Правомощия на монарха в изпълнителната,законодателната и съдебна власт



Дата06.03.2022
Размер19.92 Kb.
#113839
ТипЗакон
тема търновска конституция
Свързани:
разделение на властите

Правомощия на монарха в изпълнителната,законодателната и съдебна власт


Монархията е една много традиционна институция и в нея много важно значение имат символите и независимо от историческото трансформиране и минаване през различни форми,съсловно представени на абсолютна,конституционна и по-късно парламентарна монархия,в нея се запазват символите така по традиция,които губят реалното си значение, но те продължават да се записват.Примерно в парламентарната монархия, монарха е член и на повечето си правомощия и от там важи правилото,че кралят царува, но не управлява,въпреки това обаче поне външно се запазва едно представяне на нещата,че кралят има старото си величие.Дори в днешно време,ако се погледне английския парламент,като приеме закон,формулира се така:Кралят,Парламентът реши.Тронното слово на монарха при откриване всяка сесия на един монархически парламент е символ на делегиране от името на монарха да се решат определени въпроси.В една монархическа конституция не бива да се търси точния смисъл на това което е записано.Винаги трябва да се има в предвид, че текстовете трябва да се пречупят през погледа на тези монархически обичай и традиции,които никъде не са записани,но те се подразбират.В монархическите конституции има и някои неща,които не са записани,но се спазват и изпълняват,примерно:регенството – колегиален орган,който замества монарха,когато е недееспособен/малолетен/ и мълчаливо се подразбира също когато е пълнолетен, но е психически нестабилен и не може да изпълнява правомерно правата и задълженията си.В нито една монархическа конституция също няма записано абдикацията на монарха-отказ от престола.С тези условности,трябва да подчертаем, че това е един от проблемите на Търновската конституция,защото тя представлява класически пример за монархическа конституция.Същевременно нашите политици не са имали особена представа за тези монархически традиции и обичай и от там са възникнали множество противоречия, включително и с нашите монарси,имайки в предвид,че са от германски произход.Батенберг си чете,че министрите се назначават и уволняват от княза и той го чете и прилага буквално,а в същност това което се подразбира,че монархът трябва да назначи правителство по предложение на парламентарното мнозинство и от там възникват и противоречията по прилагане на конституцията.
Съгласно чл.9 ТК –законодателната власт принадлежи на княза и народното представителство,което е в пълно противоречие на принципа за разделение на властите:законодателна,изпълнителна,съдебна.
Преките правомощия в законодателната власт на монарха са свързани непосредствено с законодателния процес-чл.108 ТК.Монархът има законодателна инициатива,може да внася законопроекти.Това трябва да се разбира условно, реално Министерски съвет подготвя и внася законопроектите,но от името на монарха.Друго правомощие – да утвърждава или налага вето на законите-чл.120 ТК.Ветото на монарха е резултивно/абсолютно/и то не може да бъде преодоляно,за разлика от суспензивното/отлагателно/ вето,характерно за Републиките.Друго пряко правомощие е уредено в чл.47 ТК –право на извънредно законодателство в случай на вътрешна и външна опасност и невъзможност да бъде свикано Народното събрание.Монархът по предложение на Министерски съвет може да издава наредби-закони/със силата на закон/.Съгласно чл.47 ТК,тези наредби-закони,трябва да бъдат одобрени от първото свикано в редовна сесия Народно събрание.Това е определен недостатък на конституцията,когато регламентира в чл.47 извънредното законодателство на монарха, като правната разпоредба е дадена с една обща и не прецезирана формулировка,допускаща евентуална злоупотреба.Ако държавата се заплашва от някоя вътрешна или външна опасност.Коя е тази вътрешна или външна опасност?Може да се включи всичко и да се представи за потенциална опасност.По нататък,тези наредби-закони трябва да се одобрят от първото свикано Народно събрание.Само,че кога във времето ще бъде свикано това събрание? Според Търновската конституция Народното събрание заседава два месеца в годината-15.октомври до 15декември в редовна сесия.Означава ли тази формулировка на чл.47,че на 16 декември, монархът може да обяви извънредно положение и да каже, че държавата е заплашена от вътрешна или външна опасност и последващите десет месеца до 15 октомври следващата година ,държавата да се управлява с наредби-закони.Общо взето в историята на Третата българска държава издадените наредби-закони не се славят с особен демократизъм.В периода 1934-1939г.,след преврата от 19 май 1934,държавата се управлява отново с наредби-закони,сред които такива ,,демократични,, -разтуряне на партийно-политическите организации,за ликвидиране на имуществата.След Втората световна война,Народния съд също е прокаран с наредба-закон.И както всичко временно,наредбите-закони се оказват постоянно доста трайни.Примерно с наредба-закон беше въведен Закона за народните читалища,който действаше до средата на 90 те години на миналия век- 50 години след отменяне на Търновската конституция.
Косвените правомощия в законодателната власт на монарха са свързани с дейността на Народното събрание,а не толкова с законодателния процес-да свиква,да разпуска събранието,да отваря,да затваря сесиите,да отлага заседанията,да произнася тронно слово,да обнародва законите.Ето пак един символ.Защо монархът обнародва законите?
В крайна сметка пред всички да изглежда,че законът произхожда от него,както е било през времето на абсолютната монархия,но реално вече не е така.
Властта на Народното събрание е била крайно ограничена от широките правомощия на монарха във връзка с неговото свикване/чл.138ТК/,разтурване/чл.136ТК/.Изключителните правомощия дадени на монарха от Търновската конституция не гарантират демократичното и стриктно прилагане на конституционните норми.Народното събрание се избира с таен вот,сформира се като законодателен орган,но реално с един указ на монарха това събрание се разтуря и в двумесечен срок се провеждат нови избори и така до безкрай,всичко зависещо от едноличната воля на монарха.Недостатък на конституцията е, че не определя при какви случаи, монархът има право да разпусне Народното събрание.В нашата история твърде често е прилагано действието на чл.136 ТК от страна на монарха,за разтуряне на Народното събрание.Така са разпуснати предсрочно-1,2,3,4,7,8,9,10,11,12,14,15 обикновено Народно събрание.

Правомощията на монарха в изпълнителната власт са отразени в чл.12 ТК-изпълнителната власт принадлежи князу.Всички държавни органи на управление действат под негов върховен надзор.Монархът назначава и уволнява министрите и председателя на Министерски съвет-чл.152. ТК.Тази разпоредба е условна и всичко това трябва да бъде извършено по предложение на парламентарното мнозинство.Монархът е представител на държавата във всичките й отношения с чуждите държави и от негово име се сключват международните договори-чл.17.ТК.,който член е изменен през 1911г.по отношение обявяването на независимостта на българската държава.Началната формулировка на чл.17,поради факта,че България е била васална държава и няма право да сключва медународни договори, е единствено правото на монарха да договаря и подписва спогодби/особени сговори/със съседните страни.След обявяването на независимостта си,България става пълноправен субект на международното право.Има недостатък в редакцията на чл.17, а именно с предварително упълномощаване от Народното събрание,монархът има право да сключва международни договори.Това предварително упълномощаване е поставяло границите на конкретните дипломатически преговори и е очертавало предвидим край на самите договорки.По рационалния начин е право на монарха да сключва и договаря международни договори и след това да бъдат ратифицирани/одобрени и приети/от Народното събрание.Ако не бъдат ратифицирани,не влизат в сила.Този парламентарен контрол е ефективен.Друго пълномощие на монарха по чл.76.ТК е правото да въвежда извънредно положение в държавата.Тук трябва да направим забележката,която направихме по отношение на чл.47ТК-извънредното законодателство.Чл.76ТК е също една крайно лоша формулировка на правната разпоредба:Ако би се появили някои събития, които би могли да нарушат обществената безопасност,то князът може да спре в цялото княжество действието на чл.73 и чл.74.ТК


Какво означава това реално? Чл.73.ТК казва,че никой не може да бъде наказан без съд и присъда от надлежния съд,влязла в законна сила.Значи може да убиете човек без съд и присъда,това означава спиране на действието на чл.73. Чл.74. ТК казва,че затвори и претърсвания на лицата,могат да стават само по правилата изложени в закона.Като спрете действието на този член,всеки може да ви влиза в жилището,да претърсва и изземва нещата,което е много опасно правомощие.В Народното събрание старите депутати се опитват да обърнат внимание на проблемния чл.76 ТК,но въпреки това текста на чл.76 остава непроменен.И между другото доста се е злоупотребявало с този чл.76.
В съдебната власт монархът е имал ограничени права.Основното право е на помилване на осъдени по наказателни дела.Другото правомощие е амнистия,която не касае конкретен случай,а чрез фикция се казва,че извършени конкретно посочени ,като фактически състав престъпления през този период не са престъпления.
Създавайки една монархия,Търновската конституция дава изключително всеобхватни материални и процесуални правомощия на монарха,в съчетание и с недостатъците на самите записани правни норми,всичко това бе умело използвано от монарсите да установят личен режим/замаскирана с конституционни форми монархическа диктатура/.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница