Последствията от първите четири тръби

Последствията от първите четири тръби

Когато Бог оттегли закрилящата Си десница от света и допусне човечеството да бъде ужасено от страшни природни бедствия, светът ще преживее такава екологична криза, каквато не е позната от дните на Ноевия потоп. Отделни райони от планетата са преживявали опустошения от подобен мащаб, но това никога не се е случвало на целия свят. Когато страшни природни бедствия като урагани или земетресения поразят света, ние сме свикнали да виждаме хуманитарни агенции, които бързат да помагат. В Съединените щати президентът обикновено обявява бедствие в даден район и федералното правителство отпуска допълнителни помощи.

Две неща ще бъдат по-различни от обикновеното бедствие. Първо, опустошението ще бъде толкова всеобхватно и върху толкова общирни райони, че помощта ще бъде немислима – поне не в такъв вид, какъвто сме свикнали да виждаме. Второ и далеч по-важно са унищожителните последици за световната екология. Помислете за казаното от Исус: “Слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си” (Матей 24:29). Ако причината за това явление е падането на звезди, за което говори Исус в този стих, тогава затъмнението на слънцето и луната е лесно обяснимо. Паднал върху земята астероид с диаметър една миля би вдигнал милиони тонове прах в горния слой на атмосферата и би запалил пожари върху милиони квадратни мили от световните гори. Само за двадесет и четири часа покривало от прах и пушек би обвило цялата планета и би предизвикало нещо като ледников период.

Световните учени вече са загрижени от пораженията върху околната среда, предизвикани от двестагодишното технологично развитие. Те се безпокоят за смога, озоновата дупка, киселинните дъждове и замърсяването на нашите реки и потоци от химикали, пестициди и обикновени боклуци. Какъв ще бъде отговорът на учените, когато покривало от пушек покрие планетата, заплашвайки я с нова ледникова епоха? Какво ще направят световните политици? Какво ще направят световните религиозни водачи?

Това, което учените казват във връзка със сегашната екологична криза, вече ни подсказва някои неща:

“През месец май (1991 г.) във Вашингтон ще се състои уникално събитие. Лидери от важни райони в Америка ще се срещнат с учени от много области и двете групи ще изоставят древните спорове в името на общото благо. Целта е да се помогне за запазване на планетарната екология, от която зависи общото ни благополучие.

Заради обществения интерес ще се съберат учени, религиозни водачи (и голям брой политици), за да изложат своята загриженост за влошаващата се екологична криза и да апелират за промяна в поведението на нашия биологичен вид."¹

Карл Саган, ученият написал тези думи в списание “Парейд”, е утвърден светски хуманист. Забележете обаче религиозните нотки в тази статия:

“Прокарана е ясна тема (във всички религии), според която светът е сътворен от Бога, поставен тук не с цел да прославя човека и следователно заслужаващ уважение и грижа заради самия него, а не защото е полезен за нас. Особено напоследък се среща една горчива метафора за “настойничество” – идеята, че хората са стопани на земята, поставени тук с определена цел и отговорни за нея пред Господаря, сега и в далечното бъдеще.”²

Много важна е икуменическата насоченост на срещата, за която говори Саган:

“Почти 100 нации имаха представители на Световния форум на духовните и парламентарните лидери в Оксфорд през април 1988 и в Москва през януари 1990 г. Стоящ под огромна фотография на земята от космоса, аз гледах към разнородното добре облечено множество от най-удивителни представители на нашия вид: Майка Тереза и архиепископа на Виена, архиепископа на Кентърбъри, главните равини на Румъния и Обединеното кралство, главния мюфтия на Сирия, първосвещеника на свещената гора в Того, Далай Лама, джаинистки свещеници във великолепни бели одежди, сикхи с тюрбани, брамини, будистки монаси, шинтоистки свещеници, евангелски протестанти, главата на арменската църква, Живия Буда от Китай, епископите на Стокхолм и Хараре, митрополити от православни църкви, предводителя на шесте народа от конфедерацията Ирокез и при всички тях – Генералния секретар на ООН, министър-председателя на Норвегия, основателя на кенийското женско дружество за залесяване, президента на института Уърлд Уоч, директорите на детския фонд на ООН и ЮНЕСКО, съветския министър на околната среда и парламентаристи от десетина държави, включително американски сенатори и конгресмени.”³

Ако световни учени, политици и религиозни лидери се събират сега, за да разрешат днешната екологична “криза”, какво ли ще правят тогава, когато ни връхлети истинската криза?

Норман Шварцкопф, американският генерал, който ръководеше коалиционните сили в Саудитска Арабия по време на операцията “Пустинна буря”, наскоро предложи нещо, което ни дава храна за размисъл:

БОН. Германия. Според пенсионирания генерал Шварцкопф Германия трябва да престане да се крие зад конституцията си и да се включи във военните операции подобно на тези в Залива или ръководената от САЩ мисия в Сомалия.

В броя от вторник на списание “Щерн” се цитира изказването на Шварцкопф, който заявява, че конституцията дава на германците “чудесно извинение да казват: Не мога да се включа, тъй като моята конституция ми пречи”.

“Щерн” продължава с цитата: “Конституциите могат да се променят. След като ситуацията в света се променя, по мое мнение конституциите също трябва да се променят.”⁴

“След като ситуацията в света се променя… конституциите също трябва да се променят.” Интересна мисъл, особено когато я сравним с изказване на Елън Уайт, направено преди стотина година във връзка с промяна в американската конституция:

“Чрез указ, налагащ папската институция в нарушение на Божия закон нацията ни напълно ще се откъсне от правдата. Когато протестантизмът протегне ръка над пропастта, за да хване десницата на римската власт; когато протегне ръка над бездната, за да се вкопчи в ръката на спиритизма; когато под влиянието на този троен съюз нашата страна отхвърли всеки принцип на конституцията като протестантско и републиканско управление и помогне за разпространяването на папските лъжи и заблуди, тогава ще знаем, че е дошло времето за удивителните действия на Сатана и че краят е близо.

Както приближаването на римските войски бе знамение за учениците за предстоящото унищожаване на Ерусалим, така и това отстъпничество ще бъде знамение за нас, че границата на Божието търпение е достигната, народът ни е изпълнил мярката на беззаконието и ангелът на милостта ще се оттегли и никога повече няма да се върне.”⁵

Убеден съм, че е важно да разберем съвсем ясно какво Шварцкопф и Елън Уайт не казват. Шварцкопф не говори за промяна на конституцията с цел да се преследват хората. Той няма предвид промяна на конституцията с цел римокатолическата доктрина да се превърне в закон на страната. Със сигурност няма предвид промяна на конституцията с цел проправяне на пътя за неделното законодателство.

Забележете също така, че Елън Уайт не твърди, че конституцията ще бъде променена. Тя казва, че нейните принципи ще бъдат отхвърлени. Това може да стане чрез поправка, което на практика е промяна, или чрез тълкуване на Върховния съд.

След като разбрахме какво Шварцкопф и Елън Уайт не казват, нека разгледаме думите им светлината на наученото от тази книга за възможното развитие на последната криза:

Когато…

Цялата световна реколта бъде унищожена;

Хиляди градове лежат сринати от огън и наводнение (приливна вълна);

Милиони хора по света са ранени и умират;

Светът е заплашен от гладна смърт;

Народите са в мъка и недоумение и човечеството е ужасено от кризата;

Демони с маската на “същества от други светове” предлагат помощ за разрешаване на кризисната ситуация…

Тогава…

Едно от решението може да е промяна в конституциите;

Това решение ще включва както практическа помощ, така и препоръка за духовно посвещение;

Направеното тогава допитване до общественото мнение ще покаже, че целият свят е единодушен и решението на световните лидери и “съществата от други светове” е изключително уместно;

Драстични действия като предсказаните в Откровение 13 гл. ще изглеждат оправдани и разумни, както в наши дни изглежда намесата в Сомалия;

Онези, които откажат да се съгласят, ще бъдат обвинени в липса на лоялност към правителството.