Всяка среща с българският музикант и джазмен Теодоси Спасов носи удоволствие и изненада. Той е от музикантите, които умеят да бъдат неочаквани и различни от предния път, когато сме ги слушали и гледали. За тези, които дойдоха на концерта на холандско трио от българи начало с варненеца Димитър Бодуров и с участието на Теодоси Спасов в предварително изграден образ: как трябва да изглежда джаз-концерт, без да се съобразят, че говорим за етно-джаз, може да са останали поразочаровани. Защото концертите на Теодоси Спасов винаги са били предизвикателство, а и това е най-динамичното направление на съвременния джаз- балканска етномузика, която включва доста неочаквано съчетаване на балкански народни инструменти, като кавала на Теодоси, пеене на живо или на запис и дори танц.
Малко след концерта, когото целия ансамбъл заедно с израелските им почитатели отидоха да послушат състава на Алберт – българина в ресторант „Бояна” в Яфо Теодоси Спасов бе любезен да отговори на въпроси за електронния вестник „Кулану булгарим”:
Познат и любим изпълнител сте за израелската публика, но смятате ли че тя (с изключение на преселниците от Балканите) разбират вашата музика?
Мисля, че да. Може би за осми или десети пат съм в Израел и то частно не само за един концерт, а за цели турнета. Например с трио „Българка” за пръв път пребродихме страната. Имахме представления в най-престижни зали и в кибуци и навсякъде ни харесваха много. Още по-сериозен изпит за мен бе турнето ми , преди няколко години,с Кибуцния симфоничен оркестър там свирихме мои композиция за кавал и оркестър и те се харесваха. В края на януари тази година свирих с камерен оркестър за класическа музика на Бершева.
Знам, че сте получили особена награда на фестивала „Джаз край Червено море” в Ейлат.
Да, там имах много добър контакт с публиката. Оказа се че българските ритми, които звучат в моите изпълнения много им допадат. Запознах се с един изключителен музикант от български произход Сту Акоен, който е легенда да тукашната джаз музика и има много ученици. Така, че музиканти от Израел бяха отчасти подготвени за неравноделните тактове на моите изпълнения и звука на кавала.
Ви се един от организаторите на необикновения пътуващ по целия Балкански полуостров джаз фестивал „Балкански коне”, какво е най-неочакваното, най-невероятното, с което се сблъсквате в него.
За мен това не е просто фестивал , а работилница, където се споделят нови идеи и просто пред очите ни балканският джаз се развива, става различен, самобитен. Що се отнася до невероятното, по време на този фестивал невероятното става вероятно.
Знам, че имате много последователи, и синът Ви ли се готви да ви наследи в тази музика?
За сега той учи в американско училище в София и казва, че иска да се занимава с кино или с продуценство. Но буквално по нова година ми каза , че създават джаз-група със свои съученици. Той свири на пияно. Не мога да определя доколко това му увлечение е сериозно.
