Правила за обществени консултации І. Принципи на гражданското участие в нормотворческия процес Участие на гражданите

1. 
   Участие на гражданите
   

Отвореното и демократично общество е основано върху честното и открито взаимодействие между различните сектори и актьори. Въпреки че гражданските организации и институциите имат различна роля в обществото, споделената цел е подобряване живота на гражданите, което може да бъде успешно постигнато, само ако е основано на доверие, прозрачност, взаимно зачитане и уважение.

Дейностите в обществен интерес се основават на отвореност, отговорност, яснота и отчетност от страна на институциите и гражданските организации. Прозрачността следва да бъде гарантирана във всеки един етап от процеса.

Гражданските организации трябва да бъдат припознати като свободни и независими структури по отношение на техните цели, решения и дейности. Те имат правото да действат независимо и да се застъпват за позиции, различни от тези на институциите, с които те си сътрудничат.

Обществената консултация може да се осъществява чрез различни форми на участие на гражданите в процеса на иницииране и изработване на нормативни и политически актове. Тези форми са:

Достъпът до информация е основа за последващи стъпки на гражданско участие в процеса на вземане на решения и в законодателния процес. Институциите са длъжни да предоставят общественозначима информация от значение за протичането на процеса на обществена консултация.

Консултацията е форма на участие, при която институциите получават от гражданските организации становища, мнения, препоръки по проекти на нормативни или политически документи.

Диалогът е форма на участие, при която институциите обсъждат заедно с гражданските организации проекти на нормативни актове или политически документи. Диалогът се осъществява чрез съвместно участие в различни публични форуми – обществени изслушвания, специализирани дискусии, периодични срещи между институциите и гражданските организации.

Партньорството е форма на участие, при която институциите споделят част от правомощията си в процеса на иницииране и изработване на нормативни и политически актове, както и процеса на тяхното прилагане. Партньорството може да включва делегиране на специфични функции на граждански организации, организиране на форуми за гражданско участие, участие в съвместни работни групи, както и структурирането на съвместни институционално-граждански органи за вземане на решения.

1. 
   Правилата за обществени консултации определят минимални стандарти за консултиране с граждани и граждански организации, които институциите трябва да прилагат. Институциите, които прилагат различни правила и процедури на консултиране могат да продължат да ги прилагат, зачитайки основните положения на този акт.
   
2. 
   Правилата за обществени консултации са приети от Министерския съвет. Главният секретар на Министерския съвет определя служител, който да отговаря за спазването на процедурите и сроковете на прилагане на Правилата по отношение включването на структурите на гражданското общество в процеса на консултиране.
   
3. 
   Правилата имат задължителен характер и се прилагат по отношение на всички институции/органи/ на изпълнителната власт, освен ако значима обществена необходимост не налага тяхното прилагане да бъде временно ограничено. В тези случаи институциите трябва ясно да мотивират отказа си да прилагат Правилата.
   
4. 
   Тези Правила са приложими в процеса на иницииране, изработване и консултиране на проекти на закони, нормативни актове, както и на политически/стратегически документи и други официални документи, които формулират политиката на правителството в определени области.
   

5. 
   Всяка институция трябва да публикува на Интернет-страницата си програмата за законодателните и нормативните актове, чието обсъждане и приемане предстои. Публикуват се и сроковете, в които се планира да протече обсъждането и приемането на актовете.
   
6. 
   Законопроектите, проектите на нормативни актове, както и на стратегически и други официални документи са публични и трябва да бъдат публикувани на интернет-страниците на съответните институции, които ги подготвят. В допълнение, институциите могат да използват и други средства за тяхното публично оповестяване.
   
7. 
   По време на консултативния процес трябва да има поне една писмена консултация. Писмената консултация включва публикация на проекта на съответния акт и покана за представяне на писмено становище от всеки заинтересован гражданин или гражданска организация, в рамките на предварително определен срок.
   
8. 
   В допълнение към писмените консултации, институциите могат да организират срещи, обществени изслушвания, дискусионни форуми, фокус-групи, експертни групи, социологически проучвания, както и други методи за консултация.
   
9. 
   Когато инициират и подготвя законодателни и други нормативни актове, както и политически документи, институциите трябва да извършат предварителна оценка на въздействието на тези актове върху дейността на гражданските организации.
   
10. 
    Всеки законопроект, проект на друг нормативен акт или на политически документ, изпратен за съгласуване и одобрение в Министерския съвет трябва да се съпътства с описание как е бил консултиран с гражданите и гражданските организации
    

11. 
    Институциите трябва да открият процеса на консултиране, колкото се може по-рано, за да се гарантира максималния полезен ефект от консултацията.
    
12. 
    Преди започването на консултация, институциите трябва да определят кои са групите, които ще бъдат засегнати от съответния акт и да направят допълнителни усилия да включат техни представители в консултативния процес.
    
13. 
    Преди започването на консултативния процес, институциите трябва да подготвят план за консултацията, който да включва описание на методите, които ще бъдат използвани, кой ще координира процеса, какви ще са сроковете, как информацията относно консултацията ще бъде разпространявана.
    
14. 
    Консултацията започва с публикуването на съобщение, съдържащо основната информация за документа, който ще бъде консултиран, основните въпроси, на които трябва да бъде отговорено, както и крайният срок за приемане на становища. В допълнение, трябва да се представи и информация относно сроковете за получаване на обратна връзка от институциите, за окончателното оформяне на акта, както и очаквания срок за неговото приемане.
    
15. 
    Минималният период за получаване на становищата по време на писмената консултация е 30 дни от деня на публикуване на обявата за консултацията.
    
16. 
    В допълнение към проектите на документите и обявлението, институцията, осъществяваща консултацията трябва да публикува кратко резюме на документа, който ще се консултира, както и допълнителни материали.
    
17. 
    Всички получени становища в процеса по писмена консултация се публикуват в Интернет.
    
18. 
    В 30-дневен срок след края на консултативния процес, институцията трябва да представи обобщение на всички становища и коментари и мотиви защо една част от тях са били приети, а друга не. Това обобщение се публикува в Интернет.
    
19. 
    Във всяка институция трябва да бъде определен служител, който да координира процеса на консултиране. Този служител организира консултативните процедури, осъществява мониторинг върху тяхното осъществяване и анализира тяхната ефективност, включително като прави предложения за тяхното подобряване.
    
20. 
    Служителят който координира процеса, осъществява мониторинг върху всяка процедура за спазване на предвидените в този акт стандарти и правила за консултиране.
    
21. 
    Институциите трябва да включват гражданските организации в процеса на подготовка на различните актове. Когато институциите организират работни групи за подготовка на различните актове, гражданските организации трябва да бъдат поканени да участват. Препоръчително е поканването на гражданските организации да се извърши чрез максимално отворено публично обявление. В допълнение, имената на представителите на гражданските организации, участващи в работната група, трябва да бъдат публично достъпни.
    
22. 
    Когато институциите създават консултативни органи с участието на представители на гражданските организации, трябва да бъде гарантирана прозрачна процедура за определяне на тези представители. Обявлението за създаване на консултативния орган и за поканване на гражданските организации да определят представители трябва да са отправени публично, критериите за участие трябва да са ясни, а определянето на представителите следва да се извърши от самите граждански организации (или да се извърши с решение на самата институция, която избира от списък с кандидати, предложен от граждански организации). Дискусиите в тези консултативни органи са публични.