Правила и техника при венозно вливане
-
Определение – вливането (инфузията) предствалява въвеждането във венозната система на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.
-
Цели на инфузионното вливане
Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори във кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма.
-
за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности
-
за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания)
-
за корекция на киселинно-алкалния обмен
-
за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система
-
за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергитични, градивни вещества, витамини и др.
3. Показания
-
при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити
-
при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани per os
-
в предоперативно, пероперативно и постоперативно поддържане на жизнените функции
-
при остри нарушение в състава и обема на телесните течности
-
остри хемодинамични разтройства
-
шок
-
обилни повръщания и диарии
-
при болни с голяма загуба на кръв - различни кръвоизливи,травми, изгаряния
-
при тежки отравяния
-
при тежки инфекции
-
при силно понижение на кръвното налягане от различно естество – шок: травматичен, алергичен, септичен
4. Противопоказания – абсолютни не съществуват, но относителни такива са:
-
напреднала атеросклероза
-
тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност
-
хипретония
-
хеморагична диатеза (предразположеност към кървене)
-
оток на мозъка
-
декомпенсация
5. Места за извършване (същите както при венозната инжекция) – обикновено на лакътните вени.
6. Изискванията към инфузионните разтвори са:
-
да са стерилни
-
да са приготвени с двойно дестилирана апирогенна вода
-
да са със стайна температура
-
след отваряне да се употреби веднага, еднократно
-
да не действат пряко върху кръвта (хемолиза, съсирване)
-
да са в срок на годност
7. Видове инфузионни разтвори:
Според осмоларитета:
* изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта
* хипотонични - осмотичното налягане е по-малко от това на кръвта
* хипертонични - осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта
Изотоничните разтвори могат да бъдат:
- Изотонични солеви – NaCl 0,9 %
- Изотонични въглехидратни – Glucose 5 %
- Изотонични въглехидратни-солеви – Serum Glucosae 5 % (съдържа NaCl 9% + 5% Glucose )
Хипертоничните разтвори – се въвждат в ограничено количество, за да не предизвиква плазмолиза. Те са:
- Solutio Glucose 10%, 20%, 40% . Когато се въвежда за по-бързо и качествено резорбиране на всеки 100 мл глюкоза се прави 5-10 единици инсулин
- Хипертонични солеви – NaCl - 10%, 25 %, KCl – 15 %,
- Manitol – 10%, 18%, 25%
Хиптонични разтвори – внасят се в минимални количества.
Най-често използваният разтвор е дестилираната вода (aqua redestilata). Хипотоничните разтвори не се вливат венозно
Според състава:
1. Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори
2. Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса). Такива разтвори за парентералното хранене са:
* въглехидратни – глюкоза, левулоза
* белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин
* аминокиселинни – аминостерил 10 %
* мастни емулсии – липофлондин
3. Специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %
Видове инфузии според мястото на приложение
1. Интра венозни инфузии – най-често използвания, най-удобния и най-ефективният. Извършва се по капковия метод.
2. Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците ил ипри операция на артериалните съдове
3. Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд
4. Ректални инфузии – използат се под формата на медикаментозни клизми
8. Необходими принадлежности
-
Табличка
-
Бъбрековидно легенче
-
Лигнин
-
Памучни тампони
-
Спирт
-
Стерилни марли
-
Банка / Сак с инфузионен разтвор
-
Абокад
-
Левкопласт
-
Система за еднократна употреба
-
Спринцовка с хепаринизиран разтвор на NaCl 0,9 %
-
Ръкавици
-
Есмарх
-
Статив
-
Картонче
9. Начин на извършване
-
Приготвят се всички необходими пособия
-
Болният заема легнало положение
-
Отваря се системата
-
Затваря са дозатора
-
Със спирт се почиства банката
-
Поставя се система в банката и иглата за въздух
-
Объщаме системата и напълваме 2/3 от чорапчето
-
Над бъбрековидното легенче се освобождава нагоре кранчето и се обезвъздушава
-
Затваря се кранчето
-
Върху системата се залепва левкопласт, на който се пише имаето на болния и номера на стаята и леглото
-
Банката се поставя на статива
-
Отново се проверява дали е изгонен въздуха
-
Пристягаме ръката със есмарх
-
Почистваме кожата със спирт
-
Фиксираме добре вената
-
Иглата се въвежда 2/3 от нея
-
Освобождаваме есмарха
-
Пускаме системата да тече
-
Фиксираме иглата с левкопласт
-
Ако има мехурче трябва да отиде до гумената струя, спира се кранчето, изгонва се въздуха и се съединява отново
-
Когато махаме системата държим с палеца на лявата ръка абокада или иглата и се притиска с памук
Сподели с приятели: |