Правилата на английското хранене (Втора част) Кейт Фокс Превод за бг бен: Евгений Кайдъмов



Дата11.01.2018
Размер39.99 Kb.
#44613
ТипПравила
Правилата на английското хранене
(Втора част)
Кейт Фокс

Превод за БГ БЕН: Евгений Кайдъмов
Английската закуска
Тя включва чай, мармалад, яйца, бекон, наденица, домати, гъби и т.н., дава тежичък старт на деня и е вероятно единственият аспект от кухнята ни, който събира малко по-възторжени отзиви сред чужденците. Рядко обаче ядем подобна закуска у дома, за разлика от чуждестранните туристи, които винаги се радват да я поръчат в традиционния й вид.

Тази бомба от калории, най-често се сервира в кафенетата и се отмива с индустриални количества тухленокафяв, сладък и млечен чай. Както винаги и тук средната класа бяга от правилото. Нейният чай е по-лека версия на горния, а марката му трябва да е задължително Twining’s, а не PG Tips. По-горната прослойка на средната класа приема още по-белезникава и неподсладена субстанция, като чаят в нея е Earl Grey.

Добавянето на захар в чая подкопава класовия рейтинг. Дори и една лъжичка захар ви прави леко подозрителен (освен ако не сте роден преди 1955 г.), а повече от две лъжички директно ви отпращат в лагера на неквалифицирания труд.

Бърченето на нос пред „билдърския” чай е любим и неписан класов закон.


Когато се чувстваш неловко, бягай към кетъла
Пристигат гости и започват тромавите процедури в началото на разговора: „Ами ... да отида да включа кетъла?” Разговорът не върви гладко, а спасителният репертоар от забележки по адрес на времето е на изчерпване: „Ха сега да видим кой ще пие още чай?” Идва шоковият момент в бизнес-разговор, когато трябва да се мине към темата за парите: „Май имаме нужда от една чаена пауза, а?” Навън вият сирените, започнала е Третата Световна Война: „Е ... да сложа кетъла тогава”. Схващате общата идея.

Припечената филийка (тоустът) е слаб класов индикатор – всеки я харесва. Превземките започват с избора на това, което й се маже. Средната класа счита маргарина за „нискокласов” и посяга към маслото (в редките случаи когато не е на диета, разбира се). Мармаладът е универсален, но и той си има своята класова стълбица – нагоре, ако е гъст, тъмен и с парченца плодове и надолу – ако е по-светъл и равен за мазане.


Трапезните обноски в съкратен вид
Помолете за храна, а не си я вземайте директно, сипвайте си малки порции, за да оставите достатъчно за всеки, изчакайте и последния на масата да си сипе преди да посегнете към вилицата, питайте винаги останалите дали не искат последното парче храна, преди да го вземете, не щракайте с пръсти по посока на сервитьора, а се отпуснете назад и търсете очен контакт с него - в момента, когато ви забележи повдигнете вежди с леко кимване, навсякъде слагайте по много моля/благодаря-та и т.н.

Задължителен маниер при хранене е принципът, че „по-малкото и по-бавното е по-красиво”. Вилицата трябва да сочи решително надолу към съдържанието на чинията и да го намачква равномерно и на малки порции с размер „малка хапка”.

Забелязала съм, че при боравене с нож и вилица, работническата класа копира американската система при която цялата храна в чинията се нарязва на парчета, които после ножът нарива храна към подложената вилица.

Системата, която се практикува в Англия обаче е поединичното режене на късче от месото и грижливото поомачкване на малка част от останалите храни в чинията, като всеки път се набляга на паузите при подготвянето на следващата хапка.

Мирише познато, нали? Класовата идея на храненето в Англия идва точно наопаки на американския подход да се храним бързо, леко и практично. Нашите трапезни маниери целят да превърнат храненето в компания в една разтеглена и усложнена процедура, която слага възможно най-малките хапки в устата ни, обработени по особено трудоемък начин. Скритото послание на цялата тази безрадостна пантомима е да не демонстрираме приоритета на храната спрямо хранещите се. Явното физическо удоволствие от храненето за сметка на водения разговор се счита за груб цинизъм из тукашните географски ширини.
Хорърът „салфетка в пръстенче”
За да е пълна картината трябва да обърнем внимание и на това просто трапезно пособие
– салфетката. Съзнателно или не, тя има свойството да задейства с пълна сила класовия радар на англичаните:

- Нагънати салфетки с формата на сложно оригами (аха, правим се на много светски типове)

- Напъхани в чаши изправени салфетки (мястото й е до чинията)

- Салфетка втъкната под брадичката (що за тексаска радост?)

- Триенето със салфетка на ъгълчето на устата (вулгаризъм – нежно мацване веднъж-дваж, не повече)

- Грижливото сгъване на салфетка в края на храненето (провансалщина – хвърля се небрежно намачкана в чинията)

- Навитата на руло салфетка се пъхва обратно в пръстенчето й в края на храненето (честито, току що ударихте дъното)
Първите две от изброените „салфеткови” прегрешения се базират на принципа, че придирчивостта и напъните за създаването на изискана атмосфера са вродена черта на по-ниските слоеве на средната класа. Неелегентното боравене със салфетката – подпъхване и триене си е запазен чар на работническата класа. Последните две прегрешения обаче удрят капака на всичките досегашни, защото предполагат, че имате идея отново да ползвате същата тази салфетка. Неслучайно, този акт се е превърнал в нарицателен за цяла една прослойка хора („Какво да я обсъждаме повече, тя е от сорта хора, които ползват салфетки в пръстенчета ...”)
Парола „Ч.И.П.С.”
Деветдесет процента от нас ядат чипс. Чипсът е английски кулинарен патриотизъм в най-чист вид, въпреки, че е бил изобретен в Белгия. Днес всички си го припознаваме като любимо английско отроче, а рибата с картофки се е превърнала в националното ни ястие. Наистина е странна тази всенародна любов към скромния чипс, предвид общата ни апатия към храната.

Чипсът е и социален фактор в живота ни. Той е единствената храна в Англия, която може да се споделя от ръка на ръка. Когато се появи чипс в компанията им, англичаните рязко изменят на природата си – щипят си свободно от съседната чиния, ядат ги задължително с пръсти и дори се хранят един друг с тях.



Откъде идва тази чипс-мания ли? Чипсът ни приземява със замах - той е нещо малко, непретенциозно, вкусно и реалистично, което събира в една пресечна точка цялото английско отношение към храната.
Статията е публикувана в БГ БЕН на 09.05.2011


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница