Практическо ценообразуване ако сте финансист или счетоводител не четете по-нататък



Pdf просмотр
страница3/9
Дата05.07.2024
Размер0.72 Mb.
#121534
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Praktichesko Cenoobrazuvane
Пълна себестойност
Пълната себестойност е отговор на въпроса „Колко общо ми струва един брой от конкретен
продукт/услуга?“.
Пълната себестойност на едно изделие включва производствената себестойност + дял от
общофирмените непроизводствени разходи.


Стефан Димитров www.practicalpieces.com стр. 3
Общофирмените непроизводствени разходи са онези, които не се влияят пряко от производството (т.е. съществуват дори и производствения процес да спре). Пример за такива разходи са: търговски (търговски екип, търговски инструменти и др.), рекламни, за счетоводство, за юридически услуги, административни, режийни (електричество, вода и т.н.) за непроизводствените звена, наеми за непроизводствени/нескладови площи и т.н.
ПРИМЕР за общофирмени непроизводствени разходи, дял от които трябва да се включи в пълната себестойност на изделието:
 разходи за маркетинг и реклама – за конкретното изделие + дял от общите (имиджови и др.)
 търговски разходи - за конкретното изделие + дял от общите
 разходи за външни услуги – наеми (недвижими имоти, машини, персонал и др.), счетоводни, юридически, куриерски, охрана, консултантски и др.;
 режийни разходи – енергоносители, вода, комуникации и др.;
 разходи за изследователска и развойна дейност - за конкретното изделие + дял от общите;
 финансови разходи (кредити, заеми, данъци и такси, наказателни плащания и др.);
 разходи за гаранционна сервизна поддръжка - за конкретното изделие + дял от общите разходи за сервизна дейност;
 амортизации на непроизводствени активи (сгради, машини, обзавеждане, оборудване и т.н.).
Съществуват множество методи за изчисляване на дела от общите разходи, който трябва да се добави към себестойността на конкретен продукт. Предлагам ви три, които са сравнително лесни за прилагане и осигуряват относително приемлива точност:

Метод 1: Разделяне на общофирмените разходи на броя произведени изделия.
Това е най-лесният за използване метод, но за съжаление е приложим само, когато е ясно колко на брой продукти ще бъдат произведени за конкретен период.
Ако фирмата произвежда продукти с много различни цени (особено ако разликата е в порядък т.е. х10, х100 и т.н.), препоръчително е тези разлики да се запазят и при калкулиране на дяловете от общите разходи т.е. на по-скъпите изделия да се добави по-голям дял от общофирмените разходи.
Пример: Общофирмените непроизводствени разходи са 100 000 лв. за една година и за този период ще бъдат произведени 1 000 000 броя от дадено изделия. Тогава към производствената себестойност на всяко изделие ще трябва да се прибави 0.10лв. (100 000лв./1 000 000).


Стефан Димитров www.practicalpieces.com стр. 4
Метод 2: Определяне на процентно съотношение на общофирмените непроизводствени разходи от приходите от продажби (исторически и/или планирани) и използване на това съотношение за изчисление на дела от продажната цена на дребно, който трябва да се добави към производствената себестойност на конкретно изделие.
Определя се процентното съотношение на (планираните) общофирмени непроизводствени разходи от (планираните) общи приходи за единица период (най-често година). Изчислява се на какво е равна стойността на същия процент от цената на дребно и получената сума се прибавя към производствената себестойност. При този метод няма нужда да се съобразява дали едно изделие е много по-евтино от друго, защото винаги се прибавя процент от съответната цена на дребно. Така към производствената себестойност на по-скъпите изделия ще се прибави по-голяма абсолютна сума, защото ще е изчислена върху по-високата им цена.
Трябва да знаете, че този метод не е точен, ако не може да се прогнозират добре продажбите за бъдещ период! Силата на този подход е при изчисляване на себестойност на продукти, за които (ще) има поръчка за конкретни бройки, които трябва да се произведат за фиксиран период от време.
Пример: Общофирмените непроизводствени разходи са 80 000 лв. за една година и за този период ще бъдат продадени стоки общо за 640 000лв. (по цени на дребно). Тогава общофирмените непроизводствени разходи ще са 12.5% (80 000/640 000) от общите приходи.
Следва, че към производствената себестойност на всяко изделие трябва да се прибавят 12.5% от неговата продажна цена на дребно. Или, ако производствената себестойност на едно изделие е 42лв., а продажната – 100лв., то пълната себестойност ще бъде
54.50лв=42+100*12.5%.
Метод 3: Разделяне на общофирмените разходи на работните часове за годината и получаване на дял от общофирмените разходи за единица време (работен ден, час или минута).
Определяне на времето за производство на дадено изделие и умножение на това време по получения дал от общофирмените разходи за единица време. Този метод е точен при последователно производство (приключва работата по едно изделие и тогава започва следващото). Ако обаче едновременно се произвеждат няколко изделия, ще се наложи известно модифициране.
Пример: Ако в годината фирмата работи 248 дни по 8 часа, то общия брой работни часове е
1984=248*8. Ако общофирмените непроизводствени разходи за една година са 120 000лв., то делът от тях за 1 работен час ще бъде 60.48лв.=120 000лв./1984 часа. Така, ако едно изделие се произвежда за 17 мин., то към неговата производствена себестойност ще трябва да се прибавят 17.14лв=(17/60)*60.48лв.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница