ЗА МИНАЛИ ГОДИНИ Във връзка с многобройните запитвания на работници и служители – наши синдикални членове, относно изказани мнения и предложения, направени от членове на правителството за изменения на правната уредба по въпросите за правото на ползване на „натрупани” отпуски, уведомяваме следното:
Съгласно действащата норма на чл.176, ал.4 от КТ „неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се използва от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател. При условие, че до прекратяването на трудовото правоотношение работника или служителя не е използвал ефективно дължимите му се платени годишни отпуски, то след прекратяването му има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 КТ.
Действащите разпоредби са от императивен характер, еднакво задължителни и за двете страни по трудовото правоотношение, кореспондиращи с конституционното право на почивка и отпуска, регламентирано с нормите на чл.48, ал.5 от Конституцията на РБългария. Това право е неотменимо и се ползва „при условията и по ред, определени със закон”, какъвто в случая се явява Кодекса на труда.
Платеният годишен отпуск, именно защото е годишен, се ползва до края на календарната година, за която се отнася, освен ако ползването му е отложено по реда на чл.176 КТ.
С измененията на КТ от 2001 г. се даде законовата възможност на работодателя да покани работниците и служителите да ползват платения годишен отпуск до края на съответната календарна година.
Ако те не поискат с нарочна молба отпуска до края на годината, за която се следва, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага /чл.176, ал.2 КТ/.
В случай, че работодателя не съобрази поведението си с цитираните по-горе разпоредби, работникът и служителя не губи правото си за ефективно ползване за минали години, което след прекратяване на трудовото му правоотношение се трансформира в право на парично обезщетение, както посочихме по-горе. Следователно, законодателят е установил ред и условия за ползване на отложени от минали години отпуски и нашето мнение, че тази, хармонизирана с европейското право уредба не се нуждае от промяна, стига страните по трудово правоотношение да съобразят поведението си да изпълняват правата и задълженията, съобразно изискванията на закона.
Не по-различни са правата и задълженията във връзка с ползването на отпуските на работещите по служебни правоотношения, като се има предвид, че много от въпросите са уредени въз основа на разпоредби, залегнали в ЗДС и взаимствани от КТ.
В заключение правим логичния извод, основаващ се единствено на действащото законодателство, че правото на ползване на платен годишен отпуск не се погасява по давност.
