Посвещение човешко и слънчево Алис Бейли предговор

ПОСВЕЩЕНИЕ, ЧОВЕШКО И СЛЪНЧЕВО

Преди да навлезем в предлаганата тематика за Посвещени­ето, за разкриващите се пред съвършения човек Пътища и за Окул­тната Йерархия, трябва да направим някои уточнения, необходи­ми за правилното изучаване и осмисляне на представяните идеи.

Трябва да е ясно, че в книгата се привеждат факти и твърде­ния, неподлежащи на пряко доказване за читателя. За да няма съм­нения че се стреми към лично доверие и авторитет по отношение на предлаганото знание, авторката решително се дистанцира от подобен род претенции и внушения. Всичките си твърдения тя по необходимост представя като факти. Заедно с това, тя не би искала ценителите на съдържащата се в тези страници информация да бъ­дат отблъсквани от какъвто и да е догматизъм на изложението. Не­съответствието по отношение личността на авторката не бива да е пречка за безпристрастното разглеждане на посланието, което се дава чрез нейното име. В духовните дела имената, личностите и гласът на външния авторитет нямат голямо значение. Надеждно ръководно начало осигурява само това, което се потвърждава от вътрешния критерий и разпознаване. В такъв случай не е важно да­ли читателят приема посланието на тези писма като представен в идеалистична форма духовен призив, като сбор от факти или като теория, разработена от един ученик и представена от него за разг­леждане на други ученици. То се предлага за онзи вътрешен отклик, вдъхновение и светлина, които е в състояние да разбуди у читателя.

Нашата епоха, белязана с рухване на старите и строеж на нови форми, изисква умение за приспособяване. Опасностите на кристализацията трябва да се избягват чрез гъвкавост и дообогатяване. "Старият ред се изменя", но това е преди всичко промяна на измерението и аспекта, а не на същността и фундамента. Основни­те постулати винаги са били истинни. За всяко поколение е отреде­но да съхранява същностните черти на старата любима форма, но заедно с това мъдро да я допълва и разширява. Всеки цикъл трябва да се дообогатява с плодовете на по-нататъшните търсения и науч­ни изследвания, като се отстранява това, което се е изчерпало и е изгубило своята ценност. Всяка епоха трябва да привнася съвре­менните си творения и слава, изчиствайки наслоенията на минало­то, които затъмняват и замъгляват новите очертания. И преди всич­ко, на всяко поколение е дадена радостта да демонстрира здрави­ната на старите основи, но и благоприятната възможност да издиг­не върху тях структура, по-пълно отговаряща на потребностите на развиващия се вътрешен живот.

Развитите тук идеи намират потвърждение в някои факти, изложени в съществуващата сега окултна литература. Тези посту­лати са три, а именно:

а) При създаването на Слънцето и седемте свещени плане­ти, формиращи слънчевата ни система, нашият Логос е използ­вал материя с вече заложени в нея специфични качества. Ани Безант в своята книга "Аватари" (която някои от нас смятат за най-ценното й произведение, доколкото то е най-богато на идеи) твър­ди, че "нашата слънчева система е формирана от вече съществува­ща материя, от вече наситена с определени свойства материя..." (стр. 48). Следователно, тази материя е съдържала в скрито състо­яние някои способности, които по особен начин са били приведени към проявление; това е станало по закона за Причината и Следст­вието, както се проявява всичко във Вселената.

б) Всяко проявление по своята природа е седмично и Цент­ралната Светлина, която ние наричаме Божество, или единен Лъч на Божествеността, се проявява отначало като Троичност, а впос­ледствие и като Седмичност. Единният Бог се проявява като Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух, и тези три аспекта на свой ред се отразяват в Седемте Духа пред Престола, или седемте Планетарни Логоса. Тези Същества са познати на изучаващите окултизъм нехристияни под названието Единен Лъч, проявен чрез трите глав­ни Лъча и четирите малки Лъча, които образуват божествената Сед­мичност. Всички те биват обединени от Синтезния Лъч (от великия лъч на Любовта-Мъдрост), тъй като наистина "Бог е Любов". Той е тъмносиният, съединяващ Лъч, който към края на големия цикъл ще абсорбира всички останали лъчи за достигане на синтезно съ­вършенство. Той е проявление на втория аспект на Логоичния жи­вот — аспекта на Строителя на Формите, който прави нашата слън­чева система най-конкретната сред трите главни системи. Аспек­тът на Любовта, или Мъдростта, се проявява чрез строителството на форми, тъй като "Бог е Любов"; в този Бог на Любовта ние "жи­веем, движим се и съществуваме" и така ще бъде до края на насто­ящия еон.

в) Седемте плана на Божественото Проявление, или седем­те главни нива на нашата система, — това са само седем подсфери на най-низшия космичен план. Седемте лъча, за които толкова много слушаме, и които съдържат толкова интересни и тайнствени неща, също са само седем подлъча на единния космичен Лъч. Са­мите дванадесет Творчески Йерархии са просто спомагателни раз­клонения на единната космична Йерархия. Те образуват само един акорд в космичната симфония. И когато този седморен космичен акорд, скромна частица от когото се явяваме и ние, зазвучи в син­тезно съвършенство, тогава и само тогава ще станат разбираеми думите от книгата на Йов: "Утринните звезди пеят заедно". Все още съществува дисонанс и възниква разногласие сред много от систе­мите, но с течение на еоните ще настъпи подредена хармония и ще бъде ден (ако може да се говори за вечността чрез понятията за време), когато звукът на съвършената Вселена ще отекне до край­ните предели на най-отдалечените съзвездия. И тогава ще се отк­рие тайната на "брачната песен на небесата".

Преди да пристъпи към изучаване на Посвещението, чита­телят трябва да си припомни и осмисли редица основни идеи. По­ради изключителната сложност на тематиката, всичко, което сме в състояние да направим, е да си изясним общата схема; затова все­ки догматизъм е неуместен. Ние можем да обхванем само един фраг­мент от някакво изумително цяло, което е съвършено недостъпно за нашето съзнание — цяло, което и най-висшият Ангел, или Съ­вършеното Същество, едва започва да постига. Когато си дадем сметка, че средният човек е напълно съзнателен само на физичес­ки план, почти съзнателен на емоционален план, и едва започва да развива своето съзнание на ментален план, ще стане ясно, че чо­вешкото усвояване на космичната информация може да бъде само зачатъчно. Когато разберем и това, че да бъдеш съзнателен на ня­кой от плановете и да имаш контрол над него са две твърде раз­лични състояния, едва тогава ще стане очевидно колко далечна е за нас възможността да уловим повече от това, което е общ контур и тенденция на космичната схема.

Трябва също да признаем, че догмите и тесногръдите учебникарски факти крият опасност; сигурност носи само гъвкавостта и различният ъгъл на виждане. Фактът например, разглеждан от човешка гледна точка (ако приложим понятието "факт" в научен смисъл, т. е. като нещо демонстрирано и абсолютно несъмнено), може да не бъде факт от гледната точка на един Учител. За Него това често е само част от по-голям факт, само фрагмент от цялото. Тъй като Неговото виждане е четири- или петизмерно, разбирането Му за мястото на времето във вечността безспорно ще бъде по­точно от нашето. Той вижда нещата отгоре надолу, тъй като време­то не е бариера за него.

В Ума на Логоса (Божеството на нашата слънчева система) съществува един необясним принцип на промяна, който управлява всички Негови действия. Ние виждаме само постоянно променящи­те се форми и долавяме слабите проблясъци на еволюиращия в тях живот, но все още не владеем ключа към принципа, който се проявя­ва чрез вечно менящия се калейдоскоп от слънчеви системи, лъчи, йерархии, планети, планове [нива, сфери — бел. ред.], схеми, кръгове, раси и подраси. Всички те се преплитат, свързват и взаимно се про­никват и ние изумени наблюдаваме чудесните феномени, които те формират и разгръщат пред нас. За нас все пак е ясно, че ние, човеш­ката йерархия, имаме своето място някъде в тази схема. Следова­телно всичко, което можем да направим, е да осмисляме всеки фак­тор, който обуславя благополучието и еволюцията ни, и изучавайки човешкото същество в трите свята, да се опитваме да разберем до­някъде и макрокосмоса. Ние не знаем как единното може да стане троично, а то на свой ред седмично и така процесът да продължи до невъобразима диференциация. Това преплитане на системите съз­дава за човешкото виждане невероятна сложност, чието разгадаване не изглежда предстоящо. Ние знаем, че от гледна точка на Учителя всичко се развива в логична последователност. Погледнато от ъгъла на божественото виждане, цялото се движи в хармонично съзвучие, пораждайки геометрично точна форма. Браунинг е доловил част от тази истина, когато пише:

"Истината е вътре, но и отвън; а между тях е лъжата — плод на изменението, както истината е лице на неизменността."

"Истината последователно приема форма, всеки път с една степен по-висока от предишната си проява..."

Ние също така трябва да помним, че при излагането на фак­тите за слънчевата система не е нито безопасно, нито благоразум­но да се преминава отвъд известна граница. Много неща трябва да останат езотерични и завоалирани. Рисковете, свързани с преко­мерното знание, са далеч по-големи от тези, които произтичат от недостатъчната информация. Знанието е свързано с отговорност и сила — две неща, за които човекът все още не е готов. Следовател­но всичко, което можем сега да направим, е да изучаваме и съпос­тавяме с цялото си благоразумие и мъдрост; използвайки новите си знания за благото на тези, комуто се стремим да помогнем, ние ще открием, че разумното приложение на знанието увеличава спо­собността ни за възприемане на скритата мъдрост. Разумната сдър­жаност и различаващата способност растат при наличието на мъд­ро адаптиране на знанието към нуждите на околната среда. Когато мъдро прилагаме наученото, предпазливо се въздържаме и ясно разграничаваме, ние даваме сигурна гаранция на наблюдаващите расата Учители, че сме готови за ново разкритие и откровение.

Трябва да приемем факта, че единственият начин да наме­рим ключа към мистерията на лъчите, системите и йерархиите, е в изучаването на закона за съответствията, или за аналогията. Имен­но това е нишката, която ни сочи пътя в лабиринта, и светлият лъч, който прорязва тъмата на обгръщащото ни невежество. Е. П. Блаватска подчерта това в "Тайната Доктрина", но последователите все още правят твърде малко, за да се възползват от този ключ. Изучавайки този Закон, ние трябва да помним, че съответствието е в същността, а не в екзотеричното, външното сходство на детайли­те, които субективно виждаме от сегашната си позиция. Времевият фактор ни въвежда в заблуда — ние грешим, опитвайки се да фик­сираме определени времеви граници, а всъщност, всичко еволюи­ращо напредва чрез постоянен процес на сливане, припокриване и взаимно проникване. За средния ученик са достъпни само някои широки обобщения и разпознаване на основните линии на анало­гията. Щом обаче се опита да съставя схеми и да вниква в детай­лите, той навлиза в сфери, където е обречен на грешки и лутане в мъглата, която в крайна сметка неизбежно ще го обгърне.

Все пак, научното осмисляне на този закон за аналогията ще доведе до неотклонен ръст на знанията, а бавното натрупване на факти ще прерасне в постоянно разширяваща се форма, която ще включва все по-голям обем от истината. Така изучаващият ще стигне до разбирането, че в резултат на учението и усърдната си работа той е получил една широка и обобщена представа за Логоичната мисъл-форма, в която той постепенно ще може да включва детай­лите, усвоявани в хода на многото му прераждания. Това ни води до последната точка, която трябва да разгледаме, преди да навле­зем в същината на темата, а именно:

Че развитието на човешкото същество се състои в премина­ването му от едно състояние на съзнанието в друго. Това е после­дователност от разширения и растеж на способността за осведоменост [осъзнаване, осмисляне, разбиране — бел. ред.], която е глав­ната характеристика на вътрешния Мислител. Това е напредване от съзнание, поляризирано в личността, низшия "Аз", или тялото, към такова, което е изтеглено към висшия "АЗ", Егото, или Душа­та, след което е поляризирано в Монадата, или в Духа, докато нак­рая стане Божествено. В хода на еволюцията си човешката спо­собност за осведоменост отначало преодолява стените, които я зат­варят в нисшите природни царства (минералното, растителното и животинското), а после последователно се издига към трите свята на еволюиращата личност, към планетата, където тя играе своята роля, и към системата, в която се движат планетите, докато накрая се откъсне от слънчевата система и стане вселенска.
ГЛАВА II

ДЕФИНИРАНЕ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО

Въпросът за посвещението все по;често излиза на внимани­ето на публиката. Не след дълго древните мистерии ще бъдат въз­становени и в бъдещата Църква, чийто ядра вече се формират, ще съществува едно вътрешно тяло, в което първото посвещение ще стане екзотерично само доколкото получаването му (в недалечно бъдеще) ще бъде най-свещената църковна церемония, изпълнява­на екзотерично като една от мистериите, дадени за определения период при участието на тези, за които се отнася. Аналогично мяс­то тя ще заеме и в ритуала на масоните. Чрез тази церемония гото­вите за първо посвещение ще бъдат публично приемани в Ложата от един от нейните членове, упълномощен за това от самия велик Йерофант.

Какво всъщност имаме предвид, когато говорим за Посве­щение, за мъдрост, за знание или за Път на Изпитанията? Най-чес­то тези понятия се използват твърде свободно, без дължимото ос­мисляне на влаганото в тях значение. Да вземем например първата спомената дума. Много дефиниции и различни обяснения могат да се срещнат по отношение на нейния обхват, на подготвителните стъпки, на работата, която трябва да се извърши между посвеще­нията, както и на техните резултати и въздействия. Това обаче, ко­ето е очевидно и за най-повърхностния ученик, е че въпросната те­ма е от такава величина, че за да работи адекватно с нея човек трябва да притежава способността да пише от гледната точка на посветен; в противен случай всичко казано може да бъде смислено, логично, интересно и впечатляващо, но не и убедително.

Терминът Посвещение произлиза от две латински думи — 1*п (във, вътре) и гге (вървя). Следователно, това е поставя­не на начало или навлизане в нещо. В най-широкия смисъл на на­шата тематика, това означава встъпване в духовния живот или в нов етап на този живот. Това бележи първата и последващите (етап­ни) стъпки по Пътя на Светостта. Буквално разбирано, носител на първо посвещение е онзи, който е направил първата си крачка в духовното царство, преминавайки от чисто човешкото царство към свръхчовешкото. Точно както по-рано, а процеса на индивидуали­зацията, той е излязъл от животинското и е встъпил в човешкото царство, така сега той навлиза в живота на духа и за първи път по­лучава правото да се нарече "духовен човек" (в техническото значе­ние на тази дума). Така човек влиза в петия или финален етап на нашата сегашна петстепенна еволюция. След като в течение на ве­кове е търсил пипнешком пътя си в Залата на Невежеството, пре­минавайки по-късно през училището в Двореца на Учението, сега той постъпва в университета или в Палата на Мъдростта. Когато успешно завърши и това училище, той ще се дипломира със степен Учител по Състрадание.

Ще е полезно, също така, първо да изучим разликата и връз­ката между понятията Знание, Разбиране и Мъдрост. Макар в обик­новената реч често да се използват като взаимно заменяеми, те съв­сем не са идентични.

Мъдростта е наука на духа, точно както знанието е наука на материята. Знанието е разделящо и обективно, докато мъдростта е синтезираща и субективна. Знанието разделя, мъдростта обединя­ва. Знанието диференцира, докато мъдростта съчетава. Какво тогава означава терминът "разбиране"?

Мъдростта се отнася до единния "АЗ", знанието има връзка с "неАЗ"-а, а разбирането отразява гледната точка на Егото, или Мислителя, и на връзката му с тях.

В Залата на Невежеството контролира формата и преобла­дава материалната страна на нещата. Тук човек е поляризиран в личността, или в низшия "Аз". В Двореца на Учението висшият "АЗ", или Егото, се стреми да доминира над формата, докато постепенно бъде достигната точката на равновесието, в която човек вече не е контролиран преимуществено нито от едното, нито от другото. По-късно Егото става все по-доминантно, докато накрая в Палата на Мъдростта то придобива контрол над трите нисши свята — вроде­ната божественост поема управлението в растяща степен.

Аспекти на Посвещението

Посвещението, или процесът на разширение на съзнанието, е част от нормалното еволюционно движение, погледнато в по-глоба­лен план, а не от тясноиндивидуална гледна точка. Оценявано през призмата на отделния индивид, посвещението бива свеждано до ня­какъв конкретен момент, в който еволюиращата единица ясно осъз­нава (в резултат на собствените си усилия и подпомогната чрез съ­вети и напътствия от страна на наблюдаващите расата Учители), че е достигнала етап, когато (от гледна точка на физическия план) е придобила някакъв набор от субективни знания. Това наподобява опита на ученика в училище, който изведнъж разбира, че е усвоил урока и вече може разумно да прилага логиката на темата и метода й на действие. Подобни моменти на интелигентно усвояване съпътс­тват еволюиращата Монада през цялото й дълго странстване. Засе­га обаче недостатъчно осъзнат остава фактът, че в различните ево­люционни периоди ударението пада върху различни степени на раз­ширение и че Йерархията неизменно подпомага насочването на ра­сата към онази точка, от която човешките единици ще могат да съзрат очертанията на следващата еволюционна стъпка.

Всяко посвещение бележи преминаването на ученика в по-висок клас от Палата на Мъдростта и свидетелства за по-ярко све­тещ вътрешен огън и за преход от една степен на поляризация към друга; то води до осъзнаване на крепнещото единение с всичко живо и същностното единство на "А3"-а с всички "А3"-ове. В резултат се получава един постоянно разширяващ се хоризонт, който бавно обх­ваща цялата сфера на сътворението. Това означава утвърждаваща се възможност за виждане и чуване на всички планове, растящо съзна­ние за Божия промисъл за света и крепнеща способност за навлиза­не и овладяване на тези планове. Става дума за усилието на абстрак­тния ум да издържи изпита. Това е почетен клас в училището на Учи­теля, който е достъпен само за онези души, чиято карма позволява това и чиито усилия са достатъчни за постигане на целта.

Посвещението води до връх, откъдето се открива панора­мата на вечното Сега, където минало, настояще и бъдеще същест­вуват като неделимо цяло; виждане за шествието на расите със злат­ната родословна нишка, свързваща различните човешки типове; видение за златната сфера, която поддържа в хармония различните еволюции в нашата система — дева-еволюцията, човешката, живо­тинската, растителната, минералната и елементалната — чрез ко­ито ясно се долавя правилният ритъм на пулсиращия живот; визия за Логоичната мисъл-форма върху архетипния план; вижда­не, което расте от посвещение към посвещение, докато накрая обх­ване цялата слънчева система.

Посвещението води до онзи поток, в който (веднъж влязъл) човек бива тласкан неотклонно напред, докато не стигне пред нозе­те на Повелителя на Света, пред нозете на Отца в Небесата, пред нозете на триипостасния Логос.

Посвещението води до пещерата, в чието лоно се постига разбиране за двойките противоположности и се разкрива тайната на доброто и злото. То води до Кръста и до онази завършваща са­можертва, която е неотменна предпоставка за постигане на абсо­лютното освобождение. Тогава посветеният отхвърля всички зем­ни вериги и вече не е задържан от нищо в трите свята. То (посвеще­нието) води човека през Палата на Мъдростта и слага в ръцете му ключа към цялата информация за системата и за космоса, разкри­вайки я в степенувана последователност. То разбулва скритата в сърцето на слънчевата система мистерия. То води от едно състоя­ние на съзнанието към следващото. С всяко ново състояние хори­зонтът се разширява, перспективата се увеличава и разбирането ста­ва все по-включващо, докато разширението стигне до онази точка, където "А3"-ът прегръща всички "А3"-ове, включвайки всичко "дви­жещо се и неподвижно", както се казва в едно древно Писание.

Посвещението включва и определена церемония. Този негов аспект е заел твърде голямо място в умовете на хората, деформи­райки донякъде истинското си значение. Преди всичко, то включва способността да виждаш, да чуваш, да разбираш, да синтезираш и да съпоставяш знанието. Макар развитието на психичните способ­ности да не е задължително, посвещението дава вътрешно разбира­не на ценността, скрита във формата, и разпознаване целта на струп­ващите се обстоятелства. Това е способност за разбиране на урока, който трябва да бъде извлечен от всяко ново явление или събитие, и на процеса, чрез който тези осъзнавания и разбирания неотклонно и постоянно (всеки час, седмица и година) съдействат за ръста и разширяването на съзнанието. Този процес на постепенно разширя­ване — резултат на определени усилия, усърден стремеж към пра­вилно мислене и чист живот на самия стремящ се [авр1гап1 (канди­дат, претендент) — бел. ред.], а не на учителя, изпълняващ окултния обред — води до това, което някои наричат криза.

В тази криза, която изисква помощта на Учител, се изпълня­ва определен акт на посвещение, който (въздействайки върху конк­ретен център) предизвиква желания резултат в някое от телата. Той настройва атомите му към някакъв тон и прави възможно постига­нето на нов ритъм.

Посветителната церемония бележи някаква точка на дости­жение, а не предизвиква достижението, както често неправилно се смята. Тя просто отразява признанието на наблюдаващите расата Учители за достигането от ученика на определена еволюционна сте­пен и дава две неща:

1. Разширяване на съзнанието, което въвежда личността в достигнатата от Егото мъдрост, а при по-високите посвещения — в съзнанието на Монадата.

2. Кратък период на просветление, в който посветеният вижда лежащата пред него част от Пътя, която предстои да бъде измина­та при съзнателното му участие във великия план на еволюцията.

Работата, която трябва да последва посвещението, има за цел да направи новото разширяване на съзнанието част от личнос­тния арсенал за практическа употреба и за овладяване на онази част от пътя, която предстои да бъде измината.

Посветителната церемония протича на трите горни подплана на менталния план, както и на трите по-висши планове, в зависи­мост от типа на посвещението. При посвещенията на ментален план над главата на посветения блясва петолъчна звезда. Това се от­нася за първите посвещения, които се приемат в каузалния (причин­ния) носител. Твърди се, че първите две посвещения протичат на астрален план, но това е неточно и води до недоразумения. Вярно е, че те най-силно се чувстват в астралното и физическото тяло и от нисшия ментал и въздействат върху техния контрол. Главният ефект се концентрира именно в тези тела и оттук посветеният стига до зак­лючението, че те протичат на тези планове, доколкото яркостта на въздействието и стимулацията на първите две посвещения се проя­вява най-силно в астралното тяло. Винаги обаче трябва да помним, че главните посвещения протичат в причинното тяло, или отивайки по-нататък — на будхичен или атмичен план. При послед­ните две посвещения, които правят човека свободен от трите свята и му позволяват да функционира във виталното тяло на Лотоса и да владее тази сила, посветеният става звезда с пет лъча. Тя се спуска върху му, слива се с него и той се оказва в самия й център. Това спускане е причинено от действието на Посветителя, който, владе­ейки Жезъла на Могъществото, поставя човека в контакт с този цен­тър от Тялото на Планетарния Логос, съзнателна част от който се явява и самият той. Двете висши посвещения — шестото и седмото, протичат на будхичен и атмичен план; петолъчната звезда "избухва в Себе си", както гласи езотеричният текст, и се превръща в седемлъчна звезда, която се спуска над човека и той навлиза в пламъка.

Освен това, четирите посвещения (преди това на адепта) бе­лежат достигането на съответна пропорция от атомична материя в телата: например при първото посвещение — 1/4 атомична материя; при второто — 1/2 атомична материя; при третото — 3/4 атомична материя и т. н. до крайното запълване. Доколкото будхи е обединя­ващ принцип (или спойка на всичко), при петото си посвещение адептьт се разделя с низшите си носители и се възправя в своята будхична обвивка. Тогава той сам създава тялото си на проявление.

Всяко посвещение увеличава контрола по отношение на лъ­чите, ако можем така да се изразим, макар че това не е най-точната формулировка. Думите често въвеждат в заблуда. При петото си посвещение, когато адептът става Учител в трите свята, Той конт­ролира повече или по-малко (в зависимост от линията си на разви­тие) петте лъча, които се проявяват по време на посвещението. При шестото посвещение, ако се издигне до тази по-висока степен, Той печели власт в рамките на друг лъч и при седмото си посвещение овладява силата на всички лъчи. Шестото посвещение бележи точ­ката на Христовото достижение и носи власт над синтезния лъч на системата. Трябва да помним,-че посвещенията дават власт в лъ­чите, а не власт над лъчите — в това има известна разлика. Разби­ра се, всеки посветен има за свой пръв (или духовен) лъч един от трите главни лъча, а лъчът на неговата Монада е онзи, в който Той накрая печели могъщество. Лъчът на любовта, или синтезният лъч на системата, се овладява последен.

Тези, които след петото си посвещение напускат Земята (без да стават Учители във физическо прераждане), получават следва­щите си посвещения някъде другаде в системата. Всички те са в Логоичното Съзнание. Трябва да запомним следния много важен факт — посвещенията на планетата или на слънчевата система са само подготвителни стъпки за приемане във великата Ложа на Сириус. Този принцип е много добре изразен в масонството и комби­нирането на масонското знание с това, което узнахме за стъпките по Пътя на Светостта, ни дава сравнително точна картина. И така, нека конкретизираме:

Първите четири посвещения на слънчевата система съот­ветстват на четирите "Посвещения на Прага", предхождащи първото космично посвещение. Петото посвещение отговаря на пър­вото космично посвещение, а именно това на "постъпилия чирак" в масонството, и прави Учителя "приет подмайстор" в Ложата на Сириус. Шестото посвещение е аналогично на втората степен в ма­сонството, а седмото издига Адепта до степента Учител-Масон от Братството на Сириус.

Учител следователно е този, Който е постигнал седмо пла­нетно, пето слънчево и първо Сириусно (или космично) посвещение.

Сливането (А1-опе-теп1) като резултат от посвещението

Трябва добре да се разбере, че всяко следващо посвещение носи по-пълно обединяване на личността с Егото, а на по-високите нива — с Монадата. Цялата еволюция на човешкия дух е процес на прогресивно сливане. В това единение между Егото и личността е скрита мистерията на християнското учение за Изкуплението. Ин­дивидуализацията е белязана от обединение, чрез което човек (за разлика от животните) става съзнателно, разумно същество. Цели­ят еволюционен процес е съставен от последователни единения.

Сливането на всички равнища — емоционално, интуитивно, духовно и Божествено — означава съзнателно, непрекъснато функ­циониране. То винаги е предшествано от изгаряне, предизвикано от вътрешния огън, и от разрушаване или жертване на всичко, кое­то разделя. Единството се достига чрез разрушаване на низшето и на всичко, което издига бариери. Да вземем за илюстрация тъканта (паяжината), която отделя етерното от емоционалното тяло. Ко­гато вътрешният огън изпепели тази тъкан, връзката между телата на личността става постоянна и пълна и трите низши носители фун­кционират като един. Аналогична ситуация се наблюдава и на по-високите нива, макар че паралелът не може да стига до детай­лите. Интуицията съответства на емоционалния, а четирите по-ви­соки ментални нива — на етерния план. Разрушаването на причин­ното тяло по време на четвъртото посвещение (символично наре­чено "Разпятие") е процес, аналогичен на изгарянето на паяжината, водещо до обединяване на личностните тела. Дезинтеграцията, ка­то част от посвещението на архата, води до сливане на Егото и Монадата, което намира израз в Триадата. Това е съвършеното единение (а1-опе-гаеп1).

Целият този процес, следователно, има за цел да направи човека съзнателно единен:

1. Със себе си и с другите въплътени хора.

2. С висшия си "АЗ" и с всички "А3"-ове.

3. С Духа си (с "Небесния Отец") и с всички Монади.

4. С Логоса, т. е. с Трите в Едно и Едно в Трите.

Човек става съзнателно човешко същество с помощта на Повелителите на Пламъка, чрез Тяхната търпелива саможертва.

Човек става съзнателно Его (със съзнание за висшия си "АЗ") при третото посвещение, проведено с помощта на Учителите и на Христос, чрез Тяхната саможертва да приемат физическо въплъ­щение, за да помагат на света.

Човек се обединява с Монадата при петото си посвещение с помощта на Повелителя на Света, Самотния Наблюдател, Велика­та Жертва.

Човек постига сливане с Логоса с помощта на Този, за Ко­гото нищо не може да се каже.