Правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи част І общи изисквания

(2) Нормите определят техническите изисквания при проектиране, изграждане и експлоатация както на нови канализационни системи, така и при саниране, възстановяване, ремонтиране и обновяване на съществуващи канализационни системи и техни елементи.

(3) Основните елементи на канализационните системи на населени места са:

1. 
   уличните канализационни мрежи;
   
2. 
   съоръженията по уличните канализационни мрежи (ревизионни и дъждоприемни шахти; дъждопреливници; шахти с пад; дюкери; мост-канали; преминаване под пътища и ж.п. линии; дъждозадържателни, дъждопреливни и дъждоутаителни резервоари и др.);
   
3. 
   външните (извънселищните) канализационни колектори;
   
4. 
   канализационните помпени станции;
   
5. 
   пречиствателните станции за отпадъчни води;
   
6. 
   съоръженията за заустване на отпадъчните води във водоприемниците.
   

(2) Продуктите, предвиждани в инвестиционния проект за влагане при изграждането на канализационните системи, трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите или да се придружават от документи (протоколи от изпитване, сертификати за качество и др.), удостоверяващи съответсттвието им с изискванията на нормативните актове по ал. 1.

(3) Нормите трябва да бъдат прилагани едновременно с наредбите от Закона за управление на водите (ЗУВ), българските държавни стандарти (БДС), българските технически одобрения, нормите на Европейския съюз, приети като БДС (БДС EN) и нормативните актове, в които са определени изискванията за допустимите емисии на отпадъчните води, чувствителните зони на речните басейни, изпускането (заустването) на отпадъчните води в повърхностните водни трела (водоприемници), управлението на водите, носимоспособността и устойчивостта на строителните конструкции на статични, динамични и сеизмични натоварвания, пожарната безопасност, здравословните и безопасните условия на труд, разполагането и безопасната експлоатация на тръбопроводите и съоръженията, обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, изпълнението и приемането на строителните и монтажните работи (СМР).

Чл. 3. (1) Канализационните системи и водоприемниците трябва да бъдат разглеждани като единна система, функционираща в съответствие с изискванията за опазване на околната среда, предпазване на населените места от неблагоприятното въздействие на водите (наводнения, активизиране на свлачища, кални порои и др.), санитарно-хигиенните и техническите изисквания при събиране, отвеждане, пречистване и заустване на отпадъчните води.

(2) Канализационните мрежи и корекциите на речните корита в населените места трябва да бъдат проектирани и изграждани едновременно, при отчитане на тяхното технологично взаимодействие с оглед осигуряване на нормалната работа на дъждопреливниците при дъжд с определена обезпеченост и предотвратяване навлизането на речни води в канализационната мрежа.

(3) Основните елементи на канализационните системи (канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води) трябва да бъдат проектирани, изграждани и експлоатирани с оглед на тяхното взаимодействие и общото им влияние върху качеството на водите във водоприемника.

(4) По време на дъжд с определена обезпеченост канализационната система трябва да функционира така, че отпадъчните води, изпускани във водоприемника да не нарушават изискванията за качеството на водата в него, съобразно действащите нормативни документи.

(5) В канализационните системи на населени места се допуска заустване на отпадъчни води от промишлени, селскостопански и комунално-битови предприятия при спазване на изискванията на Наредба № 7 от 14 ноември 2000 г. от Закона за водите (ДВ, бр. 98 от 2000 г.).

(6) Когато канализационните системи или техни елементи се налага да работят при специални условия, свързани с опасност от рискови замърсявания, трябва да бъдат спазвани изискванията на Държавна агенция “Гражданска защита” (ДА “ГЗ”) и на тези норми.

(2) Хидравличната проводимост (капацитетът) на канализационните системи, провеждащи отпадъчни води в сухо време (битови и производствени) трябва да бъде съобразена с капацитета на съответните водоснабдителни системи (изпусканите от тях в канализациите водни количества), както и с дебита на инфилтриралите подземни води (при доказани условия за това).

(3) Периодът на еднократно претоварване на канализационните мрежи, провеждащи дъждовни отпадъчни води, трябва да бъде определяна в зависимост от вида на урбанизираната територия и отводнявания обект, съгласно Приложение 1, Таблица 1.

(4) Хидравличната проводимост (хидравличният капацитет) на пречиствателните станции за смесени битови и дъждовни отпадъчни води трябва да бъде определяна по отношение на максималното часово водно количество от населеното място в сухо време, умножено с коефициент, равен на 2.

1. 
   опазване на обществената хигиена и здраве;
   
2. 
   предпазване на урбанизираните територии от наводняване и намаляване на риска и евентуалните щети от наводнения при екстремални условия;
   
3. 
   опазване на чистотата на водоприемниците съобразно установените нормативни показатели за качеството на водите им;
   
4. 
   опазване на подземните води от замърсяване;
   
5. 
   предпазване на пречиствателните станции за отпадъчни води от хидравлично претоварване и намаляване на пречиствателния им ефект;
   
6. 
   осигуряване на нормативния срок за експлоатация на канализационната мрежа;
   
7. 
   осигуряване на хидравличната проводимост и функционалност на канализационната мрежа при нейни разширения и реконструкции;
   
8. 
   осигуряване на нормални условия за поддръжка на канализационната мрежа;
   
9. 
   осигуряване на предпоставки за здравословни и безопасни условия на труд на персонала при експлоатацията на канализационната мрежа;
   

1. 
   битови отпадъчни води;
   
2. 
   производствени отпадъчни води;
   
3. 
   дъждовни отпадъчни води;
   
4. 
   инфилтрирани (дренажни) води.
   

1. 
   категорията, демографските и стопанските характеристики на населеното място и перспективите за неговото развитие;
   
2. 
   съществуващата пътна, улична, водоснабдителна и канализационна инфраструктура и нормативните изисквания към тях;
   
3. 
   състоянието на околната среда и съответните нормативни изисквания за нейното опазване;
   
4. 
   климатичните и метеорологичните характеристики на района ;
   
5. 
   геоложките и хидрогеоложките условия на територията на населеното място
   
6. 
   регионалните технико-икономически условия и изисквания.
   

(3) Канализационните мрежи трябва да бъдат проектирани с оглед отчитането на всички фактори по ал.1 и ал.2 чрез прилагането на най-добрите налични тeхнологии и програмни продукти и при оптимални разходи на човешки, материални и финансови ресурси.

1. 
   гравитационни канализационни мрежи;
   
2. 
   вакуумни канализационни мрежи;
   
3. 
   напорни канализационни мрежи;
   

1. 
   смесена канализационна мрежова система;
   
2. 
   разделна канализационна мрежова система;
   
3. 
   полуразделна канализационна мрежова система;
   
4. 
   комбинирана канализационна мрежова система (комбинация от смесена и разделна)
   

1. 
   категорията на населеното място и перспективите за неговото развитие;
   
2. 
   вид на съществуващата канализационна мрежа и канализационна мрежова система;
   
3. 
   наклон на терена на урбанизираната територия;
   
4. 
   наличие на водоприемници и коти на характерните водни нива;
   
5. 
   степен на застрояване на парцелите;
   
6. 
   вид, размери и дълбочина на фундиране на сградите;
   
7. 
   наличие и капацитет на пречиствателна станция за отпадъчни води;
   
8. 
   необходимост от канализационни помпени станции и техния капацитет ;
   
9. 
   изисквания относно опазване на качеството на водите на водоприемниците;
   
10. 
    данни от предварителни проучвания и технико-икономически анализи на подходящи вариантни решения.
    

1. 
   демографски данни за населеното място към момента на проектиране и прогнозни данни към края на проектния експлоатационен период – брой на постоянните и на временно пребиваващите жители и тяхната сезонна, денонощна, часова (и пространствено-часова - за община “Столична” и за населени места от категория 1) динамика;
   
2. 
   данни за промишлените, комунално-битовите и селскостопанските предприятия на територията на населеното място към момента на проектиране и прогнозни данни към края на проектния експлоатационен период – вид, разположение, продукция, производствен капацитет, брой на работниците, водопотребление, количество и качество на отпадъчните води и тяхната денонощна и часова неравномерност;
   
3. 
   данни за съществуващото положение и проектните изисквания за устройството на територията на населеното място, съглано Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 58 от 2004 г.) – общ устройствен план на територията, подробен устройствен план на територията, устройствени схеми и планове, устройство на уличната мрежа и на всички съществуващи и проектни мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура, регулационни, застроителни и нивелетни планове и планове с хоризонтали (и/или цифров модел на терена) в подходящ мащаб (включително и на електронен носител);
   
4. 
   данни за съществуващата канализационна мрежа – вид на канализационната мрежа, вид на канализационната мрежова система, степен на изграденост, пространствена конфигурация (включително и на електронен носител), материал на тръбите, съоръжения по мрежата, техническо състояние и хидравличен капацитет на мрежата и съоръженията, отводнителна норма (л/ж.д) към момента на проектиране и към края на проектния експлоатационен период;
   
5. 
   данни за съществуващата водоснабдителна система – степен на изграденост, пространствена конфигурация (включително и на електронен носител) техническо състояние, физически загуби на вода, водоснабдителна норма (л/ж.д) към момента на проектиране и към края на проектния експлоатационен период на канализационната система;
   
6. 
   данни за количеството на отпадъчните води в сухо време и тяхната денонощна и часова неравномерност в началото на външния (извънселищния) канализационен колектор или на главните канализационни колектори в местата на тяхното заустване във водоприемника;
   
7. 
   данни за повърхностните водни обекти (водоприемниците на отпадъчните води) – характерни водни количества, водни стоежи и водни нива с определена обезпеченост, наличие, вид и пространствена конфигурация на речна корекция или на брегови укрепвания (включително и на електронен носител), проектна категория на водите съгласно Приложение №3 към Заповед № РД-272 на министъра на околната среда и водите от 3 март 2001 г.;
   
8. 
   геоложки и хидрогеоложки данни за населеното място – категория и носимоспособност на строителните почви, наличие, водни нива и динамика на подземните води, хидравлични параметри на водоносните пластове (водонаситеност, коефициент на филтрация, дебит на дренажните води и др.);
   
9. 
   климатични и метеорологични данни за района на населеното място – средногодишна температура на въздуха, дълбочина на замръзване на почвата, посока и средна скорост на преобладаващите втрове, плювиограми от самопишещи дъждомерни апарати (плювиографи), обработени данни за зависимости между интензивността и времетраенето (хиетографи) на дъждове с определена обезпеченост или повтаряемост, приети синтетични регионални хиетографи;
   
10. 
    данни за наличие и производствен капацитет на местни предприятия за производство и/или доставка на строителни материали и продукти и на такива предприятия от региона.
    

1. 
   данни от симулационни изследвания (при наличие на такива) относно хидравличния капацитет на съществуващата канализационна мрежа при характерни хидравлични натоварвания чрез използване на програмни продукти, отговарящи на препоръките в Приложение 3.
   
2. 
   цифров модел на терена на урбанизираната територия, създаден чрез използване на географска информационна система (ГИС) с отразяване на съответните устройствени, застроителни и хидроложко-хидравлични характеристики;
   
3. 
   геодезично заснети и представени в електронен формат на геометричните характеристики и пространственото разположение на канализационната мрежа и съоръженията по нея;
   
4. 
   синхронизирани данни от измервания, регистрирани в продължение на поне един пролетно-летен сезон, чрез инсталирани в урбанизираната територия дъждомерни апарати (плювиографи) с микропроцесорни устройства за непрекъснато регистриране, съхранение и трансфер на данни за валежните височини и инсталирани на подходящи места в канализационната мрежа датчици и микропроцесорни устройства за непрекъснато регистриране, съхранение и трансфер на данни за скоростта и водното количество в определените сечения, с оглед използването им за калибриране и проверка на симулационния модел.
   

Раздел ІІ

(2) Гравитационните канализационни мрежи могат да бъдат проектирани като разклонени (дървовидни/дрендовидни) или сключени (пръстеновидни) колекторни структури.

(3) Сключени гравитационни канализационни мрежи трябва да бъдат проектирани в случаите, когато се изисква повишена сигурност на водоотвеждането чрез спонтанно преразпределение на дъждовните отпадъчни води, както и при предвиждането на система за управление (преразпределение) на водните потоци в реално време.

Чл. 12. При проектирането на гравитационни канализационни мрежи, освен факторите съгласно чл. 8, ал.1, трябва да бъдат отчитани и следните фактори:

1. 
   топографията на терена и пространственото разположение на талвега и вододелите на формираните водосборни области;
   
2. 
   разположението, ширината, устройството и вертикалната планировка на улиците и уличната мрежа;
   
3. 
   наличието и вида на уличните настилки и на другите повърхностни покрития в урбанизираната територия;
   
4. 
   вида и интензивността на уличния трафик;
   
5. 
   пространственото разположение на наличните и на проектираните подземни тръбопроводи, комуникации и съоръжения;
   
6. 
   видът, технологичните функции, застрояването и дълбочината на фундиране на сградите;
   
7. 
   наличието, видът и хидравличната проводимост на съществуващите канализационни мрежи;
   
8. 
   устройството на урбанизираната територия - разположението на жилищните, административните, търговските и промишлените райони;
   
9. 
   видът, разположението и капацитетът на предприятията от сферата на общественото обслужване и промишлените предприятия;
   
10. 
    наличието и нивото на подземните води;
    
11. 
    наличието и хидравличните параметри на водоприемника;
    
12. 
    геоложките условия и техническите характеристики на строителните почви;
    
13. 
    възможностите за траншейно или безтраншейно изграждане на отделните участъци на канализационната мрежа.
    

(2) В зависимост от конкретните условия, oткритите охранителни канализационни канали за дъждовни води се проектират от монолитен бетон или стоманобетон с технологични фуги или се облицоват с бетонни или стоманобетонни плочи.

(2) В серификатите за тръбите и фасонните части трябва да бъдат дадени:

1. 
   вътрешните или външните диаметри и дебелините на стените, както и съответните допустими отклонения;
   
2. 
   дължините на тръбите и допустимите отклонения.
   

(2) В стандартите за дъги се допускат и други стойности на ъглите.

(2) Тръбите, фасонните части и тръбните връзки трябва да бъдат устойчиви на въздействията на отпадъчните води, повърхностните води, почвата и подземните води.

(3) Тръбите, фасонните части и тръбните връзки трябва да имат такива качества, че по време на експлоатационния им срок да бъде гарантирана тяхната водонепропускливост при проектните условия на натоварване.

(4) Тръбите и фасонните части трябва да бъдат устойчиви на оразмерителните външни и вътрешни натоварвания.

(5) Тръбите, фасонните части и тръбните връзки трябва да бъдат в състояние да издържат краткотрайно вътрешно налягане от 20 КРа абсолютно налягане.

(6) Когато в сертификатите за тръбите и фасонните части са дадени техните класове на налягане, трябва да бъдат посочени и съответните стойности на допустимото максимално експлоатационно налягане, допустимото експлоатационно налягане и допустимото налягане при изпитване.

(7) Коравите тръби, фасонните части и тръбните връзки в монтирано състояние трябва да бъдат с постоянни размери.

(8) За гъвкавите и полукоравите тръби и фасонните части трябва да бъдат взети предвид допустимите стойности на краткотрайните и остатъчните деформации след монтирането им, дадени в съответните сертификати.

(2) При трасирането на канализационните мрежи трябва да бъдат взети предвид съществуващите подземни комуникации и съоръжения, условията за извършване на механизирано изкопаване на траншеите, полагане и засипване на тръбопроводите и др.

(3) Канализационните тръбопроводи и канали трябва да бъдат трасирани по оста на улиците.

(4) При широки улици и в зависимост от местните условия се допуска проектиране и трасиране на два успоредни тръбопровода или канала.

(5) Допуска се проектиране и трасиране на канализационни тръбопроводи и канали през обществени паркове и тревни площи.

(6) При определяне на дълбочината на полагане на канализационните тръбопроводи трябва да бъдат взети предвид:

1. 
   дълбочината на фундиране на сградите и съоръженията;
   
2. 
   разположението на съществуващите подземни комуникации и съоръжения;
   
3. 
   опасността от замръзване на отпадъчните води;
   
4. 
   разходите за строителство и поддържане;
   
5. 
   нивото на подпочвените води;
   
6. 
   почвените условия.
   

(8) Между тръбопроводите и каналите и съществуващите сгради и съоръжения трябва да бъде осигурено разстояние, при което да се гарантира запазване на стабилността на сградите и съоръженията.

(2) Когато това е неизбежно, трябва да бъдат взети специални мерки, които да включват:

1. 
   предвиждане на допълнителни водонепропускливи предпазни тръби (кожуси);
   
2. 
   повишени изисквания към тръбите, фасонните части, тръбните връзки и другите строителни елементи, както и към начина на изграждане;
   
3. 
   монтиране на система за контрол на изтичания на вода, повреди и други експлоатационни нарушения.
   

Раздел III

(2) Максималното часово количество на битовите отпадъчни води се определя, като средното денонощно водно количество се умножи с максималния коефициент на обща неравномерност К_о,макс, определен по формулата:

където Q_ср.ден е средното денонощно водно количество на битовите отпадъчни води от населението, l/s.

(3) Минималното часово количество на битовите отпадъчни води се определя, като средното денонощно водно количество се умножи с минималния коефициент на обща неравномерност К_о,мин, определен по формулата:
,

където Q_ср.ден е средното денонощно водно количество на битовите отпадъчни води, l/s.

1. 
   данни от непосредствени измервания
   
2. 
   данни от проектите за водоснабдяване на населеното място и на съответните промишлени предприятия
   
3. 
   данни от други аналогични промишлени предприятия
   
4. 
   данни за вида на производството и технологичните процеси, броя на персонала и др.
   

(2) При липса на конкретни данни, количеството на инфилтрираните подземни води може да бъде прието в граници от 0,05 до 0,15 l/s.ha, а на неизбежно попадащите в битовата канализационната мрежа (при разделна мрежова канализационна система) дъждовни води – от 0,2 до 0,7 l/s.ha.

(2) Хидравличното оразмеряване на разширения и реконструкции на канализационната мрежа на община “Столична”, както и на тези на населени места от категории 1, 2 и 3 (дефинирани съгласно Заповед № РД-02-14-256 от 31.05.2004 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за утвърждаване на категоризацията на населените места в Република България - ДВ, бр. 52 от 2004 г.), може да бъде извършвано и чрез използване на съвременни хидрологични и хидродинамични симулационно-оразмерителни модели и програмни продукти, съгласно БДС EN 752-4 и препоръките в Приложение № 3.

(3) При хидравличното оразмеряване на гравитационни канализационни мрежи, скоростите на отпадъчните води в колекторите и загубите на напор могат да бъдат определяни по формулите, дадени в Приложение 2, при спазване на изискванията по чл. 25, ал. 1 и чл. 26.

Чл. 24. (1) Оразмерителното водно количество за битовата мрежа при разделна канализационна мрежова система се определя като сума от максималното часово количество на битовите и производствените отпадъчни води и количеството на неизбежно попадащите в канализационната мрежа дъждовни води.

(2) Оразмерителното водно количество за дъждовната мрежа при разделна канализационна мрежова система се определя съгласно чл. 23.

(3) Оразмерителното водно количество за мрежата при смесена канализационна мрежова система се определя като сума от максималното часово количество на битовите и производствените отпадъчни води и оразмерителното дъждовно водно количество, определено съгласно чл. 23.

Чл. 25. (1) Тръбопроводите и каналите за отпадъчни води трябва да бъдат оразмерени хидравлично така, че да бъде ограничена в максимална степен възможността за отлагането на суспендирани вещества по дъното им, както и за придвижване на вече отложените утайки по дължината на колектора.

(2) За предотвратяване отлагането на суспендирани вещества по дъното на колекторите, както и за осигуряване ресуспендирането на вече образувани отложения, хидравличното оразмеряване на канализационните мрежи, съгласно изискванията по ал. 1, трябва да се извършва с оразмерителни скорости, при които срязващите усилия по намокрения периметър на потока, определени съгласно Приложение 2, т. 10 да бъдат в граници 2 – 4 N/m² при провеждане на оразмерителните водни количества в сухо време.

(3) Допустимите минимални скорости на отпадъчните води при оразмеряването на гравитационни канализационни колектори са дадени в Приложение 2, т. 6, Таблица 1.

(4) Допустимите максимални скорости на отпадъчните води при оразмеряването на гравитационни канализационни колектори са дадени в Приложение 2, т. 7.

(5) Скоростта на отпадъчните води в тръбите на дюкерите трябва да бъде в граници от 1,0 до 1,5 m/s.

Чл. 26. Гравитационните канализационни колектори трябва да се проектират с наклон, който:

1. 
   по възможност е равен на наклона на терена;
   
2. 
   създава условия за предотвратяване или ограничаване на отлагането на утаими вещества в тръбите;
   
3. 
   съответства на скорост на отпадъчните води в колекторите, по-малка от максималната допустима скорост.
   

1. 
   минимален диаметър на тръбите DN 200 mm;
   
2. 
   минималната ширина на дъното на откритите канализационни канали с трапецовиден профил, както и тази на откритите канали с правоъгълен профил, е 0,3m.
   

1. 
   са изпълнени изискванията за хидравлично оразмеряване;
   
2. 
   рискът от затлачване и запушване е минимален;
   
3. 
   има възможност за удобно и лесно поддържане на тръбопроводите чрез ревизия, почистване, промиване и отстраняване на повреди.
   

(2) Хидравлично претоварване на гравитационните канализационни мрежи възниква при появата на напорен хидравличен режим в тях.

(3) Наводняване на урбанизираната територия при напорен хидравличен режим в гравитационна канализационната мрежа настъпва тогава, когато водното ниво в шахтите достигне нивото на терена (уличната настилка).

Чл. 29. (1) При проектирането на съществени разширения и реконструкции на вече изградени канализационни мрежи трябва да бъде оценен адекватно хидравличния капацитет (проводимост) на съществуващите канализационни клонове с оглед адекватното определяне на необходимият хидравличен капацитет (проводимост) на новопроектираните канализационни клонове и участъци.

(2) При изследването на канализационните мрежи по ал. 1 могат да бъдат използвани алтернативно:

1. 
   оразмерителен хиетограф (зависимост между интензивност и времетраене на дъжда при определена негова повтаряемост), получен чрез съответна обработка на данни от най-близките плювиографи (самопишещи дъждомери) на националната мониторингова мрежа с период на измервания най-малко 40 години, отнесен към цялата изследвана водосборна област;
   
2. 
   подходящ синтетичен хиетограф от тези, предлагани в съвременните симулационно-оразмерителни програмни продукти (виж Приложение 3), отнесен към цялата изследвана водосборна област;
   
3. 
   цифров модел на пространственото разпределение на полето на дъждовната интензивност с определена обезпеченост, получено чрез данни от дъждомерни станции, разположени в урбанизиранатa територия при определена гъстота на мониторинговата мрежа (1 станция на 2 km² при пресечен терен и 1 станция на 4 km² при равнинен терен) или чрез данни от метеорологичен радар. Полето на дъждовната интензивност трябва да бъде представено в електронен слой на географска информационна система (ГИС);
   

(4) Спазването на изискванията по ал. 3 може да бъде адекватно осигурено чрез прилагане на съвременни симулационни модели и програмни продукти, избрани съгласно EN 752-4 и препоръките в Приложение 3. За груба ориентировъчна оценка относно спазването на изискванията по ал. 3 могат да бъдат използвани препоръките, дадени в Приложение 1, т. 2.3.

(5) За целите на проектирането по ал. 3 трябва да бъдат използвани данни от най-близките до населеното място дъждомерни станции със самопишещи дъждомери (плювиографи) от националната мониторингова мрежа за дъждовете с хомогенни редици, обхващащи най-малко 40 годишен период на наблюдения.

(6) Симулационните изследвания, съгласно ал. 3, се провеждат с характерни дъждове с определен период на еднократно претоварване (респективно – повтаряемост), избрани съгласно ал. 5, с постоянна средна интензивност, съответстваща на времеоттичането от най-отдалечената точка на водосбора до последния (най-долния) пункт на изследваната канализационна мрежа.

(7) За целите на проектирането по ал. 1 и ал. 3, когато се прилагат симулационни модели, трябва да бъдат извършени следните дейности, съобразени с изискванията на най-добрата европейска практика:

1. 
   подбиране и анализиране на предоставените от възложителя синхронизирани данни от дъждомерите в урбанизираната територия и разходомерите по канализационната мрежа, при използването им за калибриране и проверка на избрания симулационен модел;
   
2. 
   калибриране и проверка на избрания симулационен модел чрез използване на два отделни независими масива със синхронизирани данни;
   
3. 
   провеждане на симулационни изследвания с калибрирния модел и съответния програмен продукт, за изследване на хидравличния капацитет (проводимост) на канализационната мрежа, съгласно изискванията в ал.1 и ал. 2;
   
4. 
   провеждане на симулационни изследвания с калибрирния модел и съответния програмен продукт, за определяне на повтаряемостта на наводненията при хидравлично претоварване на канализационната мрежа през експолоатационния период, съгласно изискванията в ал.3 и ал. 6.
   

(7) За намаляване на повтаряемостта на наводняване при хидравлично претоварване на съществуващи канализационните мрежи могат да бъдат проектирани дъждозадържателни резервоари.