Правила на опознавателния разговор между англичаните (Първа част) Кейт Фокс

Правила на запознаването

Вербалното “пощене” започва с поздрав. Спасителната тема за времето е необходима в този момент, поради факта че запознанствата са особено неловка ситуация за англичаните. Проблемът още повече се изостри след постепеното отмиране на клишето “How do you do?”, което в отговор изискваше просто механичното му повтаряне. Днешните първи стъпки в английския разговор са безнадеждно тромави. Донякъде се спестяват между познати и приятели, но остава неразрешимата дилема къде да се денат ръцете при запознанство, както и въпроса за целувките и прегръдките. Френският навик да се разменят бързи целувки по двете бузи придоби известна популярност сред чуруликащите съсловия на средната и висшата класа, но все още масово се възприема като глупава превземка, особено ако включва и будоарните “въздушни” целувки. Употребяващите ги англичанки дори се сдобиха с прозвището “mwah-mwahs”.

Приетата британска норма все още си остава ръкостискането, което обаче се изпълнява сковано – формално и кратко, без да включва фамилиарности с резервната ръка (потупвания и хващания за лакътя). В този смисъл ръкостискането при първа среща е по-лесното от ръкостискането при следващите срещи, особено в бизнес-ежедневието. Тук английската природа е поставена на сериозно изпитание. От една страна официалното ръкостискане би се възприело като дистанцираност, от друга пък, ръкостискането, придружено с някаква форма на физически контакт – като интимност. Крайният резултат? Била съм многократен свидетел на типично английската сцена на полуотпуснати ръце, които бавно се изтеглят, последвани от някакво неопределено помахване, колеблив импулс по посока на лицето или срамежлив допир до ръката, които най-често биват прекратявани още в зародиш.
Правилото “Без имена”
Бодрата американска декларация “Здрасти, аз съм Бил от Айова”, придружена от протегната ръка и широка усмивка, в буквалния смисъл на думата ужасява англичаните. Американските туристи, с които разговарях докато трупах материал за книгата, изглеждаха озадачени и обидени от насрещната реакция : “Казваш им името си и в отговор набръчкват носовете си, сякаш си им казал някаква неприлична тайна”. Опитах се най-вежливо да им обясня, че в Англия разговорите не започват със свалени карти, а с небрежно “приплъзване” в разговора – чрез някаква мъглява забележка за времето/купона/пъба или казано най-общо, мястото, където сте се случили двамата. Хвърлянето на името на масата следва ако разговорът достатъчно напредне и сам предостави тази възможност. Нерядко в края на дълъг напоителен разговор, обичайната английска фраза е “Довиждане. Хубаво си поговорихме, но не си спомням да се

запознахме. Аз съм Бил, между другото.”

Сякаш на пръв поглед най-безопасното решение са фразите “Pleased to meet you” и “Nice to meet you”. Употребата им е налице, но с доста условности. Човекът срещу вас няма да бъде истински англичанин ако се чувства комфортно в тази фраза. Нещо повече, средните и по-високи социални слоеве на Острова, няма да ви кажат в прав текст че това е поредната куха френска етикеция за ширпотреба, което не означава, че не я възприемат като очевидна лъжа – никой не може да твърди на този етап от запознанството ви, че му е приятно да ви познава.