Прави ми чѣстъ, че съмъ поканенъ заедно съ васъ да паразнувамъ 100 години отъ Илинденско-Преображенското въстание



Дата07.08.2018
Размер68.37 Kb.
#78108
Драги братя и сестри.
Прави ми чѣстъ, че съмъ поканенъ заедно съ васъ да паразнувамъ 100 години отъ Илинденско-Преображенското въстание.

Следъ толкова години, и милиони обиди писани по страницитѣ на нашитѣ вѣстници, ние българитѣ отъ Мизия Тракия и Македония пакъ смѣ тукъ, и то този пѫть да празнуваме най-интересната страница на нашѣта обща българска история.

Преди сто години нашитѣ братя българи отъ Македония и Одринска Тракия намериха за умѣсно да се вдигнатъ на въстание , за да покажътъ на Европа и свѣта, че и ние имаме право да живѣемъ свободно, както останалитѣ народи. Нашитѣ братя българи, които вдигнаха въстанието знаеха,че въстанието нѣма да има успѣхъ.

Съ Илинденско-Преображенското въстание, поробение българинъ отъ Македония и Одринска Тракия, искаше намѣсата на Европа,за да окаже влияние на Отоманската Империя, при даване на Автономия на горе споменатитѣ български геогравски територий.

Никѫде въ документитѣ не е писано, че тѣзи наши дѣди сѫ вдигнали оръжие срещу Отоманската империя за да правятъ друга българска държава.

Някой даскалчета отъ днешната сръбска република Македония си позволяватъ да спекулиратъ съ нашето българско минало, и то по специялно Илинденско-Преображенското въстание, че то било въстание за някаква си сърбо-македонска държава. На тѣзи даскалчета имъ предлагъмъ да си купятъ нови очила и препрочетътъ споменитѣ на нашитѣ възрожденци които сѫ останали живи следъ въстанието. Тѣзи спомени могътъ да ги намерятъ въ двата тома на “ Освободителното ДВИЖЕНИЕ ВЪ МAКАДОНИЯ И ОДРИНСКО“ публикувани отъ Македонския наученъ институтъ презъ 1927 година.

Сѣга моята идея е да се спра за няколко минути върху начина по които може да стане нашето бѫдещо обединение , тъй като за миналото ни, има достатъчно историци които ще четътъ свойтѣ реферати.

Още преди фактическото парцелиране на бившата Югославаска федерация “македонскитѣ патриотически организаций“ информираха централния комитетъ на БКП, че България ще трябва да предеви искъния за Македония и Западнитѣ покрайнини, да бѫдътъ върнати и прикачени къмъ нея. Това предложение бѣ направено усно презъ месецъ май 1989 година. За съжеление отговора които ни бѣ даденъ, не зъслужава коментаръ. Каза ни се , че Русия никога нѣма да позволи пърцелирането на Югославия.

По Америка онези които бѣха вѣче, на сърбо-македонцка позиция, говорѣха на високъ гласъ, “че Америка никога няма да позволи разваленето на Югославия”. И еднитѣ и другитѣ които бѣха за интегритета на Югославия говореха глупости , понеже нѣмаха нито идея, нито планъ какво ще правятъ ако Америка и Русия позволятъ парцелирането на искуствената Югославия, която бѣ сѫздадена въ Версайския конакъ презъ 1919 година.

Въ градъ Торонто кѫдето има най-много български интелектуалци се сѫздаде идеята ,че трябва да променимъ начина на имформиране . Интересно е, че почти всички члѣнове на МПО Любенъ Димитровъ бѣха за историческа информация, която да бѫде пращана само до дипломатическитѣ представителства въ Канада, Швейцария и Балканитѣ.

По това врѣме 1992 година Ц.К. на М.П.О. вѣче влизаше подъ чехъла на сърбо-македонститѣ въ градъ Скопие.

За наше изненада българското дипломатическо представителство въ градъ Торонто Канада, имаше сѫщитѣ разбирание като насъ . Представителството ни снъбди съ адреситѣ на всички мисий въ Швейцария които се занимаваха съ Югославия.

Роди се и идеята, че трябва да има и печатенъ оргънъ които да бѫде списванъ на български и английски. Съ тази работа се заеха няколко личности отъ българския дискусионенъ клубъ въ Торонто. Клуба намери за нужно и омесно да се издава “Македоно-Български Прегледъ Вардаръ. Първия брой на списанието излезе презъ 1994 година. Идеята бѣ, че писанитѣ статий ще иматъ за целъ да представятъ въпроса “единъ народъ, единъ езикъ и една българска държава,” на Балканитѣ. Статийтѣ ще се занимаватъ съ идеята и “СѢГА НА КѪДЕ?

Някой журналисти въ България почнаха следъ насъ да употребяватъ въ свойтѣ статий и “сега на кѫде”.

Оказа се, че въпроситѣ които сме задавали по старницитѣ на списание «Вардаръ” сѫ ги чели много отъ дипломатитѣ и на някой отъ тяхъ имъ се харесвало предложението: единъ народъ, единъ езикъ една българска държава” на Балканския полуостровъ.

Всякога когато ни се отдаваше възможностъ ние представяхме нашето мение .

Презъ едно отъ празнуваниета на годишнината отъ освобождението на България представихме този въпросъ предъ дипломатическия представителъ на Русия.

Представитела на Русия ни отговори, че това което ще каже е негово лично мнение и не заангажирва Русия. Той каза: “че Русия едвали се би противопоставила на обединенито на Македония съ България, разбирасе ако идеята дойде отъ Македония”.

Това предложение за една българска държава между Македония и България бѣ казано на руския дипломатически представителъ въ София презъ ноемврий 1995 година.

Преди това презъ лятото на 1995 година едно лице завеждащо департамента на външното министерство на Канада за источна Европа се обърна къмъ председатела на МПО Любенъ Димитровъ за лично мнение по въпроса свързанъ съ Македония.

Това мнение на председатела на МПО Любенъ Димитровъ бѣ подготвено отъ единъ студентъ който следваше право по това врѣме .

Това е първото мнение на организацията Любенъ Димитровъ която третира разделянето на Македония между България и Албания.

Частъ отъ това мнение бѣ публикувано по страницитѣ на «македонско Дѣло” презъ месецъ ноемврий 1995 година.

По време на конгреса на МПО въ Вашинготонъ , цяла делегация е посетила лицето което завеждало :” the desk for Macedonia”. Това лице (жена) слушала, слушала глупоститѣ на “македонцитѣ отъ македонцки произходъ” та вземала и извадила списание “Вардаръ” и имъ казала , “че има и друго мнение по въпроса за Македония”!

Следъ като се оказа, че имаме някакъвъ успехъ съ идеята : “единъ народъ, единъ езикъ и една българска държава”» на Балканитѣ.

Ние всички се заехме да следимъ онова което става въ БЮР Македония и когато тѣ, почнатъ съ глупоститѣ «ние сме македонци ние сме Титови и Тито е нашъ “ да реагираме писменно до диплматитѣ за които споменахме по горе.

За примеръ ще Ви споменемъ: когато Мартинъ Треневски говори глупости на Максъ Вандер Стойл завеждашъ етничекитѣ въпроси при Европейския сѫюзъ , ние намерхме за нужно да реагираме и испратимъ опровержение до всички дипломатически мисий .

Опровержение направи и Докторъ Георги Филиповъ отъ Австралия когото информираме електронно преди каквато и да е била публикация на наглийски езикъ.

Сѣга заклучвайки съ мойтѣ няколко думи които ви казахъ въпроса остава : какъ ки го минемъ Вардаро и какъ ще стане приобщаването на Македония къмъ България?

Вие всички прочетохтѣ, че предишния лидеръ на ВМРО дупи ме мене представи своята тѣза за спасяване на сърбо-македоницма . Въ тази негова сърбо-македонска тѣза се вкарва идеята за разделяне на Македония. Презъ лятото на 2001 година когато излеза и тезата на сръбското МАНУ въ Скопие за разделяне на Македония , ще бѫдетѣ изненадани, че ЛОБИТО НА МАКЕДОНИЯ преди своето утиване въ Вашингтонъ се обърна къмъ насъ да приготвимъ мемурандума . Този мемурандумъ бѣ приготвенъ отъ сѫщия бившъ Студентъ по право, само , че сѣга вѣче бѣ правистъ.

Този меморандумъ писанъ на 12 май 2001 година , съ които се сѫобщи на Америка ,че разделянето на Македония между България и Албания е вѣче една действителностъ е първиятъ документъ представенъ отъ Ц.К. на МПО.Този текстъ на МПО ЛУБЕНЪ ДИМИТРОВЪ, бѣ одобренъ отъ Ц.К”на МПО съ исключение на единъ нейнъ членъ които ни обвини, че текста е билъ писанъ отъ външното министерство на България. Даже и самия председателъ на Ц.К. на МПО призна , че МПО ЛЮБЕНЪ ДИМИТРОВЪ има право да прави предложение и изказва мнение по въпроса свързанъ съ поробенитѣ българи въ днешната сръбска република Македония.

Сигорно този членъ на ЦК на МПО които не е приелъ мемурандома за разделянето на Македония между България и Албания е информиралъ сръбското МАНУ въ Скопие. Следъ този МЕМУРАНДУМЪ писанъ въ Торонто Канада, сърбското МАНУ писа своята тѣза за разделянето на Македония.

И на край я, кой ще предложи на българитѣ отъ Македония обединение съ България .

Президента на България имъ предложи много финно заедно празнуване на нашето минало и едно бѫдеще ! Ако тѣзи които оправляватъ Македония се правятъ , че не сѫ го разбрали тогава проблема е тяхенъ а не нашъ.

Искъмъ да припомня на Бранко Цървенковски и на сръбския съветникъ Никола Груевски , че само следъ няколко години албанцитѣ ще бѫдътъ повече отъ поробенитѣ българи . Тѣ двамата сѫщо така трябва да заетъ, че албанцитѣ въ Македония вѣче говорятъ за албански РЕФЕРЕНДУМЪ.

Ние нѣма да говоримъ за български РЕФЕРЕНДУМЪ въ поробена Македония поради факта , че още не смѣ готови. България не е приготвила паспортитѣ за всички поробени българи. Когато болшинството отъ поробенитѣ българи се върнатъ къмъ свойтѣ български корени, тогава ние нѣма да искаме РЕФЕРЕНДУМИ а ще искаме направо БЪЛГАРСКИ АШЛЮСЪ.БЪЛГАРСКИ АШЛЮСЪ ЩЕ СТАНЕ И ТО БЕЗЪ БЛАГОСЛОВИЯТА НА ЕВРОПА ,АМЕРИКАИ РУСИЯ. ТѢ ВСИЧКИ БѢХА ЗА ИНТЕГРИТѢТА НА ЮГОСЛАВИЯ.Сѣга сѫ за интегритета на Македония. Не защото мислятъ, че тя може да просѫществува, но немогътъ да приемътъ факта , че Македония населена съ бългаи може да се прикачва само къмъ България.

Сѣга някой журналисти драскатъ по страницитѣ на вестницитѣ,че КОСОВО е въ Сърбия! Косово и Метохия сѫ въ Сърбия но Сърбия не е въ Косово и Метохия.

Борисъ Трайковски каза , че Тетово е въ Македония , но азъ не вярвамъ Македония да е въ Тетово!

И на края Ние предлагаме на поробения българинъ « единъ народъ, единъ езикъ и една българска държава”, отъ бреговетѣ на ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО ЧАКЪ ДО БРЕГОВЕТѢ НА ЧѢРНО МОРЕ.
Онези който сѫ поставени отъ сърбитѣ да оправляватъ ВАРДАРСКАТА БАНОВИНА ДА НЕ СЕ ПРАВЯТЪ НА АБДАЛИ, другъ изходъ нѣматъ, освенъ идеята на нашитѣ български възрожденци , че ВМРО не се сѫздаде да прави две български държави.

Благодаря ви за това , че ме ислушахтѣ.

5.0.7.2003 година

OUR WEB PAGES WWW.NOVAMACEDONIA.COM and WWW.MAKEDONSKATRIBUNA.COM

Единъ македонски попъ прави работата на 20 сръбски консула “Утрински весникъ “ но 1004

Македонската история е писана въ Бѣлградската кухня съ сръбска Миродия Родолюбъ Анастасовъ “Утринск весник Но 737



Мемоаритѣ на Ст. Андовъ и Киро Глигоровъ сѫ писани отъ хора които сѫ израснали въ Бѣлградския политически инкубаторъ “Дневник” 19 Юлий 2003 година.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница