Правила за осигуряване на безопасност и здраве при работа в лабораториите на здравните заведения



страница1/2
Дата28.10.2018
Размер0.67 Mb.
ТипПравила
  1   2


ПРАВИЛА

ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА В ЛАБОРАТОРИИТЕ НА ЗДРАВНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

І. Общи положения


Персоналът на лабораториите трябва да е добре запознат е оснобните разпоредби по БЗР и е изискванията за работа е инфекциозни и разпадащи се материали.

Устройството на лабораториите трябва да отговаря на Правилника за електробезопасността в здравните заведения и Правилника за противопожарната охрана.

ВиК-инсталациите, както и тези за вакуум и с високо налягане на газовете в лабораториите трябва да отговарят на съответните правилници и норми за безопасна работа.

За състоянието на електрическата, водопроводната и други инсталации и апаратура във всяка лаборатория се води специална тетрадка, в която се разписва последният напускаш, лабораторията с оглед регистрация на състоянието.

След края на работното време и излизането на последния служител от лабораторията не се разрешава оставяне на включени нагревателни апарати с изключение на хладилници и термостати.

На работа в лабораториите се допускат медицински и други работници само след предварителен медицински преглед и които нямат противопоказания за работа в такава среда.

На работещите в лабораториите се изършва профилактичен преглед най-малко веднъж в годината.

Поставянето и съхраняването на всякакъв вид хранителни продукти и лични вещи в помещението на лабораторията е строго забранено.

По Време на работа персоналът в лабораторията ползва само полагащото му се работно облекло. При особени изследвания, работа с киселини, основи и други се осигурява специално облекло и лични защитни средства съгласно списък.

За прилагане разпоредбите на правилника административният ръководител на здравното заведение или институт издава необходимите указания.

Персоналът на лабораториите трябва добре да познава Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното борудване от 1999 г. и други нормативни документи.

II. Общи нормативни изисквания за лабораторията


Лабораторните помещения трябва да са с минимална височина 2,80 м.

Лабораторните помещения, за които няма специални изисквания, трябва да осигуряват на лабораторен работник и пациент минимална площ 5,5 кв.м. Допустимата минимална площ на едно лабораторно помещение е 16 кв.м.

В лаборатории, където се работи с инфекциозни, разпадащи се материали или токсични вещества, трябва да се предвиждат кабинети за висшия медицински персонал с площ минимум 12 кв.м.

В лабораторните блокове трябва да се предвиждат чакални за пациенти с квадратура най-малко 16 кв. м, които да имат функционална връзка с отделните лаборатории.

Във всяко работно помещение на лабораториите се осигурява мивка с топла и студена вода, сапун и кърпи за ръце.

Работните помещения се обзавеждат с подходяща и отговаряща на ергономичните изисквания работна и лабораторна мебел.

Лабораториите и спомагателните помещения се оцветяват рационално е меки и светли тонове, като стените се боядисват с блажни бои, освен ако няма по-специални изисквания.

Подовете на лабораторните помещения трябва да имат настилка е добри топлоизолационни свойства и да са покрити е линолеум с добри процепи.

В лабораторните помещения (кабинети), за които няма специални изисквания, се осигурява естествено осветление с к. е. о. 1,3 до 1,5 и изкуствено - най-малко 150 лукса при хлампи „ВНС" и 300 лукса при луминесцентно осветление с лампи „ДС" и цветна температура 6 500-7 500 °К. За всяка работна повърхност осветлението следва да осигурява коефициент на равномерност над 0,3.

В лабораторните помещения следва да се осигурява през студените сезони темпера тура на въздуха от 18 до 20°с и относителна влажност от 40 до 70%.

Във всички лабораторни помещения трябва да се осигурява естествена вентилация посредством отваряеми крила в горната част на прозорците, задвижвани със специално устройство. за лаборатории, в които се работи с токсични вещества или разпадащи се материали, се изисква и механична вентилация.

Всички лабораторни помещения трябва да се снабдяват е плътно затварящи се метални или пластмасови съдове за отпадъци с педално устройство (контейнери).

За лабораторния персонал се осигуряват индивидуални гардеробчета. За тези от
лабораториите, в които се работи е инфекциозни и разпадащи се материали, се осигуряват по две гардеробчета - за работното и за личното облекло.

За лабораторния персонал се осигурява баня.

В лабораторните помещения е абсолютно забранено храненето и пушенето.

Във всяка лаборатория трябва да има аптечка, Винаги заредена е необходимите


медикаменти и превързочен материал, необходим за оказване на първа помощ, за която да отговаря определено лице.

Изходните врати на лабораторните помещения трябва да се отварят навън и да


са оцветени различно от другите врати.

Подът на лабораторните помещения трябва да е покрит е негорими и устойчиви


на корозия материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекция.

ІІІ. Клинични и биохимични лаборатории

Клиничната лаборатория е административна, организационна и производствено обособена единица в рамките на лечебно-диаг-ностичните и профилактичните заведения, в която се извършват лабораторни изследвания : диагностична цел.

Структурата на клиничната лаборатория се определя от типа на здравното заведение В системата на лечебно-профилактичнатг мрежа съобразно с нормативите на МЗ.

Лабораторните помещения се разполагат в първите етажи на диагностичния блок


в близост с вертикалния комуникационен бъзел на болничното заведение.

Броят на помещенията към всяка клинична лаборатория се определя съобразно типа на здрабното заведение, обема на работата и действащите норми на МЗ.

Работните помещения се разпределят според характера на извършваната дейност и отделяните от тях вредности, така че да се осигурява цялостно извършване на задачите без да се затруднява работният процес и да не се уврежда здравето на работниците.

В помещенията, в които се предполага наличие на токсични вещества във въздуха на работната среда, се осигурява задължително механична вентилация.

Стените на лабораторните помещения трябва да са гладки, позволяващи лесно почистване, и оцветени със светли, меки тонове допускащи идентифицирането на цветните реакции.

Всички лабораторни маси и плотове трябва да са покрити е огнеупорни, устопчиви на корозивни вещества материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекция.

На всяка работна маса трябва да има най-малко по една киселинно-устойчива и дълбока мивка, снабдена със студена и топла течаща вода. Необходимо е да има и отделно помещение за измиване на съдовете и приборите, замърсени с особено опасни токсични и инфекциозни материали.

Разположението на лабораторното оборудване да осигурява свободно движение пряк достъп на светлина и да отговаря на ергономичните изисквания.

Манипулациите, свързани е отделяне на силно токсични газове, се извършват в химически смукателни шкафове (камини) в отделни помещения, снабдени с механична приточно-смукателна вентилация и очистителни системи.

Манипулациите, свързани е отделяне на малки количества и слабо токсични газове или алергизиращи вещества, се извършват в обикновени лабораторни помещения, но задължително в камини.

Всяка камина трябва да е снабдена освен е вентилационна система и със : вода, канал, електрическо захранване, изводи на вакуумната и газовата инсталация. командното табло на тези инсталации трябва да е изведено пред камината.

В работния отбор на химическите смукателни шкафове (камини) трябва да се осигури скорост на въздуха не по-малко от 0,5 м/сек. Смукателната система на химическия смукателен шкаф трябва да може да засмуква от горната и долната му част. Ако в камината се работи с взривоопасни газове и пари, вентилаторът трябва да е взривобезопасен, а въздуховодната система съответно оразмерена.

Ако при влизане в лабораторните помещения се почувства миризма на газове, да не се влиза преди проветряването им.

В лабораториите не се позволява съхраняването на повече от 2 литра етер или бензин или други запалителни течности. Такива течности се пазят задължително в железни шкафове със секретна брава.

Отровните материали, които са под наблюдение на специализираните органи, се съхраняват и изразходват съгласно указанията, при стриктно водене на съответната документация..

Съдовете и приборите, в които са държани силни киселини и основи, както и техните концентрирани разтвори се предават за доизмиване само след като веществото или разтворът е бил отстранен от тях. Изливането на такива разтвори в мивките се придружава от 5-6-минутно обливане със силна струя студена вода.

При работа с особено опасни и силно токсични вещества за лабораторията трябва да се предвиди вентилация, осигуряваща непревишаване на ПДК. Такива манипулации е правилно да се извършват в отделно помещение, при наличие най-малко на двама души и задължително използване на изправни лични противогази.

При случайно напръскване на очите или кожата със силнодейетващи киселини и


основи следва бързо измиване е обилна стря студена вода в продължение на 5-6 минути след което се прилагат съответните фармацефтични средства.

За всички станали аварии или нещастни случаи се води тетрадка е подробно описване на случката, причините за нея и взетите мерки.

Пипетирането с уста на особено отровни, инфекциозни или канцерогенни вещества, както и на лесно летливи димящи течности е абсолютно забранено. Същите се отмерват само с пипети, снабдени с балонче или автоматични бюрети.

Работата с живак се извършва само на строго определено място в едно от помещенията на лабораторията, като се вземат мерки за избягване разпиляването на живака по масите и пода. За целта се осигурява широка пластмасовавана, напълнена до 1/3 с вода.



IV. Радиоизотопни лаборатории

До работа е радиоактивни вещества се допускат само лица над 18-годишна възрас ако нямат противопоказания за работа с източници на йонизиращи лъчения, удостоверено от съответния противолъчев диспансер (кабнет), и имат необходимите познания по лъчезащита при работа с радиоактивни вещества, удостоверени със съответен документ въз основа на положен изпит пред комисия, назначена от специализираните органи.

В зависимост от обема и вида на работата с радиоактивни вещества в лабора-ториите се провежда постоянен вътрешен контрол на лъчезащитата съгласно гл. XII от Правилата за работа с радиоактивни вещетва. Отговарящият за лъчезащитата трябва да има висше образование.

Въздействието на радиоактивните вещества се определя от техните излъчвания, които могат да създадат външно и вътрешно облъчване.

Наред е радиационната опасност трябва да се имат предвид също и химичната, общотоксичната и другите видове опасности.

За съпоставяне на възможното вътрешно облъчване при работа с радиоактивни


вещества, намиращи се в открит вид, последните се разделят на 4 групи в зависимост от тяхната радиотоксичност :

  1. група - най-висока радиотоксичност ;

  2. група - висока радиотоксичност ;

  1. група - средна радиотоксичност ;

  2. група - малка радиотоксичност .

Според възможната радиационна опасност и в зависимост от активността на веществата на работното място и тяхната радиотоксичност работата е открити радиоактивни вещества се дели на три класа.

Група радиоактивност

I клас

II клас

III клас

I Група

10 и повече миликюри

0,01 до 10 миликюри

до 0,01 миликюри

II Група

100 и повече миликюри

0,1 до 100 миликюри

до 0,1 миликюри

III Група

1000 и повече миликюри

1 до 1000 миликюри

до 1 миликюри

Редът за получаване, отчитане и съхраняване на радиоактивните вещества се определя от администрацията след съгласуване и одобрение от специализираните органи.

Радиоактивните вещества, с които не се работи, трябва да се пазят в специално устроени хранилища. Откритите и закрити радиоактивни вещества трябва да се съхраняват в отделни хранилища.

Радиоактивните вещества трябва да се пазят в отделни сейфове, ниши, кладенци и други, така че при изваждането и поставянето на едно от тях да се сведе до минимум облъчването от останалите. Вратите на съответните сейфове, секции и всички намиращи се в тях съдове и контейнери трябва да имат ясна и трайна маркировка за вида на радиоактивното вещество и неговата активност.

Стъклените съдове, съдържащи радиоактивни разтвори, трябва да се държат в пластмасови или метални съдове, в които е поставен сорбиращ материал, който може напълно да погълне разтвора в случаи на счупване на стъкления съд.

Сейфовете, контейнерите и съдовете трябва лесно да се отварят и затварят.

Радиоактивните вещества, при които е възможно отделяне на радиоактивни газове и аерозоли, трябва да се пазят в камини и боксове с механична вентилаця и в затворени съдове. В тези случаи в хранилището трябва да има възможност за непрекъсната работа на вентилационната система. Изхвърлените газове не трябва да замърсяват работни и болнични помещения или жилищни сгради. При нужда същите дасе дезактивират преди изхвърлянето им в атмосферата.

Хранилището трябва да се заключва с надеждна секретна ключалка, позволявай при всички случаи отварянето от вътрешната страна.

В хранилището за закрити радиоактивни източници във всяка камера, ниша или секция да се съхраняват сортирани по вид и активност източници с общ гамаеквиваленг не повече от 100 мг-еквивалент радий.

Пренасянето на радиоактивни вещества вътре в медицинското заведение трябва да се извършва с подходящи контейнери, колички, асансьори и др., така че външното облъчване на персонала, болните и околните да се сведе до минимум и да се изключи възможността от радиоактивно замърсяване.

Всички дейности, свързани е лечебно, диагностично и експериментално приложение на радиоактивни вещества в открит и закрит вид, се извършват в отделна част на здравното заведение - контролирана зона*.

Забранява се влизането в контролирана зона на лица, незаети в работа с радиоактивни вещества, както и неконтролираното излизане на болни, във или върху тялото на които има радиоактивни вещества.

Всички лица и вещи, напускащи контролираната зона, подлежат на радиометричен контрол.



За провеждане на лечение със закрити радиоактивни вещества са необходими следните помещения:

  • основно хранилище за радиоактивни вещества с многокамерен защитен контейнер;

  • междинно хранилище(а) за мулажи и извадени от болните радиоактивни вещества с многокамерен защитен контейнер;

  • помещения за подготовка на радиоактивни вещества за апликация с площ над 16 кв.м всяко;

* Контролирана зона - помещение или територия на предприятие, здравно заведение, лаборатория или др., където е възможно да се получи доза, по-золяма от 0,3 от максимално допустимата доза за професионално облъчване (категория А).

  • 1-2 помещения за вътрекухинно аплициране на радиоактивни вещества с площ над 16 кв.м всяко;

  • операционна за вътретъканно аплициране на закрити радиоактивни вещества с площ 10-20 кВ.м;

  • стерилизационна за радиоактивни източници с площ 6-9 кв. м;

  • помещения за дежурния персонал;

  • помещения за изваждане на източниците и текущи манипулации: по едно между всеки две стаи за болни с аплицирани радиоактивни вещества с площ от 6 до 9 кв.м всяко;

  • склад за инвентара за почистване с изливник за нечистите води, заустен в контролната шахта.

При използване на открити радиоактивни вещества за лечебни цели са необхо-дими следните помещения:

  • хранилище за открити радиоактивни вещества с многокамерен контейнер;

  • разпределителна лаборатория е площ над 16 кв.м;

  • помещения за перорално даване на открити радиоактивни вещества с минимална площ 10 кв.м;

  • помещения за инжектиране на открити радиоактивни вещества с минимална площ 10 кв.м;

  • миалня за измиване и деактивизация на съдобе и инструменти с площ над 10 кв.м;

  • склад за отлежаване на частично деактивирани вещи, замърсени с кратко живеещи радиоактивни вещества е площ над 10 кв.м;

  • перална за машинно изпиране и центрофугиране на замърсено с открити радиоактивни вещества бельо и сушилна камера;

  • санитарни комплекси към всяко от лабораторните и апликационните помещения, състоящи се от: мивка, изливник за нечисти води и шкаф за прибиране на инвентара за почистване;

  • санпропускник за персонала с гардероби с две отделения, душ, умивалник и контролен радиометричен пункт. Когато с открити радиоактивни вещества работят повече от 6 души, санпропускникът трябва да бъде за два успоредни потока;

  • хранилище за твърди радиоактивни отпадъци с площ над 5кв. м.

Отделението (лабораторията), където се използват открити радиоактивни вещества за диагностични цели, трябва да разполага задължително със следните помещения:

  • разпределителна лаборатория;

  • апликационно помещение;

  • санпропускник (с душ);

  • кабинет(и) за радиометрични измервания.

Експерименталните лаборатории за открити радиоактивни вещества трябва да имат в зависимост от обема и вида на провежданите изследвания следните специални помещения: хранилище, разпределителна лаборатория, миалня, манипулационна, санпропускник за персонала с контролен дозиметричен пост, кабинет(и) за измервания „in vivo" и „in vitro", вивариум с чисто и мръсно помещение.

Помещенията на вивариума, в които се затварят животни с радиоактивни вещества, трябва да отговарят на следните изисквания:



  • на височина до 2 м стените да са покрити с гладки, трудно сорбиращи материали, а останалата част и таванът да са боядисани с блажна боя;

  • подовете да са от железобетон, покрит с пластмаса или керамични плочки, и да имат наклон и канал със сифон;

  • в помещенията да има гореща и студена вода;

  • при изхода на вивариума да има дозиметричен контролен пост, а при необходимост - санпропускник (с душ).

Изискванията към хранилищата и помещенията за работа с открити радиоактивни вещества с лечебна, диагностична и експериментална цел по отношение на техния брой, избор и обзавеждане, съоръжения, вентилация и канализация се определят от класа на извършваната работа съгласно глаВи II, VI, VII, VIII от Правилата за работа е радиоактивни вещества.

Към помещенията на лабораториите за работа със закрити радиоактивни вещества се прилагат изискванията на глава IV от горепосочените правила.

В помещенията за работа с радиоактивни вещества не се допуска отопление с печки. Отоплителните прибори трябва да имат гладка повърхност.

В помещенията, в които се работи с радиоактивни вещества, трябва да има комбинирано - общо и местно, осветление. Изкуственото осветление трябва да осигурява осветеност от минимум 300 лукса при волфрамови лампи и 600 лукса при луминесцентни при коефициент на равномерност над 0,3, а за други съоръжения - 500 лукса.

Вентилацията при работа с открити радиоактивни вещества се изпълнява съгласно глава VII от Правилата за работа с радиоактивни вещества и действащите други нормативни документи.

Всички манипулации с открити радиоактивни вещества, които по активност на работното място съответстват на работа II клас, се извършват във вентилирани камини или боксове.

Вентилираните камини и боксове трябва да бъдат така конструирани, че да не позволяват разпространяването на радиоактивните вещества независимо от агрегатното им състояние извън тях.

При работа в камината или бокса не се оставят: съдове, инструменти и пособия,

които не са нужни за извършваната манипулация, както и различни вещества, Включително радиоактивни, които не са нужни за извършваната манипулация.

Всички вещи и съдове, които се изваждат от камината или бокса, задължително се поставят в съдове с чисти външни повърхности (таби, табли, кофи и др.). Съдовете трябва да са такива, че да се връщат в статичното си равновесие при отклонение до 30° от него, да побират цялото количество радиоактивно вещество при евентуални счупвания на основния съд, да бъдат удароустопчиви и да позволяват вземането на съдържанието с дистанционни инструменти. Съдовете за пренасяне на радиоактивни вещества от едно помещение в друго трябба да се затварят херметически. Дъното на съдобете трябва да се покрие задължително със сорбиращ материал.

Всички манипулации от II клас, които поради естеството си не могат да се извършват в камини или боксове (напр. инжектиране на открито радиоактивно вещество на болния), трябва да се извършват в съответното помещение, като се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на радиоактивни замърсявания.

Работата с радиоактивни източници трябва да се извършва на един етап, по правило без прекъсване. За целта предварително се подготвят всички необходими инструменти, пособия, материали и др. Нови методи и техники трябва да бъдат предварително изпробвани с източници - макети.

Всички манипулации с радиоактивни източници трябва да се извършват с дистанционни инструменти. Дължината и видът на инструментите се подбират с оглед сигурно захващане на източниците, максимално възможно отдалечаване на източника от тялото, удобство и бързина при изпълнението на дадена манипулация.

Разстоянието между ръката и източника трябва да е не по-малко от 10 см. Непосредственото пипане на радиоактивните източници се забранява.

Всички манипулации е радиоактивни източници се извършват над защитен екран с минимален оловен еквивалент 5 см.

Защитните екрани трябва да имат такава конструкция, че да не пречат съществено при извършване на манипулациите с радиоактивни източници. Те трябва да са снабдени е прозорец от оловно стъкло или огледално приземна оптична система, както и от подходящо осветлиние.

При работа е открити радиоактивни вещества не трябва да се извършват действия, застрашаващи работещите или околните, например пипетиране чрез устно засмукване, обезвъздушаване на спринцовка без покриване на иглата и др. Препоръчва се използването на автоматични и полуавтоматични дистанционни управляеми прибори.

Изборът на работния режим на радиометричната апаратура на използвания колиматор и др. трябва да осигурява извършване на изследванията с най-ниската възможна активност.

При работа е открити радиоактивни вещества или обслужване на болни, лекувани с такива вещества, персоналът ползва специално облекло и лични защитни средства.

Гумените ръкавици, галошите, пластмасовите престилки и лицевите щитове се свалят преди напускане на лабораторията или помещението за работа е открити радиоактивни вещества или за болни, лекувани с открити задиоактивни вещества.Останалото специално облекло се сваля в санпропускника и след радиометрична проверка се прибира в предназначената за тях половина на гардероба.

Работното облекло от лабораториите (отделенията, катедрите), в които се използват радиоактивни вещества, трябва да бъде ясно отбелязано е жълт цвят.

Работното облекло от тези лаборатории може да се изнесе от контролираната зона за ремонт или изпиране само след пълна дезактивация, което се установява посредством радиометричен контрол; описът на облеклото се подписва от лицето, извършило този контрол.

Течните отпадъци от лабораториите и отделенията се третират като радиоактивни, ако съдържанието на радиоактивни вещества превишава повече от 100 пъти ПДК за водите в откритите водоеми (съгласно таблица 4 на Нормите за радиационна безопасност) при период на полуразпадане на радиоактивните вещества до 60 дни и 10 пъти - при период на полуразпадане, по-голям от 60 дни.

Събирането и отстраняването на радиоактивните отпадъци се извършват отделно от другите отпадъци.

За обработване и престояване на радиоактивните отпадъци се изисква отделно помещение (помещения) в зависимост от конкретните нужди.Тези помещения трябва да бъдат отдалечени от работните помещения и болничните стаи.

Помещенията за пазене и обработка на радиоактивните отпадъци трябва да отговарят на изискванията за съхранение на радиоактивни вещества.

Твърдите и високоактивните течни радиоактивни отпадъци, съдържащи кратко живеещи изотопи е период на полуразпадане не по-голям от 15 дни, се задържат определен период от време, осигуряващ снижаване на активността до устоновените стойности. След това твърдите отпадъци се изхвърлят в обикновената смет, а течните - в каналазизацията.

Твърдите и високоактивните течни радиоактивни отпадъци, съдържащи изотопи е периот на полуразпадане, по-голям от 15 дни, с изключение на трупове на експериментални животни, се събират и предават съгласно изискванията на специализираните служби.

Радиоактивните отпадъци, които съдържат повече органични вещества (трупове на експериментални животни), независимо от периода на полуразпадане задължително се консервират до 1 месец във формалин, хлорна или гасена вар.

Всички помещения, в които се работи с радиоактивни вещества в открит вид, се почистват влажно задължително най-малко 2 пъти дневно. Един път в месеца трябба да се извършва основно почистване. Забранява се метенето с метли, четки и др.

След завършването на работа всеки работещ с радиоактивни вещества трябва задължително да почисти работното си място, да деактивира работните съдове, инструменти и пособия, както и специалното облекло, ръкавици и обувки до максимално допустимите норми, дадени в таблици 3 и 4 на ПраВилата за работа с радиоактивни вещества.

Накрая на работния ден работещият прябва да извърши проверка на радиоактивното замърсяване на тялото и облеклото си и ако е необходимо, извършва деактивация по подходящ начин до стойностите, дадени в таблица 4 на същите правила.

Ако очистването на замърсените повърхности от тялото (ръцете) не е възможно да се избърши е течаща вода с температура около 36 °С, трябва да се използват специални методи и средства за деактивация.

Ефективността на деактивацията се проверява с радиометрични уреди. Съоръжения, инструменти, пособия, разни покриващи материали и др., които не се поддават на очистване до максимално допустимите стойности, се третират по-нататък като радиоактивни отпадъци. Предмети, замърсени с кратко живеещи радиоактивни вещества, подлежат на деактивация чрез естествено спадане на активността до максимално допустимите стойности



V. Лаборатории за функтционално изследване

Лабораториите за функционални изследвания трябва да са разположени на първите етажи в близост и удобна функционална връзка с биохимичната лаборатория. В клиниките разположението трябва да осигурява удобен достъп за идващите за амбулаторно лечение лица.

За осигуряване нормална работа на електрофизиологичната апаратура функционалните лаборатории трябва да са максимално отдалечени в хоризонтална и вертикална посока от трафопостове, електрически генератори, електромотори, централни кабели, рентгенова, радиоизотопна и физиотерапевтична апаратура.

В зависимост от профила на здравното заведение се развиват различен брой и различна комбинация от функционални лаборатории:



  • работен кабинет - 12 до 16 кВ.м;

  • лаборатория за ЕКГ и други функционални изследвания на сърдечносъдовата система - 16 до 20 кВ.м;

  • лаборатория за функционално изследване на дишането и енергоразхода - 20 до 25 кВ.м;

  • лаборатория за ЕЕГ (е армирана камера 2хЗм)-25 кв.м;

  • лаборатория за електродиагностика - 16кв.м;

  • аудиометричен кабинет (евентуално със специална камера) - 15 до 20 кв.м;

  • кабинет по отоневрология – 20 кв.м;

  • лаборатория за електрохистерография и фетална електрокардиография – 20 кВ.м;

  • лаборатория за функционални изследвания 8 областта на офталмологията - 20 до 25 кв.м;

  • лаборатория за електроретинография (с армирана камера 2x2,5) – 25 кв.м.

Към всяка от лаборатироиите да се предвижда по един бокс за събличане и обличане на пациенти.

Посочените в т. 3 норми трябва да се коригират, когато функционалните раборатории се използват за учебна работа.

Целесъобразно е по-голяма част от апаратурата да бъде разположена на подвижни маси с колела.

Във функционалните лаборатории в областта на офталмологията, ЕЕГ и ЕРГ кабинети се осигуряват затъмнителни уредби.

Изкуственото осветление трябба да се реализира от лампи „ВНС" и да осигурява на работните места минимална осветеност от 100 лукса. Не се препоръчва луминесцентното осветление.

VІ. Морфологични лаборатории





  1. Цитоморфологична лаборатория

Лабораториите трябва да се разполагат на първите етажи

Лабораторията се състои от три помещения, които трябва да се свързани функционално помежду си:

Помещение за вземане на материали – 15 кв.м.;

Помещение за изготвяне на препаратите – 25 кв.м.;

Лекарски кабинет – 15 кв. М с отделна врата.

Помещението за изготвяне на препарата следва да има директно осветление с матирани стъкла.

Стените се боядисват с бяла блажна боя, като на височина 1,8 м (без лекарския кабинет) се облицовът с бели фаянсови плочки, а подът се покрива с линолеум.

Вентилацията е естествена, като в помещението за изтогвяне на препарати е механичносмукателната и нагнетателна, разчетена съобразно отделящите се вредности във въздуха. В него се устройва камина със самостоятелна смукателна вентилация.

Лабораторната мебел се състои от малки подвижни маси, покрити с бяла пластмасова материя.

2. Хистологична лаборатория, хистохимична лаборатория

За лабораторията се осигуряват нап- малко три помещения:



  • за пускане в работа на фиксирани материали – 15 кв. м;

  • за изработване на хистолозични препарати - 25 кв.м;

  • апаратна стая - 30 кв.м;

  • складово помещение 10-12 кв. м за материали и химикали и едно складово помещение за препарати 10-12 кв. м.

За избягване на директна слънчева светлина се препоръчва северно изложение на помещенията.

Трите помещения трябва да са сбързани функционално чрез уплътнени врати, като помещението за фиксирани материали е желателно да има отделен вход за внасяне на формалиновите материали.

Стените на помещенията се покриват с фаянсови плочки на 1,80 м или е бяла блажна боя, а подът - с линолеум.

В помещенията се осигурява механична смукателна и нагнетателна вентилация, оразмерена съобразно концентрациите на вредностите. И в трите помещения трябва да има камина с механична смукателна вентилация. Въздуховодът на инсталацията се извежда над покрива на сградата.

Лабораторните маси трябва да са леки, покрити с бял или светлосив материал, най-добре от пластмаса.

В лабораторията се осигурява естествено осветление - северно изложение на помещенията. Изкуственото осветление се осъществява е луминесцентни лампи „ДС" при минимална осветеност 500 лукса. В помещенията за фиксирани материали и хистологични препарати се осигуряват допълнителни стенни осветителни тела. В камината се поставя по едно осветително тяло (волфрамова лампа).



3. Лаборатория за музейни препарати


За лабораторията се осигурява :

  • помещение за фиксация и съхранение на материалите – 20 кв.м;

  • помещение за приготвяне на музейните препарати - 15-20 кв.м.

Двете помещения трябва да бъдат функционално свързани помежду си чрез малък коридор със самостоятелна механична вентилация.

Помещенията се облицоват е фаянсови плочки до височина 1,80 м, а стената над тях и таванът се боядисват е блажна боя в светли тонове.

В помещението за фиксация на три от стените се нареждат рафтове е ширина 40, 60 и 80 см за поставяне на съдовете. Съдовете да са с херметично затваряне и вместимост от 1 до 20 л.

В помещението за изготвяне на препарати се изгражда камина, в която те се изработват. Тук са необходими и две лабараторни маси, покрити с бяла или бледосива пластмаса, а също така хладилник и термостат.

В двете помещения се изграждат мивки с топла и студена вода, а в помещението за фиксация допълнително една голяма мивка-корито е широк канал.

Естественото осветление в помещенията трябва да бъде с рязсеяна светлина (матови стъкла), а изкуственото съгласно приетите норми. В камината се осигурява осветеност от 75 лукса с волфрамова лампа.

Вентилацията в помещението за фиксация трябва да бъде механичносмукателна и нагнетателна с отверстие, разполовено високо до тавана, а в помещението за приготвяне - механичносмукателна. Тя трябва да извежда въздуха над покрива на сградата. Кратността на въздухообмена да се изчислява съобразно концентрациите на вредностите.
4. Хистоавторадиографична лаборатория

Лабораторията трябва да има три помещения, разположени най-добре в приземния етаж:



  • манипулационна стая 12 кв. м, в която се третират животните с изотопи и има нап-висока радиация;

  • тъмна стая или бокс 12 кв. м за покриване на препаратите (стените се боядисват с черна блажна боя);

  • хистологична лаборатория.

Отделните лабораторни помещения трябва да бъдат във функционална връзка посредством врата, а за манипулационната стая посредством коридор.

Подът трябва да е от мозайка с наклон към канала.

В тъмната стая осветлението е само изкуствено. Осигурява се осветление и с червена светлина.

В манипулационната стая се осигурява камина с подходяща скорост в работния отбор, а в хистологичната лаборатория – смукателно нагнетателна вентилация. Желателно е да се осигури климатизиране на въздуха.

В обзавеждането на лабораторията влизат и специални контейнери за събиране на фекалии и урина от опитни животни, а също и херметически затворени банки с формалин за труповете на животните, хладилник за съхранение на изотопите и емулсиите, ТИС-дозиметър за радиоактивно излъчване, установка за проявяване на емулсиите (в хистологичната лаборатория) за избягване на страничната радиация.

VІІ. Анатомични лаборатории

1. Лаборатория за инжектиране на трупове с фиксационни разтвори

Помещението трябва да има размери 7,5/3,5 м, да е разположено в сутерен и да е във функционална връзка с трупницата.

Осигурява се обща смукателна и нагнетателна вентилация, изчислена съобразно концентрациите на вредностите. въздуховодите им се отвеждат над сградата.

Казаните за фиксационен разтвор да се съхраняват в подходящи смукателни шкафове (камини). За поставяне на труповете се осигуряват 2 до 3 маси - секционен тип.


2. Лаборатория за мацерация на трупове

Помещението трябва да има размери 6,5/3,5 м и да е във функционална връзка с лаборатория за обезмасляване и избелбане на костите.

Осигурява се подходяща местна смукателна вентилация над апаратите за мацерация за отвеждане на изпаренията над сградата. Освен това се устройва и обща смукателна и нагнетателна вентилация на помещението.

В помещението се устройва камина, в която се помества апаратът за мацерация.
3. Лаборатория за обезмасляване и избелване на костите

Работното помещение трябва да има минимална площ 22 кв. м, да бъде в сутерен и да е във връзка с лабораторията за мацерация на трупове.

Осигурява се общообменна смукателна и нагнетателна вентилация с отвеждане на въздуха от помещението.

За работата се осигуряват 3 маси, покрити е фаянсови плочки, и 2 мивки - корита с широки канали.



4. Микроскопска лаборатория

Помещението трябва да има площ 42кв.м и височина 3,5 м.

Вентилацията трябва да бъде механично смукателна и нагнетателна с отверстие
високо до тавана. Освен това в двете камини се осигурява самостоятелна смукателна вентилация.

Лабораторните маси трябва да са покрити е фаянсови плочки. в лабораторията да има мивка лабораторен тип с широк канал.



VIII. Химични, токсични, прахови лаборатории

Работните помещения се разпределят според характера на извършваната дейност и отделните вредности така, че да се обезпечава цялостно изпълнение на задачите, да не се затруднява работният процес и да не се уврежда здравето на работещите.

Манипулации, свързани е отделяне на силно токсични газове, се извършват в отделни помещения, снабдени е механично смукателна и нагнетателна вентилация.

Манипулации, свързани е отделяне на малки количества слабо токсични газове, могат да се извършват и в обикновените лабораторни помещения, но задължително в газоотбодните химически смукателни шкафове.

Пещите за изгаряне се монтират в камините или в съседство с тях така, че газоотбодните им тръби да влизат в каминните газоотводни канали. Пещи, които нямат газоотводни тръби и които не могат да се оставят в камините, трябва да бъдат снабдени с местна смукателна вентилация.

В работния отбор на камините трябва да се осигури скорост не по-малка от 0,5 м/сек при височина над 0,5 м. Камините следва да мат възможност за удвоена скорост на изпускане. При изпускане на събраните пари фунията се обръща с изпускателната тръба нагоре и кранчето се отваря леко.

При продухване със сгъстени газове (въгледвуокис или азот) се следи за изправността на бутилката. Бутилките трябва да са закрепени неподвижно и в съседство на тях да няма отоплителни тела.

При филтриране и промиване трябва да се избягва разливането на течности по работните маси и ръцете. Когато измиването се извършва с горещи течности, на промивните съдове се поставят топлоизолатори от азбест, дърво, памучна или друга подходяща материя.

При работа с прахосмукачки или друг вид прахоуловители или въздухоуловители се внимава за правилното включване на системите и правилното провеждане на съответните манипулации.

При работа е хроматограф и органични разтворители се поддържа напълно затворена система на апаратурата, а сушенето на лентите и плаките се завършва в камина.

При работа е полярограф се следи да не се разлива живак. Пречистването и дестилирането на живака се извършва в отделно и специално пригодено помещение.

Дестилацията на вода се извършва с дестилатор, при който включването на електрическия ток е блокирано с водозахранването. При спиране на дестилацията най-напред се изключва токът, а след това се спира водата.

При работа с центрофуга се затяга здраво външният капак. Отварянето на капака се извършва само след цялостното спиране на въртящата се система.

При работа е пламъков фотометър се внимава при пускането на газовата система за избягване на експлозии.

При работа е маслени бани се внимава да не се превиши пламната точка на маслото.

При продължително нагряване с какъвто и да е вид нагревател под него се поставя топлоизолираща и негорима материя (азбест и др)-

При дестилация на разтвори да не се достига до пълното отделяне на течността с оглед избягване счупване и изпръскване.

При сушене на запалителни или избухливи вещества да се прибягва до вакуумнот им сушене при ниска температура и да не се смесват с органични вещества.

Инхалаторното тровене на опитните животни да става в специални камини, които се поставят в отделни помещения.
IX. Бактериологични лаборатории

Напълно развитата бактериологична лаборатория трябва да има следните помещения:



  • за приемане и първична обработка на материалите с минимална площ 12 кв. м;

  • лаборатории - една или повече, с минимална площ 16 кв.м;

  • за подготовка на хранителни среди и други материали е минимална площ 14 кв.м;

  • миялня;

  • автоклавна;

  • санитарно-битови помещения;

  • вивариум.

Помещенията на бактериологичните лаборатории трябва да са изолирани от останалите болнични лаборатории и от други помещения на здравното заведение.

Отделните помещения в бактериологичната лаборатория трябва да бъдат в подходяща функционална връзка - най-добре посредством коридори.

Всички помещения на бактериологичните лаборатории трябва да са недостъпни за гризачи и насекоми.

Подовете трябва да са гладки, постлани с линолеум.

Стените и таваните на помещенияте трябва да са покрити е блажна боя в светли тонове, като на височина 1,9 м се облицоват с фаянсови плочки.

Лабораторните помещения трябва да имат директно естествено осветление с к.е 1,5 и изкуствено осветление, осигуряващо равномерна осветеност най-малко 200 лукса при лампа „ВНС" и 400 лукса при луминесцентни лампи.

Помещението за автоклавите и миялните освен естествената трябва да имат и локална смукателна вентилация. Работните маси и плотове трябва да са покрити с пластмаси или фаянсови плочки. Персоналът на лабораторията се имунизира против коремен тиф, паратиф и тетанус.

Материалите за бактериологично изследване се вземат от квалифицирани работници при спазване на необходимите правила.

Изпращането на материалите в лабораторията трябва да става в необходимата опаковка. Стъклените съдове се опаковат в метална кутия, която от своя страна се поставя в дървена кутия.

Придружителното писмо трябва да се поставя така, че в никакъв случай да не се замърсява от материала за изследване.

В лабораториите пробата за бактериологично изследване се разопакова на специална маса, покрита с подходящ за дезинфекция материал.

При обработване на материалите се работи със стерилни съдове при спазване на необходимата техника за отделните манипулации.

Посевките на бактериални материали се извършват с платинено ухо (Йозе), което преди и след работа се обгаря на пламък до зачервяване.

Пипетира се само е пипети, които на горния край са предпазени с памучни втулки или с автоматични пипети.

Всички стъклени пособия - пипети, шишенца, центрофуги, Петри, стъклени пръчици и др., след употреба се поставят в цилиндри или кофи е дезинфекционен разтвор, в който престояват до другия ден. При някои инфекции е необходимо същите допълнително да бъдат абтоклавирани преди измиването им.

Материалът за стерилизация се дава под брой и автоклавирането му се контролира от отговорно лице.

Абсолютно е забранено измиването на инфекциозен материал в каналната мрежа или септична яма, преди да се обезвреди чрез автоклавиране.

Скалпели, пинсети, ножици и други веднага след употреба се обгарят на пламък или се потапят в дезинфекционен разтвор, след което се автоклавират и измиват.

На края на работния ден работните места се дезинфекцират основно, измиват се ръцете и се сменя работното облекло.

Опитните лабораторни животни се отглеждат в специално помещение - вивариум.

Помещението трябва да е светло, сухо, лесно да се проветрява и почиства.

Помещението се почиетва ежедневно, един път седмично основно и един път годишно се варосва.

Клетките на опитните животни се почистват редовно и 1-2 пъти месечно се изпарват.

Съдовете за хранене на опитните животни се дезинфекцират един път месечно.

Здрави опитни животни се държат отделно от тези, които са в опит.

Аутопсията на животни се извършва от квалифицирано лице със специално облекло - гумени ръкавици, маска, допълнителна престилка.

След аутопсия инструментите и работното облекло се увиват в хартия и автоклавират.

Животинските трупове след аутопсия се увиват в хартия (без да пробие кръб) и се изгарят в пещи.

При лабораторна авария - счупване на съд, разливане на инфекциозен материал и други, лицето остава на мястото си, а помощта по обеззаразяването оказва друг персонал. Мястото на аварията се покрива е литнин, напоен с 5% карбол, лизол или е 3% перхидрол е 0,5% алкарил, 3% хлорин. Дрехите на засегнатия се свалят и предават за стерилизация, а служителят се подлага на санитарна обработка.

При поглъщане на инфекциозен материал се плюе бързо в съд с дезинфекционен разтвор и устата се изплаква над същия с йодов разтвор (5 капки йодова тинктура на чаша вода) или е кислородна вода. В последващите часове и дни се дават дезинфекционни пастили и по преценка на лекаря антибиотици.

При нараняване с инфектирани инструменти не се бърза с кръвоспирането, раната се подира и превързва.

При инфектиране на очите се капват 2-3 капки 1 % разтвор от Живачен оксицианат.

При лабораторна авария се уведомява задължително завеждащият лабораторията и се съставя протокол.
X. Вирусологични лаборатории

Вирусологичната лаборатория по възможност се разкрива в съседство е други микробиологични лаборатории е оглед ползване на общи звена: централни складове, миялни, дезинфекционни, опаковъчни, вивариум и др. Следва обаче да се осигури отделен и самостоятелен сектор с отделен Вход и пълна териториална и въздушна изолация от другите видове лаборатории.

Броят на помещенията, техните размери и кубатура са в зависимост от големината на лабораторията, нейните задачи и броя на работещите в нея. Помещенията трябва да са разположени така, че да се осигурява добра функционална връзка помежду им и изолация една от друга.

За лаборатория, извършваща пълни вирусологични изследвания, следва да се предвидят следните помещения:



  • стая за персонала;

  • серологична;

  • вирусологични боксове;

  • боксобе за клетъчни култури;

  • помещения за апаратура;

  • санитарен пропусник.

Подобете трябва да са от мозайка или балатум, а работните маси да са покрити с фаянсови плочи или пластмаса.

Помещенията трябва да са устроени така, че да бъдат недостъпни за гризачи и инсекти.

В лабораторията е целесъобразно да има обща механична вентилационна уредба, а в боксовете - такава за стерилен въздух и аспириране на замърсения.

С оглед минимално замърсяване на Въздуха в боксовете да се използват газови горелки вместо спиртни.

Предбоксията трябва да са снабдени с чешма и шкафове за боксови престилки и обувки.

В боксовете трябва да има само необходимата апаратура и инструментариум.

Преди влизането в бокса се подменят престилката, обувките и се поставя маска, а след излизането се прави дезинфекция на ръцете или най-малко щателно измиване със сапун и вода.

При работа с особено опасен материал се вземат допълнителни мерки: плътни маски, платнени или гумени ботуши, специално облекло, очила и ръкавици.

Да се избягба излизането от лабораторията в работно време, а ако това се наложи, да се слагат определена за това престилка и обувки.

След напускане на лабораторията задължително да се минава през душ и тогава да се облича личното облекло.

Вземането на материал за изследване да става в съответствие с изискванията. Материалът да е така опакован, че да не замърсява съда и да се избегне всякаква възможност за разсейка на зараза. Съпроводителното писмо да се носи извън опаковката.

Получаването и разопаковането на материала да става в определеното за това място (бокс) и да се вземат всички мерки за предотвратяване замърсяването му.

След завършване обработката на материала всички инструменти се поставят в съд
с дезинфекционна течност и се изпращат за стерилизация, а материалът се оставя в съответния хладилник или друго помещение, определено за тази цел. Всички хладилници и шкафове, съдържащи инфекциозни материали, се държат винаги заключени. За тяхното съхраняване отговаря натовареното за тази цел лице.

При работа в боксовете се използват мундщуци и пипети с памук. След употреба пипетите, епруветките и инструментите се поставят в цилиндри, кофи или други съдове, съдържащи дезинфекционни течности, и се изпращат за стерилизация.

Изпращането на материали за стерилизация или обезвреждане да става в специални съдове, добре затворени е капаци.

Труповете на животните се заливат с дезинфекционни течности, в които престояват 12 до 24 часа, след което се изпращат за изгаряне.

Забранява се използването на едни и същи автоклави за обеззаразяване на инфекциозни материали и за стерилни среди, разтвори и др.

Забранява се изнасянето от лабораторията на каквито и да са съдове, инструментариум и други предмети без знанието на завеждащия лабораторията и вземане на съответни предпазни мерки.

При авария незабавно се уведомява заб. лабораторията и се предупреждават останалите служители. Налага се да се извърши щателна дезинфекция на мястото и на замърсените предмети от незасегнатия лабораторен персонал. Засегнатите се подлагат на санитарна обработка. При нужда пострадалите да се третират със специфичен серум, гамаглобулин или химио-терапебтици.
XI. Микробиологични лаборатории с особено опасни инфекции (бактериологични и вирусологични)

Работата с причинителите на ООИ може да се извършва само в специални лабораторни помещения, и то с разрешение на Държавната санитарна инспекция при МЗ.

За работа с ООИ се допускат само лица, имащи стаж по микробиология над 3 години, минали специална подготовка и обстойно запознати е указанията за работа с причинителите на ООИ.

Лабораторията за ООИ трябва да има следните помещения:



  • стая за приемане на материали;

  • стая за първична обработка и аутопсия на животните;

  • стая за заразени животни - за всеки вид инфекция е необходим отделен бокс;

  • стая за събличане и обличане на защитно работно облекло;

  • бактериологична (вирусологична) лаборатория с бокс за всеки вид причинител на ООИ;

  • стая за хранителни среди с бокс;

  • санитарен пропускник;

  • миялня, автоклавна, стерилизационна;

  • лабораториите за чума, сап и мелион-доза трябва да бъдат в отделни комплекси със самостоятелен санитарен пропускник и автоклавна;

  • зооентологична лаборатория помощни помещения: кабинет за лекарите, стая за лаборантите, стая за почивка на персонала, тоалетна.

Лабораторните помещения трябва да са разположени така, че да се осигури поточността (последователността) на работния процес.

Помещенията трябва да бъдат изолирани и така построени, че да е изключена всяка възможност за проникване на гризачи, членестоноги и насекоми в тях.

Във всички помещения, в които се извършва лабораторна работа или подготовка за нея, е необходимо да се осигури на човек 6-12 кв.м площ, 20-25 куб. м кубатура при височина 3-4 метра. При нужда тя може да бъде увеличена над нормата.

За провеждане на безопасна работа с ООИ основните лабораторни помещения трябва да са снабдени с боксове. Такива са необходими и в помещенията за първична обработка на материали и аутопсия на животни.

За обеззаразяване на въздуха в боксовете трябва да бъдат монтирани бактерицидни лампи.

Във всички помещения, в които се извършват манипулации с инфекциозен материал, подлежащ на изследване за ООИ, е задължително да има готови пресни дезразтвори.

Необходимо е лабораторията за ООИ да разполага с дезинфекционна пръскачна машина.

Маси, столове, под и апаратура трябва да са направени от такава материя и така разположени, че да има възможност за провеждане на ефикасна и безвредна за тях дезинфекция.

Лабораторните помещения за ООИ трябва да са напълно херметизирани, за да се избегне аерогенната разсепка на заразата.

Основните лабораторни помещения трябва да притежават смукателно-нагнетателна вентилация, осигуряваща притока на стерилен въздух, с устройство за обеззаразяване на изхвърления въздух. Целесъобразно е да се използва климатична инсталация.

Над уредите, отделящи голямо количество топлина и влага, се устройват локални смукателни инсталации.

Работещите в лабораториите за ООИ трябва да бъдат имунизирани против болестите, с чиито причинители работят.

След приключване на изследването инфекциозният материал се унищожава или прибира на съответното място и всичко, което е било в контакт с него (стъклария, маси, инструментариум), се подлага на обеззаразяване.

На работниците в лабораториите за ООИ трябва да бъде осигурено обикновено лабораторно облекло В количество, позволяващо при всяко започване на работа да се облича стерилизирано облекло, което да се предава за обеззаразяване след приключване на работата.

Микробиологичните лаборатории за ООИ трябва да имат винаги готовност за посрещане и отстраняване на възможна авария.

Лабораториите за ООИ са затворени лаборатории и нямат контакт с външни лица и е външна среда.

Микробиологичните лаборатории за ООИ трябва да имат естествено осветление с к.е. над 1,5. За изкуствено осветление да се ползват луминесцентни светлинни източни (ДС) и да се осигурява минимална осветеност на работните места 700-800 лукса.

Светлинните източници могат да бъдат висящи, прикрепени към стената и наемни. Те трябва да са поставени в арматура, която да предпазва от блясък и заслепяване.

За лабораторните маси, върху които извършват посевки, заразяване и аутопсии на животните, а също и отчитане на посевките, трябва да се осигури 750 лукса осветеност, която дава възможност за от-чаване на предмет с големина 0,2 мм на разстояние 30 см.

Изнасянето извън лабораторните помещения на съдове, инструменти, инвентарни


предмети и други подобни се извършва само с разрешение на завеждащия лабораторията.

В лабораторните помещения се подържат извънредна чистота и ред. Работните маси в края на работния ден се обеззаразяват от лаборанта или микробиолога. Подът се избърсва от санитаря с дезинфекционен разтвор. Забранено е сухото почистване.

Забранено е да се оставят след работа върху работните маси нефиксирани микроскопски препарати и какъвто и да е друг инфекциозен материал. Инфекциозният материал се поставя в специални кофи за дезинфекция (стерилизация) или се пази в специални шкафове (хладилни или термостатни), които се ключват и запечатват в края на работното време.

Отключването и отпечатването на лабораторията и снемането на печатите от шкафоВете с инфекциозен материал стават само след проверка състоянието на печатите. Данните от това се нанасят в специални те традки.

Всички култури от причинителите на ООИ се регистрират в специален дневник.

Отговорностите по всички манипулации с инфекциозен материал се разпределят между сътрудниците със специална заповед от завеждащия лабораторията.

При откриване на повишена температура у лица, работещи с чума, холера и вариола, същите се поставят под карантина в изолатор за срок, равен на два инкубационни периода.

При особени условия всички материали от външната среда (въздух, почва, вода, гризачи, насекоми и др.), постъпващи в лабораторията, се смятат съмнителни за ООИ.

Предварителната обработка на материалите, посевките и заразяването на опитни животни се извършва от микробиолога с помощта на лаборанта при строго спазване на правилата за безопасност.

Работното поле се покрива е марля или лигнин (напоени е дезинфекционен разтвор). Работното място се зарежда с всичко необходимо за работа, за да се избегне влизането и излизането в бокса през време на работа.

При работа с причинители на ООИ пипетирането с уста абсолютно се забранява. За целта се употребяват спринцовки или пипети с гумени балончета.

След свършване на работа малките лабораторни съдове и предмети (пипети, предметни стъкла) се поставят за обеззаразяване в дезразтвор, който се намира на масата.

Отпадъчният инфекциозен материал и останалите лабораторни съдове се поставят в специални кофи, които преди изнасянето от бокса се затварят, капакът им се запечатва (завързва) и се избърсват отвън е дезразтвор.

Инструментариумът се почиства с памук, напоен със спирт, и се изварява в стерилизатор.

Труповете на изследваните гризачи и подопитни лабораторни животни се поставят в кофи с дезразтвор и се предават за автоклавиране.

Предаване на кофите с инфекциозен материал се извършва от специално определено за целта лице и се регистрира в специална тетрадка.

Автоклавирането се извършва на 120 градуса по Целзий в продължение на 1 час.

След почистването и обеззаразяването на работната маса работното облекло се сваля в предбоксовото помещение, поставя се в кофи, които се запечатват и предават за стерилизация.

Боксът се напръсква с хлораминов разтвор (3%), облъчва се 1 час с ултравиолетова светлина, след което санитарят измива пода ( и стените) с дезразтвор.

Работата с лабораторни животни при ООИ (заразяване и аутопсия) се извършва само в боксови условия от микробиолога и лаборанта и спазване на всички условия, гарантиращи безопасността (условията, посочени дотук). При работа с култури от причинителите на ООИ се забранява извършването на опити с две и повече инфекции.

Заразените животни се поставят в стьклени буркани или вани е похлупаци от гъста телена мрежа и се пренасят в специално определени за тях помещения. Върху всеки буркан има етикет, който съдържа вид и бройка на заразените животни, с какъв материал и как са инокулирани и дата на заразяването.

Храненето и поставянето на зараните животни се извършва от специално подготвен лаборант.

Абсолютно е забранено изнасянето на опитните животни извън лабораторията.

Подлежащото на аутопсия животно се умьртвява и потопява за 10-15 минути в съд с дезразтвор (5% лизол или карбол).

Отварянето на трупа и всички манипулации се извършВат само с помощта на инструменти. Всмукването на кръв, урина и други се извършва със спринцовка или пипета, снабдена е гумен балон.

При всяка авария през време на работа с ООИ, водеща до замърсяване на околните предмети, дрехи и открити части на тялото на работещите със заразен материал, се Вземат незабавно следните мерки.

Веднага, без да се излиза от стаята, в която е станала аварията, се пристъпва към самообеззаразяване чрез измиване с дезразтвор на откритите части на тялото. Защитното облекло се съблича, поставя се в кофи за инфекциозен материал, които се предават за дезинфекция, а пострадалият се изкъпва е топла вода и сапун и се преоблича счисто облекло.

Ако има съмнение за попадане на заразен материал в лигавиците на очите, носа и устата, се постъпва така: в очите се капват няколко капки 1 % разтвор от сребърен нитрат; в носа се капва 1 % разтвор протаргол; гърлото се изплаква е етилов спирт. Всички изброени разтвори трябва да се намират във всяка стая, където се извършва работа със заразен материал.

Пострадалият се поставя под медицинско наблюдение в изолатор за един инкубационен срок на инфекцията, е която е работено.

Едновременно с обеззаразяването на работника, подът и най-близките до аварията предмети се заливат обилно е дезразтвор. Освен това се обеззаразяват инструментариумът, инвентарът, масата, върху която е работено, и околната среда. Всички дребни предмети, които са били в контакт със заразения материал, се потапят в дезинфекционен разтвор. По-големите предмети и мебелите се обливат грижливо с дезразтвор чрез пръскачка.

Ако аварията се съпроВожда с разпръскване на незначително количество заразен материал (пукване на колба или спринцовка), намиращите се в помещението спират дишането и незабавно излизат от помещението, като затварят плътно зад себе си вратата. Без да излизат от съседната стая, извършват всички мероприятия за лично обеззаразяване, а също така и за дезинфекция на тази стая съгласно описаните мероприятия.

Ако аварията е съпроводена е нараняване, ухапване или друго нарушаване целостта на външните покривки на тялото, се извършва следното.

Да се изстиска продължително кръвта от раната и на мястото на нараняването да се постави за 4-5 минути компрес е 5% разтвор от лизол или да се направи баня с разтвор от лизол.

Незабавно да се пристъпи към профилактично, специфично лечение по усмотрение на завеждащия лабораторията.

Пострадалият се поставя под медицинско наблюдение в изолатор в продължение на максималния инкубационен период.

За всички аварии, грешки - свои и чужди, сътрудниците са длъжни да уведомят незабавно завеждащия лабораторията или неговия заместник.

Завеждащият лабораторията или неговият заместник проверява на място своевременността и правилността на взетите мерки.

ХІІ. Паразитологични лаборатории


Паразитологичната лаборатория трябва да разполага със следните помещения:

  • За първична обработка на материали и фекални проби;

  • За стерилна работа и флуоресцентна микроскопия - с боксове;

  • За серологична и културелна диагностика на паразитозите;

  • Авоклавно помещение (общо за микробиологичната и паразитологичната лаборатория);

  • Помещение за измиване на лабораторните съдове и посуда.

Работните помещения трябва да отговарят по квадратура и кубатура на работещия в тях персонал, така че на едно лице да се падат 7кв.м площ и най-малко 15 куб. м въздух.

Работните помещения се разпределят според характера на извършваната дейност и вида на заразения материал така, че да се осигурява цялостно изпълнение на задачите, да не се затруднява работният процес и да се предотврати заразяването на персонала.

Подовете на лабораторните помещения да са покрити с линолеум. Плотовете, работните маси и бюрата да са покрити с материал, устойчив на течащите дезинфекции. По изключение работните маси може да са покрити с фаянсови плочки, фугирани с цимент.

Мивките да са дълбоки, с две отделения - за чиста и за мръсна посуда, и с широки канали. Към всяка мивка да има двустранни широки плотове със съответните плотове и етажерки.

В лабораторията се осигурява естествено и изкуствено осветление.

При аварии с инфекциозен материал замърсените места се заливат обилно с дезинфекционен разтвор за продължително време.

Пипетите за паразитологична рамка преди стерилизация са запушват в горния край с памук.

При работа с центрофуга се затяга здраво външният капак. Отварянето на капака се извършва само след цялостното спиране на въртящата се система по естествен път, без принудително спиране.

Дестилацията на вода се извършва с дестилатор, при който включването на електрическия ток е блокирано с водозахранването. При спиране на дестилатора нап-напред се изключва токът, а след това се спира и водата.

При работа с автоклави се следи непрекъснато за повишаване на необходимото атмосферно налягане до приключване на работата с тях и окончателното им изключване.

При работа със сух стерилизатор се следи непрекъснато за поддържане на необходимата температура и апаратът не се изпуска от наблюдение до приключване на цялостната стерилизация и изключването


Каталог: documents -> documenti -> vhod -> 19 Zdraveopazvane soc deinosti
vhod -> Правила за оказване на пъра долекарска помощ
vhod -> Програма за прилагане на добри производствени и хигиенни практики при предлагане на храни за консумация
19 Zdraveopazvane soc deinosti -> Ръководство за прилагане на системата за безопасност на медицинските изделия
vhod -> Вещества, които могат да предизвикат професионални белодробни заболявания
19 Zdraveopazvane soc deinosti -> В отделенията за физикална терапия и рехабилитация инхалационно лечение
19 Zdraveopazvane soc deinosti -> Утвърждавам, Управител
19 Zdraveopazvane soc deinosti -> Физикална и рехабилитационна медицина


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница