Повишените изисквания за опазване на околната среда изискват оптимизиране на съществуващите или изграждане на нови системи за събиране и транспортиране на битови отпадъци от територията на общините

София 2004 г.

В ръководството е обобщен натрупания досега у нас опит по решаване на горепосочените въпроси. Посочени са възможностите за прогнозиране на количеството генерирани отпадъци, начина за определяне на броя на съдовете и специализираните автомобили, технико-икономически показатели и др.

Настоящето ръководство е разработено с цел да подпомогне общинските администрации при определяне на оптимална система за събиране и транспортиране на отпадъците от населените места на територията на една община или регион до мястото за тяхното третиране.

ГЛАВА I. Количество генерирани отпадъци

За определяне броя и вида на необходимите съдове и техника за събиране и транспортиране на отпадъците е необходима информация за количеството генерирани отпадъци към момента, както и в прогноза за следващите 15-20 години.

При липса на данни, годишното количество на битовите отпадъци (В_г) може да се определи по формулата:

В_г = в _х N (м³), (кг) (1.1)

където:

- N – числеността на населението в града, района, микрорайона и т.н.

Предвид колебанието на количеството отпадъци по месеци и сезони се въвежда и коефициент на денонощна неравномерност (К₁) – това е отношението на максималната величина на денонощно натрупване на отпадъци към средноденонощното натрупване (по маса и обем).

Максимално денонощното количество отпадъци (В_м.д.) ще бъде:

Коефициентът на денонощна неравномерност е в границите от 1,25 – 1,40, като по-голямата стойност се използва при определяне на В_м.д. за по-малките населени места.

Нормите на натрупване могат да бъдат индивидуални (диференцирани), за всеки обект отделно (за жилища, магазини, училища, болници и т.н.) и общи. Общите норми включват всички видове отпадъци от жилищните сгради и отпадъци от отделните обекти, подлежащи за извозване със специализиран транспорт (без промишлените, специфични и строителни отпадъци).

В таблица 1.1 са дадени ориентировъчни диференцирани норми на натрупване на битови отпадъци за отделните сгради с обществено предназначение, търговски и културно-битови обекти, училища и др.

Таблица 1.1

№	Обекти	Норми на натрупване на битови отпадъци				Обемно тегло кг/м3
		средногодишни		среднодневни
		кг	л	кг	л
1.	Болница – 1 легло	230	700	0,63	1,9	330
2.	Поликлиника – 1 място	-	-	0,1	0,4	250
3.	Хотели – 1 място	80	400	0,22	1,1	200
4.	Общежитие – 1 място	100	330	0,28	0,93	300
5.	Детска градина, ясла – 1 легло	70	235	0,19	0,78	300
6.	Училище – 1 ученик	20	90	0,06	0,3	320
7.	Институти, техникуми – 1 учащ	26	120	0,09	0,4	220
8.	Театри, кина – 1 място	20	90	0,06	0,3	220
9.	Учреждения – 1 служащ	50	250	0,14	0,7	200
10.	Ресторант – 1 блюдо	-	-	0,06	0,2	300
11.	Стол – 1 блюдо	-	-	0,03	0,1	300
12.	Магазини за хр. стоки – 1 м2 площ	120	460	0,33	1,27	260
13.	Магазини за промишлени стоки – 1 м2 площ	30	150	0,08	0,4	200
14.	Шивашко ателие – 1 работник	100	250	0,27	0,68	400
15.	Складови помещения – 1 м2	35	70	0,09	0,19	500
16.	Пазар – за 1 м2 площ	18	36	0,06	0,12	500

Забележка: В количествата отпадъци от болници и поликлиники не влизат специфичните болнични отпадъци (инфектиран материал, отпадъци от хирургически отделения и др.), които се изгарят в инсинератори. Таблица 1.1 се използва при прогнозни оценки в случай, че няма достоверни данни за годишните количества отпадъци.

Общите норми на натрупване се използват при планиране на работата и необходимите средства за третиране на битовите отпадъци, за определяне на необходимата транспортна техника и за оразмеряване на проектираните съоръжения за тяхното обезвреждане. Общите норми са годишни и средноденонощни, като годишните се използват при определяне на мощността и производителността на съоръженията за обезвреждането или преработката на отпадъците, а средноденонощните – за оразмеряване на транспортните средства и оборудването за събирането и кратковременното съхранение на отпадъците.

Нормата на натрупване зависи от следните фактори:

а) степен на благоустрояване на сградите (отоплителна система, наличие на електрически печки, водопровод и канализация, наличие на сметопроводи);

б) големината на населеното място;

в) вида на използваното гориво при местно отопление;

г) културата при производство на предмети;

д) културата в търговията;

е) развитие на заведенията за обществено хранене и битовите услуги;

ж) използване на разделното събиране на отпадъците;

з) климатичните условия;

и) жизнен стандарт на населението.
При централно отопление и използване на газови или електрически печки се изключва възможността за отпадане на пепел и сгурия, а също така и на възможността за изгаряне на горимите части на отпадъците, съставляващи от 15 до 50% при местното отопление. Това увеличава количеството на леките съставящи (хартия, пластмаса) и обема на отпадъците, а намалява обемното тегло.

Големината на населените места също влияе на нормата на натрупване. При по-големите градове тя е по-голяма, което се дължи на по-добрата благоустроеност и сравнително по-високия стандарт.

При местно отопление, отпадъците са в зависимост от използваното гориво, като при използване на дърва отпадъците не превишават 2-3% от тяхното тегло; при антрацит – 10-15% и при лигнитни въглища до 25-30% от теглото им.

Нормите на натрупване на битовите отпадъци се определят периодично, но не по-рядко от 1 път на пет години. Замерванията се извършват сезонно в течение на 1 година. Продължителността на проведените замервания се приема: при ежедневно транспортиране – в течение на 7 дни, при извозване през 1-2 дни – по 10 дни в месеца.

Нормата на натрупване на битови отпадъци за един човек в денонощие, в обемни показатели, се получава като се раздели целия обем на изхвърляните отпадъци от дадения обект на броя на разчетните единици и дните между транспортирането на отпадъците.

Теглото на натрупаните отпадъци се определя от разликата в теглата на натоварената и разтоварената машина при теглене на автомобилен кантар. При необходимост от планиране на дейности в областта на управление на отпадъците се прогнозира тяхното количество, въз основа на прираста на населението и нормата на натрупване. Прирастът на населението е съобразно демографските прогнози, а нормата на натрупване може да се определи по формулата:

където:

b^’ – максималната възможна стойност (ординатата на асимптотата, равна на b_n при n  по логистичната крива) на нормата. Приема се 5 м³/жит/год.;

е – основа на натуралните логаритми;

а – показател, равен на b_n при n = 0;

x – коефициент, показващ темпа на нарастване на показателя, зависещ от местните условия;

n – периода, за който се изготвя прогнозата, в години

Обикновено годишния темп на нарастване на отпадъците е 3-8%. С оглед на условията в нашата страна, може да се приеме х  0,05.

Когато няма измервания за нормата на натрупване за даденото населено място или регион, могат да се използват данните от Таблица (1.2).

От проучване, извършено през четирите сезона на 2001 г., в рамките на проект за оптимизиране на системите за събиране и транспортиране на отпадъците в регионите на Созопол, Перник, Монтана, Севлиево, Русе и Силистра са установени норма на натрупване и обемно тегло, посочени в Таблица 1.3.

Таблица 1.3

Показател		Брой на жителите на населеното място
		До 3000	От 3000 до 25000	От 25000 до 1000000	Над 1000000
Норма на натрупване	кг/ж/ден.	0,40-0,50	0,90-1,00	1,05-1,15	1,15-1,25
	кг/ж/год.	150-180	330-365	380-420	420-455
	l/ж/ден.	1,05-1,45	2,30-2,85	3,10-3,85	3,95-5,00
	м3/ж/год.	0,40-0,55	0,85-1,05	1,15-1,40	1,45-1,80
Обемно тегло	кг/м3	340-380	350-390	300-340	250-290

За предварително определяне на количествата на отпадъците могат да се ползват стойности за норма на натрупване по данни от проведени изследвания в страната или по литературни данни. Но за гарантиране успешното реализиране на проекти в областта на управление на отпадъците от съответните населени места е необходимо да се извършат целогодишни реални наблюдения за норма на натрупване и състав на отпадъците.

Нарастването на количеството на отпадъците може да се приеме в размер до 20% от нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) за съответната година.

ГЛАВА II. Периодичност на транспортиране на отпадъците

Периодичността на транспортиране на отпадъците зависи от характера на населеното място и гъстотата на застрояване, от сезона, от вида и количеството генерирани отпадъци, от степента на обезпеченост с необходимите съдове и техника.

В по-големите градове и административните центрове, както и в курортните комплекси, периодичността е минимална. В определени периоди на годината, при увеличено количество генерирани отпадъци, приетата периодичност се намалява, с цел осигуряване на своевременно транспортиране на отпадъците.

Периодичността на транспортиране на битовите отпадъци варира от ежедневно - за центровете на населените места и териториите за обществено ползване, до 1 път на 14 дни - за малките населени места. По-голяма периодичност е недопустима, поради вероятността от разлагане на органичните съставки на отпадъците и опасността за здравето на населението и обслужващия съдовете персонал.

Периодичността на транспортиране на отпадъците се определя и в зависимост от вида на ползвания контейнерен парк.

Контейнерите тип “Бобър” (с обем 1,1 м³), с които се обслужват централните градски части, търговските обекти и единични обекти в границите на селищата и извън регулация, се транспортират ежедневно или 3 до 2 пъти седмично.

Съдовете тип “Мева” (EN 840-1:1997) (с обем 110 л) или пластмасовите кофи (с обем 120 л или 240 л) най-често се използват като индивидуални съдове за всяко отделно домакинство и се транспортират ежедневно или 2 до един път седмично.

Контейнерите с обем 4 м³ се транспортират 1 път на 7 до 14 дни, или по заявка на ползвателите. При обслужване на райони с голямо количество генерирани отпадъци, тези контейнери се транспортират на по-малък период.

Кошчетата за отпадъци с обем до 0,40 м³, предназначени за централните части на града, се поставят на спирки и на места, където потока от хора е голям. . Поставянето на такива съдове е необходимо за поддържане чистотата и естетическия вид на населените места и се препоръчва събраните отпадъци да се транспортират ежедневно..

Хартиени и пластмасови чували също могат да се използват за събиране на отпадъците, особено при въвеждане на разделното им събиране. В зависимост от специфичните условия (брой жители, норма на натрупване, морфологичен състав на отпадъците, периодичност на транспортиране и пр.), техния обем може да бъде 40, 60, 80 и 110 л.

Периодичността на събиране и транспортиране на отпадъците трябва да осигурява необходимите санитарно-хигиенни изисквания, поради което, в общия случай, не бива да се допуска период по-дълъг от 7 до 14 дни.

Наблюденията за състав на битовите отпадъци от малките населени места показват почти пълно отсъствие на органични съставки. Това е основание за приемане на по-дълъг (но не повече от 14 дни) период на транспортиране на битовите отпадъци в тези населени места.

Видът и броят на необходимите съдове за събиране на отпадъците е в зависимост от населеното място, броя жители, характера на територията (релеф, климат, транспортна инфраструктура и др.), характер и гъстота на застрояване (разположение на жилищните и обществени сгради, предприятията и търговските обекти), начин на събиране (смесено, разделно) и периодичността на транспортиране .

Съдовете за събиране на отпадъците са:

а) несменяеми,

б) сменяеми.

III.1. Несменяеми съдове

Несменяеми са съдовете, които обслужват непрекъснато дадена сграда или микрорайон, като периодично отпадъците от съдовете се претоварват на специализиран автомобил. Това са преносими съдове с обем 80-240 л и подвижни контейнери с обем 500-1100 л.

Преносимите съдове се произвеждат от поцинкована ламарина с дебелина 1-1,5 мм или от пластмаса. У нас се използват поцинковани съдове с обем 110 л – тип “Мева” (EN 840-1:1997) и пластмасови съдове с обем 120-240 л (EN 840-1:2000). Пластмасовите съдове са по-леки – тези с обем 120 л тежат 10 кг и имат товароносимост от 60 кг, а съдовете с обем 240 л тежат 16 кг и имат товароносимост 80 кг.

Използването на преносимите съдове се препоръчва за сгради с малък брой жители, за еднофамилни и двуфамилни къщи и сгради в селските райони.

За по-големи сгради е целесъобразно използването на подвижни контейнери тип “Бобър”, които са с различни типоразмери, но обикновено са с обем 500-1100 л.

Те се използват в централните градски части, при многоетажните жилищни сгради, за обществени сгради и търговски обекти.

Подвижните контейнери се изготвят от защитена от корозия стоманена ламарина, или от пластмаса. Пластмасовите контейнери са значително по-леки и по-лесно подвижни, докато металните имат собствено тегло от 60 до 160 кг. За по-лесно придвижване те се монтират на колела. Пластмасовите контейнери са лесно запалими, което ги прави непригодни за събиране на отпадъци в райони без централно отопление.

При избора на вида на съдовете трябва да се отчетат специфичните условия на общината и изискванията на потребителя.

В системите за събиране на отпадъците могат да се използват следните видове съдове (Таблица 3.1).

Таблица 3.1

Необходимият брой съдове за всяка сграда се определя в зависимост от броя жители (Nж), които могат да бъдат обслужени от един съд при определена периодичност на транспортиране. Броят жители (Nж) се определя по формулата:

където:

b – норма на натрупване в м³/жит/ден;

К₁ – коефициент на денонощна неравномерност – 1,25-1,40;

К₂ – коефициент на напълване на съдовете. Обикновено се приема 0,7-0,95;

t – срок за съхранение на отпадъците в дни (периодичност на извозване).

Определянето на необходимите несменяеми съдове (N_c) за цялото населено място се извършва по формулата:

където:

К₂ – коефициент на напълване на съдовете. Обикновено се приема 0,7-0,95;

В_{макс.ден} – максимално денонощно количество отпадъци в м³/ден;

К₃ – коефициент, отчитащ съдовете, намиращи се в ремонт, измиване и т.н. Приема се 1,05 до 1,2, в зависимост от състоянието на парка и степента на оптимизиране на системата за събиране на отпадъците.

t – срок за съхранение на отпадъците в дни (периодичност на транспортиране).
Необходимите съдове могат да бъдат изчислени и чрез максималното годишно количество БО, което се получава, като се умножат броя на жителите на населеното място по нормата на натрупване (Таблица 1.3).
N_{c =} В. t. К₁ (бр.) (3.3)

365. V_c .К₂

където:

V_c – обем на стандартния съд в м³;

К₁ – коефициент, отчитащ съдовете, намиращи се в ремонт, измиване и т.н. Приема се 1,05 до 1,2, в зависимост от състоянието на парка и степента на оптимизиране на системата за събиране на отпадъците;

К₂ – коефициент на напълване на съдовете. Обикновено се приема 0,7-0,95;

В – максимално годишно количество отпадъци в м³;

t – срок за съхранение на отпадъците в дни (периодичност на извозване).

Съществен недостатък на несменяемите съдове е трудното им организирано измиване. Често пъти по дъното и стените остават отпадъци, които през топлите летни дни са източник на неприятни миризми и създават условия за развъждане на мухи и гризачи. Затова е необходимо съдовете да се дезинфекцират периодично, като през лятото този период е 10-15 дни, а през зимата –20-30 дни.

Препоръчително е съдовете да се поставят на специална площадка, разположена на не повече от 80-100 м от най-отдалечения вход и не по-близо от 15-20 м от прозорците на жилищни и обществени. Площадките могат да бъдат оградени или изолирани от околното пространство със зелени насаждения. Размерите на площадката, вида на оградата и покритието й зависят от типа, размера и броя на съдовете, които ще бъдат разположени на нея, като за един съд се предвижда 1,2-1,5 м² площ. Съдовете могат да се разположат и в пристройки към сградите или в специални помещения в самите сгради, като тези помещения трябва да са с отделен вход, с водопровод, канализация, осветление и вентилация.

При сгради с малък брой жители могат да се използват и метални шкафове за съхранение на съдовете за събиране на отпадъците.

Типови схеми на несменяеми съдове за събиране на отпадъци са посочени в Приложение 1 .

III.2. Сменяеми съдове

. При системата на сменяемите съдове (контейнерна система) отпадъците се извозват до местата на обезвреждане в същите съдове, в които се събират и съхраняват. По този начин се избягва пресипването на отпадъците, намалява се контакта на работниците с отпадъците, всички тежки и трудоемки операции са механизирани, контейнерите могат да се измиват на местата за обезвреждане на отпадъците.

Разпространените в България контейнери от този тип са с обем 4 м³. Този тип съдове не е подходящ за събиране на отпадъци в малки населени места, тъй като населението ще трябва да изхвърля отпадъците си на голямо разстояние. В случай на преоразмеряване, контейнерите ще се транспортират до депото на по-голям интервал, а при спазване на периода на транспортиране - ще изискват по-високи транспортни разходи.

Броят на сменяемите контейнери (N_k) се определя по аналогична формула както несменяемите съдове:

където:

К₄ – коефициент, отчитащ броя на съдовете, намиращи се на платформите на контейнеровозните машини.

К₄ се определя по формулата:

(3.5)

където:

б₂ – количество контейнери, извозени от 1 контейнеровоз за периода на съхраняване на отпадъците (между две извозвания от обслужвания район).

Контейнерите се разполагат също на специални площадки, с радиус на обслужване до 100 м.

Контейнери с по-голям обем се използват за транспортиране на битовите отпадъци от претоварните станции до депата за отпадъци.

Като разновидност на сменяемите съдове се явяват пластмасовите и книжни чували, които се изхвърлят в автомобилите заедно с отпадъците, а на тяхно място се ползват нови чували. Те се използват за малоетажни и отделно стоящи сгради, подходящи са за използване в закрити помещения. Чувалите могат да се поставят на стойки за чували - стенен или подов тип.

III.3. Разделно събиране на отпадъците

Разделното събиране на отпадъците може да се извърши по два начина – в местата на тяхното образуване и в местата на тяхното обезвреждане.

Разделното събиране трябва да бъде насочено към отпадъците, за които съществуват мощности за преработка в страната. Към момента това са хартиените и картонени отпадъци, пластмасовите отпадъци, стъклените отпадъци и отпадъците от черни и цветни метали.

Според произхода и предназначението, хартиените и картонени отпадъци могат да бъдат групирани, както следва:

- отпадъци от вълнообразен картон;

- отпадъци от гладък картон;

- отпадъци от хартия за писане и печат;

- стари вестници;

- опаковъчна хартия за торби;

- опаковъчна хартия за пликове, пакетиране, обвиване и др.;

- лят амбалаж.

Видовете хартия и картони по класове са определени с БДС EN 643.

- отпадъци от полиетилен (ПЕ)-ниска и висока плътност;

- отпадъци от полиетилен терефталат (ПЕТ);

- отпадъци от полипропилен (ПП);

- отпадъци от полистирол (ПС);

- отпадъци от поливинилхлорид (ПВЦ).

За определяне на количествата отпадъци за рециклиране се използват резултатите от изследванията за нормата на натрупване и морфологичния състав. Системите за разделно събиране трябва да са насочени предимно към по-големите населени места в отделните региони, поради по-високата норма на натрупване и по-високото съдържание на рециклируеми компоненти в отпадъците.

Организацията на разделното събиране може да стане по един от следните начини:

- разполагане в близост до мястото на образуване на отпадъците на различно оцветени контейнери тип “Бобър”(табл. 3.2);

- разполагане на големи контейнери, разделени с преградни стени за отделните видове отпадъци;

- специални контейнери тип “Иглу”, ;

- раздаване на домакинствата на пластмасови или книжни торби с различни цветове с вместимост 30, 40, 60 или 110 литра;

- събирателни пунктове.

Таблица 3.2

№	Вид на съдовете за разделно събиране	Обем (литри)	Цвят	Предназначение
1.	Контейнери, метални (пластмасови) с модифициран капак	1100	жълт	Хартиени и картонени отпадъци
2.	Контейнери, метални (пластмасови) с модифициран капак	1100	червен	Пластмасови и метални отпадъци
3.	Контейнери, метални (пластмасови) с модифициран капак	1000	зелен	Зелено стъкло
4.	Контейнери, метални (пластмасови) с модифициран капак	1000	син	Бяло (прозрачно) стъкло

Броят на контейнерите за разделно събиране на отпадъците се определя в зависимост от количеството и състава на отпадъците, съобразно приета периодичност на транспортиране. При липса на информация, може да бъде прието обслужване на около 500 жители от 1 контейнер.

В населените места, с население по-малко от 500 жители, се предвижда по един контейнер от всички видове. По този начин се обособяват площадки с по 4 контейнера за разделно събиране.

Транспортирането на стъклените отпадъци до площадката за събиране и обработка може да бъде извършено с товарен автомобил с хидравличен повдигач с товароподемност 1,5 тона, а за хартиените, пластмасовите и метални отпадъци може да се използва специализирания транспортен автомобил за отпадъци.

При системата с големи контейнери се използват контейнеровозни автомобили. За контейнерите тип “Иглу” се използва специален камион с кран. При разделно събиране с чували могат да се използват обикновени бордови автомобили или специализирани автомобили за отпадъци.

Периодичността на транспортиране се определя в зависимост от вида на отпадъците.

При системата на разделно събиране на отпадъци трябва да се предвиди и площадка за сортиране и обработка, която да бъде оборудвана с линия за сортиране, инсталация за балиране на хартиени и пластмасови отпадъци, оборудване за трошене на стъкло и отделяне на металните примеси, мелница за пластмасови отпадъци, складови площи за съхранение на постъпващите и обработените отпадъци, транспортни средства и товаро-разтоварна техника.