Праисторическо изкуство в света и по българските земи

„Древна легенда разказва, че когато девойка изпращала любимия си на лов, взела парче въглен от догарящия огън и очертала с него сянката на момъка върху скалата. Така се появило първото изображение. „

Праисторическата епоха е най-ранният исторически период, за който нямаме писмени свидетелства. Той приключва около 4000 – 3000 г. пр.Хр. За живота на хората от това време черпим сведения само от находките на археолозите. Те откриват все повече свидетелства за изкуството на нашите предци. Намерени са множество галерии с изображения на животни и ловни сцени върху стените на пещерите - изваяни, нарисувани или издълбани. Такива са образите в пещерата Алтамира в Испания, Фон дьо Гом и Ласко във Франция…В България праисторически рисунки има в пещерата Магурата.

Основен мотив в изображенията са животните – елени, мамути, бизони, диви коне, лосове и др.

В Алтамира ( 11 950 г. пр.н. е.) са изрисувани над 150 изображения на животни ,от които тай – силно впечатление правят зубрите ( европейски бизони ) от т.

н. Голяма зала и по – специално излъчващия първична

сила , макар и изобразен в момент на привидно спокойствие „ Почиващ бик „ От сравнително малко изображения на хора ,схематични или някои масирани с глави на животни ,можем да предположим ,че това са

жреци .






С
амо в пещерата Ласко са открити близо 2000 врязани и рисувани образи на животни. Те били важна част от религиозното мислене на праисторическите хора, осигурявали им храна и облекло. Първите художници ги познавали и изобразявали много точно. Използвали охра, червена и черна боя на прах, които добивали от растения и минерали и съхранявали в кухи кости. Разреждали ги с животинска мазнина и ги наслагвали върху стените с четки от листа и клонки, с парче кожа, мъх или с пръсти. Линиите са правени с тор от прилепи. Голяма част от творбите на тази историческа епоха са се загубили поради нетрайността на използваните материали.


Същинското изкуство, свързано с опре­делени изображения, се появява към 35 000 - 25 000 г. пр.н.е. Изглежда, че най-стари са графичните изображения - контури на жи­вотни, които можем да разпознаем. Но по времето на граветската и солюстрейската култура се появяват многобройните ре­лефи и фигурки на т.нар; палеолитни Вене- ри. В науката са известни вече над сто фигурки от Европа и

Венера от Лосел

Азия. Една от първи­те е релефна - Венера от Лосел във Фран­ция, изсечена в скален блок (височина 46 см),

като се използва неговата естествена изпъкналост, за да се подчертаят вторичните

полови белези, свързани с майчинс­твото - корем, върху който е положена лявата ръка, докато дясната държи рог от зубър. Съжителството, а и борбата с жи­вотните и вечният глад на тогавашния човек - ловец, налагат и първите теми в изкуството - лова и дивеча, а също и плодовитостта на жената, от която зави­си числеността на ордата или племето - залог за успешния лов и добрата защита от всякакви врагове и природни бедствия.

Различни са интерпретациите на първо­битното изкуство. независимо дали приемаме обяснението на изображенията като магични, ритуални или някакви дру­ги, без съмнение те са,били обществено- необходими и за тази цел отделни члено­-

ве на общността са освобождавани от преките им задължения по прехраната и отбраната, за да се посветят на рисуване и скулптиране. Съвършенството, достиг­нато от анонимните майстори, ни уверява в реалността на предположенията за съще­ствуването на школи, т.е. на предаването на опит между цяла редица поколения.

Вилендорфската Венера (Австрия)

И
Венера от Лосел, и прочутите фигури от Леспюг (Франция) и от Вилендорф (Австрия) или от Долни Вестонице (Чехос­ловакия) и Костенки (СССР) са третирани обемно. Подчертани са коремът, гър­дите, забелязва се и стеатопигия, т.е. нат­рупване на тлъстини в задните части, не­що, което се среща все още при бушмен- ските жени в Южна Африка и се обяснява с натрупването на хранителни запаси, не­обходими, за да се издържи вероятно през циклично повтарящите се периоди на не­достатъчно хранене. Венерите са лишени от черти на лицата. Физиономични белези се появяват на главата на една статуетка от слонова кост от Папската пещера в Бра- санпуи (Южна Франция) и на друга Вене­ра, изработена от същия материал (Долни Вестонице.

Венера от Долни Вестонице (Чехия)

Венера от Гагарино (Русия)

През вековете идеалът към жената се променят . В Древен Египет например идеалът за красота на жена е красиво лице и стройна фигура.




До наши дни се е запазил бюстът на Нефертити, който дава представа за понятието за красота на древните египтяни.

В Древна Гърция идеалът за красота е обожествен. Древните гърци се прекланят пред съвършенството,те изчисляват пропорциите на отделни части от тялото математически и издигат в култ красотата и идеалните съответствия.

Афродита

Статуите на богинята на красотата и любовта Афродита се подчиняват на тези пропорции. Един такъв пример за идеала за красота в Древна Гърция е статуята на Венера Милоска, която се счита, че изобразява Афродита. Тя е едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство и е открита през 1820 г. сред развалините на древния град Милос на едноименния остров в Бяло море

Откритите оръдия на труда в пещерите Бачо Киро край Дряново и Темната дупка близо до Враца са важен източник на информация за живота на хората от палеолитната епоха. В земите ни са открити разнообразни по форма глинени съдове с геометрична декоративна украса, изделия с антропоморфна и зооморфна форма, изображения на женски фигури от глина, кост и камък.

пещера Магурата

В пещерата Магурата са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано. Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха са с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи.

В неолитното селище при Градешница са намерени съдове със знаци, за които се предполага, че са свързани с календарните представи на хората.

Особен интерес представляват

• 
  глинените обрачни плочки
  
• 
  с врязани писмени знаци
  
• 
  от V хил .пр. Хр които се смятат за
  
• 
  най – старата писменост в Европа .
  
• 
  Някои учени предполагат ,че този
  
• 
  скрипт от Древна Тракия предхож-
  
• 
  да по давност подобни намерени в
  
• 
  Египед с около две хилядолетия
  

Художествените произведения, създадени от ръката на праисторическия човек са носители на специфичните стилови особености на конкретната етнокултурна общност, която ги е създала, но отразява и идеите общи и за огромни територии. Праисторическата епоха е време на изграждане на почти всички видове изкуства. През късния палеолит възникват резбата на камък и кост, наскалната живопис, орнаментиката, производството на украшения и дребната пластика, проследяват се наченките на архитектура, музика /ритъм/ и танц. През епохата на неолита към тях се присъединяват керамиката, а по-късно и художествената обработка на металните изделия и монументалната каменна скулптура. Различните страни на художественото творчество на човека се развиват неравномерно териториално и по време. Например, през късния палеолит, мезолит и неолита в югозападната част на Европа и плодородната тогава Сахара на преден план стои живописта (рисунки в пещерите, по скалите и скалните навеси ) , докато произведенията на идолната пластика се броят на пръсти. Керамиката е най-масовата художествена изява на праисторическия човек,достигнала до наши дни, а идолната пластика-неговото най-високо творческо постижение за този ареал.

Идолната пластика дължи своето съществуване на идеята за плодородието, която лежи в основата на всички древни култури. Тази дълбоко матриархална идея се заражда през късния палеолит първоначално като идея за продължаване на рода. Тя се свързва пряко с родово-общината социална структура и съответните култове. Над 90% от познатите ни идоли изобразяват жени. Мъжките фигури са само редки изключения. Образът на жената продължава да доминира, даже когато археологичните факти говорят за разложение на матриархалните отношения и археолозите се натъкват на определени патриархални тенденции в структурата на обществото, например в края на каменно-медната епоха. Праисторическото изкуство, по един или друг начин, винаги е било тясно свързано с различни страни на древните култове и с магията. При каменно – медната, а вероятно още през новокаменната епоха най-важен е бил култът към слънцето, луната и природните стихии , за чието съществуване черпим сведения ат сцената,открита в селищната могила при село Овчарово, Търговишко.

Почитането на слънцето е характерно за всички ранно земеделски общества и нашите зами не правят изключение в това отношение. Върху олтарите от култовата сцена от Овчарево личат символи на слънцето, луната,знаци на растения,змия или светкавица и др.Участващите в сцената 4 женски фигурки са вдигната в полза на адурация ръце, дават възможност правилно да се интерпретира този жест. Той е отправен към слънцето и луната,момент хвърлящ светлина върху ролята и мястото на идолната пластика на в сложната система на праисторическите вярвания. От положението на женските идоли личи че те не са водещи божества, а само посредници между човека и небесните божества. На небесните божество са били посветени глинените олтари във формата на фронтоната фасада на дом. Вероятно се е предполагало, че въпросните висши божества обитават подобни символични домове.