Последната битка

Въведение

В началото на 1995г. Господ ми даде сън, който бе първият от поредица взаимосвързани пророчески преживявания. Публикувах съкратен вариант на първия сън в списанието и бюлетина "Утринна звезда" под заглавието "Настъплението на адските орди". Продължих да търся Господа за тази велика духовна битка, която бях видял, и имах серия видения и пророчески преживявания свързани с нея. Публикувах отново съкратен вариант в списанието "Утринна звезда" под заглавието "Настъплението на адските орди", части 2 и 3.

Поредицата стана вероятно най-популярната книга, която някога сме публикували. Бяхме засипани с молби да съберем трите части заедно и да ги издадем като книга.

Реших да направя това и се заех да допълня нещата, които не бяха включени в съкратените версии. Но точно когато бях готов да ги предам на редакторския отдел, имах ново пророческо преживяване, което явно бе свързано с това видение, и чувствах, че съдържа кулминацията му.

Включих го в части 4 и 5 на тази книга (нещичко от част 4 бе публикувано в част 3 на списанието). В първите три части на книгата има и значително количество непубликуван материал.
Как получих видението
Един от най-често задаваните въпроси, свързани с това видение, се отнася до това как съм го получил. Вярвам, че това е важен въпрос и затова ще се опитам тук да отговоря накратко. Първо трябва да обясня какво имам предвид под видения и "пророчески преживявания".

Пророческите преживявания, както ги наричам, са многобройни и различни. Те включват всички основни начини, по които Бог е говорил на хората Си в Писанията. Тъй като Господ е същият днес, какъвто е бил вчера, Той не е преставал да контактува с хората Си по същия начин и такива преживявания могат да се открият в цялата църковна история. Както обяснява апостол Петър в проповедта си, записана в Деяния гл.2, сънищата, виденията и пророчеството са основни белези на последните дни и на изливането на Святия Дух. Тъй като явно се приближаваме до края на земната история, те все повече ще се срещат в наше време.

Една от причините да стават все по- разпространени сега е защото ще са ни нужни, за да изпълним предназначението си в тези времена. Вярно е и че сатана, който за жалост познава Писанията по-добре от много християни, също разбира важността на пророческите откровения в общението между Бога и Неговите хора и затова в пълна мяра излива лъжливите си дарове върху онези, които му служат. Но нямаше да има фалшификат, ако няма оригинал, така както няма фалшива тридоларова банкнота, защото не съществува истинска такава.

Скоро след като станах християнин през 1972 г. прочетох този пасаж в Деяния 2гл. и разбрах че ако сега са последните времена е важно да разбираме начините, по които Бог ще ни говори. Не си спомням първоначално да съм се молил да имам подобни преживявания, но започнах да ги имам, което ми даде още по-голям тласък в разбирането им.

Оттогава съм минавал през периоди, в които тези преживявания са били много чести. Имал съм и периоди, в които те изцяло са липсвали. Но след всеки период на липса те се връщаха и бяха много по-мощни и по-чести.

Напоследък са и двете. Така научих много за пророческите дарби, преживявания и за пророците, за което ще говоря по-подробно в една книга, която скоро ще излезе от печат.

Има много нива на пророческо откровение. Началните нива включват пророчески "впечатления". Това действително са откровения. Те могат да бъдат изключително конкретни и точни, когато се тълкуват от хора опитни и чувствителни към тях. Но точно на това ниво нашите "откровения" могат да бъдат повлияни от чувствата, предразсъдъците и доктрините ни. Затова реших да не използвам изрази като "така казва Господ" при откровения на такова ниво.

На това ниво могат да дойдат и видения. Те са леки и трябва да се видят с "очите на сърцето". Могат още да бъдат конкретни и точни, особено ако са получени и/или тълкувани от опитни хора. Колкото повече се отварят "очите на сърцата ни", както се моли Павел в Ефесяни 1:18, толкова по- силни и полезни могат да бъдат те.

Следващото ниво на откровение е съзнателно усещане за присъствието на Господа или за помазанието на Святия Дух, което дава особено просветление на умовете ни. То често идва докато пиша или говоря и ми дава много по-голяма увереност във важността и точността на това, което казвам. Вярвам,че вероятно същото са изпитали и апостолите, когато са писали посланията на Новия Завет. Това ще ни даде голяма увереност, но на това ниво ние все още можем да се повлияем от предразсъдъци, доктрини и т.н. Затова, вярвам, Павел казва, че за някои неща изразява своето мнение, но считайки, че има съгласието на Божия Дух. В общи линии, когато става дума за пророчества, има повече нужда от смирение, отколкото от догматизъм.

"Явните видения" се явяват на ниво, по-високо от "впечатленията"; те често ни дават повече яснота, отколкото можем да имаме, когато усещаме и съзнаваме присъствието на Бога или помазанието. Явните видения са външни и се виждат ясно като на филмов екран. Тъй като не можем да ги контролираме, смятам, че има много по-малка вероятност от наша намеса в откровения, дошли по този начин.

Друго по-високо ниво на пророческо преживяване е трансът, в какъвто изпада Петър, когато му бе наредено да отиде в дома на Корнилий и да проповядва благовестието на езичниците за пръв път, а също и Павел, когато се моли в храма в Деяния 22. Трансът е често срещано преживяване на библейските пророци. Той е като сън, когато си буден. Вместо само да виждаш "екран", както при видението, чувстваш сякаш си във филма и участваш в него по странен начин. Трансът може да бъде както доста лек, при който все още осъзнаваш заобикалящата те реалност и дори можеш да взаимодействаш с нея, така и пълен, при който усещаш като че ли си буквално на мястото от видението си. Изглежда точно това е изпитвал Езекил доста често, а вероятно и Йоан е преживял същото, когато е имал виденията, записани в книгата Откровение.

Виденията събрани в настоящата книга започнаха с един сън. Част от него дойде при силно усещане за присъствието на Господа, но преобладаващата част бе получена в някаква степен на транс. По-голямата част дойде на ниво, на което осъзнавах какво ме заобикаляше и дори можех да действам адекватно, като например да отговоря на телефонно позвъняване. Когато се получаваше прекъсване или когато нещата ставаха толкова напрегнати, че трябваше да стана и да се движа наоколо, щом седнех се връщах точно там, където бях прекъснал. Веднъж преживяването стана толкова напрегнато, че дори станах и напуснах планинската хижа, където ходя, за да търся Бога, и се прибрах в къщи. Върнах се след повече от седмица и почти веднага се озовах там, където бях спрял.

Никога не съм знаел как да "включвам" такива преживявания, но почти винаги съм бил свободен да ги изключа щом поискам. На два пъти големи части от това видение дойдоха във време, което считах за много неподходящо, защото бях отишъл в хижата, за да довърша важна работа, за която имах установен краен срок. Два от броевете на списанието излязоха с малко закъснение по тази причина, а също и последната книга, която написах и публикувах, очаквах да завърша няколко месеца по-рано. Но Бог като че ли не Го е грижа за нашите срокове!

Смятам, че в съня и транса имах силно изразени дарбите на разпознаване на духове и слово на знание. Понякога, щом погледна някой човек или се моля за църква или служение, просто започвам да разбирам неща за тях, за които нямам естествено знание. По време на тези пророчески преживявания тези дарби действаха на ниво, което лично не съм преживявал в "действителността". Тоест, когато поглеждах във видението едно "подразделение" от ордата на злото, веднага узнавах стратегиите и способностите му. Не знам как това знание стигаше до мен но просто го знаех и то с големи подробности. В някои случаи поглеждам някого или нещо и знам неговото минало, настояще и бъдеще едновременно. За да спестя време и място, в тази книга съм включил това знание като факт без да обяснявам как съм го получил.

Такива откровения виждаме да се дават и за осветляване на доктрината, която се проповядва в Писанията, но не е ясно видяна. В дадения пример изстъплението на Петър хвърля светлина едновременно върху Божията воля и здравото библейско учение, по което Писанията са много ясни (че езичниците могат да приемат благовестието), но което е било все още неразбрано от църквата.

Виденията в тази книга съдържат някои стратегически откровения, а също и някои библейски доктрини, които наистина не разбирах преди, но вече виждам съвсем ясно. Все пак по-голямата част от учението, разкрито ми чрез тези преживявания, познавах и поучавах от години, макар че не мога да кажа, че го живеех. Често съм мислил за предупреждението на Павел към Тимотей да внимава на поучението си. Голяма част от думите, които ми бяха казани при тези преживявания самият аз бях поучавал много пъти. Знам, че не прилагам собствените си поучения както трябва и затова приех доста от тях като упрек към самия мен. Дори и да е така, усещах, че това са послания за всеки и съм ги включил в книгата.

Някои ме насърчаваха да напиша тази книга като алегория, в трето лице, подобно на "Пътешественикът", но реших да не го правя по няколко причини. Първо, смятам, че някои хора щяха да я приемат като плод на личната ми изобретателност, а това нямаше да е вярно. Иска ми се да съм такъв творец, но не съм. Друга причина е усещането, че ще бъда много по-точен, ако предам всичко така, както съм го получил, и аз се постарах да изложа преживяванията си по начина, по който дойдоха. Обаче смятам, че неспособността ми да запомням подробности е една от най-големите ми слабости. На моменти съм се съмнявал в спомена си за някои детайли от това видение и мисля, че и вие трябва да сте свободни да направите същото.

Смятам, че това е правилното отношение към всяко такова послание. Само Писанията заслужават да ги считаме за безпогрешни. Моля се, докато четете, Святият Дух да ви води в истината и да отдели всяка попаднала слама от зърното.
Рик Джойнър