Прабългарските символи в националното българско облекло

Знаете ли,

аз съм имам техническо и икономическо образование, обичам хуманитарните науки, но никога не съм писала доклади с хуманитарна насоченост, затова днешното ми обръщение към вас ще е по-скоро споделяне на идея, която открих, занимавайки се с изкуство.

Кризата ме остави безработна, затова реших да творя. Започнах с вълнени, автентични, ръчно-тъкани платове – нашивах върху тях прабългарски символи, знаци, донесени от дедите ни от местата, откъдето са тръгнали към нашите днешни земи. Изработвах символи на Юи – Тангра, тризъбец – древен знак, наречен Балтавар – знак на рода Дуло, рунни знаци и орнаменти, соларни знаци.

„Изследователите са единодушни, че те са имали многофункционална роля, служейки като защитно средство, родов белег, религиозен символ, производствен знак, а някои и като букви.” – цитирам Иван Танев Иванов и неговия труд „Основни прабългарски символи и тяхното значение”.

Изработих сбирка от 13 платна, които нарекох „Първо сме българи”. След това обаче се впуснах в изкуството на новообразувалия се български народ, след Аспарух – в шевиците, бродериите, в тъканите платове и килими, в шнуровете. С изненада забезязах, че по-голямя част от прабългарските знаци, донесени от степите, намират място в новите шевици, създадени тогава, останали и до днес:

1. 
   Соларните знаци – кръст (равнораменен), кръг, кръст в кръг, кръг с точка в средата, свастика, триквестър, розета (звезда), детелини и спирали. Камъни с изсечени подобни симвили се считат за безценни и са пренасяни от старите към новите постройки. Тези елементи съвпадат с прабългарските символи за слънцето и небесните тела. Може да считаме, че тези орнаменти са наследство от многобройните древни българи, държавническият елемент на българската държава и народ.
   

+, O,

2. 
   Прабългарския знак-Юи – Тангра, предполага се, че е изпълнявал ролята на цифра, имал контекст на „седембожие”, наречен е Юве или Иуи, знакът на „княз, чиято власт идва от Бога”.
   

Намирам и други символи – попроменени, поукрасени, но все пак – там, в шевиците, в дърворезбите, върху саркофази в църкви, по тъканите платове и килими. Дори християнският кръст не се среща толкова често там, колкото знакът на Тангра.

Това ме озадачи и изненада, но и малкото откритие, което направих, ми донесе голяма гордост.

Попадна ми сборник, наречен „Български народни носии в съвременно облекло” от Мариана Калчева и художествен консултант проф. Дечко Узунов, изд. 1959 г. В него имаше народни носии от различни краища на страната. Какво видях в шевиците, разглеждайки ги отблизо? Че българите са скрили там магическите си знаци. Според Таньо Танев и Ангел Манев в техния труд: ”Свещенните пространство и време в долината на разума”, българите са имали свещена азбука, чиито 3 основни букви сами изписват името й, името на Божия син, глагол. Тази азбука е използвана строго единствено за храмови нужди и никога за графично изобразяване на вербални еквиваленти.

Значи, донесеното от тях не е просто азбука, това са свещени знаци, с които човекът общува с Бога. Вплитайки ги в тъканите и облеклата си, те са ги направили безсмъртни.
Значи ли това, че и шевиците са свещенни?

Запазили са в себе си Божието слово – красиво и уникално като тях.

Уникални ли са те като тъкани, свещена ли е ръката, която ги е бродитала?! Кое я е водило!?

За това ли още са живи, а материята рухна: (Намирате ли аналогия в нещо познато? – икономическата криза, започнала 2008 г. със срив на материалните блага!!!) и сега майките учат дъщерите си на изкуство, но не да бродират, а да се гримират!

Затова реших да отворя шевиците, като изплета в пана част от елементите, които ги съставят, да уголемя елемента, като го извадя от тъканта, да покажа красотата му, а някой ако реши, може да потърси и да намери прабългарския символ в тях! Ако ние не искаме да отворим очите си за тях, аз реших да ги уголемя така, че да ГИ виждаме с малките си очи и тесногръдието, което носим понякога.

За мен това е онова малко нещо, което е толкова миниатюрно, че си няма визия, казва се просто „нещо”, но което ни липсва винаги, когато сме зад граница. Уж в чужбина сме, с приятели сме, със семейство сме, във собствен дом или може би със собствен бизнес, но сме в чужбина и ...нещо ни липсва!!!

И какво е то?

Не знаем!

Нещо!

Аз му казвам „българщина”.

Моля, помислете и вие за това!

аз имам нахалството да ви кажа: Ако не носите българщината в себе си, срамувайте се,