Правила за добра фармацевтична практика българският фармацевтичен съюз като, взе предвид нарастващите изисквания към фармацевтичната професия в Европейския съюз

1. 
   взе предвид нарастващите изисквания към фармацевтичната професия в Европейския съюз;
   
2. 
   отчете постоянно повишаващите се изисквания на обществото към услугите, които се предлагат в аптеките;
   
3. 
   декларира необходимостта от усъвършенстване на управлението на качеството в аптеките;
   
4. 
   съобрази изискванията на Директива 2001/83/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета на Европа от 06 Ноември 2001 година, Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите и препоръките на Световната здравна организация и на Международната федерация на фармацевтите (ФИП) за изготвяне на национални правила за добра фармацевтична практика,
   

и като има предвид, че:

5. 
   правилата за осигуряване на Добра производствена практика по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба и изпитваните лекарствени продукти за хуманна употреба, установени с Директива 2003/94/ЕО от 08 Октомври 2003 година, са предмет на нормативна уредба на задълженията на магистър-фармацевтите, работещи във фармацевтичната промишленост;
   
6. 
   правилата за осигуряване на Добра дистрибуторска практика за лекарствени продукти, установени с Директива 92/25/ЕЕС от 31 Март 1992 година и с Наредба № 39 от 13.09.2007 г. за принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика са предмет на нормативна уредба на задълженията на магистър-фармацевтите, заети в търговията на едро с лекарствени продукти;
   
7. 
   правилата за осигуряване на Добра клинична практика по отношение на разрешените за употреба лекарствени продукти за приложение в хуманната медицина и изпитваните лекарствени продукти за хуманна употреба, установени с Директива 2005/28/ЕС от 08 Април 2005 година и Наредба № 31 от 12.08.2007 г. за определяне на правилата за Добра клинична практика са предмет на нормативна уредба на задълженията на магистър-фармацевтите, работещи в областта на клиничните изпитвания на лекарствените продукти,
   

използвайки наличния международен опит и препоръки за разработване, изграждане и установяване на ефективни правила за управление на качеството в аптеките и при активното съдействие на академичната фармацевтична общност

1. 
   популяризиране на здравословен начин на живот;
   
2. 
   фармацевтични грижи при отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и други продукти със значение за здравето на населението от магистър-фармацевтите;
   
3. 
   обучение и подпомагане на пациентите за отговорно самолечение;
   
4. 
   подобряване на използването на лекарствени продукти от обществото;
   
5. 
   повишаване на знанията и квалификацията на магистър-фармацевтите;
   
6. 
   допълнителни услуги, предлагани в аптеките.
   

1. 
   сбор от правила за отношение на магистър-фармацевтите към пациента и медицинската общност;
   
2. 
   изисквания към непрекъснато повишаващата се квалификация на магистър-фармацевтите в съответствие с актуалното ниво на фармацевтичната наука и практика;
   
3. 
   система от етични правила, които имат за цел изграждането на магистър-фармацевта като професионалист в аптеката, който е най – близо до пациента и има непосредствено значение за здравето на нацията;
   
4. 
   система от правила, насочени към осигуряването на качествени, безопасни и ефикасни лекарствени продукти за пациентите и на адекватни фармацевтични грижи за обществото.
   

1. 
   Основната философия, заложена в аптечната практика, са принципите на професионализма, съобразени с икономическите фактори;
   
2. 
   Магистър-фармацевтите работят по начин, който не накърнява доброто име и социалния престиж на фармацевтичната професия и който повишава общественото доверие към нея;
   
3. 
   Магистър-фармацевтите са независими и лично отговорни при вземането на професионални решения и предприемането на действия, като се ръководят от безопасността и благополучието на пациентите;
   

4. 
   Магистър-фармацевтите имат влияние върху решенията, свързани с използването на лекарствените продукти от пациентите;
   
5. 
   Магистър-фармацевтите докладват нежеланите лекарствени реакции съгласно нормативните изисквания, грешките в рецептите, дефекти в качеството на продуктите или откриването на фалшиви лекарствени продукти. При всички тези дейности магистър-фармацевтите се подчиняват на действащото законодателство, като информират компетентните лица;
   
6. 
   Отношенията на магистър-фармацевтите с другите специалисти от системата на здравеопазването и преди всичко с лекарите, се възприемат като терапевтично партньорство, което включва взаимно доверие и сигурност;
   
7. 
   Отношенията между магистър-фармацевти са като между колеги, търсещи усъвършенстване на фармацевтичната услуга, която предлагат;
   
8. 
   Магистър-фармацевтите отговарят за определянето, оценяването и повишаването на качеството на предоставяните в аптеката услуги. Когато са и ръководители на аптеката, те разработват и прилагат ефективни управленски структури и система с ясно определени задължения. Тази структура отразява изискванията на различните групи пациенти, йерархията на професионалните и управленски задължения и отговорности, като периодично се преразглежда и актуализира;
   
9. 
   Магистър-фармацевтът, когато е ръководител на аптеката, осигурява достатъчен брой магистър-фармацевти и помощен персонал за изпълняване на функциите на аптеката съобразно действащото законодателство и настоящите правила;
   
10. 
    При предоставянето на фармацевтични грижи, магистър-фармацевтите работят в сътрудничество с лекарите и другите медицински специалисти с цел рационална и ефективна употреба на лекарствените продукти. Те се запознават с основната медицинска и фармацевтична информация за своите пациенти и поддържат база от данни за предписваните и отпусканите на пациентите лекарствени продукти, нежелани лекарствени реакции, противопоказания и други данни, които могат да подпомогнат предоставянето на дългосрочни фармацевтични грижи;
    
11. 
    Магистър-фармацевтите осигуряват възможност за провеждане на поверителни разговори с пациенти;
    
12. 
    Магистър-фармацевтите разполагат с информация за проследяване на постъпилите и отпуснати лекарствени продукти в съответствие с всички изисквания на действащото законодателство и тези правила;
    
13. 
    Магистър-фармацевтите ползват обективна, детайлна и актуална информация за терапевтичните подходи и лекарствените продукти, използвани в практиката;
    
14. 
    Магистър-фармацевтите са отговорни за поддържане и оценяване на своята професионална компетентност през целия си професионален живот. Те постоянно осъвременяват професионалните си знания и умения, за да предоставят компетентни съвети на пациентите и на другите медицински специалисти;
    
15. 
    Магистър-фармацевтите периодично оценяват компетентността си в областта на своята практика и непрекъснато осъвременяват своите знания, като участват в продължаващо обучение на магистър-фармацевтите по смисъла на Закона за здравето и съгласно одобрените от Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз Правила за провеждане на продължаващото обучение на магистър-фармацевтите. Магистър-фармацевтите спазват решенията на УС на Българския фармацевтичен съюз относно минимума на преминати форми на обучение. Посочените решения се оповестяват от УС на Българския фармацевтичен съюз чрез публикуването им в интернет страницата на организацията или по друг подходящ начин;
    
16. 
    За изпълнението на определени специфични задължения, магистър-фармацевтите преминават допълнително обучение на работното място, както и допълнителни квалификационни курсове;
    
17. 
    Магистър-фармацевтите са длъжни да притежават и да представят в работата си, при поискване, документи за редовното си членство в Българския фармацевтичен съюз, които са издадени не по-късно от шест месеца от представянето им;
    
18. 
    Образователните програми за въвеждане в професията са съобразени с актуални за българската фармацевтична практика проблеми;
    
19. 
    Магистър-фармацевтите проявяват активност в осъществяването на връзката производител – търговец на едро – аптека. В качеството си на последното звено от лекарствоснабдителния процес в рамките на отпускането на лекарствени продукти на пациентите, магистър-фармацевтите осигуряват експертна обратна връзка към производителите и дистрибуторите по отношение качеството, ефикасността и безопасността на предлаганите лекарствени продукти;
    
20. 
    Магистър-фармацевтите се запознават с изискванията на производителите относно лекарствените и други продукти, предлагани в аптеката и създават необходимите условия за поддържане на определения оптимален режим на съхранение;
    
21. 
    Магистър-фармацевтите се ръководят в действията си от действащото законодателство, като спазват разпоредбите на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите, на Устава на Българския фармацевтичен съюз и решенията на органите на Българския фармацевтичен съюз, които са адресирани до тях. Уставът и решенията се съобщават на магистър-фармацевтите чрез публикуването им на интернет страницата на Българския фармацевтичен съюз, чрез изпращането им до адресата или по друг подходящ начин;
    
22. 
    Магистър-фармацевтите предприемат дейности за насърчаване на здравословния начин на живот, в съответствие с националната здравна стратегия на Република България, и предоставят съвети на пациентите по важни въпроси, свързани с превенция на социално значими заболявания, отказване от тютюнопушене и др.;
    
23. 
    Магистър-фармацевтите консултират пациентите, подлежащи на и прилагащи самолечение въз основа на достатъчно информация за добре обоснована оценка на конкретните симптоми;
    
24. 
    Магистър-фармацевтите в лечебните заведения за болнична помощ предоставят услуги, спазвайки и принципите на клиничната фармация, като си взаимодействат с лекарите и другите медицински специалисти.
    

1. 
   дейности, свързани с популяризирането на здравословен начин на живот, профилактика и достигане на цели, свързани с добро здраве;
   
2. 
   дейности, свързани с отпускането и употребата на лекарствени продукти, медицински изделия, продукти, свързани със здравето;
   
3. 
   дейности, свързани със самолечение, включително съвети за отпускането на лекарствени продукти или други видове терапия на болестни симптоми, които се асоциират със самолечение;
   
4. 
   дейности, свързани с повлияването на предписването и употребата на лекарствени продукти.
   

1. 
   създаване на връзки със съсловни организации на други медицински специалисти с цел промоция на активности за здравето на популационно ниво, включително минимизиране на злоупотребата и неправилната употреба на лекарствени продукти;
   
2. 
   професионално оценяване на рекламните материали на лекарствени продукти и други продукти, свързани със здравето, което е свързано с даване на пациентите обективни съвети и информация;
   
3. 
   разпространяване на преценена информация за лекарствени продукти и други продукти, имащи значение за здравето и различни аспекти на здравеопазването.