Посвещение Ани Безант предговор



страница1/7
Дата24.12.2017
Размер1.08 Mb.
#37438
  1   2   3   4   5   6   7


Посвещение

Ани Безант

ПРЕДГОВОР

Няма нищо ново в тези лекции, нищо - освен древни истини, повтаряни не един път.

Но тези истини будят тъй голям и жив интерес, че макар и стари, те никога не увяхват. Макар и познати, все още има какво да се каже, което да хвърли върху тях нова светлина и прелест. Те наистина засягат интимното естество на нашето същество и носят приятен небесен лъх в нашия живот тук долу на земята.

Потънали в работите на обикновения живот, по-голяма част от хората са склонни да изгубят „нещата, които принадлежат на тех­ния вътрешен свят". Така всеки апел, отправен, за да „ги накара да вдигнат очи към вър­ховете", се долавя от тези, които търсят и се стремят към един по-добър живот. Вечните истини винаги навяват мир, както видът на снежните върхове на тези, които пътуват по прашните пътища на долината.

Дано тези истини, като припомнят древните факти, отнасящи се до пътя на ученика и Учителството, подтикнат някои към усилие, а на други дадат кураж да постоянстват в това усилие. Дано те помогнат на някои да схванат възможността да последват заповедта: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец".

ОБИКНОВЕНИЯТ ЧОВЕК

Неговите първи стъпки

Има един Път, който води към това, което се нарича Посвещение, и чрез Посвещението -към усъвършенстването на човека. Това е един Път, чието съществуване е признато от всички велики религии в света и главните характерни черти на който са били описани по един и същи начин от всяка една от тях. Като изучавате учението на римо-католическата църква, вие го намирате подразделено на три части: 1) Път на Очистване; 2) Път на Просве­тление; и 3) Път на Съединяване с Бога. Вие го намирате и у мюсюлманите, в Суфизма -мистичното учение на Ислямизма - където той е известен под названието: Пътят, Истината и Животът. Като отивате към далечния изток, вие ще намерите този Път разделен на много отдели, които могат да бъдат наредени в едно по-широко очертание, във великата религия на Будизма. Той се подразделя по същия начин и в Индуизма, защото тези две велики религии, в които изучаването на психологията на човешкия ум и състав са играли толкова голяма роля, вие ще намерите още по-добре определени подразделения.

Пътят на Очистването е Пътят на Изпитването, по който известни определени качества трябва да бъдат развити; Пътят на Просветлението е Пътят на светостта, подразделен на четири етапа, понеже всеки един от тях е отбелязан с едно Посвещение. тези Посвещения са символизирани в Християнството с раждането, кръщаването, преображението и страданието Христово. Пътят на Съединението води към Учителството, Освобождението и окончателното Спасение.

Всъщност, няма значение към коя религия се обръщате, нямат значение определенията, които избирате, за да изразите по-добре мисълта си, и които най-вече привличат вашето внимание – Пътят е един. Подразделенията му са все едни и същи и от незапомнени времена той е водил от обикновения живот към Божествения. В продължение на хиляди и хиляди години някои членове на човешката раса са го минавали. В бъдещите хилядолетия някои единици от нашата раса ще го преминат, до края на историята на нашата земя, до края на нашия цикъл на съществуване.

Това е Пътят, след преминаването на който, етап по етап, човекът сполучва да реализира заповедта Христова: “Бъдете съвършени, както вашият Баща е съвършен”. Това е Пътят, за който същият велик Учител казва: “Тясна е вратата и тесен е пътят, които водят към живота, малцина са, които го намират!” Зная, че по-късно, когато забравиха за съществуването на Пътя, хората заместиха тези тъй верни думи с други, които са съвсем неверни и които водят означават: тесни са вратата и пътят, които водят към небесния живот, но широк е пътят, който води към вечното проклятие. Но това е невярно тълкуване на окултното учение. Този, когото неговите ученици нарекоха Спасител на света, не е могъл никога да каже, че само някои ще бъдат спасени, а мнозина ще бъдат изгубени. Като говорим за Пътя, ние не се намираме в тези граници на екзотеричната вяра, в които се говори за небето и ада. Животът, към който този Път води поклонника, не е живота на недълготрайното блаженство на небето, но живота, за който се говори в четвъртото евангелие: “Познаването на Бога е вечен живот". Този живот не се брои с безкрайни векове, но той подразбира една промяна в поведението на човека. 1ои не е ограничен от времето, защото е безкраен. 1ои не се мери с изгрев и залез слънце, дори И ако тези изгрявания и залязвания бяха неразделна част от един вечен живот. Но този живот, който значи тази пълна увереност, това съединение с Бога, в което времето е само едно преходно събитие в съществуването и за което единствената винаги съществуваща реалност, е животът на Духа.

И тъй, този Път, който ще изучаваме в нашите неделни лекции, давайки един кратък и непълен преглед на значението му за човека, е краткият, но труден път, по който човек може по-бързо да се развива, отколкото по пътя на нормалната и естествена човешка еволюция. Нека си послужим с едно често употребявано сравнение: това е Пътят, по който човекът, вместо да върви по твърде дългия път, виещ се около планината, докато се качи на върха, се катери направо по стръмните й склонове, без да се страхува от скали и пропасти, бездни и въртопи. По който човек върви, изпълнен с вяра, че нищо не може да спре вечния дух, че никаква пречка не може да се възпротиви на всемогъщата сила, която извира от самото Всемогъщество.

Този е пътят, който вие и аз ще се опитаме да изучим, не само по причина на интереса, който се пробужда от този тъй очарователен и тъй интересен сюжет, но по-скоро - поне за мене и надявам се, за някои от моите слушатели - като изучаване, което е пред­назначено да преобрази живота. Изучаване, което ще подтикне хората да се решат да следват този Път, и което ще ги запознае с него не само теоретически, но и на практика. Дано това изучаване ни помогне също да разберем нещо от онези тайни мистерии, чрез които човек успява да се запознае с Божеството, което от веки е скрито в него самия и което се стреми към усъвършен­стване, та така да издигне човека над обикно­вената човешка маса.

Този ще бъде, прочее, планът на нашето изучаване и, за да може то да даде практични резултати, трябва да допуснем, поне за момент, съществуването на някои важни факти в природата. Не искам да кажа, че човекът, който прави първите си стъпки по Пътя, трябва да познава или да приема тези факти. Природните закони не се изменят, в зависимост от това, дали човек ги допуска или не. Тези закони си остават неизменни, независимо от това, дали хората ги признават или не. Щом е така, понеже ние сме в царството на Природата и понеже сме подчинени на нейните закони, познаването на фактите и законите не е важно, за да направим първите стъпки, които водят човека към Пътя. Достатъчно е, че фактите съществуват и че човек несъзнателно се влияе от тяхното действие във вътрешния и външния си живот. Достатъчно е, че фактите съществуват, все едно, дали човек ги знае или не!

Макар че не знаем нищо за неговото устройство, слънцето не престава да ни ос­ветява. Огънят все пак ни изгаря, макар и да не знаем опасността, като поставяме ръцете си в пламъка. Това, което дава сигурност на човешкия живот и прогрес, е фактът, че природните закони не престават да фун­кционират и да ни носят със себе си, незави­симо от това, дали ги познаваме или не. Все пак, ако ги познаваме, пред нас се открива едно голямо преимущество, защото можем да действаме ведно с тях, което не бихме могли да сторим, ако тънем в мрак и невежество. Ако познаваме фактите, ние можем да ги из­ползваме, което би било невъзможно, ако не подозирахме за тяхното съществуване. Да знаеш, ще рече да вървиш в светлина, вместо да ходиш пипнешком в тъмнината. Да разбираш природните закони, ще рече да постигнеш способността да ускориш еволю­цията си, използвайки всички закони, които могат да усилят твоя прогрес и избягвайки тези, които могат да те спрат, или да те накарат да закъснееш.

Един от важните факти, които лежат в основата на възможността за каквото и да било усъвършенстване по Пътя, е Превъплътяването. То е основен природен закон, и ние трябва да го приемем за признат в развитието на тия лекции - защото ако започнем да го разглеждаме и разискваме, ще се отдалечим твърде много от нашия предмет. Този закон обяснява последователния прогрес на човека през дългата редица от животи, чрез много опитности в астралния и физическия свят, а също и в света, който се нарича Небе. Ево­люцията само в един живот би била твърде кратка, за да може човек да се издигне от несъвършенство в съвършенство, затова нему е потребен много, много дълъг път. И човекът, който иска да направи първите си стъпки по Пътя, който е напълно готов да ги направи, трябва да има зад себе си твърде дълга еволюция, през която той се е научил да избира доброто и да отхвърля злото. През която неговата интелигентност е еволюирала и е била култивирана и неговият характер е бил укрепен така, че да може да го издигне над ниското морално състояние на дивака, и да го доведе до висотата, достигната от циви­лизования човек, какъвто е той сега. фактът, че има превъплътяване, прочее, трябва да бъде признат, защото никой от нас не би могъл да премине дългата еволюция и да достигне до божествено съвършенство, в разстояние само на един живот. Но не е необходимо нашият човек да признава Превъплътяването. Впрочем той го признава в своята духовна памет, макар физическият му мозък да не го признава. Също неговото минало, което е един факт, ще го подтиква напред, докато духът и умът стигнат до абсолютна връзка, и тогава това, което е познато на вътрешния истински човек, става конкретен факт за будното му съзнание.

Вторият важен факт, който също трябва да бъде приет, поне по принцип, е този, който може да бъде изказан с тази едничка фраза, взета от Писанието: „Каквото посее човек, то­ва и ще пожъне". Това е законът за причинността, законът за действие и противодействие (Карма), чрез който природата дава неизбежно на човека резултатите от неговите мисли, желания и действия.

Най-после идва и фактът, че съществува един Път, по който хората са вървели преди нас, че еволюцията може да бъде ускорена, че ние можем да знаем нейните закони, можем да усвоим нейните условия, можем да преминем нейните етапи. И че накрая на Пътя стоят Тези, които по-рано са били хора като нас, а днес са станали Пазители на света, по-стари братя на нашата раса, Учители и Пророци на миналото, и че Те се издигат в една все по-бляскава светлина в края на Пътя, там, където стои Този, който е върховният Законодател на света. Напразни щяха да бъдат нашите надежди, ако никой човек измежду нас не беше вървял по Пътя и ако никой не го бе преми­навал. Но Тези, които в миналото са идвали между нас като Учители, са извършили, в едно много далечно минало, това грандиозно пилигримство. И Те, които днес почитаме като Учители, са в една постоянна връзка със света, за да могат да приемат ученици, които да ръководят по този труден Път.

Това са главните природни факти, които съществуват независимо от това, дали ги признаваме или не, и които правят възможно вървенето по Пътя. Законът за Превъплъ­тяването, законът за Карма, Пътят, съществуването на Учителите - това са четирите истини, които аз трябва да смятам за приети. Те могат да бъдат оспорвани или поддържани - това е друг въпрос - но за целта на тия лекции ние трябва да ги приемем за признати, защото, без коя да е от тях, тези лекции биха били не­възможни.
* * *

Прочее, както трябва да прави човек, или какво той прави, ако наистина наближава влизането в Пътя? Казах, че не е необходимо той да познава, разбира или признава четирите велики истини, които току-що споменах. Най-утешителното нещо в света е, че има голям брой хора, които, макар да не познават истината за тези неща, все пак се приближават по пътя на своето развитие към входа на Пътя. Макар че в бъдеще ще съзнавате по-добре вашата еволюция, макар че днес вие не я съзнавате, обаче тя си е един факт. Впрочем тази сутрин желая да ви покажа, кои са етапите, които трябва да преминете, кои стъпки трябва да направите, за да можете, като разгледате вашия начин на живот, да отбележите сами, докъде сте стигнали, за да може всеки от вас да се научи сам да си дава сметка, дали се е ориентирал или не в посоката на Пътя. Защото мнозина са тези, които несъзнателно тръгват в тази посока, докато други са тръгнали в нея само след като са изучили и разбрали всичко, което се пре­поръчва. Да бъде следвана вашата еволюция съзнателно, а не несъзнателно, да станете способни да се познавате сами, да знаете докъде сте стигнали - ето каква е целта на тази първа лекция. За да могат тези от вас, които вярват в съществуването на Пътя да изучат истинския начин на живот, а тези, които се приближават несъзнателно към него, да могат, чрез едно щастливо съдействие на обсто­ятелствата, да преценят щастието на съдбата си.

Първата стъпка, която трябва да се направи, която е абсолютно необходима, без която е невъзможно да се приближите до Пътя, но благодарение на която посочената цел може да се достигне - може накратко да бъде резюмирана със следните думи: да се отдадете в Служба на Човечеството.

Това е първото условие, условието sine qua non. За егоиста е невъзможно да напредне. Само безкористният човек може да бъде уверен в напредъка си. И каквото и да е съществуването, в което човекът започва да мисли повече за общото добро, отколкото за личния си интерес, все едно дали в служба на града, общината, нацията, или за реализи­рането на братството между народите, всяко едно от тези действия е една стъпка напред към Пътя и приготвя човека за стъпване в него. Не може да се прави никаква разлика между различните служби, стига само да се из­пълняват с безкористна цел и с постоянство. И стига те да се подтикват само от идеята да се помага и служи. Службата може да бъде чисто интелектуална, като творчеството на писателя, който се опитва да разпространи знанията, които е придобил, за да направи света по-добър и по-способен да разбира. Тя може да бъде извършена посредством изкуството, чрез кое­то музикантът, художникът, скулпторът, ар­хитектът си поставят за идеал да направят света по-хубав, по-приятен и животът по-правилен, да дадат на човечеството повече изящество и култура. Тя може да вземе формата на обществена дейност, когато човекът, подтикнат от съчувствието, което изпитва към бедни и страдащи, посвещава целия си живот да помага на другите, да подобри обществото там, където са необходими реформи. Да измени условията там, където те, полезни в миналото, днес са само един анахронизъм и пречат на човечеството да прогресира така, както би прогресирало, ако се намираше в по-добра обстановка, заобиколено от по-чисти и по-благородни условия. Тя може да бъде извършена в полето на политиката, която е животът на народите, както вътре, така и вън от държавата. Тя може да бъде при­несена в областта на медицината, където лекарят се мъчи да постави здравето на мястото на болестта и да подобри условията за физическото тяло, за да може то да стане по-здраво и така да живее по-дълго, отколкото би живяло в друг случай. Но аз не мога да ви дам тук разнородните подразделения на Пътя на служенето. Всичко, което придава ценност на човешкия живот, е част от този Път. Изби­райте каквото желаете, според способностите си и случаите. Няма значение пътят, който ще изберете, за да направите първите си стъпки към Пътя: търговия, индустрия, всичко, което може да бъде полезно на човека, производство, разпределение - всичко това влиза в броя на службите, които трябва да се вършат за човека и които отговарят на неговите нужди.

Но, ще ми кажете вие, че всички хора вършат една или друга от работите, които току-Що изброих, или други подобни занятия. Да, това е вярно, защото стъпките, които водят към Пътя. са начертани в човешкия живот и защото всичко, което е необходимо за прогреса и еволюцията на този живот, може да бъде използвано като стъпка, насочена към Пътя. Но разликата се крие в условията на работата. Наистина, хората следват всички тези пътища и много други още. Те произвеждат, раз­пределят, помагат в търговията и индустрия­та, те са писатели, артисти, политици, социо­лози, обществени реформатори, лекари и какво ли още не? Но кой е техният обект, кой е дви­гателят, който ги подтиква към действие? Тук е разликата между човека, който следва обикновеното течение на еволюцията, про­гресирайки благодарение на работата и изучаването си, и човекът, който прогресира, имайки за обект само службата, а не личния успех, също като има за обект само желанието да издигне света малко по-високо, а не само да изкарва прехраната си.

Нямам намерение да пренебрегвам или презирам тези, които се задоволяват само да следват пътя на живота със своите обикновени и текущи знания. Това също е част, и то много необходима, от общата еволюция. Как би еволюирал умът на човека, как би възпитал човек чувствата си, дори как би постигнал физическо развитие, ако не вземаше пол внимание средствата, които му предлага светът, ако не правеше усилия, за да успее? Хубаво е хората да работят за плодовете на усилията си, хубаво е да се борят, за да успеят, хубаво е да бъдат амбициозни, да гонят власт, реноме, чест и успехи. Но всичко това са играчки! - да, играчки, но играчки, посредством които децата се научават да вървят и награди, благодарение на които младежите се стремят към наука, успехи в световните борби, за постигането на които силата, енергията и бъдещите възможности се развиват. Не пре­зирайте обикновения свят, в който хората се борят и работят, в който те извършват сума грешки, не презирайте дори и престъплението, защото всичко това са уроци, които дава училището на живота, етапи, през които всеки трябва да мине. Както в света на животните дивите борби, на които те се отдават не­престанно, развиват силата, хитростта и инстинкта за самосъхранение, така и при хората горещата борба развива мощта на волята, на ума, на чувствата, а дори и мощта на мускулите и нервите. В един произхождащ от мъдрост и безкрайна любов свят, няма ни един урок на живота, който да няма свой смисъл, и във всички тия награди, които дава светът - от по-възвишена гледна точка, може ду ги наречете играчки, ако искате - във всички тия плодове от действията, от които трябва да се откажем, когато влезем във висшия живот - във всичко това е скрит Бог. Във всичко това Той е, който привлича хората и ги движи, и макар всичко да се счупва, щом се домогнете до него, макар амбицията да се превръща в пепел, щом бъде задоволена, макар богат­ствата да се превръщат в тежък товар, щом бъдат натрупани, макар удоволствието да се обръща в пресита, щом чашата на насладите се препълни - въпреки всичко тези развалини все пак са уроци, които, както навярно си спомняте, са прекрасно описани от христи­янския поет Жорж Хърбърт:

Когато Бог създал човека,

Той взел съсъд, изпълнен с всяка благодат.

„Да го излея, рекъл Бог, върху човека,

че всичките съкровища световни

да се сберат в едно".

И първо Бог излял върху човека сила,

а после - красота, чест, мъдрост и наслада...

Ала преди да се излее всичко, спрял Бог,

видял - на дъното почивката е само.

И рекъл Бог: „Ако даря човека

и с тоз елмаз, той ще почита само

даровете ми, но не и Мене.

В природата ще си почива само,

но не и в Бога на природата.

Така и двама ще изгубим.

Той нека задържи останалите дарове,

да ги владее със растящо съжаление и без покой,

и нека бъде той богат, но уморен,

че ако чрез доброто с Мене не се слее,

умора да го доведе във Моите обятия".


Тези стихове ни показват едновременно и ценността и неценността на човешкия живот - неговата ценност в това, че дава на човека средствата да развие способностите, без които никакъв прогрес не е възможен, и неговата неценност в това, че както всичко, което възбужда амбицията на хората, той се разпа­да на пепел и всеки път оставя празни ръцете, докато най-после те се прострат пред нозете на Бога.

В това се състои цената на обикновения живот и кандидатът за Пътя започва да раз­бира, че не в търсенето на удоволствията, почестите и богатството за себе си ще намери той трайна радост, но в служене на другите, в старанието си да помага на нещастните, в поучаване на незнаещите, в освобождаване на потиснатите, в облекчаване мъките на страдащите. Мнозина са днес ония между вас, които, живеейки охолно, не могат да се нас­лаждават на благосъстоянието си, защото тяхното сърце се измъчва пред страданията на света. Мнозина са, които се чувстват угнетени сред комфорта и лукса, който ги окръжава, от мисълта, че докато те са задоволени, други умират от глад и са смазани от тежестта на живота. О, пробуждането на обществената съвест, което започва да се чувства между нас, от чувството на дълг към обществото, на со­циалните отговорности, които ни предстоят, всичко това не е ли извънредно благороден знак, че еволюцията на човека прогресира и явно доказателство, че е близо идването на една нова Раса? Една нова раса, характерният белег на която ще бъде съчувствието към другите, а не безразличието, взаимопомощта, а не съперничеството. И наистина, това ще бъде правилото, което ще се наложи на външния живот на човека в близкото бъдеще. Колкото повече тези чувства се разпространяват и закрепват, толкова повече и все повече ще стават хората, които ще насочват първите си стъпки към входа на Пътя. Но полаганите усилия трябва да бъдат постоянни. Не от преходно чувство на състрадание трябва да давате от това, което ви е излишно, за някоя добра кауза или за нещастно семейство. Не просто едно подхвърляне на нещо от вашия лукс, колкото хората в нужда да могат да преживяват. Много повече се иска от вас, вие, които искате да приближите входа на Пътя. То е да пожертвате самите вас, а не само при­тежанията си - а тук разликата е огромна! Трябва да преживявате страданията на другите, както чувствате вашите, да изпитвате техните мъки, сякаш вашето сърце е раз­късано. Това трябва да чувствате вие като не­поносимо жило, което безспирно ви подтиква към Пътя на Службата и което вие нито можете да отхвърлите, нито пък да си по­чинете. Не липсват между вас хора, които не могат да стоят празни, това за тях не е жертва, за тях този въпрос стои на заден план. Това, което хората смятат за жертва, за тях то е радост, те с удоволствие я дават. Ако има жертва, тя съществува само там, където Духът на Живота не престава да се излива върху другите и това пак е радост за тях, а не страдание, удоволствие, а не мъка, неволно чувство, почти необходимост в живота им. И там, където вие срещнете една подобна страст за Служене, подобна воля за даване на всичко, за да се направят другите по-щастливи, там, където срещнете индивиди, които постоянно мислят, какво биха могли да направят, за да помогнат, за да услужат, които търсят около себе си тези, на които биха могли да бъдат полезни - било то в семейния кръг или в по-широкия кръг на обществения живот. Където срещнете настойчиво усилие да се даде всичко, за да се възползват другите от него - там вие имате проявен вътрешния Дух, който живее само за да се раздава и който намира удовле­творение само в служба на човечеството.

Ето в какво се състои първата важна стъпка. И ако ви се случи да срещнете някой, който се намира в такова състояние, вие може да кажете, че той се приближава до Пътя, макар никога да не е чувал да му говорят за него. Това лице се приближава към Учителите, макар да не знае за тяхното съществуване. Има хора, които още не вярват в духовния живот, но те са по-близо до входа на Пътя, отколкото много мнимо религиозни хора, които познават теоретически религията, но не я прилагат. Има нещо ценно в школуването под дисциплината на материализма - то е, че в него изобщо не се говори за награди, нито за небесни радости, че в него няма нищо, което да прилича на така често повтаряната максима: „Който дава на бедните, дава взаем Богу, а това, което той заема, ще му бъде върнато". В живота безверникът се жертва за другите и не очаква награда, той не се надява, че добрите дела, които е извършил, ще му бъдат въз­върнати един ден. И чрез тази жертва на низшето си аз, човек достига до такова усъ­вършенстване, за което много вярващи християни, будисти или индуси биха му за­видели - толкова много печели животът в дъл­бочина и в действителност. Имах един стар приятел, умрял преди двадесет и една години, когото по-възрастните от вас навярно помнят. Той се наричаше Чарлз Брадлаф. Беше човек, който не вярва в отвъдния живот и който умираше, мислейки, че всичко се свършва с него, освен работите, които бе извършил за хората. И при все това, аз не познавам по-духовно изявление. Колкото и борчески безверник да беше той - от това което каза в една реч, когато говореше за човешката свобода и щастие, които човечеството щяло да достигне в бъдеще - поне той се надяваше на това -макар да беше уверен, че той не ще види никога този ден. „Бих бил доволен, казваше той, ако тялото ми, паднало в трапа, който задържа човечеството в прогреса му, би могло да послужи за мост, по който хората да минат и да завладеят щастието, което аз никога не ще видя". Човекът, който се изразяваше така, и то с характерната за него искреност във всичко, което предприемаше, правеше първите си стъпки към Пътя, който сигурно ще намери в някой следващ живот.



Знайте, че службата, която се изисква от нас, е онази безкористна служба, която дава всичко, а не иска нищо в замяна. И ако вие откриете, че за вас тази служба е една необходимост на вашата природа, не ваш избор, а един непобедим импулс, тогава можете да бъдете уверени, че сте измежду хората, които правят първите си стъпки към Пътя.

Това е първата и най-важна стъпка. Има още една друга, която без съмнение, ще ви се види доста странна, но която все пак е ис­тинска. Човекът, който може да бъде обзет от една идея дотолкова, че никакъв аргумент, никаква лична изгода, не могат да го отвратят от тази идея, такъв човек е близо до Пътя. Великият индуски психолог Патанджали, автор на не един трактат по Йога, е описал в своите аксиоми жизнените стадии, през които трябва да мине ума на човека. Първият от тия стадии, казва той, е този на пеперудата, на детето, когато умът скача от един предмет на друг подобно на пеперудата, която хвърка от едно цвете на друго, като се спира тук и там за минута, за да смукне малко мед, променяйки непрестанно целта, към която се насочва нейното внимание, търсейки навсякъде раз­влечение и веселие. Тази умствена пеперуда е много далеч от Йога. После следва ума на младенеца, както той го разбира. Това е пери­ода, когато умът е импулсивен, оставя се да бъде влачен от емоциите, тича на всички страни, пленен ту от една, ту от друга цел. По-постоянен от ума-пеперуда, но все пак променящ посоката и привързващ се за известно време към някаква идея, този ум, прибавя Патанджали, също е далече от Йога. После идва стадият, когато умът бива обзет от една идея, бива завладян от нея и то така, че нищо не може да възпре човека да не я последва. Ако тази идея е права идея, ако е идея за служене на човечеството, в хармония с естествения закон, такъв един завладян човек е близо до влизането в Пътя. Аз не забравям, че и маниаците имат фикс идея, но в този случай идеята е лъжлива и не е права, тя нарушава законите и не е в съгласие и хар­мония със закона на еволюцията, който е и законът на прогреса. При все това, ако наб­людаваме маниака с неговата фикс идея, можем да разберем, какво се има предвид, когато се казва, че един човек е обзет от една идея: това е, което съществува в ентусиастите, героите и мъчениците. Когато един човек като Арнолд фон Винкелрид се хвърля върху пики­те на неприятеля, за да обърне върховете им към своите гърди, и така да направи прорив в неприятелския строй, през който да минат дру­гарите му и да спечелят победата, макар той да падне убит - този човек е обладан от една идея: да услужи на отечеството си. А понеже ра­ботата е била да защити свободата на оте­чеството си, то всичко, което естествено влияе на обикновения човек - любов към живота, страх от страдание - нищо не може да го накара да отстъпи. Същото е и с мъченика, който по-скоро предпочита да умре, отколкото да каже нещо, което смята противно на истината. Все едно, дали греши или има право. Много са онези, които са претърпели мъченичество за това, което са смятали за истина, но което е било грешка. Когато човек се привързва така дълбоко към една идея, която смята за истинска и която го кара да предпочете смъртта, отколкото да отхвърли истината, един такъв човек заслужава името мъченик и като награда за мъченичеството му, впо­следствие той ще познае истината. Настро­ението на човека - това е важното. Ще взема сега друга една страна, за да ви покажа, че ви давам само такива идеи за обмисляне, в които съм напълно убедена.

Един от горещите въпроси на деня е по­литиката, която днес следва крайната партия по женското избирателно право (Англия, през 1912 г. - Прев). Не е моя работа да давам мне­ние по този въпрос: когато не участвам в едно движение, никога не искам да съдя тези, които рискуват пред една опасност, която аз не споделям. Но трябва да кажа, че не е важно, дали хората, замесени в него, имат право или не. Не е важно, дали ще успеят или ще пропаднат в опитите си, дали тяхната гледна точка е права или погрешна. Не тези въпроси касаят характера, живота, който тези жени си създават чрез героичната си жертва и величествената си преданост към каузата, преданост, която изпраща деликатни, добре образовани и възпитани жени в ада на полицейския участък и затвора.

Избрах този случай, защото на всички събрания вие ще чуете различни мнения за лудостта или мъдростта в действията на тези жени, а аз желая да ви дам да разберете, че от окултно гледище, външното гледище може да бъде сравнено с една черупка, която като бъде счупена и хвърлена, позволява да се види плода, който тя съдържа: благородство на характера, героизъм и мъжество, преданост, издигната до най-висша степен. Когато виждате, че някои хора са обзети до такава степен от една идея, че никакъв аргумент не може да ги разколебае, тогава, казвам ви, в името на този велик окултен закон, който мно­зина от вас признават за верен, че тези хора се приближават много близо до вратата на Пътя. Грешките на ума могат да бъдат бързо, почти веднага поправени, но да се изгради един характер, съзидан от героизъм, преданост и дух на пожертвование, е една дълга работа, която изисква много животи и продължителни усилия. Така окултизмът гледа на всичко в света. Външното действие винаги е израз на някаква вътрешна мисъл, на едно чувство, но двигателят, който е предизвикал това дейст­вие, е най-важното нещо. Така, като гледаме какво става по света, ние не съдим хората по действията им, но по техните мисли, воля и чувства, защото мисълта, волята и чувствата остават, докато действието се изличава бързо. Със страх, че ще изглежда на твърде лична почва, аз бих могла да разкажа едно събитие от собствения ми живот, което, както ми каза впоследствие г-жа Блаватска, ме доведе в настоящето ми съществуване до прага на Посвещаването. А този факт беше една голяма грешка, голяма измама, и затова го отбеляз­вам по-присърце, отколкото ако ставаше въпрос за мъдро обмислено и мъдро из­вършено действие. Става въпрос за защитата, която направих на Ноултъновия памфлет, чийто автор бе умрял преди раждането ми, един памфлет, с който никой не би могъл да се гордее, който никой не би могъл да одобри, но със защитата на който аз поисках да се заема. Вярвах, че мизерията на бедните хора ще съществува, докато не бъде разрешен въпроса за размножаването на населението. Зная, че днес хиляди хора поддържат това мнение, но по него време те бяха против него. Да се заемеше тогава човек със защитата му означаваше да си спечели неблагосклонността на обществото, да изгуби неговото уважение, още повече, когато това върши една жена. Това бе една наистина безумна постъпка от светска гледна точка и затова и говоря за нея. В този случай всичко беше лошо, освен желанието, което изпитвах, да облекча страданията на бедните. Моят мотив беше такъв, че от любов към другите, аз потъпках всичко, което има цена за една жена. Затова тази ми постъпка ме доведе в сегашния живот до вратата на Посвещението. Не е възможно да се намери по-краен случай от този.

Сега можете да разберете, защо казвам, че окултният закон съди по мотива, а не по външното действие, в което мотивът се ма­териализира за външния свят. Затова нищо не значеше, че първата ми работа, като влязох в Теософското Общество, беше да отхвърля напълно тезата, която бях поддържала, теза логична от материалистично гледище, но напълно погрешна от спиритуалистична гледна точка. Това беше моето изпитание.

Сега разбирате, приятели мои, че вие трябва да следите повече мотивите си, отколкото действията си. Нека вашите дейст­вия бъдат мъдри, доколкото е възможно. Употребявайте най-добрите си мисли, мъчете се да отсъдите кое е добро, преди да извършите някое действие. Но знайте, за ваше утешение, че окото, което изучава изпитателно чо­вешкото сърце, а не външните факти, съди с по-голямо разбиране, отколкото светът. Отдайте се на служене, без да задържате нещо за себе си, помагайте навред, където можете да помагате, работете навсякъде, където ви се отдава случай да работите. Посветете живота си на някой висок идеал - вървете след него в тъмнина и в светлина, и нека той бъде ваш другар в буря и спокойствие. И когато миналите ви животи разцъфнат в цветя на служене, на героизъм, на преданост, тогава, какъвто и човек да сте, без да знаете нещо от нещата, за които говорим, без да знаете за съществуването на Учителите и за вели­колепието на окултния свят, вие започвате да правите първите стъпки, които ще ви доведат до прага на Пътя и които стъпки ще ви под­тикнат да търсите Учителя. Но Той ще ви е намерил много преди да сте помислили да Го търсите. Макар търсенето да е необходимо в нисшия свят, макар тук долу да е необходимо съгласуването на сърцето с ума, и упътването и на двете към търсенето на Този, на когото искаме да бъдем ученици, знайте, обаче, че Учителят е там, преди дори да сте го по­търсили, че Той бди, докато очите ви са още затворени. И тогава, когато вие мислите, че служите само на хората, когато мислите, че помагате само на потиснатите, клетниците, незнаещите, страдащите, тогава във висшата област, където Великите Мъже произнасят своята присъда, вашата съдба е определена, макар че вие не я знаете, и тя ви говори: „Като сте направили това нещо на един от моите малки братя, вие сте го направили на мен самия".


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница