Правото на съдебен процес в разумен срок



Дата30.11.2018
Размер85.07 Kb.
#106321
ПРАВОТО НА СЪДЕБЕН ПРОЦЕС В РАЗУМЕН СРОК
(Бавната правда е неправда)
Фиданчо Стоев, съдия във Върховния съд на Република Македония, в пенсия

Правота на съдебен процес в разумен срок е съществен елемент на концепцията за справедлив и публичен съдебен процес. Известни са многобройни правно-политически и хуманистични поговорки и максими за това колко е важно своевременно и без неоправдано отлагане да се приложи правдата. Това особено се отнася за наказателния процес относно правото на обвиняемия и на обвинителя да застанат пред съда в най-краткия възможен срок.

Това е така, защото досъдебното дирене и процесът са свързани с:

-свободата на човека като неприкосновено негово право,

-правото на предполагаща невинност, според което лицето, обвинено за извършено престъпление се смята за невинно докато неговата вина не бъде потвърдена с влязла в сила присъда

-правната несигурност, с която се сблъсква лицето при съпътстващото го съмнение, че той е извършил престъплението, въпреки предпоставката /презумпцията/ за невинност и особено ако е лишено от свобода или се намира в следствения арест.

В гражданския процес също така правото на съдебен процес в разумен срок е много важно за страните заради тяхната правна сигурност, относно без неоправдано отлогоне да се стигне до законосъобразно съдебно решение, с което ще се сложи край на несигурността, в която се намират страните по делото от аспекта на тяхното гражданско-правно положение във връзка със защитата и осигуряването /обезпечаването/ на някое тяхно право или правен интерес.

В административно-правните спорове /в които се решават спорове между гражданите относно юридически лица и властта или по-точно органите, които извършват изпълнително-административната власт и в тях те търсят съдебна защита, за да осъществят някое свое право, което им се оспорва, за да се освободят от някое задължение, което те смятат, че незаконно им е наложено или да защитят някой правен интерес, основан на закон, който е застрашен/ силно е изразена необходимостта от по-бързото и без отлагане решаване на споровете, затова защото по правило се работи

за спешна необходимост-или задължения на страните относно екзистенциални въпроси, чието решаване не може дълго да чака /пенсии, данъци, мита, разрешителни за строеж, денационализация/ и разбира се и поради психическото натоварване, затова защото все пак се решава специфичен спор, с който се решава „сблъсъкът между гражданина и властта”.

Може би е прав Чехов когато литературно се изразява където професиите лекар и съдия той ги сравнява в смисъл, че както лекарят поставя диагноза и предписва терапия за лечението на пациента, така и съдията трябва да открие истината и да възстанови правдата със своята присъда. А е известно, че когато човек отиде на лекар или се обръща към съда, или е обвинен и ще бъде изправен пред съда, той носи в себе си вълнението /възбуденост/ и заядливостта. Такова състояние не трябва и не смее да продължава, и заради достойнството на човека.

Оттук се подразбира, че правото на съдебен процес в разумен срок в международното и в националното право и във всяка съвременна съдебна система заема важно място и се смята за един от елементите, които правят справедлив съдебния процес. По този начин е ситуирано това право в концепцията на правото за справедлив съдебен процес в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи/Чл. 6/, според който всяко лице, при оределяне на неговите граждански права и задължения или когато е наказателно преследвано има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок и по-специално в рамките на правото на свобода и сигурност /чл.5, ал. 3/ е установено: всеки, който е лишен от свобода или арестуван, своевременно ще бъде изправен пред съдия, и има право да бъде съден в разумен срок, или да бъде пуснат на свобода докато трае съдебната процедура. Пускането може да бъде обусловено от даването на гаранция за явяването на лицето в съда.

Също така, според Международния пакт за граждански и политически права /чл. 9, ал.3/ на ООН всеки, който е арестуван или задържан по обвинение, че е извършил престъпление, ще бъде изведен пред съдия или друг орган, овластен от закона да извършва съдебни функции в най-кратък възможен срок има право на съдене в разумен срок или да бъде пуснат от предварителния арест.

Съгласно тези и много други международноправни норми в съдебната практика на Европейския съд за човешките права и Комитета за човешки права на ООН, са утвърдени критерии и стандарти за това:

1) от кога започва да тече разумният срок в съдебните процедури, и

2) кое се смята за разумен срок от време /период от време.

В прецедентното право, което създава Европейския съюз, времето, което трябва да се вземе предвид дали определен случай /Казус/ е решен в разумен срок, започва с откриването на процеса в гражданските дела или с повдигането на обвинението по наказателните дела и престава когато приключи процеса пред най-високата инстанция, т.е. когато решението е окончателно.

Комитетът за човешките права на ООН по-широко прилага и тълкува правната норма „съдебан процес без неоправдано отлагане”, и смята, че периодът от време, който се взима предвид при определянето дали това право е уважено, започва от момента когато заподозреният е известен на властта, която предприема определени действия за наказателно преследване, а завършва когат обжалването е последно и когато е постановена присъда, т.е. всичките фази на процеса могат да завършат „без неоправдано отлагане”.

При оценката пък дали дългият период от време може да се смята за разумен или не, в практиката на Европейския съюз относно Комитета за човешките права, критериите ии факторите, които се взимат предвид, са:

1) сложност на случая / по отношение на фактите и правните въпроси, които се поставят, броя на свидетелите, обвиняемите, естеството / характера и сложността на делото, международните елементи и подабно/

2) отнасящи се към добавянето, от страна на обвиняемия /дали той е предизвикал отлагането на процеса-търсил отлагане или се е съгласявал с такова, правил предложения с намерение за обструкция (пречене /проваляне на процеса и подобно)

и

3) отнасящи се към съдебните и административните органи на държавата /немарливост или неизправност при воденето на съдебното дирене, неоправдано отлагане на процеса, изостанали случаи поради слабости и недостатъци в организацията на съда-недостатъчен брой съдии или слабости в съдебната система-възможност за разтегляне на съдебното дирене и други/



Според това, за оценка дали е уважено правото на съдебен процес в разумен срок, се взимат предвид специфичните особености за всеки отделен случай и за това не е чудно, че в практиката на тези органи период от 6, пък дори и 15 години не е неразумен срок, и обратно по-кратки периоди на съдебното дирене ще се считат за накърняване правото на разумен срок и да се определя справедливо обезщетение,

особено в случаи на продължителните или неоснователни предварителни арести.

В Република Македония правото на съдебен процес в разумен срок е конституционно определено и гарантирано право. Съгласно Конституцията /чл. 50/ всеки гражданин може да се позове на защита на свободите и правата си, утвърдени от Конституцията, пред съдилищата и пред Конституционния съд, при процедура, основана на началата на приоритетност и спешност, а съгласно Закона за съдилищата /чл.7/ всеки има право на законен, безпристрастен, честен и в разумен срок съдебен процес.

Обвързано с тези норми /включващо особено и правото на свобада и сигурност и правото на невинност до доказване на противното/ съгласно Закона за наказателния процес /чл.4/ лицето, обвинено в извършване на престъпление има право на справедлив и публичен съдебен процес в разумен срок, а лицето, лишено от свобода /чл.3, ал.3/ трябва веднага или най-късно в срок от 24 часа от момента на лишаване от свобода да бъде изправен пред съд, който без отлагане трябва да реши за законността от лишаване на свобода и ако има основания и условия, предвидени в Закона, да определи предварителен арест, който трябва да продължи само докато е необходим, а най-много 180 дни до повдигане на обвинение.

Подобно и според Закона за съдебната процедура /чл.10/ съдът е длъжен да настоява процесът да се проведе без отлагане и с колкото може по-малко разноски и да не допусне никаква злоупотреба на првата на страните в процеса, които им се полагат по закон и особено задължението на председателстващия състава /чл.296/ да се стреми предмета на спора всестранно да се разгледа, но процеса поради това да не се разтегли във времето, така че спорът по възможност да завърши в деня, определен за разглеждане на делото.

В административен спор съдът може да решава и поради тъй нареченото „мълчание на администрацията”, ако първостепенния орган в срок от 30 дни, а второстепенния орган в срок от 60 дни и допълнителни /7/ дни, не се произнесе по искането на страната, съдът също така може да решава по определен предмет и ако в определения срок /до 1 месец/ ответния орган не предостави преписките.

Правилото, което е известно и по Закона за наказателния процес /ЗНП/ и по Закона за съдебната процедура /ЗСП/ е след завършване на разглеждането на делото, относно предмета на спора присъдата да се

обявява и писмено да се изготви в срок от 8 дни, а за по-сложните случаи в срок от 15 дни разбира се при определени изключения.

Впрочем, както е общоизвестно, една от основните слабости в работата на съдилищата в Република Македония е несвоевременност и неефективност-което означава в много случаи неосъществяване правото на съдебен процес в разумен срок, особено по гражданските и административните спорове.

Най-общо казано реално съществуват два проблема-обективно-субективно втъкани:

Първо, поради претрупаност на съдилищата с дела се чака дълго да се вземе определено дело от съдията и второ-вече започнат процес по дадено дело много дълго трае неговото решаване, което пък е така главно поради две големи причини: неурудуното връчване и повече пъти връщане /по жалби/ за повторно решаване от първостепенния съд на едни и същи дела.

Като резултат на това и още редица други проблеми в организацията и ефикасността в работата в съдилищата съществуват немалък брой нерешени дела на повече от 10 години, т.е. стари дела, които притискат като „кошмар” съдиите и спъват по-бързо да се взимат за решаване нови дела, и по този начин и за тях „изтича” разумния срок. Не помогнаха за това нито строгите критики на македонската общественост и гражданите, нито постоянните забележки на представителите от международните институции, може би поради дълго очакваната реформа на съдебната система, която с години се разтегля във времето, вероятно и поради честите смени на министрите на правосъдието. В едно изследване на Върховния съд от преди няколко години беше преценено, че в македонските условия трябва да се настоява като разумен срок да се има предвид: по правило в срок от 6 месеца от депозиране на иска да се вземе всяко дело да се работи и в срок от една година най-късно да се постанови присъда в първа инстанция, което в наказателните дела се постига, изключвайки по-сложните такива, които са концентрирани в скопските основни съдилища.

Трябва да се очаква, че ще се ускорят реформите, особено във връзка с организацията на съдилищата, изборната система, разрешаването и издигането на съдиите, подобряване на материалното положение на съдиите, но и да се затвърди тяхната отговорност и ефикасност в работата им. При това в практиката трябва ясно да се разграничава, че съдията е независим и самостоятелен във воденето на процеса по даденото дело /така, както законът го изисква/, и какво решение ще

вземе, което може де се прецени само от по-висшия съд, но съвсем друго е редовното и своевременно извършване на съдийската функция така, както е предписано в Съдебните правила за работа /от поредното взимане на дела за работа и тяхното редовно разглеждане до своевременното изготвяне на присъдите/, за което е особено задължена и отговорна съдебната администрация, по-точно председателят на съда. Например, елементарно изискване и отговорност е присъдите да се изготвят в сроковете, които са предписани в законите-8, относно 15 дни от завършване разглеждането на делото и процеса.



Онова, което от дълго време се знае, а особено е важно за осъщесвяване правото на съдебен процес в разумен срок, е колкото може по-бързо да се въведе в практиката алтернативното решаване на спорове /в което могат да бъдат обхванати много дребни-маловажни спорове, ни и така наречените стари дела-от по-опитни съдии/, решаване на проблема с връчването, увеличаване в някои съдилища на броя на съдиите, за което вече се правят постъпки пред Върховния съд, подобряване работата на съдебната администрация-от един до друг съд делата много дълго „пътуват”, и което е особено важно все по-често апелативните съдилища да решават по жалбата справедливо, ако вече за втори път трябва да се уважи жалбата и делото върне за повторно разглеждане.

Превод: Славян Барутчийски


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница