Правила и техника при венозно вливане



Дата06.05.2017
Размер44.33 Kb.
#20660
ТипПравила
Правила и техника при венозно вливане


  1. Определение – вливането (инфузията) предствалява въвеждането във венозната система на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.

  2. Цели на инфузионното вливане

Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори във кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма.

    • за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности

    • за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания)

    • за корекция на киселинно-алкалния обмен

    • за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система

    • за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергитични, градивни вещества, витамини и др.

3. Показания

      • при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити

      • при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани per os

      • в предоперативно, пероперативно и постоперативно поддържане на жизнените функции

      • при остри нарушение в състава и обема на телесните течности

      • остри хемодинамични разтройства

      • шок

      • обилни повръщания и диарии

      • при болни с голяма загуба на кръв - различни кръвоизливи,травми, изгаряния

      • при тежки отравяния

      • при тежки инфекции

      • при силно понижение на кръвното налягане от различно естество – шок: травматичен, алергичен, септичен

4. Противопоказания – абсолютни не съществуват, но относителни такива са:

  • напреднала атеросклероза

  • тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност

  • хипретония

  • хеморагична диатеза (предразположеност към кървене)

  • оток на мозъка

  • декомпенсация

5. Места за извършване (същите както при венозната инжекция) – обикновено на лакътните вени.

6. Изискванията към инфузионните разтвори са:



  • да са стерилни

  • да са приготвени с двойно дестилирана апирогенна вода

  • да са със стайна температура

  • след отваряне да се употреби веднага, еднократно

  • да не действат пряко върху кръвта (хемолиза, съсирване)

  • да са в срок на годност

7. Видове инфузионни разтвори:

Според осмоларитета:

* изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта

* хипотонични - осмотичното налягане е по-малко от това на кръвта

* хипертонични - осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта



Изотоничните разтвори могат да бъдат:

- Изотонични солеви – NaCl 0,9 %

- Изотонични въглехидратни – Glucose 5 %

- Изотонични въглехидратни-солеви – Serum Glucosae 5 % (съдържа NaCl 9% + 5% Glucose )



Хипертоничните разтвори – се въвждат в ограничено количество, за да не предизвиква плазмолиза. Те са:

- Solutio Glucose 10%, 20%, 40% . Когато се въвежда за по-бързо и качествено резорбиране на всеки 100 мл глюкоза се прави 5-10 единици инсулин

- Хипертонични солеви – NaCl - 10%, 25 %, KCl – 15 %,

- Manitol – 10%, 18%, 25%



Хиптонични разтвори – внасят се в минимални количества.

Най-често използваният разтвор е дестилираната вода (aqua redestilata). Хипотоничните разтвори не се вливат венозно



Според състава:

1. Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори

2. Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса). Такива разтвори за парентералното хранене са:

* въглехидратни – глюкоза, левулоза

* белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин

* аминокиселинни – аминостерил 10 %

* мастни емулсии – липофлондин

3. Специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %



Видове инфузии според мястото на приложение

1. Интра венозни инфузии – най-често използвания, най-удобния и най-ефективният. Извършва се по капковия метод.

2. Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците ил ипри операция на артериалните съдове

3. Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд



4. Ректални инфузии – използат се под формата на медикаментозни клизми

8. Необходими принадлежности

  • Табличка

  • Бъбрековидно легенче

  • Лигнин

  • Памучни тампони

  • Спирт

  • Стерилни марли

  • Банка / Сак с инфузионен разтвор

  • Абокад

  • Левкопласт

  • Система за еднократна употреба

  • Спринцовка с хепаринизиран разтвор на NaCl 0,9 %

  • Ръкавици

  • Есмарх

  • Статив

  • Картонче

9. Начин на извършване

    1. Приготвят се всички необходими пособия

    2. Болният заема легнало положение

    3. Отваря се системата

    4. Затваря са дозатора

    5. Със спирт се почиства банката

    6. Поставя се система в банката и иглата за въздух

    7. Объщаме системата и напълваме 2/3 от чорапчето

    8. Над бъбрековидното легенче се освобождава нагоре кранчето и се обезвъздушава

    9. Затваря се кранчето

    10. Върху системата се залепва левкопласт, на който се пише имаето на болния и номера на стаята и леглото

    11. Банката се поставя на статива

    12. Отново се проверява дали е изгонен въздуха

    13. Пристягаме ръката със есмарх

    14. Почистваме кожата със спирт

    15. Фиксираме добре вената

    16. Иглата се въвежда 2/3 от нея

    17. Освобождаваме есмарха

    18. Пускаме системата да тече

    19. Фиксираме иглата с левкопласт

    20. Ако има мехурче трябва да отиде до гумената струя, спира се кранчето, изгонва се въздуха и се съединява отново

    21. Когато махаме системата държим с палеца на лявата ръка абокада или иглата и се притиска с памук




Каталог: sesgriji -> 2sem
2sem -> Малигнен мезотелиом на плеврата (ммп) – съвременни диагностични и терапевтични стандарти
sesgriji -> Дозиране и приложение на сърдечни гликозиди
sesgriji -> 3 Обработка на асептична рана. Сваляне на конци
sesgriji -> 4 Обработка на септична рана. Дренажи
sesgriji -> 2 Обработка на рани. Вземане на раневи секрет. Приложение на тап и sat
2sem -> Кръвопреливане (Хемотрансфузия)
2sem -> Правила при прилагане на антибиотиците Спазване правилата за асептика и антисептика Да се сазва стриктно дозата назначена от лекаря Да се спазват часовете за назначение
2sem -> Мускулна инжекция Определение
2sem -> Грейка Осъществява се местно, повърхностно действие на суха топлина, която отпуска гладката мускулатура. Действа болкоуспокояващо. Показания
2sem -> Траен венозен източник (абокат) I


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница