Последният мохикан на дс във фф портрет на един незаконен наследник



Дата15.08.2018
Размер46.5 Kb.
#78872




ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН НА ДС ВЪВ ФФ
Портрет на един незаконен наследник

След яростното лично политическо отмъщение на ДС-явочника Оазис, временно Ректор на ВТУ, срещу титуляра на Колегиума по Антична и западноевропейска литература във Филологическия факултет /ФФ/ на Великотърновския университет /ВТУ/, развихрило се като деструктивно торнадо в началото на лятото /юни-юли/, настъпи трескав шаш и истерична паника в седмицата преди първите очни занятия на студентите-задочници от специалност Българска филология. По вече рехавата управленческа пирамида на Мафията от бивши сътрудници на комунистическата Държавна сигурност започнаха да протичат в бесен ритъм токовете на безумието и да се осъществяват първите абсурдни кадрови „решения” и стиковки.

ДС – явочника Оазис яхна и пришпори Декана на ФФ, който беше едно от „момчетата за всичко” на последния ДС-полковник Николай Димитров, надзираващ зорко ВТУ преди тъй наречената българска Промяна /1989 г./, за да прикрие поозорното си „изпускане на нервите” – недостоен акт за школувало 6 години в ДС комунистическо ченге. Деканът на ФФ дръпна с раболепно усърдие юздите на доц. Красимир Петров /ДС-агент Стоянов/, ръководител на катедра „Романистика” , който, поради вроден още от Великото народно събрание хроничен мързел, си изми ръцете като набързо, напълно произволно и еднолично обяви още по-ленивия от него доц. Владимир Сабоурин за Ръководител на Колегиума по Антична и западноевропейска литература.

Напълно произволен акт, защото въпреки вихрената ДС-разправа, ръководена от Ректора Оазис, от Колегиума оцеля, макар и сама, една достойна преподавателка по Антична и западноевропейска литература – доц. Мариана Нинова, която преподава от 30 години двете дисциплини във ФФ на ВТУ, докато кадровият парашутист Владимир Сабоурин беше произведен наскоро Доцент по Испанска литература със съюзените усилия на факултетната ДС-мафия.

В тази публикация ще нахвърлям само тези деяния и подвизи на онзи доц. Владимир Сабоурин, който се явява като припознат съмишленик на факултетната комунистическа ДС-мафия и когото си позволявам да назова Последният мохикан въвлечен в нейните деструктивни кроежи. Роден е през 1967 година в Сантяго де Куба, син е от смесен брак на българката Дренска и кубинеца Сабоурин. Майка му е изпратена да ръководи Лектората по български език в Хаванския университет на тогавашна, „братска” за БКП, Куба. Като си помислите, че дори през 70-80 години на миналия век всички лектори по БЕ, изпращани зад граница, са подписвали клетвена декларация за сътрудничество на комунистическата ДС, сами може да си отговорите на въпроса дали „другарката” Дренска е изпълнявала и някаква неакадемична дейност.

Интересното е, че подбуденото по-горе колебание би могло да се разреши с помощта на една странна „лирическа” изповед от сина на проф. Дренска, публикувана преди 10-на години на ПЪРВА страница във Литературен вестник. В Уикипедията Сабоурин доста пресилено се е самообявил за писател – по-скромно той би могъл да се определи като добър /макар и твърде езотеричен/ литературен критик. Съдете сами: В Литературен вестник се появиха две негови, хлъзгащи се много близо до провокативния скандал „художествени” публикации. В упоменатото по-горе стихотворение-изповед той проклинаше /това е най-точната дума резюмираща „лирическото” му послание/ родната си майка: първо, че го е родила и второ, че го е довела в една нещастна страна. Втората „художествена” публикация на „писателя” Сабоурин в Литературен вестник беше в жанра „импресия - меко порно” – повествоваващият детайлно описва как отнема девствеността на една Лолитка в банята, над бялата вана и хлъзгащите се по стените й /познайте какви/ капки и т.н.

Много спорен литературен шедьовър на Владимир Сабоурин, за да изчерпим профила му на „писател” , е свръхстранната му поема "Йожени или Новата Асамблея Знаме на мира" /Педагогическа поема/ (2004), пародийна политическа поема, посветена на Людмила Живкова, изпъстрена с „секс-провокации” като например:

...занимават ме слънчевите затъмнения

астрономически засвидетелстващи

началото на лириката

сърдитото спряно

слънце на Ботйова

в зенита на Обесването на Левски

и родителите, аз ще им е§а

майката, дето не си дават дъщерите,

и децата, аз ще им е§а

майката, дето не си отлепят плътта

срамните устни, устата, в крайна сметка

ануса не си отлепят

от родителите...

По-сетне в „поемата” са явява трикратно изреден рефрен „Българите са турци”, чийто пародиен заряд е някак замъглен от сериозния хъс на озлоблението /Вж. Страницата на Вл. Сабоурин в Литернет/.

Завършвам със смразяващ пример за преливащата „колегиалност” на набързо възцарения нов Ръководител на Колегиума по Антична и западноевропейска литература. Той избяга от същия този Колегиум заради несправяне със преподавателските си задачи като асистент, който трябва да води семинарните занятия. Пред доц. Нинова и мен той заяви, че не може да работи със студентите бъгаристи, защото „били тъпи и не могат да го разберат”. Друг път извади куция довод, че студентите – българисти били расисти и не го приемали като мулат с по-тъмна кожа от тях.

Но и тук Сабоурин сътвори скандал: Като асистент с малка заплата той ме помоли, като Ръководител на катедрата, да го освободя за една учебна година, за да се глави като преподавател в частния Университет на Федералната провинция Саар- Саарбрюкен /вж. Профира му в Уикипедията/ и да понапечели от хонорара си там. Намери си заместник, тогавашната докторантка към Катедрата Силвия Иванова. Пуснах го, върна се и започна направо да лъже, че немците го приели като блестящ учен, а той е бил лектор по БЕ. Тук не отчитам наглата му измама, но отчитам, че неговият ГУРБЕТ стана главната причина за ПРОВАЛА на КОЛЕГАТА МУ, на която той не оказа обещаната от него /преди заминаването му/ помощ.

Финалният акцент е ясен: антиакадемичната ДС-мафия във Великотърновския университет няма нито морал, нито може да работи плодотворно за изграждането на солидарна научна общност. Всичко във ВТУ се върши кампанийно, през чистите амбиции на честните преподаватели се гази като върху трупове, през интересите на студентите се преминава с валяка на обезличаването и опростачването. Пример: От 10 септември на І курс БФ-задочно Антична литература /25 лекционни часа/ и на ІІ курс БФ-задочно Западноевропейска литература /55 лекционни часа/ ще преподава ХОНОРУВАНИЯ ДОТОРАНТ Кр..Хр., който досега няма нито една написана лекция; не е водил изобщо лекционен курс; не е минал през Второ научно жури, за да има статут поне на „щатен асистент”.


НО ЗА ТЕЗИ АНТИАКАДЕМИЧНИ АБСУРДИ ЩЕ БЪДЕ СЕЗИРАНА НАДЛЕЖНО НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И АКРЕДИТАЦИЯ.
4 септември 2012 г Доц. д-р Гено Генов

Велико Търново


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница