Правила за ползване на мерите и пасищата на територията на община бургас



Дата01.09.2016
Размер122.68 Kb.
#8044
ТипПравила
Приложение №2
ПРАВИЛА

ЗА ПОЛЗВАНЕ НА МЕРИТЕ И ПАСИЩАТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА БУРГАС

Правилата за ползване на мерите и пасищата на територията на Община Бургас са изготвени съгласно изискванията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и съдържат:

1. перспективен експлоатационен план за паша;

2. частите от мерите и пасищата, предназначени за общо и за индивидуално ползване, и тяхното разграничаване;

3. частите от мерите и пасищата, предназначени предимно за косене;

4. прокарите за селскостопански животни до местата за паша и водопоите;

5. мерки за опазване, поддържане и подобряване на мерите и пасищата, като почистване от храсти и друга нежелана растителност, противоерозионни мероприятия, наторяване, временни ограждения;

6. ветеринарна профилактика;

7. частите от мерите и пасищата, предназначени за изкуствени пасища, за засяване с подходящи тревни смески;

8. построяване на навеси;

9. въвеждане и редуване на парцелно ползване на пасищни комплекси;

10. охрана;

11. режим на ползване, забрани и ограничения в зависимост от конкретните дадености на топографски, почвени, климатични и други физически условия, и на развитието на животновъдството на територията на общината;

12. карта за ползването на мерите и пасищата по физически блокове, определени в Системата за идентификация на земеделските парцели.


І. Перспективен експлоатационен план за паша

Перспективният експлоатационен план е разработен във връзка със Схемите за директни плащания за кампания 2016г. и в частност със Схемите за подпомагане на земеделските стопани, базирани на площ.

Този план има за цел:


  1. Дългосрочното опазване на пасищата в Община Бургас, опазване на биологичното разнообразие, намаляване негативните промени от изоставяне на пасищата и използване на земите за други цели.

  2. Да се подобри стопанисването, контролът и ползването на пасища, мери и ливади- общинска собственост от земеделските стопани;

  3. Да се повишат знанията и опита на земеделските стопани при прилагане на добри земеделски практики и тяхното положително въздействиевърху околната среда;

  4. Да се осигури опазването, поддържането и възстановяването на постоянните пасища като ресур, който оказва положително влияние върху околната среда, поради изключителната им роля за опазване на биоразнообразието и съхранението на почвата.

  5. В дългосрочен план да се повиши капацитета за разработване и управление на агроекологични проекти.


ІІ. Частите от мерите и пасищата предназначени за общо и индивидуално ползване

Съгласно списък на имоти, включени в годишен план за паша за стопанската 2016/2017г.- Приложение №1 към докладната.


ІІІ. Частите от мерите и пасищата предназначени предимно за косене

Частите от мерите и пасищата, предназначени за косене, са регламентирани в чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007 – 2013 година, издадена от Министъра на земеделието и храните, а именно:

(2) Подпомаганите лица, които поддържат затревените площи чрез косене, спазват изискванията по ал. 1 и извършват:

1. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 09.03.2010 г.) първата коситба в равнинните райони от 15 юни до 15 юли, а в планинските райони съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват (ДВ, бр. 20 от 2008 г.) - в периода 30 юни до 15 август;

2. косенето ръчно или с косачки за бавно косене, като косят от центъра към периферията, а когато това не е възможно - от единия край към другия, като използват ниска скорост.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 09.03.2010 г.) В случаите по ал. 2, подпомаганите лица могат да извършват свободна паша на животни след последната коситба, с изключение на горските ливади, като спазват гъстота на животните до 1,5 ЖЕ/ха.

(4) Подпомаганите лица, които поддържат затревените площи чрез паша, спазват изискванията по ал. 1 и поддържат гъстота на животинските единици от 0,3 до 1,5 ЖЕ /ха.
ІV. Прокарите за селскостопански животни до местата за паша и водопоите

Като прокари за селскостопански животни до местата за паша да се ползват съществуващите полски пътища.


V. Мерки за опазване, поддържане и подобряване на мерите и пасищата.

Да се спазват одобрените със заповед № РД09-122/23.02.2015г. на Министъра на земеделието и храните Национални стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята в област „Околна среда, изменение на климата и добро земеделско състояние на земята“, а именно:



Национален стандарт 1.

Забранява се използването на минерални и органични азотсъдържащи торове в буферните ивици:

- с ширина минимум 5 метра на равнинни площи, по протежение на повърхностни водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки;

- с ширина минимум 10 метра на равнинни площи при торене с течна фракция на оборския тор;

- с ширина минимум 10 метра при торене на площи с наклон;

- с ширина минимум 50 метра при торене на площи с остър наклон.



Национален стандарт 2.

При използване на вода за напояване, земеделският стопанин трябва да притежава съответния документ за право на ползване (разрешително, договор и др.).



Национален стандарт 3.

Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води (Приложение към НС 3.).



Национален стандарт 4.

В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер и обработваеми площи над 5 ха е задължително в общата сеитбооборотна площ да се включат минимум 30% култури със слята повърхност, с изключение на площи за производство на тютюн.



Национален стандарт 5.

За ограничаване на ерозията на площи с наклон се прилага:

- за обработваеми земи - обработката на почвата се извършва перпендикулярно на склона или по хоризонталите;

- за трайни насаждения - укрепване на междуредията чрез затревяване частично/пълно, или засяване/засаждане с други култури, и/или обработката на почвата се извършва перпендикулярно на склона или по хоризонталите.



Национален стандарт 6.

Забранява се изгарянето на стърнищата.



Национален стандарт 7.

Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите:



- полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;

- съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;

- постоянни пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност - орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa);

- живи плетове и дървета, които не се отрязват по време на размножителния период и периода на отглеждане при птиците (от 1 март до 31 юли).

Националните стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) на земята са задължителни за изпълнение от всички земеделски стопани, собственици и/или ползватели на земеделски земи, които са бенефициенти по:

- директните плащания;

- чл. 46 и чл. 47 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007;

- следните мерки от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020): Агроекология и климат; Биологично земеделие; Плащания по „НАТУРА 2000“ и Рамкова директива за водите; Плащания за райони с природни или други специфични ограничения.

Националните стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята не отменят задълженията на собствениците или ползвателите на земеделски земи по Закона за опазване на земеделските земи, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и други нормативни актове.

При противоречие между изискванията за добро земеделско и екологично състояние и забраните, разписани в заповедта за обявяване на съответната защитена зона от Натура 2000, земеделския стопанин е длъжен да спазва изискванията за зоната от Натура 2000.



VI. Ветеринарна профилактика

Собствениците на пасищни селскостопански животни при осъществяване на дейността си са длъжни да спазват изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подзаконовите нормативни актове.



  1. осигуряват ветеринарномедицинско обслужване на животните, които отглеждат, като сключват договори по чл. 137а, съответно по чл. 137б от ЗВД;

  2. спазват изискванията за хуманно отношение към животните;

3. спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните;

4. в тридневен срок писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация;

5. незабавно писмено уведомяват за умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия;

6. в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект;

7. в тридневен срок от раждането на животни от видове, които подлежат на идентификация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект:

а) да извърши официална идентификация на новородените животни и да въведе данните от идентификацията в Интегрираната информационна система на БАБХ, или

б) за извършената официална идентификация на новородените животни като му предоставя данните от идентификацията за въвеждането им в Интегрираната информационна система на БАБХ;

8. водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, умрелите, продадените и придобитите животни; регистърът се съхранява за срок най-малко три години от последното вписване;

9. подписват и съхраняват паспортите на едри преживни и еднокопитни животни и ги представят при поискване на контролните органи;

10. отговарят за официалната идентификация и за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и на държавната профилактична програма на животните си;

11. нямат право да извършват придвижване и търговия с животни, които не са идентифицирани и за които не са изпълнени мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма, както и със суровини и храни, добити от такива животни;

12. предават с протокол на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект:

а) средствата за официалната идентификация и паспорта на закланите за лична консумация едри преживни и еднокопитни животни;

б) паспортите на умрелите едри преживни и еднокопитни животни;

в) средствата за официалната идентификация на закланите за лична консумация свине, овце и кози;

13. съхраняват дневник по образец, в който ветеринарният лекар, обслужващ животновъдния обект, записва проведените лечебно-профилактични мероприятия, както и дата на доставяне на ВМП, наименование на ВМП; приложено количество; партиден номер и карентен срок на ВМП; име и адрес на доставчика, идентификационен номер на третираното животно; дневникът се съхранява 5 години от последното вписване, включително в случаите, когато дейността на обекта е прекратена преди изтичането на този срок;

14. съхраняват за срок най-малко три години от датата на издаването им документите за придвижване на животните;

15. предават в обект за обезвреждане на странични животински продукти умрелите животни и специфичнорисковите материали от заклани за лична консумация едри преживни животни и дребни преживни животни;

16. спазват карентния срок, определен за ВМП и/или медикаментозни фуражи, при пускане на пазара на суровини и храни, добити от третирани продуктивни животни;

17. спазват предписаните дози и продължителност на третиране на животни с медикаментозен фураж в рецепта от ветеринарен лекар;

18. осигуряват постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи;

19. не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл. 51, на които не са извършени мероприятията по държавната профилактична програма или които са с различен здравен статус;

20. изпълняват предписанията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните;

21. извършват ежегодно в периода от 1 до 20 октомври инвентаризация на животните в обекта и подават до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ;

22. водят и съхраняват списък на персонала, обслужващ обекта, регистриран по реда на чл. 137;

23. спазват изискванията на приложение ІІІ към Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 г. за определяне на изискванията за хигиена на фуражите.

Сбствениците доказват собствеността върху едри преживни животни, еднокопитни животни, дребни преживни животни и свине:

1. за новородени:

а) едри преживни и еднокопитни животни - с паспорт, издаден по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и храните, от ветеринарния лекар, сключил договор по чл. 137а или 137б;

б) дребни преживни животни и свине - с декларация от собственика на майката на животните;

2. за придобити по друг начин животни - с договор за прехвърляне правото на собственост или с друг документ, удостоверяващ придобиването на собствеността върху животните.

(4) Собствениците на животни предоставят на официалния ветеринарен лекар, контролиращ обекта, копие от документа чл.132, по ал. 3, т. 1, буква "б" и т. 2 от ЗВД в тридневен срок от издаването му.

На основание чл.133, т. 7 от ЗВД, се забранява използването на общинските пасища и мери, както и на местата за водопой от животни, които не са идентифицирани и на които не са извършени мерките по държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните.

В съответствие с чл.132, т.2от ЗВД, в зависимост от епизоотичната обстановка, се допуска райониране на пасищата и водопоите, а при необходимост може да се забрани използването им.

Постоянно действащата към Община Бургас Епизоотична комисия предприема действия и контролира изпълнението на набелязаните мерки за предотвратяване или ликвидиране на заболяването до стабилизирането на обстановката. В зависимост от епизоотичната обстановка се провеждат мероприятия за обезвреждане на околната среда, химизация на биотопи, почистване и райониране на пасищата, хигиенизиране на водопои или налагане на забрана върху използването им при необходимост. В обявените огнища на заразни болести се провеждат задължителни /текущи и заключителни/ дезинфекции, дезинсекции и дератизации /ДДД/ предвидени в съответната наредба.

Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗВД средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове, ежегодно се осигуряват целево от републиканския бюджет. При възникване на заболяване от списъка по чл. 118, ал. 1 от ЗВД, ДДД мероприятията и консумативите се заплащат от бюджета съгласно чл. 120, ал. 3 от ЗВД. Профилактичните ДДД мероприятия се договарят и заплащат от собствениците на обектите, съгласно чл. 120, ал. 4 от ЗВД.


VІI. Частите от мерите и пасищата, предназначени за изкуствени пасища, за засяване с подходящи тревни смески;

За стопанската 2016/2017г. няма заявен интерес от страна на животновъдите.


VIII. Построяване на навеси

Построяването на навеси в мери и пасища се извършва съгласно изискванията на Наредба № 19 / 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им.


IX. Охрана

Ползвателите на мери и пасища от Общинския поземлен фонд организират охраната на ползваните от тях имоти, включени в договора за наем.


X. Въвеждане и редуване на парцелно ползване на пасищни комплекси

Няма заявен интерес от страна на животновъдите.


XI. Режим на ползване, забрани и ограничения в зависимост от конкретните дадености на топографски, почвени, климатични и други физически условия, и на развитието на животновъдството на територията на общината;

В определените екологично чувствителни постоянно затревени площи (ПЗП) в зоните по Натура 2000, е въведена забрана за разораване на тези площи от земеделските стопани. На площите от стопанството, попадащи в защитена зона от Националната екологична мрежа "Натура 2000", да се спазват забраните и ограниченията за земеделска дейност, включени в заповедта за обявяване и плана за управлението й. Когато защитената зона за опазване на природните местообитания съвпада със защитена територия съгласно Закона за защитените територии и в заповедта за обявяването й няма разписани конкретни забрани и ограничения, земеделският стопанин спазва режима за опазване и ползване на защитената територия;

Слой „Постоянно затревени площи“ е нормативно определен в Закона за подпомагане на земеделските производители и въвежда забрана за преобразуването и разораването от земеделските стопани на постоянно затревените площи, включени в слоя.

Изискванията за кръстосано съответствие и условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние трябва да отчитат на първо място изискванията за опазване на биоразнообразието и околната среда и едва след това изискването за добро земеделско състояние.

Всеки ползвател на общински пасища, мери и ливади е длъжен да:



  • Спазва забраните и ограниченията, разписани в заповедта за обявяване на съответната защитена зона по Натура 2000;

  • Спазва режимите, разписани в плана за управление на защитената зона по Натура 2000след утвърждаването му по реда на Наредбата по чл.28, ал.2 от ЗБР;

  • Спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние,

При противоречие между изискванията за добро земеделско и екологично състояние и забраните, разписани в заповедта за обявяване на съответната защитена зона от Натура 2000, земеделския стопанин е длъжен да спазва изискванията за зоната от Натура 2000.
XII. Карта за ползването на мерите и пасищата по физически блокове, определени в Системата за идентификация на земеделските парцели.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница