Повече от всеки друг теоретик Юнг поставя силно ударение върху безсъзнателното

Царството на несъзнаваното е огромно и непрекъснато, докато царството на съзнанието прилича на една ограничена територия с постоянно сменящи се актове на познание, осъществяващи се на моменти чрез собствените ни сетива.

Същественото при съзнанието, е че нищо не може да бъде осъзнато без един Аз, към който да бъде съотнесено. Онова, което не достига до Аза, не се осъзнава. Оттук съзнанието може да се дефинира като съотнасяне на психичното съдържание с Аза. Какво обаче е Азът? Азът е една комплексна даденост, която се състои преди всичко от общото усещане за тялото, за “съществуването” и чак след това – за съдържанието на паметта; човек имап представа, че е бил дълга верига от спомени. Тези два фактора са основните стълбове на онова, което наричаме Аз. Поради това можем да наречем Аза комплекс от психични факти. Този комплекс има голяма притегателна сила – като магнит. Той привлича съдържания от несъзнаваното, от онази тъмна област, за която нищо не знаем, както и впечатления от външния свят, и онова от всички неща, което влезе във връзка с Аза, бива осъзнато. Което не установи такава връзка, остава неосъзнато.

Според Юнг личността е съставена от три отделни, но взаимодействащи системи: его, лично безсъзнателно и колективно безсъзнателно. Въпреки че се различават, те са способни да си влияят една на друга.

Егото е съзнателният ум и включва всички възприятия, спомени мисли и чувства, които са в съзнанието ни всеки един момент. През живота постоянно сме атакувани от най - разнообразни стимули, които са прекалено много за нас, за да можем ефективно да им обръщаме внимание. Затова трябва да сме селективни във възприятията си към всичко, което става около нас.

Егото изпълнява тази жизненоважна функция. Ако усещането,идеята или споменът не се осъзнаят или не се допуснат до съзнанието от егото, те няма да се видят, чуят или помислят.

Голяма част от нашето съзнание се определя от нагласите на екстраверсия и интроверсия. Те представляват противоположни начини на гледане на света и са най - известната част от теорията на Юнг. Тези нагласи представляват две различни ориентации на съзнанието, два личностни типа.

Човек, чиято нагласа е екстраверсия, е ориентиран към външния свят на обективната реалност. Той е открит, социабилен искрено се радва на компанията на другите хора. Интровертът, от друга страна, е ориентиран към вътрешния, субективен живот и е по - вероятно да е интроспективен, затворен в себи си и срамежлив. Тези две нагласи представляват противоположни посоки - външна срещу вътрешна, и Юнг смята, че всички човешки същества могат да бъдат поставени в една от двете категории.

Естествено, в човешкия живот една от тези две нагласи приема доминираща роля и започва да ръководи поведението и съзнанието. Това не означава, че другата нагласа напълно липсва. Тя все още съществува, но не като част от съзнанието, а става част от личното безсъзнателно, от където все още е способна да влияе върху поведението.

В съзнанието има много повече съдържание, от колкото екстраверсията и интроверсията. Юнг въвежда също и психичните функции те са начини за възприемане и реагиране на света около нас, т. е. нашите вътрешни и външни светове.

Юнг открива, че не всички интроверти или екстраверти са сходни: те се различават по отношението си към света - рационално или нерационално. Рационалните функции са мислене и чувстване. Това са фактически противоположни функции, но двете включват правене на съждения и оценки на опита и тяхното организиране и категоризиране. Нерационалните функции са усещане и интуиция и те не включват използването на разума. Те също са противоположни функции, защото усещането означава преживяване на реалноста чрез сетивата, а интуицията се базира на предчувствието или някакъв друг вид несетивен опит.

Юнг първоначално вярва, че комплексите се зараждат от травмиращите събития през детството, но по - късно разбира, че произтичат от много по - дълбоки преживявания. Той смята, че комплексите са повлияни от определени преживявания в еволюционната история на вида, от преживявания, които се предават от едно поколение на друго чрез механизмите на наследствеността.

Складът на този универсален еволюционен опит е най - дълбокото и най - недостъпно ниво на личността - колективното безсъзнателно, и то става базата на отделната личност. Колективното безсъзнателно насочва цялото настоящо поведение и по този начин е най - мощната сила в личността

Универсалните преживявания се проявяват или изразяват в нас чрез образи, които Юнг нарича архетипове. По определение архетипът е оригинален модел, по който дадено нещо е направено. Това е моделът или прототип за оформяне на по - късните образи. Има толкова архетипове, колкото са типичните и повтарящи се преживявания в човешката история.

Архетиповете не са напълно развити спомени или картини в ума ни, които можем ясно да „видим”. Ние не ги съзнаваме. Те ни влияят като тенденции предразположености, съществуващи на безсъзнателно равнище.

Юнг вярва, че от всички възможни архетипове няколко са от осбено значение за нашия живот. Те са най - пълно развитите и мощните и включват персона, анима, анимус, сянка и Аз.

Думата персона е била използвана първоначално за обозначаване на носената от актъора маска, за да изобрази различно лице или роля пред публиката. Юнг я използва със същото значение: персоната е маската, която носим, за да представим себе си като нещо различно от онова, което сме. Това е същото, като да се играе роля, да се приемат определени типове поведение и нагласи, за да съответстваме на различните ситуации и хора.

Юнг вярва, че персоната може да е полезна и дори необходима, за да ни помогне да се справим с разнородните събития в съвременния живот.

Персоната обаче може да бъде и много вредна. Ако започне да вярва, че персоната напълно отразява собствената му природа, човек вече не играе просто роля, а е „станал” тази роля. Човекът е отчужден от собсвеното си Аз и между възгордялата се персона и другите омаловажени аспекти на личността се създава напрежение. Юнг установява, че такива хора често разбират, че живеят живота си в лъжа, мамейки себе си, като не позволяват на истинското си Аз да се изрази.

Една двойка от свързани архетипове са анима и анимус. Всеки от нас притежава биологични и психични качества и характеристики на другия пол. На биологично ниво двата пола отделят хормони на другия; на психично равнище всеки човек може да се държи по мъжествен или женствен начин. С други думи, личността на жената съдържа мъжествени компоненти (архетипа анимус), а личността на мъжа - женствени елементи (архетипа анима).

Значението на тези архетипове за психичното здраве е в това, че във всеки един от нас трябва да присъстват и двата, т.е мъжът трябва да изразява женствените си характеристики (като нежност), а жената - мъжествените (като агресивност), като същевременно трябва да проявяват и характеристиките на собствения пол. Невъзможно е да се постигне здрава личност, ако човек не може да изразява и двете страни на своята природа. Ако това не се постигне, жизнено важните характеристики на другия пол ще останат спящи и неразвити и така една част от личността остава затормозена и едностранчива. Единственото качество, което може да подкопае психичното здраве според схващането на Юнг, е осуетяването на пълното развитие и израза на всички аспекти на личността. Те трябва да се развият хармонично; никой аспект не трябва да израства за сметка на другите.

Когато егото е способно да регулира силите на сянката, позволявайки еднакъв израз и на двата аспекта, човекът е жив, енергичен и изпълнен с плам. Емоциите и съзнанието са засилени и той е бдителен и реагира както на умствената, така и на физическата сфера. Юнг вярва, че изразът на някои животински инстинкти в балансираната сянка обяснява защо силно творческите личности изглеждат така живи, приливащи от животинска виталност.

Когато сянката е изцяло потисната личността е не само „плоска” и скучна, но и човек се изправя пред възможността от бунт на тъмната страна на своята природа. Злите, животински инстинкти не изчезват, когато са потиснати; те лежат спящи, чакащи криза или слабост в егото, за да могат да завземат на ново контрола. Когато това се случи, човекът е доминиран от безсъзнателното, което определено е най - здравото състояние.