Поздрави, Щастливците Петьо и Анелия Пейчеви! Старозагорски минерални бани



Дата02.01.2018
Размер105.35 Kb.
#40002
Поклонническо пътуване до светините в североизточната част наРумъния – Молдова и Буковина и старата столици Яш.
Поздрави,

Щастливците - Петьо и Анелия Пейчеви!
Старозагорски минерални бани

тел. 04111 2890, 0888963665

e-mail: shtastlivcite@gmail.com

www.shtastlivcite.com

Среща с невероятно красивите средновековни манастири: Секу, Сихастрия (гробът на стареца Клеопа), Нямц (мощите на св. Паисий Величковски), Агапия, Варатек и др; поклонение на мощите на св. Петка Търновска (Яш), както и на многобройни чудотворни икони. Малко познати у нас места, изненадващо богати както на исторически и художествени ценности, така и на пълноценен съвременен духовен живот.


Манастир “Св. Три Светители” (Тrei Ierarhi)
Изграден е в гр. Яш от образованият владетел и щедър меценат на културата Василе Лупу. Манастирският храм, както и целият комплекс от сгради, са истинско постижение на тогавашната архитектура и изкуство. Тук са положени мощите на прочутата св. Параскева (Петка) Търновска.

Наред с ролята си на култово-религиозен цетър, манастирът “Тримата Светители” се превръща във водещото в Модова средище на образование, науката и книжнината. През 1640 г. в манастира е създадена “Славяно-греко-латинска Академия” – първата елитарна школа в княжеството, в чието изграждане взема участие и ерудираният киевски митрополит Петър Могила, който е от млодовски произход. Той изпраща тук Софроний Почавски, бивш ректор на Киевско-Могилянската духовна академия и още неколцина авторитетни преподаватели. Изучават се славянски, латински и гръцки, както и граматика, теология, философия и реторика. През 1641 г. тук е открита първата типография (печатница) в Молдова, която ползва материали от Лвов, Киев и Москва. Сред напечатаните тук книги се открояват “Учителното Евангелие” на молдовския митрополит Варлаам и “Правилата на Василе Лупу” (сборник със закони).

Мощите  на  Св.Параскева  са  пренесени  от  Константинопол  в  тази  църква  през

1641г.  и  престояли  в  нея 248  години. По време на избухнал пожар, причинен

от  запалените  свещници,  всичко  било  обгърнато  от пламъци,  среброто и  златото  върху раката  с мощите  се  е  топяло,  но  те  останали  непокътнати. Когато  повдигнали  дървения капак, вътре в раклата топлината не била проникнала и нито одеждите, нито мощите били засегнати. Само възглавницата под главата на светата била леко опушена.
Митрополитската катедрала Сретение Господне с мощите на св. Петка
В църквата има три престола, на Св. Георги, на Св. Параскева и централния на Сретение Господне. Върху страничните стени са стенописвани икони на различни светци в цял ръст. Почитта към св. Параскева в Яш е добре позната. В Митрополитската катедрала в Яш се пазят частици от мощите и на други светци. Те са стигнали тук чрез различни дарения от миналото или от днес. Някои от тях принадлежали на един манастир от епархията и били донесени в катедралата по времето на Митрополит Вениамин Костаки и Йосив Наниеску. По настояване на Негово Високопреосвещенство Митрополит Даниел, мощите били поставени в сребърен ковчег, изработен в Атина през 2003. Ковчегът с мощите е поставен близо до мощите на св. Петка. Вярващите могат да се поклонят и да се помолят за покровителство на светиите винаги, когато поискат.

 

При нетленното тяло на светицата станали много чудеса - слепи проглеждали, хроми прохождали, болни оздравявали


Преподобна Петка – житие
Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла през ХI век. Родителите и били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Били известни и състоятелни хора. Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църквата чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" (Марк 8:34). Тези думи я развълнували силно. На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Правела това често. Родителите й се сърдели, че дава всичките си дрехи на бедните, а тя ги успокоявала с думите: "Иначе не мога да живея!" Когато родителите є починали, Петка останала сама и намислила да се раздели със света.


Раздала всичкото си наследено имущество на бедните посетила Цариград, обиколила светите му места. Вслушвала се в съветите на ревностни подвижници и по техен съвет се заселила в ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.
Тогава тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и други места, осветени от живота на Спасителя. После се заселила в Йорданската пустиня. В тази пустиня, където преди се е подвизавала и Мария Египетска, Петка също като нея водела равноангелски живот. Хранела се с треви веднъж на ден - след залезслънце. Мечти и привидения я изкушавали, но Господ за нея бил сигурно прибежище. Така прекарала много години. Стигнала до старост.

Веднъж, като стояла на молитва, явил є се ангел Господен и й казал: "Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа." Зарадвала се Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.


Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". В храма във Влахерна дълго се молела пред чудотворната икона на света Богородица. Като се върнала в Епиват, не заварила жив никого от своите роднини и познати. Заживяла като странница при храма "Свети Апостоли" отдадена на молитва.


Минали две години. Блажената Петка се молела в своето усамотение и както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви граждани я погребали вън от градеца като чужденка. Недалеч от мястото, където била погребана преподобната, се подвизавал един стълпник. По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. От силното зловоние стълпникът бил принуден да слезе от стълба и да помоли близките жители да погребат тялото на нещастния човек. Благочестиви, но прости хора започнали да копаят гроб и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Хората се уплашили. Не знаели какво да правят - били неуки в духовните неща. В простотията си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.


На следващата нощ един от тези благочестиви люде на име Георги сънувал девица, цялата обляна в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците хванал Георги за ръката и му казал: "Защо презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го от смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята."


Тогава и дивната девица казала на смутения Георги: "Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрад. Моята родина е Епиват, гдето вие живеете." В същата нощ и една благоговейна жена на име Евфимия имала подобно видение. На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан.


Нетленното тяло било извадено и поставено по тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли". При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести оздравявали.

През 1204 г. кръстоносците завладели Цариград и образували Латинската империя, просъществувала 57 години. Българският цар Иван Асен воювал срещу нея и принудил латинците -кръстоносци да му плащат данък. До царя достигнала славата за чудесата от мощите на преподобна Петка. И разпалило се в сърцето му желание да придобие нетленното съкровище - ковчега със светите мощи на преподобната. Хрумнала му идея да поиска от латинците - кръстоносци вместо данъка от сребро и злато, бисери и скъпоценни камъни, да му дадат всехвалния ковчег на светицата. Желанието на царя било удовлетворено.


Свети патриарх Евтимий пише: "Самодържецът, като чу това, струваше му се да лети по небето и не знаеше къде да се дене от голямата радост. Изпрати митрополита от Велики Преслав преосвещения Марко да пренесе с много почести тялото на преподобната от Епиват в славния гр. Търново... Той взе почтително светите мощи и тръгна за родината си, като отправяше хвала към Бога и света Петка." Годината е 1238... Впоследствие бил издигнат храм в чест на преподобна Петка и в него положили светите и мощи.


Когато турският султан Баязид превзел Търново в 1393 г., светите мощи на преподобна Петка били изпросени от Страцимир, царя на Видин, и пренесени във Видин, след като са престояли в Търново 155 години. През 1396 година и Видин паднал под турска власт. По настояване на благочестивата сръбска княгиня Милица мощите на светицата били пренесени в дворцовата църква на Белград. Във Видин светите мощи са престояли само 3 години. Сюлейман Великолепни в 1521 година завоювал Белград. И изпратил същите мощи на преподобна Петка в Цариград. Приела ги с благоговейна почит Цариградската патриаршия.


След 120 години, в 1641 година, Патриаршията изпаднала в тежко материално затруднение и дългове поради големите данъци, които турците събирали от нея. Тогава й помогнал Молдо - Влахийският княз Ио Василий Воевод. Според разказа на Никодим Светогорец князът дал на цариградския патриарх Партений (Старши) доста злато, а патриархът в отговор на неговата молба му дал мощите на преподобната. Мощите на светицата тайно били спуснати по стената на Фернер към морето, а от там с кораб отнесени във Влашко, в град Яш и положени в църквата "Свети Три Светители". И днес светите мощи на преподобна Петка почиват в град Яш в още по-величествената катедрала "Сретение Господне".


Нямц е известен като регионът с най-много манастири на квадратен километър в света.

Манастир Нямц. За пръв път се споменава през ХІV в. и е най-големият манастирски комплекс в Румъния. След падането на Търновското царство, много духовници са приютени в манастира Нямц, най-известният от които е Григорий Цамблак. Той отначало служи в столицата на Княжество Молдова - Сучава, като е радушно приет от княз Александър Добрия и след дълго странстване като митрополит на Литовското княжество и след това от 1418 г. до смъртта си през 1420 г. пребивава в Манастира Нямц. В архивите на Нямцкия манастир и до днес се пазят трудовете на тези монаси написани на български език.


Манастирът “Нямц” е създаден от трима български монаси, побегнали от столицата Търново във времето на османското завоевание. Една румънска версия отдава основаването му на св. Никодим Тисмански (български монах от Македония, работил във Видинското царство, после във Влахия), което обаче няма опора в съвременните извори. Един от първите игумени на тази обител е Григорий Цамблак. Днешният манастирски храм “Възнесение Господне” е изграден от Стефан ІІІ Велики през 1497 г. – църковна сграда, която се превръща в образец за много молдовски църкви през следващия ХVІ в. През ХV-ХVІ в. манастирът е своего-рода наследник на Търновската книжовна школа. Именно от неговите хранилища произлизат голяма част от познаните днес ръкописи с произведения на св. Патриарх Евтимий и други старобългарски автори. Тук, както стана дума, работи Григорий Цамблак, В “Нямц” през ХVІІІ в. работи прочутия руско-украински монах и книжовник св. Паисий Величковски. Днес манастирът е действащ, мъжки, с над 200 монаси.
Св. Паисий Величковски - -житие
Св. Паисий Величковски е роден в Полтава през 1722 г. Само на 13 години  постъпил в Любицкия манастир на Днепър, след това живял в Медведковската обител, в Киевската лавра, 3 години живял в молдовските скитове, където негови духовни наставници били богомъдрите старци Михаил и схимонах Онуфрий. "От тях отецът разбра - казва древният животописец на Паисий - какво е истинското послушание, от което се ражда истинското смирение, умъртвява се собствената воля и разсъждение и всичко, което е от този свят, което е начало и нескончаем край на истинското монашеско дело." Своето подвижническо и послушническо образование  Паисий завършил на Атон. Докато преподобни Паисий Величковски се подвизавал  на Света Гора Атонска, се занимавал с издирване на намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език, или поправял и допълвал по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи. През 1763 г., воден от Божия промисъл за многобройното си словесно стадо, той се преселил в Молдавия заедно с шестдесет свои духовни чада - монаси и послушници.
Завърнал се във Влахия, той основал общежителния манастир в Дрогомирна, където "с много трудове и сълзи обнови древния монашески единодушен чин", като немалко се потрудил и върху превеждането на Свети отци подвижници. В основата на манастирския живот  Свети Паисий поставил старчеството. За ХIХ век  отец Паисий притежавал същата значимост, каквото преподобният Сергий за ХV столетие. Той успешено насаждал истинското монашество, което се появило някога в Русия от Изток заедно с християнството.  По времето на реалистично-практическата Петрова епоха започнало да запада.
В Козелската Оптинска пустиня, както е известно, старчеството било благоустроено от старец Леонид, духовен син и приятел на ученика на отец Паисий Величковски - схимонах Теодор, през тридесетте години на нашия век. След Леонид († 1841 г.) старци били споменатите Макарий († 1860 г.) и Амвросий, починал  през 1891 г. Със своите преводи той положил ново начало на славянската аскетическа литература. И преди отец Паисий Величковски съществували преводи на някои древни

аскетически творения, но тези преводи били вече остарели и станали рядкост.  От грешки при многобройните преписвания често смисълът им бил неясен или дори загубен, а най-главното - те били забравени като ръководство за практически живот.


Несъмнено венец на просветителските му трудове е църковнославянското "Добротолюбие", двутомен сборник от светоотечески наставления за духовен живот. За основа на сборника е послужила гръцката "Филокалия" ("Добротолюбие"), събрана от светоотеческото наследство от преп. Никодим Светогорец (1748-1809 г.) и отпечатана във Венеция през 1782 г.
Манастир Секу, името произлиза от суша, пресъхнала река. Основан е в 1602г. в чест на отсичането пречестната глава на Св.Йоан Кръстител. Стенописите са изработени във възрожденски стил. Построен в равнинна местност, известна със същото име, манастирът се състои от сгради, ограждащи потопения в молитвена тишина вътрешен двор с централната църква в средата и кръгла беседка за посетителите.

Манастир Сихастрия, основан от монаси исихасти около 1650г. Стотици години тук са живели монаси отшелници. Дървената църква Рождество Богородично е построена в 1656г. и е горяла няколко пъти по време на различни нашествия, татарски, турски докато през 1825г. е построена каменна църква, т.н. лятна църква. Така наречената зимна църква е посветена на Св. Йоаким и Св. Анна е изцяло стенописвана с евангелски сцени от украинския художник Йоан Проченко с монашеско име Ириней. Той е изписвал иконите след продължителен пост и молитви, практикувал е сърдечната молитва. Характерни негови икони са две Богородични икони. На Богородичната икона - Умиление Светата Дева е изрисувана в молитвен взор, отправен към небето и сълзи по  лицето й. Преданието разказва, че тази икона изобразява Св. Богородица преди да роди младенеца с прозрение за майчините скърби, които я очакват. Монахът Ириней се молил на Св. Богородица да му открие истинския си лик за да я нарисува каквато е. Дева Мария му се явила и той я нарисувал на иконата Достойно есть, както тя му се явила. И двете икони са в църквата Св. Йоаким и Св. Анна. Около 150 монаси и послушници живеят тук и в още 5 скита. Тук се подвизавал и завършил земния си път монахът Клеопа. Той дошъл на 17 години с четирима от братята си, които всички умрели на 26 години. Единият от братята му, преди да умре, му оставил бележка, да не се тревожи, защото той, Клеопа няма да умре на 26 години както братята си - монаси, а ще живее до дълбока старост. Отец Клеопа всеки ден служил света Литургия и ядял само нафора и починал на 86 години през 1998г. Младият
Клеопа в повечето време пасял овцете и четял книгите от манастирската библиотека. През 1941г. след смутове и по време на бандитски нападения бил ослепен стария игумен и тогава монахът Клеопа станал игумен. Старецът Клеопа е погребан в монастирското гробище до духовния си старец Пайсий Олару, починал през 1990г. Монасите разказват, че и днес хората като се молят на гроба му измолват Божията милост.
Манастир Агапия - по името на основателя му, монаха Агапи, живял през 14 век в скит наблизо. В този скит днес живеят около 40 монахини. Монастирът е един от най-големите в православния свят, с около 500 монахини и не е преставал да

съществува през цялата социалистическа епоха. Църквата е построена в 1642г. от



Гавриил, брат на владетеля Василий Лупу. Била е разрушавана от татари, турци и поляци. Тук се намира старинна византийска икона на Богородица от 14в., подарена от Йоан Палеолог VIII. С голяма стойност са стенописите, рисувани от Николае Григореску между 1858 и 1861 г.
Манастир Варатек - основан 1785 г. с около 500 монахини. Църквата Успение Богородично e построена от камък и тухли, в хармонична комбинация от молдавски и нео-класически елементи от края на 18 век. Наред с красивите икони в абсидата отляво на олтара е издигната иконата на Св. Анна с Богородица - младенец на ръце, от тайнствен майстор.
Каталог: res -> news
news -> Храм „Свети Иоан Рилски” гр. Търговище
news -> Драматичен театър „стефан киров” сливен късноантична и средновековна крепост „туида” и ансамбъл за народни песни и танци „сливен”
news -> Сценарий за годишно утро в първи клас ден на провеждане: 24. 05 Децата са подредени на сцената. Изпълнение на песента „Първокласно”
news -> Пълен текст на разговора
news -> Илийчо, Август и седемте джуджета Пенко Гелев и Сотир Гелев
news -> П р о г р а м а есенен театрален салон
news -> Ху йем ай – Кой съм аз?
news -> 1 клас – посрещане 2012 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница