Правилник за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност



страница1/9
Дата15.10.2018
Размер0.64 Mb.
#87420
  1   2   3   4   5   6   7   8   9



ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност


 

 

 



 

Приет с ПМС № 118 от 27.06.2000 г., обн., ДВ, бр. 55 от 7.07.2000 г., в сила от 18.07.2000 г., изм., бр. 4 от 12.01.2001 г., бр. 62 от 29.07.2005 г., в сила от 30.08.2005 г., бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г.

 

Раздел I
Общи положения


 

 

 



 

Чл. 1. С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност, наричан по-нататък "закона".

 

 



 

 

Чл. 2. (1) Органите на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), които осъществяват ветеринарномедицински контрол, определен в закона, се легитимират при извършване на дейността си със служебна карта по образец, утвърден от ръководителя на НВМС.

(2) Картата по ал. 1 се предава в Главното управление (ГУ) на НВМС при прекратяване на контролните функции на притежателя й.

 

 



 

 

Чл. 3. (1) Дейността на службите по чл. 3, ал. 2, т. 8 от закона се осъществява под контрола и методическото ръководство на НВМС.

(2) Службите по ал. 1:

1. изпълняват държавната профилактична програма и мерките от списъка по чл. 30 и 31 от закона при осъществяване здравеопазването на животните;

2. извършват ветеринарно-санитарен контрол на суровините и продуктите от животински произход, произведени и предназначени за използване в съответното ведомство;

3. отчитат дейността по т. 1 и 2 пред съответните органи на НВМС по същия ред, както и поделенията й.

 

 

 



 

Чл. 4. (1) Главното управление на Националната ветеринарномедицинска служба издава бюлетин, който съдържа информация за дейността на държавните ветеринарномедицински органи.

(2) Ръководителят на НВМС утвърждава образци на ветеринарномедицинските документи, посочени в правилника, и ги публикува в бюлетина по ал. 1.

 

 

 



 

Раздел II
Ветеринарномедицинска диагностика, наука, образование и следдипломна квалификация


 

 

 



 

Чл. 5. Лабораториите за ветеринарномедицинска диагностика осъществяват дейността си, ако отговарят на изискванията, определени с наредби на министъра на земеделието и храните по чл. 14, ал. 4 и чл. 20, ал. 2 от закона.

 

 



 

 

Чл. 6. (1) Лицата, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинска дейност в лаборатория, подават заявление по образец до ръководителя на НВМС.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. предложение за организацията на дейността на лабораторията, което съдържа:

а) вид на изследванията, които ще се извършват;

б) описание на оборудването;

в) методи за извършване на изследванията;

г) справка за броя на персонала;

д) длъжностни характеристики на персонала и квалификацията му;

2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията;

3. документ за собственост или за учредено право на ползване за помещенията на лабораторията.

(3) Ръководител на лаборатория може да бъде лице, което има най-малко три години лабораторен стаж.

 

 

 



 

Чл. 7. (1) Ръководителят на НВМС определя със заповед комисия, която извършва проверка на документите по чл. 6, ал. 2 и проверка на място в лабораторията за съответствие с ветеринарномедицинските изисквания.

(2) Комисията по ал. 1 представя на ръководителя на НВМС протокол за резултатите от проверката, който съдържа предложение за утвърждаване или за мотивиран отказ.

(3) В едномесечен срок от подаване на заявлението по чл. 6, ал. 1 ръководителят на НВМС изготвя предложение по чл. 14, ал. 3 от закона до министъра на земеделието и храните.

(4) Министърът на земеделието и храните в 14-дневен срок от получаване на предложението по ал. 3 със заповед го утвърждава или мотивирано отказва.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) Утвърдените от министъра на земеделието и храните лаборатории се вписват в регистър на ГУ на НВМС и на лицата по чл. 6 се издава удостоверение, съдържащо вида на изследванията, които се извършват в лабораторията.

 

 

 



 

Чл. 8. В лабораториите се водят следните документи:

1. за произход, дата на производство, дата на получаване и срок на годност на използваните при изследванията реагенти, химикали или биологични препарати;

2. протоколи за анализ, които съдържат:

а) номера и датата на съставянето им;

б) данни за пробите - идентификация, дата на вземане, метод на изследване;

в) резултатите от изследванията;

г) заключение;

д) подписа на извършилия изследването и на ръководителя на лабораторията;

3. лабораторен дневник, прошнурован, прономерован и подпечатан от ръководителя на лабораторията, в който се отбелязват:

а) датата на постъпване на пробата и номерът на съпроводителното писмо;

б) видът на пробата и годността й за изследване;

в) видът на изследването, за което е изпратена;

г) изпращачът;

д) произходът на пробата;

е) резултатът от изследването и номерът на протокола за анализ;

4. инструкции за работа с лабораторните уреди и начинът на съхраняване и изследване на пробите.

 

 

 



 

Чл. 9. Лабораториите са длъжни:

1. да регистрират резултатите от лабораторно-диагностичните изследвания;

2. да използват утвърдени в страната и/или международно признати методи;

3. да уведомяват незабавно устно и писмено съответната РВМС и ГУ на НВМС за наличие на:

а) причинители на заболявания от списъка по чл. 31, ал. 1 от закона и на други заболявания с масов характер по животните, както и такива, които представляват опасност за здравето на хората;

б) техногенни замърсители, хормони, стимулиращи вещества и лекарствени препарати над пределно допустимите нива;

4. да съхраняват изследваните проби в случаите по т. 3, букви "а" и "б" съобразно изискванията до изпращането им в референтна лаборатория по разпореждане на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) или на ГУ на НВМС;

5. да съхраняват документите по чл. 8 за срок 3 години.

 

 

 



 

Чл. 10. (1) Лабораториите участват в Национална програма за професионално лабораторно тестване, изготвена от НВМС.

(2) Тестването на лабораториите по програмата по ал. 1 се организира и ръководи от съответната национална референтна лаборатория.

(3) Националните референтни лаборатории се определят със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на НВМС.

(4) Лабораториите по ал. 3 участват в международни тествания, ръководени от съответната световна референтна лаборатория.

 

 

 



 

Чл. 11. (1) Тестванията по чл. 10, ал. 2 се провеждат ежегодно и имат за цел да установят квалификацията на персонала в лабораториите за извършване на специфични диагностични изследвания.

(2) Националната референтна лаборатория:

1. удостоверява успешното преминаване на теста;

2. прави предписания за отстраняване на констатираните пропуски и посочва срок за отстраняването им; след изтичането на определения срок се извършва повторно тестване.

(3) Когато при повторното тестване по ал. 2, т. 2 резултатът е незадоволителен, ръководителят на съответната национална референтна лаборатория уведомява ръководителя на НВМС, който обявява за невалидно издаденото удостоверение по чл. 7, ал. 6 и издава ново, в което този вид изследване не е включено. Невалидността на удостоверението се обявява в бюлетина по чл. 4, ал. 1.

 

 



 

 

Чл. 12. (1) Курсовете за ветеринарни лекари по чл. 11, ал. 4 от закона се провеждат във ветеринарномедицински факултет на акредитирано висше учебно заведение.

(2) На завършилите курса ветеринарни лекари се издава удостоверение по образец, утвърден от министъра на образованието и науката.

(3) Разходите по обучението на курсистите са за тяхна сметка.

 

 

 



 

Чл. 13. (1) Националната ветеринарномедицинска служба съвместно със Съюза на ветеринарните лекари в България (СВЛБ) организира курсове за следдипломна квалификация на служителите си.

(2) Ръководителят на НВМС със заповед определя:

1. програмата и срока на обучение;

2. участниците в курса;

3. мястото на провеждане на занятията;

4. начина на финансиране.

(3) В ГУ на НВМС се води списък на завършилите курсове за следдипломна квалификация, който се публикува в бюлетина по чл. 4, ал. 1.

 

 



 

 

Чл. 14. Националната ветеринарномедицинска служба дава становище по учебните планове и програми на ветеринарномедицинските учебни заведения.

 

 

 



 


Каталог: kcfinder -> upload -> files
files -> Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания
files -> Закон за пазарите за финансови инструменти (зпфи), посочени по-долу
files -> Закон за биологичното разнообразие Обн., Дв, бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 88 от 11. 2005 г., изм., бр. 105 от 29. 12. 2005 г., в сила от 01. 2006 г., бр. 29 от 04. 2006 г., б
files -> Тарифа за обезщетение при нанесени щети на растителни и животински видове, включени в приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие
files -> Приложение №1 към чл. 32, ал. 1 (Доп. Дв, бр. 94 от 2005 г., в сила от 01. 2006 г., изм., бр. 59 от 2012 г.)
files -> Общи положения
files -> Закон за лова и опазване на дивеча (редакция от 10. 10. 2006 г.) Двуезична версия на документа: bg en
files -> Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница