Правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч, и изготвяне на съпровождащите документи; условията и редът за издаване на позволителното за сеч


Глава пета (Нова - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.)



страница4/5
Дата25.07.2016
Размер0.79 Mb.
ТипПравила
1   2   3   4   5
Глава пета

(Нова - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.)

УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЕЧИТЕ В ГРАНИЦИТЕ НА КОРЕКЦИИ НА РЕКИ

Чл. 67. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) (1) Сечите в границите на корекции на реки се провеждат за:

1. оптимизиране проводимостта на речните корита;

2. създаване на условия за възстановяване на характерни местообитания;

3. поддържане и подобряване на биологичното разнообразие;

4. повишаване на защитните функции и продуктивността на горите.

(2) Сечите и дейностите в границите на корекции на реки се извършват по начини и технологии, които не причиняват ерозионни процеси и други екологични нарушения във водосборите.

Чл. 68. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.; изм. и доп., бр. 72 от 2015 г.) (1) Провеждане на сечи в границите на корекции на реки се допуска:

1. когато са предвидени в одобрени горскостопански планове и програми или планове за ловностопански дейности и за дейности по опазване от пожари;

2. при аварийни ситуации и бедствия;

3. при промяна на предназначението на горски територии в случаите по чл. 73 от Закона за горите;

4. в случаите по чл. 1, ал. 3, чл. 45, ал. 7 и 8, чл. 46, чл. 50, ал. 5, т. 2 и 3, чл. 51а и 51б, при предписание за санитарни сечи от лесозащитните станции и регионалните дирекции по горите, както и за провеждане на сечи във връзка с изграждане на обекти по чл. 153, ал. 1 от Закона за горите без спазване на изискването по т. 1.

(2) Голите сечи в тополовите и върбовите гори се провеждат на площи с големина до 5 ха, като площните сечища се залагат перпендикулярни на водното течение и са с широчина до 150 м.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За случаите при провеждане на голи сечи върху територии с подриваеми речни брегове с изключение на изкуствено създадените насаждения се оставя неизсечена защитна ивица гора с широчина не по-малко от 15 м, успоредно на водното течение.

(4) Голите сечи в случаите на ал. 2 могат да бъдат разширени не по-рано от:

1. 3 години след залесяването и постигнат процент на прихващане на културите над 80 %;

2. 12 месеца от освидетелстване на сечищата при издънково възобновяване.

Чл. 69. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) В бреговите върбови гори се допуска провеждане на главосечна сеч на дърветата в ивица с широчина 10 - 15 м с височина на главосечната сеч до 2 м над достигнатото средно ниво на водите в реката.

Чл. 70. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) (1) За подобряване пропускливостта на гъсти млади тополови и върбови насаждения и култури в ивицата дига - бряг могат да се провеждат отгледни и схематични сечи с интензивност до 50 %.

(2) Вършината от сечта се събира на ивици успоредно на водното течение или се изнася извън дигата.

Чл. 71. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) Маркирането на насажденията за сеч, издаването на позволителните за сеч и освидетелстването на сечищата се извършва по реда на глава трета.

Глава шеста

(Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.)

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА СЕЧИ В ЗАЩИТНИ И СПЕЦИАЛНИ ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ

Чл. 72. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) При провеждане на сечи в защитни и специални горски територии се спазват следните специфични изисквания:

1. около постоянните водни течения с изключение на изкуствено създадените насаждения се запазват зони с широчина не по-малка от 15 м, като при необходимост в тях се допуска премахване само на сухи и/или паднали дървета; в буферната зона, която включва 100-метровата ивица на реките Марица, Тунджа, Места, Струма, Арда, Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Янтра, Вит, Съзлийка, Стряма, Осъм, Русенски Лом, Камчия, Велека и Резовска, както и 50-метровата за останалите водни течения от двете им страни, в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори, възобновителните сечи се провеждат с удължен възобновителен период с изключение на изкуствено създадените насаждения;

2. за защита на поройните водни течения от двете им страни (15 м) не се допускат сечи освен премахването на единични сухи дървета;

3. в насаждения на стръмни терени със среден наклон над 25 се провеждат следните възобновителни сечи: групово-постепенна, неравномерно-постепенна, групово-изборна и изборна сеч (постепенно-котловинна с удължен възобновителен период), в зависимост от особеностите на дървесните видове и състоянието им;

4. в горите на урвести и каменливи терени, както и в горната граница на гората (200-метровата ивица), се допуска провеждането само на отгледни, санитарни и принудителни сечи;

5. в горите в непосредствена близост (в радиус 20 м) до извори, кладенци, каптажи, водопои и други водоизточници, които не са включени в санитарноохранителните зони, се провеждат само санитарни сечи и принудителни сечи;

6. не се допускат сечи в горите във фаза на старост с изключение на случаите на повреди над 50 на сто;

7. в горите в границите на 200 м около туристически хижи и обекти с религиозно значение, както и тези, свързани със съхраняване на културното наследство и националните традиции за местното население (местности, свързани с религиозни вярвания, оброчища, територии, традиционно свързани с провеждането на събори, надпявания, други мероприятия от местен характер), не се провеждат сечи с оглед запазването на насажденията до естествената им физиологическа възраст, като по изключение се отсичат отделни дървета, представляващи опасност за хора и съоръжения, или се провеждат санитарни и принудителни сечи."

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) По смисъла на тази наредба:

1. „Възобновителен период" е периодът от започване на възобновителната сеч до окончателното отсичане на зрелия дървостой, определен в години.

2. „Възраст на количествена зрялост" е възрастта, в която насаждението произвежда максимално количество дървесина.

3. „Двуетажни насаждения" са насаждения, съставени от видове с противоположни изисквания към светлината, при които светлолюбивите формират първи етаж, а сенкоиздръжливите - втори етаж. Минималната пълнота на всеки етаж поотделно е над 0,3. Разликата във възрастта на двата етажа е не по-голяма от два класа на възраст.

4. „Диференциация на структурата на насаждението" е степен на разнообразие на структурата на насаждението и параметрите на отделните дървета (диаметър, височина, корона и др.).

5. „Добри фенотипни признаци" са външни видими и измерими признаци на дървета, като бърз растеж, тясна корона, фини клони, форми с ценна дървесина (косвено определена по кората), устойчивост на болести и вредители.

6. „Достатъчно количество подраст" е броят на жизнените фиданки на един хектар от желани дървесни видове, които могат да формират пълноценно младо насаждение след окончателно отсичане на зрялото насаждение, и е, както следва:

Достатъчно количество подраст на 1 хектар(ха) за 100 % покритие на площта:



Дървесен вид

Бр./ха преди

осветителна

фаза или

отваряне на

котли и

прозорци


Бр./ха преди

окончателна фаза или

разширяване на котли и прозорци


Бр./ха след

окончателна

фаза или

разширяване на котли и прозорци



бяла мура

37 000

19 000

8000

бял бор

23 000

13 000

5000

смърч

25 000

18 000

10 000

ела

86 000

65 000

44 000

черен бор

13 000

8000

4000

бук

35 000

18 000

8000

дъб и кестен

31 000

 

 

 

поници до 1/3

21 000

11 000

цер

25 000

 

 

 

поници до 1/3

14 000

8500

обикн. габър

9000

6000

4000

бреза

25 000

8000

5000

липа

9000

6000

4000

ясен

132 000

 

 

 

поници до 1/3

47 000

13 000

черна елша

8000

5000

3000

източен чинар

4000

2000

2000

7. „Дървета на бъдещето" са дървета от желани дървесни видове с добър растеж, добра стъблена форма и корона, от които в зряла възраст се очаква да се добие определен сортимент с необходимите качества.

8. „Дървостой" е съвкупността от дърветата в насаждението.

9. „Едновъзрастно насаждение" е насаждение, в което разликата във възрастта на дърветата е в рамките на един клас на възраст. За високостъблените насаждения един клас на възраст е 20 години, а за издънковите за превръщане, нискостъблените и тополовите насаждения - 5 години.

10. „Запас" е обемът на дървесината на надземната част на дърветата, изразена в плътни куб. м.

11. „Интензивността на сечта" е отношението на обема на предвидената за сеч дървесина към общия запас на насаждението, изразено в проценти.

12. „Котел" е площ, която се формира в резултат на отсичане на единични или група дървета за създаване на условия за възобновяване, с диаметър, по-голям от 2/3 от средната височина на насаждението.

13. „Лесовъдска система" е планираната дългосрочна програма на лесовъдските дейности през целия живот на насаждението. В зависимост от метода на възобновяване - от семена или издънки, лесовъдските системи са:

а) за високостъблено стопанисване на горите;

б) за издънково стопанисване на горите.

В зависимост от възрастовата структура на насажденията, която се формира, лесовъдските системи са:



а) за едновъзрастно стопанисване на горите;

б) за разновъзрастно стопанисване на горите.

14. „Механична устойчивост" е способността на насаждението и/или на отделните дървета в него да устоят на очаквани натоварвания от абиотични въздействия (вятър, сняг и др.).

15. „Насаждение" е основна пространствена единица при разделянето на гората, основаваща се на топографските особености на релефа и с обща цел на стопанисване.

16. „Неравномерна вертикална структура" е разпределение на короните на дърветата в цялото вертикално пространство на насаждението, при което няма ясно изразена етажност.

17. „Подлес" са храсти и дървесни видове, на които не се разчита за възобновяване и които по различни причини не могат да достигнат височината на основния дървостой.

18. „Подраст" са екземпляри със семенен произход от дървесни видове на възраст над една година, появили се по естествен път или изкуствено внесени под склопа на зрелия дървостой, на които се разчита за възобновяване на насаждението.

19. „Полов диморфизъм" е формиране в различни части от короната на дървото на клони, носещи само мъжки или само женски цветове.

20. „Поници" са естествени семенни фиданки на възраст до една година.

21. „Прозорец" е площ, която се формира в резултат на отсичане на единични или група дървета за създаване на условия за възобновяване, с диаметър до 2/3 от средната височина на насаждението.

22. „Произход на насажденията" е начинът на възникване и създаване на насажденията. Според начина на възникване насажденията са семенни и издънкови, а според начина на създаване - естествени и изкуствени.

23. „Пълнота" е съотношение на кръговата площ на конкретно насаждение спрямо кръговата площ на еталонно насаждение. Изразява се в десети от единицата. Кръговата площ е сумата от площите на напречните сечения на дървесните стъбла в насаждението, измерени на височина 1,30 м. Изразява се в кв.м/ха.

24. „Разновъзрастно насаждение" е насаждение, в което разликата във възрастта на дърветата е по-голяма от един клас на възраст.

25. „Ранно доминиращи дървета" са в повечето случаи дървета, които поради дългия период на растеж без конкуренция се отличават с големи корони, ниска степен на самоокастреност и незадоволително качество на стъблата.

26. „Семенници" са дървета от старото насаждение, които се оставят с цел да се подпомогне неговото възобновяване.

27. „Склопеност на насаждението" е степента на доближеност на короните на дърветата. Определянето се извършва чрез определяне на площта на хоризонталната проекция на короните на дърветата като процент от общата хоризонтална проекция на площта на насаждението. Изразява се в десети от единицата.

28. „Склопяване на насаждението" е моментът, когато проекциите на короните на дърветата покрият над 75 % от площта на насаждението.

29. „Смесени насаждения" са насаждения, в които се срещат повече от един дървесен вид със запас, по-голям от 1/10 от общия запас на насаждението.

30. „Структура на насаждението" е разположението на дърветата и техните части във вертикалното и хоризонталното пространство на насаждението.

31. „Тополови гори" са естествени и изкуствено създадени насаждения от тополи, трепетлики и върби.

32. „Транспортна граница" е най-отдалечената от извозния път усвоима част на насаждението.

33. „Турнус на стопанството" е периодът от години, през които се извършва изборна сеч в обособените участъци за изборно стопанисване.

34. „Укрепнал подраст" е подраст с височина на жизнените фиданки, които могат да формират пълноценно младо насаждение след окончателно изсичане на зрялото насаждение, както следва:

Насаждения

Височина на

подраста, см



Бялборови

30 – 35

Черборови

50 – 60

Смърчови

60 – 80

Дъбови

30 – 60

Лонгозни

50 – 80

Букови

50 – 60

Буково-габърови

70 – 80

Габърови

над 50

Липови

50 – 80

35. „Хомогенизация на вертикалната структура" е процес, който води до формиране на просто по структура насаждение, в което короните на доминиращите дървета са разположени само в един ясно дефиниран етаж.

36. „Чисти насаждения" са насаждения, в които има дървета само от един вид или дърветата от други видове са със запас не по-голям от 1/10 от общия запас на насаждението.

37. (Нова - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) „Ерозионни процеси" са разрушаване, пренасяне и отлагане на земни материали от водни потоци и вятър.

38. (Нова - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) „Извоз на дървесина" е преместването на дървесината от сечището до временен склад.

39. (Нова - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) „Мъртва дървесина" е съвкупност от неживата дървесна биомаса в насаждението, с изключение на мъртвата горска постилка, която е следствие от естествени процеси на отпад и гниене или горскостопански дейности. Мъртвата дървесина се състои от стояща мъртва дървесина (стоящи изсъхнали дървета и пречупени стъбла, които са резултат от естествени процеси на отпад), лежаща мъртва дървесина (паднали и изкоренени дървета, стъбла и клони, резултат от естествени процеси и дърводобивна дейност) и пънове (част от основата на стъблото, която остава след отрязването му).

40. (Нова - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) „Средно ниво на водите в реката" е нивото на водната повърхност, което съответства на средното многогодишно водно количество, протичащо по речното легло.

41. (Нова - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) „Биотопна дървесина" е стояща, лежаща и пънна дървесина с протичащи процеси на разлагане, която е среда за развитие на растителни и животински видове и микота, както и дървета със специфични характеристики, които са реално или потенциално местообитание на видовете, като например стари дървета, дървета с хралупи или гнезда, единични дървета в открити пространства, високи/надлесни дървета в периферията на гората, дървета с индикации за използване от животински организми, група дървета със значима стойност от ландшафтен и/или биологичен характер.

42. (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) „Биотопни дървета" са стоящи живи или мъртви дървета със специфични характеристики, които са реално или потенциално местообитание за живи организми, включващи: стари дървета; дървета с хралупи или гнезда; дървета със значително покритие от мъхове, лишеи и гъби; единични дървета в открити пространства; високи/надлесни дървета в периферията на гората; дървета с индикации за използване от животински организми; дървета, осигуряващи хранителна база; групи дървета със значима стойност от ландшафтен и/или биологичен характер.

43. (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) „Гора във фаза на старост" е гора, без значими интервенции - не е съществено повлияна от едроплощни природни нарушения и антропогенни въздействия и e с възраст на основните дървесни видове над 100 години, като по този начин притежава екосистемни характеристики на предклимаксно съобщество. Характеристиките на гората във фаза на старост задължително включват неравномерна физическа структура на дървостоя, която осигурява разнообразни природни местообитания и видово биоразнообразие, доминирано от късносукцесионни представители, включително при възобновяването, характерни за съответните горски хабитати.

44. (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) „Позитивна селекция" е премахване на преките конкуренти на желаните дървета, които трябва да формират дървостоя в зряла възраст. За осъществяването є се прилага върхов метод на отгледна сеч є елементи на комбиниран.

45. (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) „Полезащитни пояси в лошо състояние" са тези, които не изпълняват предназначението си вследствие на престарялост на дървостоя, пожари, абиотични и биотични въздействия, главният или главните видове липсват или са под 50 на сто участие в състава или здравословното състояние е лошо (обезлистване над 60 на сто, оцветяването на короната и стъблото е над 60 на сто, суховършие над 30 на сто с признаци на загиване, преобладаващата конструкция е напълно нарушена под 35 на сто).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Тази наредба отменя Наредба № 33 от 2004 г. за видовете сечи и методите за тяхното провеждане (ДВ, бр. 70 от 2004 г.).

§ 3. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.; изм. и доп., бр. 72 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.; доп., бр. 72 от 2015 г.) До одобряването на горскостопанските планове и програми, изработени по реда на наредбата по чл. 18, ал. 1 от Закона за горите, сечите се провеждат съгласно предвижданията на лесоустройствените проекти, планове и програми или горскостопанските планове и програми при спазване на изискванията на тази наредба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.; изм., бр. 72 от 2015 г.) Промяна на вида на сечта се извършва с план-извлечение по предложение от собствениците на гори или лицата, на които е предоставено управлението на съответната горска територия. В случаите, когато в съответния проект, план или програма по ал. 1 се налага изменение на вида на сечта или не е предвидена сеч, собствениците на гори или лицата, на които е предоставено управлението на съответната горска територия, предлагат промяна в съответния проект, план или програма.

(3) Предложението за промяна на вида на сечта се подава до съответната регионална дирекция по горите, придружено със:

1. попълнено план-извлечение по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите;

2. обяснителна записка, в която се посочва основанието, налагащо промяната;

3. скица - когато предлаганата сеч ще се провежда в част от насаждението.

(4) Необходимостта от промяната по ал. 2 се установява от комисия, назначена от:

1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице - когато се предлага промяна в утвърден лесоустройствен проект;

2. директора на регионалната дирекция по горите или оправомощено от него длъжностно лице - когато се предлага промяна в утвърден лесоустройствен план или програма.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) В комисиите по ал. 4 могат да се включват и представители на:

1. лесозащитна станция, когато с промяната на вида на сечта се предвижда провеждане на санитарна сеч, следствие на биотични въздействия;

2. горска семеконтролна станция, когато се предлага промяна на вида на сечта в семепроизводствени насаждения и в насаждения с регистрирани източници за добив на горски репродуктивни материали;

3. дирекция на природния парк, когато промяната на сечта е в насаждение на територията на природен парк.

(6) В едномесечен срок от постъпване на предложението комисията изготвя протокол за работата си, с който се произнася относно необходимостта от промяната.

(7) Въз основа на протокола на комисията и решение или становище на компетентния орган по околна среда съответният орган по ал. 4 одобрява или мотивирано отказва да одобри план-извлечението за промяна на вида на сечта.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Когато горскостопанският план е в процес на изработване, сечите се провеждат въз основа на план-извлечение, което се съгласува и с лицето, на което е възложено изработването на съответния план.

(9) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.; изм., бр. 72 от 2015 г.) Когато е издадено предписание за провеждане на санитарна сеч по реда на чл. 106 от Закона за горите за насаждения, позволително за сеч се издава след утвърждаване на план-извлечението.


Каталог: data -> docs
docs -> Наредба №39 от 10 април 2006 Г. За строителство в горите и земите от горския фонд
docs -> Наредба №1 от 30 януари 2012 Г. За контрола и опазването на горските територии
docs -> Наредба №4 от 19. 02. 2013 г за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения
docs -> Едър дивеч благороден елен cervus elaphus L
docs -> Наредба №1 от 22 декември 2008 Г. За реда и критериите за регистрация за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на дейности в горския фонд
docs -> Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд
docs -> Закон за изменение и допълнение на закона за горите
docs -> § в чл. 1, ал. 2 след думата „гори” се добавя „в горски територии”. § в чл. 6 се създава ал. 6: „(6) При провеждане на отгледните сечи се спазват принципите на позитивната селекция.”


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница