Преценка за необходимостта от овос на инвестиционно намерение обект: “ Къща за гости “

/ като нива /.

Към настоящият момент имотът е собственост на инвеститора по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, вписан акт № 336, том I, вх.рег.№ 336, дело № 170 от 29.02.2008 г. на Службата по вписванията гр. В.Преслав

При реализиране на бъдещата дейност ще се налага временно ограничаване ползването на съседни имоти, тъй като В и К мрежата и ел. проводното отклонение не са изградени, това ще се извършва със съгласуване със заинтересованите страни .

Съгласно Акт № 2006-27 от 28.07.2006 г. за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, земята включена в имот № 211003 с площ от 4,999 дка е с почвен вид – алувиално ливадни, средно мощни, трета категория, среден бонитетен бал 77.

За осъществяване на инвестиционното намерение, инвеститорът следва да инициира процедура по промяна на предназначението на земята за неземеделски нужди по Закона за опазване на земеделските земи.
4. Чувствителни територии, в т. ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди и др.; Национална екологична мрежа.
Имот №211003 не попада в чертите на санитарно охранителни зони – СОЗ около водоизточници за централно водоснабдяване и не подлежи на специален режим на водоползване.

. Съгласно приложените към настоящата информация скици, показващи границите на имота и имайки предвид отстоянията на площадката, няма елементи от Националната екологична мрежа на МОСВ, подлежащи на контрол и защита.

Няма друга алтернатива за местоположение на инвестиционното предложение, тъй като имота е собственост на инвеститора. Площадката е подходящо избрана в съответствие с изискванията за хигиенно – защитна зона, съгласно Наредба № 7 на Министерство на здравеопазването.

“Нулева алтернатива” – да не се реализира инвестиционното предложение не е желателна по горепосочените обстоятелства, поради това, че на територията на общината изграждането на подобен обект би имало социален характер, предвид високото ниво на безработицата.

IV. Характеристики на потенциалното въздействие (кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализацията на инвестиционното предложение):

1. Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.

Предложеният имот № 211003 се намира в югозападната част на землището на гр. В.Преслав, обл. Шумен и представлява земеделска земя.

Работниците, следва да са преминали инструктаж по техника на безопасност.

Районът е с умерено континентален климат, със средна годишна температура 11⁰ С. Най-голямо значение за микроклимата има изложението на територията, дълбочината и посоката на речната долина и високото било на Стара планина. По-слабо влияние върху климата имат ниските планини и ридове.

Данните и публикуваната информация в годишните бюлетини за състоянието на околната среда в България /Изпълнителна агенция по околна среда към МОСВ/ показват, че качеството на атмосферния въздух в годишен аспект е в рамките на нормативните изисквания. Основни замърсители на въздуха в отделни дни са прах - общ и фин и сероводород, вследствие дейностите на комунално -битовия сектор.

По време на строителството на обекта - При изграждането на “Къща за гости” върху атмосферния въздух в района на обекта ще оказват въздействие само неорганизирани източници, които не са пряко свързани със строителната дейност, предимно при пренасянето на материали и при движение на строителните и транспортни машини.

В Работните проекти ще бъдат дадени препоръки по отношение на мерките на пожаробезопастност и безопасни условия на труд на обслужващия персонал. Ще бъде разработен и план за действие при аварийни ситуации.

Очакваните изведени вредности в атмосферния въздух няма да доведат до влошаване на неговото качество, което се потвърждава и от направените и описани данни от проведени изпитания на технологични съоръжения в България.

От казаното до тук, следва да се очаква, че замърсяването на атмосферния въздух ще бъде незначително и не би следвало да се очакват сериозни въздействия върху атмосферата.

Съгласно хидрогеоложката карта на Р България площадката попада в област със слабо изразено континентално климатично влияние върху оттока на реките. Дъждовното подхранване е около 30 % спрямо общия обем на оттока.

Река Камчия е водоприемник от втора категория и се влива в Черно море. В този участък не са извършвани пробонабирания и няма данни за замърсяване на повърхностните води от ИАОС при МОСВ. По данни на РИОСВ - Шумен и бюлетин на ИАОС при МОСВ, които извършват мониторинг за качеството на подземните води по поречието на р. Камчия преди гр.В.Преслав в кватернерния водоносен хоризонт не са констатирани отклонения от праговете на замърсяване.

Водоприемникът е обявен за чувствителна зона, съгласно заповед № РД-970 от 28.07.2003 г. на МОСВ. В близост няма уязвими зони, защитени обекти и други елементи на Националната екологична мрежа, подлежащи на контрол и защита.

Водата по органолептични, физикохимични и микробиологични показатели следва да отговаря на изискванията на Наредба № 9 / ДВ бр.30/ 2001 г./ на МЗ , МРРБ и МОСВ

В радиус от 500м от границите на разглеждания обект няма обособени санитарно охранителни зони около водоизточници за питейно битово водоснабдяване. Населението на гр. Велики Преслав се водоснабдява от язовир „Тича”.

Битово-фекалните води от обекта ще се заустват в септични ями, които периодично се почистват със специализиран автомобил до пречиствателна станция

С разработването на част В и К за обекта и “ Къща за гости” ще се ситуират необходимите локални съоръжения за пречистване. Прилагам ПУП Вик и становище от В и К Шумен за начина на захранване с питейна вода .

Изграждането на обекта няма да повлияе върху естествените водни течения и подземните води, при изпълнение на предвидените мероприятия.

Съгласно Акт № 2006-27 от 28.07.2006 г. за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, земята включена в имот № 211003 с площ от 4,999 дка е с почвен вид - алувиално ливадни, средно мощни, трета категория, среден бонитетен бал 77.

За осъществяване на инвестиционното намерение, инвеститорът следва да инициира процедура по промяна на предназначението на земята за неземеделски нужди.

При осъществяване на инвестиционното намерение характеристиката на земите и почвите ще бъдат пречупени вследствие на антропогенизацията на терена и ще се изменят от основните си в първоначален вид.

Качеството на почвите в имота ще има значение за оформянето на зелените площи. Във връзка с последното важно значение има разпределението и процентното съотношение на земите с постройки, инфраструктура и свободни площи със запазена почвена покривка. Анализ в такъв аспект може да се направи, чрез определяне коефициента на използваемост на територията, който следва да бъде съгласно действащите нормативи.

Парцелът граничи със земеделска земя. На практика обаче, за въздействие върху почвите не може да се говори, тъй като в резултат от осъществяване на инвестиционното намерение се очаква, че замърсяването ще е минимално. Намаляване на почвеното плодородие на околните земеделски земи, вследствие негативни въздействия от дейността на обекта не се очаква да се получи.

С работните проекти ще се предвидят необходимите мероприятия за запазване почвеното плодородие, като се предвиди допълнително залесяване, събиране на хумуса, заравняване и благоустрояване на терена, озеленяване.
Земни недра

Характерно за земните недра в района в който попада площадката е, че те са изградени от долнокредитни седименти на мезозоя. Разположението им е в почти хоризонтален пласторед. От направени геоложки проучвания за района се констатира участие в геоложката структура на кватернерни делувиални седименти и долнокредитни седименти на валанжа, хотрива и апта. Кватернера е представен от белезникави и жълтеникави варовити глини, примесени с варовити ядки. Валанжските седименти са изградени от много плътни варовици които в дълбочина са доломитизирани. Над тях се намират хотривските мергели, които са варовити, много плътни със сиво-син цвят. Карбонатната основа със своя алкален характер оказва влияние за състоянието на почвите, реакцията им и тяхната устойчивост, която се повишава от това.

За обекта не е извършено инженерно-геоложко проучване.

При реализирането на обекта ще се извършват строителни изкопни и насипни работи. За осигуряване здравината и допустимите деформации на земната основа същата трябва да се уплътни до необходимата плътност на почвите в изкоп.

За предотвратяване на вредното въздействие върху земните недра в работните проекти да бъдат предвидени сигурни хидроизолации, недопускащи просмукване в геоложката основа, както и няма да се предвиждат изкопни работи под нивото на подпочвените води. За възстановяване на геоложката основа където се налага да се извършва обратна засипка да се използват същите изкопни земни и скални маси от обекта, с цел запазване на геоложката структура.

Като крайна оценка за въздействието върху земните недра на предложената площадка се установява, че въздействието върху земните недра ще бъде минимално - само при извършването на строителните работи и няма да се отрази негативно върху тях. При изпълнение на направените препоръки и спазване на екологичните и технологични изисквания не се очаква замърсяване на земните недра и подземните води.

Не се очаква промяна на релефните особености, не се очакват изменения в геоложката система, които да въздействат върху компонентите на околната среда.

На територията на разглежданата площадка няма наличие на подземни богатства и разработка на такива.

За обекта да се разработи част “РПОИС” -ПЗБ.
Ландшафт
Съгласно ландшафтната подялба на България разглежданата територия попада в източната област от зоната на Дунавската равнина - регионален ландшафт подклас Северен /Плациден/. Според възприетата класификационна схема, ландшафта на района е равнинен, селскостопански. След реализацията на обекта ландшафта ще се промени в антропогенизиран, застроена площадка.

Преобладаващите околни ландшафти в района са основно селскостопански тип.

Състоянието на ландшафтната структура дава възможност за осъществяване и реализиране на инвестиционното намерение в имот № 211003 по плана за земеразделяне на землището на гр.В.Преслав. Реализирането на инвестиционния проект няма да измени съществено релефа на терена, ще подобри визуализацията на ландшафтното решение.

Ландшафтите на съседните територии като селскостопански тип ще запазят своя характер. Въздействието върху тях от реализирането на проекта ще бъде минимално, поради това те могат да се охарактеризират като устойчиви спрямо вредностите от обекта.

Имайки предвид устойчивостта на природните елементи върху които се оказва вредно въздействие може да се очаква следното:

- микроландшафта на имота няма да се промени, вследствие реализацията на инвестиционните намерения.

- селищния и селскостопанските ландшафти разположени около обекта няма да нарушат или променят своя тип.

Околните територии, като природен комплекс ще запазят функциите и целостта си в екологично отношение. Външният облик и вида на пейзажа няма да се промени и влоши при реализирането на обекта.

Влагането на естетизирано и подредено пространство, при подходящо озеленяване ще подобри ландшафтните качества на средата в района.
Биологично разнообразие
В границите на разглежданата площадка, както и в подходите към нея не попадат ценни дървесни видове, храсти и треви. В близката околност не се срещат редки и застрашени от изчезване растителни видове.

Няма оформен и стабилизиран фаунистичен комплекс. Не са открити гнездови находища на редки или застрашени от изчезване представители на орнитофауната, както и такива от другите класове на гръбначната фауна.

Под режим на защита в обхвата на община Велики Преслав има няколко категории защитени територии - природен парк, поддържани резервати и защитени местности, както и няколко защитени зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000 в частта й за опазване на местообитанията на птиците от Директива 79/409/ЕЕС и в частта и за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива 92/43/ЕЕС.

Община Велики Преслав разполага с 968 хектара защитени територии, от които резервати и буферни зони - 48 ха, народни паркове - 773 ха, и исторически местности - 147 ха. Общата площ на рекреационните ресурси възлиза на 2250 ха, в т.ч. курортни гори - 1423 ха, и зелени зони - 827 ха.

На територията на общината, се намират следните защитени територии.

- Южната част от Природен парк “Шуменско плато” (с площ в територията на общината 819,3 ха). Природният парк “Шуменско плато” заема обща площ от 3 929,9 ха, разположена на територията на Община Велики Преслав (в землищата на селата Кочово, Осмар, Тройца и Хан Крум), Община Шумен (в землищата на Шумен, Дивдядово, Лозово).

Паркът обхваща по-голямата част от уединено, ясно очертаващо се по релеф Шуменско плато. Паркът е обявен с цел запазване на ценни растителни и животински общности, както и на голямото разнообразие и красотите на местата, подходящи за почивка и туризъм. Повърхността му е изградена от варовици със значително окарстяване. Предопределящ специфичните особености на парка е карстовият релеф, представен от повърхностни форми (въртопи, валози, карстови долини) и подземни форми (известните пещери са 34, между тях са водните пещери “Зандана” - дълга 2200 м, и “Тайните понори” - най-дълбоката в Североизточна България – 101 м, дълга 1716 м).

Географското положение, особеностите на релефа и почвено климатичните условия предопределят голямото видово разнообразие на флората - повече от 550 вида висши растения от които над 100 вида с лечебни свойства. Многообразието на тревната покривка включва видовете: снежно кокиче, минзухар, сичец, пролетно ботуриче (циклама) и др. В парка се наблюдава голямо разнообразие на житни треви - ливадина, белизма, садина, както и типично степните. Почти 90% от територията на парка е залесена. Най-голяма площ има келявия габър. Всред парка е разположен “Букака” – букова гора със средна височина на дърветата 22 м. Срещат се още габър, зимен дъб, благун, цер, клен и др. На територията на Шуменското плато са установени 9 защитени, един застрашен и 8 редки вида растения, включени в “Червена книга на Република България”. В обхвата на парка се намира и резерват “Букака”, който заема обособена зона на площ от 63.04 ха с надморска височина 450 м. Резерватът е горски масив обявен за опазване на съществуващата над 100 годишна елитна букова гора от вида мизийски бук (Fagus sylvatica ssp. moesica).

От представителите на висшата фауна се срещат 28 вида бозайници (сърни, диви свине, диви котки, язовци), 61 вида птици, 14 вида влечуги и 6 вида земноводни (сухоземни костенурки, няколко вида змии), а представители на пещерната фауна са 10 вида прилепи.

- Поддържан резерват "Патлейна" - обявен за природен резерват с Постановление №13428/23.10.1948г., със ЗЗТ е прекатегоризирана в категория “Поддържан резерват” със Заповед на МОСВ № РД-360/15.10.1999г. Поддържаният резерват “Патлейна” обхваща територия от 37,8 ха и се намира на 4 км южно от гр. Велики Преслав на северния склон на Преславската планина и представлява ивица от едноименната местност, разположена на десния бряг на р. Тича.

Обявен е за съхраняване и защита на гора - естествено находище на “див рожков” (Cercis siliguastrum L.), вид терциерен реликт, включен в Червената книга на България и най-голямото в България естествено находище на див рожков. В защитената територия като съобщество растат още дъб, бряст, габър и др. дървесни видове. Тревната покривка е богато и разнообразно представена, като най-значим е защитения вид Урумово (жълто) лале (Tulipa urumofii), български ендемит. Обявена е буферна зона на поддържания резерват с площ 60,1 ха горски фонд.

На територията на резерват “Патлейна” и в непосредствена близост се намират няколко исторически паметника – останки от манастирска църква и занаятчийска работилница с пещи от времето на Първото българско царство, края на IХ и началото на Х век и средновековния манастир от Х век “Св.Пантелеймон”.

- Поддържан резерват "Дервиша" - Обявен като “Природен резерват” с Постановление №13428/23.10.1948г., е прекатегоризиран със Заповед № РД-361/15.10.1999г. на МОСВ, съгласно ЗЗТ и изискванията за категориите защитени територии в Поддържан резерват “Дервиша” с площ 10,6 ха. Намира се на 3 км от гр. Велики Преслав в ДГФ на ДДС “В. Преслав” по северния склон на Преславската планина.

Разположен е по двата бряга на дерето на р. Дервишка като тясна успоредна на дерето ивица и е обявен за защитена територия за съхраняване и защита на единственото естествено находище на балканския ендемит - дървесния вид “конски (див) кестен” (Aesculus hippocastanum) в България. Отделни екземпляри от конския кестен в поддържания резерват достигат 35 метра височина. В защитената територия растат още орех, клен, габър, сребролистна липа, а тревната покривка е разнообразна на видове. Обявена е буферна зона на поддържания резерват с площ 70,0 ха горски фонд. В посока изток – югоизток резерватът граничи с път - останки от стар римски път.

- Местностите “Див рожков” и “Конски кестен” - до момента териториите са били буферни зони на поддържаните резервати “Патлейна” и “Дервиша”. Според действащия Закон за биологичното разнообразие всички буферни зони трябва да се прекатегоризират в защитени местности. Местността “Див рожков” покрива 72,7 хектара площ, а местността “Конски кестен” заема 57,4 хектара. И двете са в землището на община Велики Преслав. Запазват се обхвата, границите и режимите, които са действали, когато териториите са били буферни зони.

За защитени местности са обявени местообитанията на застрашени, редки и уязвими растителни видове. Защитените местности на територията на общината са:

- Защитена местност “Блатно кокиче” - На територията на община Велики Преслав в поземления фонд на землищата с. Кочово (м. “Калпунар”) и с. Осмар (м. „Ливадите”) се намират две естествени находища на “Блатно кокиче” (Leucojum aestivum) критично застрашен вид, обявени за защитени територии. С общата им площ от 27,0 ха те са най-големите в Северна България. “Калпунар” – с площ 12,0 ха, обявена е с цел опазване на естествено находище на блатно кокиче (с по-дребни цветове, разположени по няколко във върха на стеблото). “Осмар” – с площ 19,0 ха, обявена е с цел опазване на естествено находище на блатното кокиче.

Богат и разнообразен е птичият свят в общината. Установени са 194 вида птици, от които 54 вида са постоянни обитатели (врана, чучулига, гугулица). Гнездят 59 вида прелетни птици. Могат да се срещнат черен щъркел, горски бекас и др.

Територията на инвестиционното предложение не граничи и не попада директно в защитени зони от Натура 2000. Най-близко разположените граници на защитените зони се намират на разстояние от терена, предмет на инвестиционното предложение, както следва:

1. Защитена зона „Голяма Камчия” с код BG0000501 (Тип К - Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците). - на 2.0- 2.5 км на югоизток;

2. Защитена зона с код BG 0000421 “Преславска планина“ ((Тип К - Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците) - на 1.5- 1.7 км на юг;

3. Защитена зона с код BG 0000178 “Тича“ (тип E - Защитена зона по Директива за местообитанията, която се допира до защитена зона по Директива за птиците) - на 2.5- 2.7 км на юг;

4. Защитена зона с код BG 0000393 “Екокоридор Камчия-Емине“ (Тип К - Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците) - на 5.5- 6.0 км на югоизток.

Разположение на района спрямо защитените територии

На сравнително по-голямо разстояние са разположени още четири защитени зони, както следва: - на 10-11 км западно - Защитена зона „Овчарово” с код BG0002093; – на 22-23 км източно - Защитена зона „Провадийско роякско плато” с код BG0002038 от екологичната мрежа в частта и за защитените зони по чл.6 ал.1, т.3 и 4 от ЗБР (НАТУРА 2000 в частта и за опазване на местообитанията на птиците от Директива 79/409/ЕЕС); както и – на 8.0-8.5 км североизточно - Защитена зона „Шуменско плато” с код BG0000382; - на 26-27 км - Защитена зона „Провадийско-Роякско плато” с код BG0000104. Поради отдалечеността си от терена на инвестиционното намерение, те не са разгледани подробно.

1. 
   
   Каталог: ovos
   
   
   
   Изтегляне 378.56 Kb.
   
   Сподели с приятели: