата, за да опиша разумния, силно мисловен човек, и неговото развитие по Пътеката на Последователите. (15-543/4)

(7) Сега се търсят окултни ученици, а не мистици; призовават се ясно мислещи мъже и жени, а не фана­тици или хора, които не виждат друго освен идеала и които са неспособни да работят сполучливо със ситу­ациите и с нещата такива, каквито те са, и които по тази причина не могат да приложат необходимия и не­избежен компромис. (13-654)

(8) Първото посвещение трябва да се счита за цел­та и наградата на мистичното преживяване, в основата си то не е окултно преживяване в истинския смисъл на този термин, тъй като то рядко е точно схванато и не е имало съзнателна подготовка за него, какъвто е случа­ят със следващите посвещения, и ето защо първите две посвещения не се смятат за големи... Мистичният Път води до първото посвещение. След като е постиг­ната целта му, той се изоставя и тогава се следва „осветеният Път" на окултизма, водещ до осветените области на по-висшите състояния на съзнание.

По този начин се вижда, че и двата пътя са от съществено значение. В наше време мистичният път е за мнозинството и все по-голям брой мистици ще се появят от съвременното човечество. Успоредно на то­ва окултният път привлича все повече интелигенцията на света. Нейните опитности не са религиозни по начина, по който правоверният църковен деятел разби­ра тази дума. Научният път е също толкова нужен, колкото и пътят на религията, защото „Бог" се намира еднакво и по двата пътя. Научният път води аспиранта в света на енергии и сили, който е истинският свят на окултните усилия, разкриващ Всемирния Ум и действи­ята на онзи велик Разум, който е сътворил проявената вселена. „Новият човек", който се ражда при първото посвещение, трябва да следва пътя на окултния, на научния подход и ще стори това и този път неизбежно ще го изведе от света на мистицизма към научното и увереното възприемане на Бог като живот и енергия. (18-666)