„потенциалното пространство

от

проф. д-р Борис Кирилов Сергинов

на Йово Панчев

Професионално направление

8.2.

Научен ръководител: Проф. д. изк. Петер Цанев

и документите представени за присъждане на образователна и научна степен “Доктор” както и научен труд на тема: „ПОТЕНЦИАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО:

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО“

1. 
   Актуалност и значимост на научната и творческа дейност и научния труд представени за присъждане на научна и образователна степен „Доктор“
   

Значимостта на избраната тема в научно и научно-приложно отношение както самия докторант отбелязва е свързана с „ разглеждане на художествени проблеми и въпроси от сферата на изкуството като човешки опит в контекста на психологията и някои близки хуманитарни дисциплини или течения. Прочитът или прегледът на теория на изкуството през други теории

отдалечава достатъчно, за да предложи нови или алтернативни форми на интерпретация, да разшири изследователския инструментариум, да работи за

освобождаване от школата“. Като основно понятие в изследването и негова отправна точка се приема термина „територия” – „като опит и поле за действие, функция, но и среда за развитие на изкуството в ситуация на цивилационна имплозия, на глобална духовна криза

или по-точно пауза в ступор - баустоп“. Друг важен аспект от работата на Панчев е „да се

разгледат няколко подхода от психологията на изкуството съпоставени или по-скоро допълнени от теоретични постановки заимствани от други

дисциплини/сфери на хуманитарното изследване. Групирането им и обобщаването им в контекста на изследването. Предлага се обзор на потенциални

употреби на нови или недооценени форми на интерпретация на изкуството, на неговото случване като процес, (арте)факт и последващ ефект“.

Подходът на Панчев е уникален като възглед за съвременната българска, а и световна художествена практика, в областта на изобразителното изкуство. Неговата изследователска работа е събитие което до голяма степен съживява позитивното отношение на твореца и куратора към научната дейност, като използва традиционни и не дотам традиционни подходи и методи в изследването си. Както самият той пише: „В дисертацията е направен опит да не се използва теоретико-историческият подход като почти не се отделя време за описание и анализ на конкретни творби, контексти или предполагаемите им взаимовръзки. Рискът това изследване да остане отдалечено от художествената практика се компенсира от предимството на тази дистанция и уточнението, че работя с теория и концепции, позиции, школи и парадигми, вече заложили практиките / емпиричния опит в своите основи. Освен това, като основна теза се явява и предусловието на

дисертацията, че писането за изкуство, не бива само по себе си да се ограничава и догматизира …“

Бих искал да цитирам и дисертацията на д-р Лили Дворянова, тъй като според мен тя най-ясно разглежда тематика по начин близък до методите и практиките описани и изследвани от докторанта „Концепцията на Мичъл, разсъждава д-р Дворянова (…)оспорва легитимността на термина „визуално възприятие” като напомня, че именно от гледна точка на сензорната си модалност всички медии използват „смесена техника”, т.е. те са смесени медии. Според него критическият дискурс е от ключово значение за разбирането на модернистичната картина, както Библията, историята или класиката са от ключово значение за традиционната наративна живопис. Без да бъде „инструктиран” от критическия дискурс, зрителят не може да види в една картина на Полък нищо друго освен тапет. Д-р Дворянова категорично заявява, че „визуалната култура” е област на проучване, която отказва да приеме визията за даденост и която настоява за проблематизиране, теоретизиране, критикуване и историзиране на визуалния процес като такъв(…)“. В този смисъл методът на изследването на Пачев формално следва описанието, анализа и интерпретацията на различни парадигми и свеждането им до фактически техни проявления в изкуството – в конкретни творби, автори, случаи и случвания. Панчев пише, че разглежда няколко знакови за оформянето на тезата си български художници, автори на съвременно изкуство. „Тяхната работа, ще сведа до теоретичната основа“, казва той и по нататък разсъждава: „ Ще ползвам опита си като куратор, критик, и спорадично автор на съвременно изкуство, като за целта съм фокусирал няколко художника и проекта, с които съм работил и събития, в които съм участвал под една или друга форма. Това решение за „метод” е преди всичко повлияно от практическите ми занимания със съвременно изкуство и като участник и като наблюдател на процесите в него.“ Йово си поставя за задача да изчисти и проясни определен метод на система за работа вътре в изкуството, като се противопоставя на методологичността на изследване на теория. В уводния текст към изданието на фестивала Sofia Underground от 2015 г.още е засегната необходимостта от радикално разширяване на критическото мислене и рефлексия върху това, което се случва през произведението на изкуството. Не за пръв път тази посока се оказва водеща и за фестивала Sofia Underground, който още със създаването си през 1997 от Руен Руенов и възстановяването си през 2007 и последващите издания се захранва именно от тази „гранична” енергия на работа през произведението на изкуството, през проблематизиране на творчеството.

2. 
   Структура и обем на предложения за рецензиране труд
   

Дисертацията се състои от увод, изложение в 5 глави, заключение, приложение, библиография. Дисертационният труд e в обем от 193 страници, които включват 188 страници основен текст, съдържа увод, изложение в 5 части със съответните глави и подразделители, заключение и изводи, 5 страници библиография. Приложения от около 60 страници са включени в отделно тяло. Библиографията обхваща 80 цитирани източника.

3. 
   Основни приноси на дисертационния труд
   

Основна цел на изследването, отразена в приносите му, е да въведе модалност, в която широк диапазон от пост-теоретични, интердисциплинарни, „транс-парадигматични“ и изобщо свободни тези и форми на изказ да получат верификация в академичен контекст, когато те се отнасят до обекта съвременно изкуство прегледано през човешкия индивидуален и групов опит. Психологическите параметри на художественото, самият дебат по неговото търсене и ситуиране е процес, който трябва да се наблюдава постоянно и активно в актуалните условия на работа с култура и културен капитал. По-конкретно приносите на текста могат да се идентифицират в следните насоки:

1. За първи път в теоризирането на изкуство в български контекст се разглежда обстойно понятието "потенциално пространство" във връзка с художествени проекти и практики;

2. Предлага се нова, в някои отношения оригинална, комплексна дефиниция на понятието „художествено“, която цели по-скоро дебат, отколкото ревизия по темата;

3. Предложена е оригинална систематизация на теоретични модели, насочени към разширяване на интерпретативния апарат, отвъд технологията на художествения анализ;

4. Анализираната и систематизирана е литературата в областта на психологията на изкуството, различни хуманитарни/критически парадигми, през които е развитието на различни дисциплини и критически посоки с цел оформянето на методи, подходящи са съвременното случване и съществуване на изкуството, разглеждано във връзка с индивидуалния и групов опит на човека;

5. Експериментира се формално с теоретизирането върху изкуството с похвати и форми, заимствани от самия обект на изследването: описани, анализирани и систематизирани са подходи и методи с тенденция да се сведат до система, като същевременно без теоретично насилие да бъдат оставени в сферата на хипотезата и потенциалното, както би било коректно спрямо изкуството, върху което се прилагат;

6. Формулиран е речник, основа за дебат и развитие на актуален пост-теоретичен, интердисциплинарен инструментариум приложим към актуалното изкуство и креативните процеси.

Систематични изследвания върху „ПОТЕНЦИАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО: ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО“ в полето на изобразителното изкуство от подобна гледна точка не са правени до сега в рамките на Българската академична и университетска общност и са рядкост и изключение дори в чуждестранната академична среда. Подобно по обем и значимост изследване е пример и рядкост в академичните и университетски среди. В представянето на интердисциплинарен поглед върху изследваната проблематика е един от значимите приноси на научната и изследователска работа на Йово Панчев.

В този смисъл научната дейност на кандидата се базира, както констатирахме по-горе, върху един синкретичен подход към проблематиката, като съчетава според мен изкуствоведски, културологични, философски, творчески и др. гледни точки и методи.