„Повишаване на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации



Дата22.10.2018
Размер127.87 Kb.
#92566

ВОЕННА АКАДЕМИЯ „ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ”



Р Е Ц Е Н З И Я




от полковник доцент доктор Георги Петров ГЕОРГИЕВ,

доцент в катедра “Мениджмънт на извънредните ситуации” при факултет “Командно-щабен” на Военна академия “Г. С. Раковски”


на дисертационния труд на Ангел Цветанов КАЧАМАЧКОВ
на тема: „Повишаване на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации”
представен за придобиване на образователната и научна степен „доктор”

по научна специалност “Военно-приложни аспекти на гражданската защита”, в професионално направление „Военно дело”, от областта на висшето образование ”Сигурност и отбрана”

1. Актуалност и значимост на разработвания научен проблем.

Защитата на населението при бедствия е съществен елемент от политиката за сигурност на много страни, най-вече в страните-членки на НАТО и ЕС. Случващите се все по-често през последните години, природни бедствия и катаклизми налагат предприемането на редица действия от страна на властите по организиране както на превантивната дейност, така и на дейностите по време и след преминаване на бедствието. Едно от най-важните условия за успех на мероприятията по защита на населението и инфраструктурата при бедствия е превенцията. Тя включва комплекс от мероприятия и дейности, чието изпълнение значително намалява възможността за настъпване на извънредна ситуация или ако това се случи - значително намаляват последствията от нея.

Способностите на Системата за защита на населението и инфраструктурата трябва да гарантират изпълнението на основните принципи на защитата при бедствия, а способностите за прилагане на мероприятията по превенция и защита от ръководството на общината е една от първостепенните задачи, чието изпълнение в значителна степен определя способностите на държавата за осъществяване на функциите си, свързани със защитата на живота, здравето и правата на своите граждани, както и опазването на материалното и духовно богатство на нацията. Необходимостта от подготвени ръководни кадри в управлението на защитата на населението и инфраструктурата при извънредни ситуации е изключително важно условие за успеха на тази дейност. От това произлизат и проблемите свързани със затрудненото изпълнение на задачите за защита на населението при извънредни ситуации. Това налага изграждане на способности за защита на населението при извънредни ситуации с оглед провеждане на мероприятията по превенция, мониторинг, ранно предупреждение на населението при откриване на заплахите, своевременно планиране, задействане и изпълнение на мероприятията за противодействие от Единната спасителна система и ефективно координиране на действията от органите на местната власт.

Актуалността на темата се определя от нарастващите в световен и национален мащаб бедствия и аварии; наличието на инфраструктура и обекти в урбанизираните територии, подложени на опасни за населението и околната среда въздействия; тенденциите на климатични промени, провокиращи възникването на извънредни ситуации и необходимостта от вземане на бързи и адекватни на ситуацията решения по тяхното локализиране, ликвидиране и преодоляване на последствията от тях.

Способностите за преодоляване на извънредните ситуации и локализиране, намаляване и ликвидиране на последствията от бедствия не се формират, развиват и реализират в рамките на отделно ведомство, а са функция на усилията на всички институции и субекти, имащи съответните отговорности. Като в тази връзка, отговорностите на местната изпълнителна власт са особено значими.

Ето защо всяко изследване, което е насочено за решаване на проблемите на защитата на населението и инфраструктурата при извънредни ситуации, има важно актуално и познавателно значение. В този смисъл представения дисертационен труд, е посветен на актуален проблем, който има важно обществено значение и практико-приложен аспект.

По представения от автора дисертационен труд не съм запознат да има подобни разработки. Темата на дисертационен труд съответства на основното съдържание на разработката и считам, че авторът с помощта на факти, анализи и изводи развива актуална тема, която се явява оригинална разработка, синтезираща знание за повишаване на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации.

Разкрити са основните фактори обуславящи необходимостта от повишаване на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт в Република България. Достатъчно точно се обосновава необходимостта от повишаване на управленския капацитет и са разкрити направленията за развитие на тези способности.

Дисертационния труд съдържа ново знание. Положителните страни в него са свързани с представените факти, извършените анализи, критичните изводи и направените препоръки.



2. Обща характеристика и структура на дисертационния труд.

Дисертационният труд изследва повишаването на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации.

Прецизно определените от автора предмет и работна хипотеза на изследването и успешно решените научно изследователски задачи довеждат до определяне на направленията за повишаване на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации и постигането на поставената цел в дисертационния труд.

Дисертационния труд съответства на изискванията на чл. 6 ал. 3 от Закона за развитие на академичния състав в Република България и чл. 27 от Правилник за прилагане на Закона за развитие на академичния състав в Република България. Разработен е в увод, три глави, общи изводи и заключение, с общ обем 168 страници, списък на използваната литература - 4 страници, списък на използваните съкращения - 3 страници и 20 приложения. За обобщаване на информацията авторът използва 8 бр. таблици, а за онагледяване на дисертационният труд са създадени 18 бр. фигури.

В увода Ангел Качамачков коректно посочва общата концепция на изследването - проблема, актуалността на темата, обекта, предмета, целта и основните задачи на изследването. Разкрити са работната хипотеза, методите на изследването и поставените ограничаващи условия.

В първа глава на дисертационния труд авторът прави анализ на потенциалните рискове и заплахи за населението в Република България. Представен е анализ за идентификацията на рисковете и заплахите при извънредни ситуации и на заплахите от природен, техногенен и биологичен характер. В главата са разгледани наводненията като заплаха за населението и е обърнато сериозно внимание на трайността и цикличността на „глобалното затопляне”, влиянието на климата върху честотата и интензивността на наводненията и на същността и причините за възникването им.

Втора глава е посветена на състояние на управлението в общините при възникване на наводнения. След извършено проучване и проведен анализ авторът разглежда необходимостта от управление на извънредната ситуация, чрез същността и методите на процеса управление, сегашното състояние на управлението при извънредни ситуации, както и управленски капацитет на местната власт. Анализирани са планирането на защитата, плановете за защита, както и мястото и ролята на бедственото положение в процеса на управление при извънредни ситуации. На тази основа авторът последователно разкрива, системата за управление при извънредни ситуации и необходимостта да се повишат възможностите и с цел да способства за съкращаване на времето за отговор на опасността и да подпомагат процеса на вземане на решение, за предприемане на необходимите защитни мерки и изпълнение на задачите. В главата е посочено състоянието на управлението при наводнение в общините, способностите и възможностите за подобряването му, чрез наличие на специализирано образование, изграждане на способности по планиране на мероприятията при бедствия, подобряване на способностите по процесите за определяне на заплахите, анализ и оценка на риска и вземане на решение. Основна част в глава втора заема методологията на научното изследване на управленския процес в общините и анализа на резултатите от проведеното изследване. Авторът е определил метода на изследването, определил е длъжностните лица от ръководството на общините, имащи отношение по управленския процес за привличане към анкетата и е представил въпросите включени в анонимната анкетна карта за установяване на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации. Докторантът е извършил обработка на анкетните карти и след направен обобщен анализ на получените резултати на групите въпроси за наличие или отсъствие на управленски капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации е достигнал до изводите в главата за състава, структурата и направленията за повишаване на способностите и компетенциите на лицата от ръководството на общината за повишаване на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации.

В трета глава авторът изследва и предлага направления за повишаване на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации, като търси практическото решаване на проблема. В главата докторантът представя модел за управление и насоките, подходите и предложенията си за подобряване на изграждането на способности и управленски капацитет за управление на силите и ресурси за изпълнение на мероприятията по превенция, защита и отстраняване на щетите при извънредни ситуации. Авторът е представил оценката си за моделите за управление при наводнения и своето виждане за направленията за усъвършенстване на управлението за подобряване на способностите и на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации.

Въз основа на критичния анализ и оценка на резултатите от изследването докторантът формулира изводи, от които ясно да се виждат основните недостатъци, които ограничават способностите на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации.

Като цяло определям получените резултати от Ангел Цветанов Качамачков за обосновани и значими от практическа гледна точка. Повечето изводи и препоръки са потвърждение на работната хипотеза, че съществуващия модел и използваните методи за вземане на решения, организацията на провежданите защитни, спасителни и неотложни възстановителни работи и управлението на привличаните сили, може и подлежи на усъвършенстване чрез повишаване на управленския капацитет и способностите за управление на ситуацията от страна на местните органи на изпълнителната власт. Повишаването на управленския капацитет ще създаде условия за ефективно, по-добро организиране и изпълнение на мероприятията по защитата на населението и инфраструктурата и управление на силите и средствата в хода на провежданите спасителни и други дейности.

В дисертационния труд има научно изследване, а получените резултати от него в голяма степен са приложими.

3. Характеристика на научните и научно-приложните приноси в дисертационния труд. Достоверност на материала.

На базата на извършените анализи и изследвания в дисертационния труд, Ангел Цветанов Качамачков претендира за седем научно-приложни резултата с оригинален принос:

1. Разкрити са рисковете и заплахите за населението, същността на извънредните ситуации и необходимостта от осъществяване на специфично управление при възникване на бедствия и аварии.

2. Определена е същността, параметрите и характеристиките на наводнението.

3. Изследвана е управленската практика в общините. Извършения анализ показва, че съществуващия модел не решава комплексно въпроса с управлението. Предложения в дисертацията модел за вземане на решение отговаря по-пълно на нуждите на управлението.

4. Въвеждането на единен модел за управление /идентификация – оценка на обстановката – решение – изпълнение/, съответстващ на механизма на действие: събитие – оценка – решение – действие, следва да доведе до усъвършенстване на подготовката на ръководния състав в общините чрез:

а) подобряване на организацията на защитата – основно, чрез комплексно прилагане на мерки от превантивен характер;

б) повишаване на способностите и капацитета за управление.

5. Предложени са основни направления за усъвършенстване на управлението при наводнения – усъвършенстване подготовката на органите на изпълнителната власт и въвеждане единен модел за управление. Решението за подобряване на управленския капацитет може да се постигне с изпълнението на три групи мероприятия: подобряване на организацията на защитата; повишаване на способностите за управление; усъвършенстване механизъма за вземане на решение.

6. Съставен е въпросник и е проведена анкета за изследване на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации.

7. За извършване на теренното проучване на процеса на управление при наводнение в общините е разработена анкетна карта.

По своята същност, получените резултати следва да бъдат характеризирани като обогатяване на съществуващите знания и могат да намерят приложение в практиката за подобряване на дейността на органите на изпълнителната власт за защита на населението при извънредни ситуации. Всички те са лично дело на автора и са доведени до широката научна общественост, чрез публикуваните доклади от научни форуми.

Приемам претенциите на автора за научно-приложните резултати така както са дефинирани.

4. Оценка на научните резултати и приносите на дисертационния труд.

Ефектът от получените научно-приложни резултати в дисертационния труд на Ангел Качамачков е както за теорията, така и за практиката.

Теоретичните могат да бъдат отнесени към обогатяване на съществуващи знания за детайлизация на понятия, систематизиране на съществуващо научно познание и класификации.

Практически характер имат резултатите от проведеното изследване сред специалисти и ръководители от различни общини и области в Република България по метода на експертните оценки, както и създадената анкета за определяне на способностите и управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации.



5. Оценка на публикациите по дисертацията и авторството.

Докторантът е представил три национални публикации, които са свързани с дисертационния труд. И трите публикации са разработени лично от докторанта. Нямам информация за тяхното цитиране от други автори. Приемам и трите публикации, тъй като те са част от получените в дисертационния труд резултати и са публикувани в Годишниците на Военна академия „Г. С. Раковски” и в сборника от Международна научна конференция “Съвременни заплахи за сигурността на Европа” на Висше училище по сигурност и икономика - Пловдив.



6. Литературна осведоменост и компетентност на докторанта.

Списъкът на използваните литературни източници включва 45 източника, всичките на кирилица. Използваната литература е тематично максимално близка до дисертационния труд и дава пълна и точна картина за състоянието на проблема. Представените факти, постановки и изводи са достоверни.

Определено считам, че авторът има необходимите познания за състоянието на проблема и е показал способност и умения да оценява творчески голямо количество литературни източници.

7. Оценка за автореферата.

Авторефератът е разработен според изискванията на Правилника на за развитие на академичния състав във Военна академия „Г. С. Раковски“ – Приложение 17 - заглавна част, същинска реферативна част и справочна част.

Авторефератът следва структурата на дисертацията и логиката на изложеното в нея съдържание. В автореферата правилно са отразени основните положения и научните-приложните резултати на дисертационния труд.

8. Критични бележки.

Наред с посочените добри страни на разработения труд, считам, че прекалено обстоятелствено са представени общоизвестните факти за случилите се бедствия на територията на Република България и проблемните въпроси в общините и областите, които са свързани с подобряване на способностите и на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт за защита на населението при извънредни ситуации, при положение, че последващата оценка на отделните направления за изграждане на тези способности, акцентира върху слабостите и трудностите за лицата участващи в създаваните щабове на общинско и областно ниво. Оценявайки дисертационния труда, стигам до извода, че авторът Ангел Качамачков е отделил значително място в него за критичен анализ на състоянието на проблема и по-малко за теоретичните изследвания и практическото му решаване.

По отношение на съдържанието смятам, че авторът би могъл да обърне по-голямо внимание на планирането, управлението и координирането на дейностите между кметства, общини, области, фирми, министерства и ведомства за подобряване на работата за защита на населението при бедствия.

Към предложения за рецензиране и за защита дисертационен труд, могат да бъдат предявени множество както общи, така и конкретни критични бележки, особено в стила на изложението, но воден от принципа, че е право на автора сам да избира изразните си средства, няма да акцентирам върху отделните елементи. Убеден съм, че в бъдеще, с натрупването на изследователски опит, докторанта ще усъвършенства уменията си да оформя научните си разработки.

В дисертационния труд има допуснати и известни слабости, най-вече редакционни и от технически характер.

Посочените критични бележки не намаляват достойнствата на разработения дисертационния труд и стойността на получените научно-приложни резултати, а бележките имат препоръчителен характер. Те само могат да бъдат полезни при по-нататъшната научна дейност на Ангел Цветанов Качамачков.



9. Лични впечатления и други въпроси, по които рецензентът счита, че следва да вземе отношение.

Познавам Ангел Цветанов Качамачков от 2009 г. след приемането му за обучение по магистърска програма като студент по специалност „Защита на населението и критичната инфраструктура” във ВА “Г. С. Раковски”. По времето на обучение си същият проявяваше активност и любознателност в учебния процес.



10. Заключение.

Считам, че докторанта Ангел Цветанов Качамачков е придобил необходимите знания и опит самостоятелно да формулира, изследва, оценява и анализира научни и научно-приложни проблеми и да предлага обосновани решения. На основание изискванията на чл. 6 ал. 3 от Закона за развитие на академичния състав в Република България и чл. 27 от Правилник за прилагане на Закона за развитие на академичния състав в Република България, представеният ми за рецензия дисертационен труд с автор Ангел Цветанов Качамачков представлява задълбочено и самостоятелно научно изследване с научно-приложни резултати и отговаря на изискванията за придобиване на образователната и научна степен “доктор” по научна специалност “Военно-приложни аспекти на гражданската защита” в професионално направление „Военно дело” от областта на висшето образование ”Сигурност и отбрана”.



11. Оценка на дисертационния труд.

Като имам предвид качествата на дисертационния труд, постигнатите научно-приложни резултати, посоченото в рецензията и съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗРАСРБ, давам напълно убеден, положителна оценка на дисертационния труд на тема „Повишаване на управленския капацитет на органите на изпълнителната власт при извънредни ситуации” и предлагам на научното жури да присъди образователната и научна степен „доктор” по научна специалност “Военно-приложни аспекти на гражданската защита” в професионално направление „Военно дело” от областта на висшето образование ”Сигурност и отбрана” на Ангел Цветанов Качамачков.


28.11.2016 г. РЕЦЕНЗЕНТ:



гр. София полк. доц. д-р Георги Георгиев




Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница